№ 133
гр. Айтос, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20222110200334 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Я. Д. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.С. , община А., обл.Б. против Наказателно постановление (НП) № 21-
0237-000135/11.08.2022 год. на Началник група към ОД на МВР – Б., РУ - А., с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и
на основание чл. 177, ал. 1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 300,00 (триста) лева. Жалбоподателят се позовава на допуснати от страна на
административнонаказващия орган съществени нарушения на материално-правните норми
и на процесуалните правила при издаване на АУАН и на обжалваното постановление. Ето
защо и моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, но чрез пълномощник адв.С. К. - БАК поддържа оплакванията и
моли за отмяна на НП. Не ангажира доказателства.
Въззиваемата страна не се представлява пред съда, не излага мнение по повод
основателността на жалбата. Не представя доказателства извън събраните в хода на
административнонаказателното производство.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните съображения:
Според обжалваното НП на 22.07.2022 г. на жалбоподателя е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на 19.07.2022г. около
23:10 часа в с.С., община А., по централната улица на населеното място (без име) с посока
на движение ПП I-6 Я. Д. И. управлявал собствения си лек автомобил м.“***“, модел „***“,
1
с рег. № *** след като е лишен по административен ред от това права с НП № 20-0769-
001532/22.05.2020г., влязло в законна сила на 11.03.2021г.
Административнонаказващият орган, след като се е запознал с преписката е
приел фактическите констатации, отразени в АУАН за доказани и е издал обжалваното
постановление, с което за гореописаната нарушение на правилата за движение по пътищата
е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 300,00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена, въз основа на
изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя В. В. В. и св. по акта З.
Ц. Ц. (двамата в качеството на очевидци), кореспондиращи както помежду си, така и с
приложените писмени доказателства.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушението на ЗДвП е
установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил
на нарушителя Я. И. административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв., като
посочил като правно основание за санкциониране на водача разпоредбата на чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на
обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава наказателни постановления по силата на Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. С оглед
цитираната заповед, младши автоконтрольорите в сектор „ПП“ при ОД на МВР Б. са били
компетентните да издават АУАН – арг. от чл. 48, ал. 1 вр. чл. 47, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описани са всички факти, касаещи процесното
нарушение, поради което възраженията на жалбоподателя в обратната посока не се приемат.
Неоснователно е и изложеното в с.з.
оплакване досежно съставяне на АУАН при участие само на един свидетел, доколкото
същият е очевидец на нарушението, видно от нарочно отбелязване в акта, а също и от
показанията му пред съда.
Предвид събраните по делото доказателство, съдът намира изложените от
жалбоподателя оплаквания за неоснователни и по следните съображения: съгласно
2
направеното в АУАН отбелязване – при презумпцията по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а също и от показанията на разпитаните свидетели В. В. В. и З. Ц. Ц. са
установява по категоричен начин гореописаната фактическа обстановка. Показанията и на
двамата съдът намира, че следва да бъдат ценени като точни и последователни, доколкото
кореспондират напълно помежду си относно правнорелевантните за спора факти, а именно,
че двамата свидетели В. и Ц. като преки очевидци са възприели непосредствено, че вечерта
(около 23,10 часа) на 19.07.2022г. процесният л.а. е управляван именно от жалбоподателя Я.
И.. Свидетелите са категорични, че макар при преминаването си покрай полицейския
автомобил и след подадения му със стоп–палка сигнал за спиране, водачът да е препятствал
полицейската проверка, са го разпознали. В този смисъл св.Ц. и св.В. сочат, че при
направения от тях знак, първоначално, преди да ги подмине, автомобилът е забавил ход и в
този момент и двамата са разпознали водача, който им бил служебно извествен от
предходен момент. След последваща справка на база рег.номер на автомобила, се
установило, че същият е собственост именно на жалбоподателя И., когото полицейските
служители разпознали при преминаването покрай тях именно в лицето на водача на
процесното МПС.
Предвид изложено и доколкото в тежест на жалбоподателя е да обори
констатираното в акта, което въпреки предоставената възможност, не бе сторено, съдът
намира за установено, че от формална гледна точка поведението на Я. И. осъществява
състава на санкционираното нарушение доколкото безспорно се установи, че
жалбоподателят в качеството на водач на МПС е управлявал същото след като е бил лишен
от правоуправление.
Изхождайки от гореизложената фактическа обстановка и наложилите се
съобразно нея правни изводи, съдът счита за безспорно, че жалбоподателят Я.И. с
поведението си е осъществил състава на изпълнителното деяние в хипотезата на чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДв.П, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено досежно установеното нарушение на правилата за движение по пътищата.
При съпоставка между словесното описание на самото нарушението, така
както е отразено в АУАН и НП, с текста на правната норма, под която е подведено
деянието, съдът намира, че е налице кореспондиране помежду им, доколкото цитираният
закон (разпоредбата на чл.150а, ал.1 ЗДвП) предвижда, че за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство. Следователно правоспособността
за управление на моторно превозно средство се придобива със свидетелството за управление
на моторно превозно средство от съответната категория. В разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от
ЗДвП са предвидени отделни състави на нарушения, а именно: когато управлява моторно
превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред
(чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП); когато управлява моторното превозно средство без да притежава
съответното свидетелство за управление (чл. 177, ал. 1, т.2 предл. първо от ЗДвП) и когато
3
управлява моторно превозно средство, след като свидетелството за управление му е било
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 (чл. 177, ал.1, т.2 предл. второ от ЗДвП). В конкретният
случай безспорно жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство,
след като свидетелството му е било отнето по реда на чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП, като се има
предвид, че с НП № 20-0769-001532/22.05.2020г., влязло в законна сила на 11.03.2021г. Я. Д.
И. е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Деянието не би могло да се квалифицира, като маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на такива нарушения. Установените обстоятелства
съответстват на действителното фактическо положение. Жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 177, ал.1, т.1от ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба, наказва се с глоба от 100 до 300 лева, който управлява моторно превозно
средство, след като е лишен от това право по съдебен или по административен ред.
Наложеното наказание е индивидуализирано в максималния размер предвиден
в чл.177, ал.1,т.1 ЗДвП и според съда съответства на обществената опасност на деянието и
на нарушителя като личност. Последният, видно от справка за нарушител/водач (вж л.7,8) е
многократно наказван с влезли в сила наказателни постановления, което го определя като
системен нарушител на ЗДвП, поради което наложеното наказание се явява адекватно за
постигане целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН. Предвид изложеното
съдът намира, че наказателното постановление в цялост е законосъобразно и обосновано,
поради което и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0237-000135/11.08.2022
год. на Началник група към ОД на МВР – Б., РУ - А., с което на Я. Д. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.С., община А., обл.Б., за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 300,00 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - гр.Б. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4