Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 32
гр. Сливен, 25. 02. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на седемнадесети февруари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 1 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от С.М.Т., подадена
против Решение № 260125 от 16.11.2020 г., постановено по АНД № 1021 / 2020 г.
по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ за
налагане на глоба Серия К № 1638885, издаден от ОД на МВР - Сливен, с който на С.М.Т.,
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание
чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложена глоба в
размер на 100 лева.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че
обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно
приложение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага
съображения, че: Районният съд неправилно е приел, че издаденият ЕФ е
законосъобразен; в ЕФ не е ясно описано мястото и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; не са спазени правилата, регламентирани в Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, включително и в действащата към датата на
деянието разпоредба на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП за обозначаване и
оповестяване на мястото на контрол с АТСС и поставянето на пътен знак Е24;
Районният съд неправилно и необосновано е приел за неоснователно възражението
за изтекла давност за административнонаказателно преследване на заснетото с
обжалвания ЕФ нарушение; в случая е приложима визираната в чл. 80, ал. 1, т. 5
от Наказателния кодекс /НК/ тригодишна давност. Моли обжалваното съдебно
решение да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да бъде
отменен процесният електронен фиш. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище
чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде
уважена.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на МВР- Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
касационната жалба като неоснователна, излага съображения в подкрепа на
твърденията си за правилност на обжалваното съдебно решение и моли да бъде
оставено в сила, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 22.06.2017 г. в 09:48 часа, в г. С., по б. „Ц. С.“ до з. „П.“, в посока
центъра, при ограничение 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д11 и
приспаднат толеранс от -3 км/ч, се е движил автомобил с Рег. № ******* с
установена скорост 76 км/ч., с. на жалбоподателя С.М.Т.. Нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1-М № 570,
находящо се в служебен автомобил на ОД на МВР Сливен, видно от приложените към
преписката: клип № 9985, в който е отразено, че измерената скорост е 79 км/ч, а
наказуемото превишение е 26 км/ч; Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система /АТСС/ от 22.06.2017 г., в който са отразени:
вида и номера на АТСС, номера на служебния автомобил, в който е било поставено
АТСС, ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане,
протокола за метрологична проверка на АТСС и периода на годност за
експлоатация, име, фамилия и подпис на служителя, начало и край на работа на
АТСС; Снимка на разположението на пътен знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически
средства или системи“; Протокол от проверка от 30.03.2017 г. на АТСС, изготвен
от Лаборатория за проверка на радарни скоростомери; Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване. За установеното и заснето превишение на разрешената
скорост, е издаден процесният електронен фиш, с който на касационния
жалбоподател е наложена глоба в размер на 100 лева. По делото няма данни за
постъпила в МВР в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП информация за водач,
управлявал автомобила към момента на констатиране на нарушението, различен от
собственика на МПС.
За да потвърди обжалвания електронен фиш,
първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; направил е извод, че при издаване на електронния фиш не
са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон, включително са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата; изложил е
съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; счел е,
че в случая не е изтекла погасителната давност.
Решението на Районния съд е валидно и допустимо.
Районният съд правилно е потвърдил обжалвания електронен фиш като
законосъобразен.
От събраните по делото доказателства е установено, че
процесният автомобил се е движил с превишена скорост – с превишение от 26 км/ч
спрямо разрешената скорост в населено място. За превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч, в ЗДвП е предвидена
административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3, която в
разглеждания случай е приложена правилно. Издаденият ЕФ за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдържа
задължителните реквизити, предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както
правилно е приел и Районният съд.
С оглед доказателства по делото, Районният съд
правилно и обосновано е приел, че са спазени условията и реда за използване на
АТСС. Контролът е осъществен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията
и преминало последваща проверка. В преписката се съдържа и Протокол за
използване на АТСС, съобразно изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Следователно
процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място
и време, и е технически изправно, поради което административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е законосъобразно ангажирана по горепосочения
специален ред.
Възраженията на касационния жалбоподател са
неоснователни.
Противно на твърденията на жалбоподателя, електронният
фиш съдържа данни за мястото, датата и часа на извършване на нарушението,
съобразно изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
По делото са представени доказателства за изпълнение
на задължението на контролните органи, регламентирано в действащата към датата
на нарушението разпоредба на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, свързано с
обозначаване на местата за контрол. Липсата на данни по преписката за
оповестяване в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява
контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически
средства или системи, не обуславя извод за незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Предвиденото в нормата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП /отм., ДВ, бр. 54 от
2017 г./ оповестяване на местата за контрол не изключва задължението на всички
водачи да се съобразяват и да спазват правилата за движение, като се движат с
допустимата за съответното място скорост. Евентуалната липса на оповестяване на
контролиран с техническо средство участък от пътя, не променя законосъобразното
регистриране на пътното нарушение.
Неприложима за разглеждания случай е цитираната от
жалбоподателя норма на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
МВР, която касае работа с временно разположени на участък от пътя АТСС, а
процесното АТСС е мобилно и за осъществяване на контрол с него е позициониран
служебен автомобил.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за
изтекла погасителна давност. Нарушението е извършено на 22.06.2017 г. На същата
дата е издаден и процесният ЕФ. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с
чл. 11 от ЗАНН, давността за този вид нарушение е три години. А съобразно
предвиденото в чл. 81, ал. 2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването, като след свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. В разглеждания случай,
видно от приложените към административнонаказателната преписка документи, по
отношение на жалбоподателя след издаване на ЕФ са извършени процесуални
действия от надлежните органи на 18.10.2017 г. /когато полицейски служител от
РУ Х. е направил опит за връчване на ЕФ, като е посетил адреса, на който е
регистриран жалбоподателят/ и на 03.07.2020 г. /на която дата ЕФ е връчен на
жалбоподателя/. Считано от 22.06.2017 г. до 18.10.2017 г. не е изтекла
предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишната давност. С извършеното на
18.10.2017 г. действие по административнонаказателно
преследване, давността е прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна
давност, която не е изтекла към 03.07.2020 г. /следващото извършено от
надлежните органи действие/, отново е прекъсната и е започнала да тече нова
тригодишна давност. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. В разглеждания
случай абсолютната давност е 4 години и половина от извършване на нарушението и
към настоящата дата и тази абсолютна давност все още не е изтекла. С оглед на
изложеното, възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесния електронен фиш, поради което съдебното решение следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана
от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260125 от 16.11.2020 г.,
постановено по АНД № 1021 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА С.М.Т. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен,
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: