РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. Ямбол, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря .Й Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20242330100809 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по молба на ***. М. А. А. от
гр. Я. против К. Н. А. от гр. Я., с която моли да се постанови решение, с
което да се осъди К. Н. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к. *** да й
заплати сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляващо
незаплатена част от адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ
№***г., както и законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се направените в производството разноски.
Твърди се, че договор за правна защита и съдействие №***г. ищцата е
била надлежно упълномощена от К. Н. А. да я представлява пред Районен съд-
Я. по гр.дело №***г. по описа на ЯРС срещу Б. А. Ц., с ЕГН **********
срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. По
същото дело предоставила и пълномощното подписано от К. Н. А.. Съгласно
разпоредбата на чл.25. ал.1 от Закона за адвокатурата адвокатът представлява
своя клиент въз основа на писмено пълномощно, а по силата на чл.32, т.1 и
чл.ЗЗ от ГПК се легитимира пред съда въз основа на пълномощно, подписано
от страните. При тези условия с пълномощното от 01.12.2023г. ищцата
обявила пред съда учредената й представителна власт.
На 01.12.2023г. ответницата заплатила само част от уговореното в
договора за правна помощ и съдействие с №*** от 01.12.2023г. адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева, като устно поела ангажимента в
началото на месец януари 2024 година да й заплати остатъка от сумата.
Съответно ищцата изготвила и депозирала на 04.12.2023г в Районен съд -Я.
1
писмения отговор против исковата молба на Б. А. Ц., с ЕГН **********, като
към писмения отговор представила и заверени от нея в качеството й на ***
преписи на документи дадени от К. Н. А.. Делото било насрочено с
Определение №***г. за 05.02.2024г. в 09.30 часа за което е получила призовка,
ведно с доклада по делото. Копие от призовката изпратила по електронен път
чрез доставчик на електронна услуга-*** на К. А. и която кореспонденция се
съхранява както при ищцата, така и при ответницата.
Към края на месец януари 2024г. напомнила в телефонен разговор на К.
А. че не си е платила в пълен размер дължимото адвокатско възнаграждение
съобразно уговорката им. Същата заявила, че освен ищцата като *** ще я
представлява и още един *** от гр.С. Думите й били „Ще имам двама ***”.
Ищцата й казала че това си е нейно право, но следва преди съдебно заседание
да й заплати остатъка от договореното адвокатско възнаграждение, както и да
й представи документите, с които да докажат че Б. Ц., както е посочила
ответницата в сигнала до Отдел „Закрила на детето” ,...че детето е в рискова
ситуация и моля да проверите. Б. А. Ц. за ***”. Ищцата настоявала и за
свидетели, тъй като самата К. А. твърдяла че има съседи на Б. Ц., които ще
свидетелстват че Б. А. Ц. е оставяла детето само и че взима забранени
вещества.
На 31.01.2024г. ответницата е депозирала молба с вх.№***г. до Районен
съд-Я. по гр.дело №***г. по описа на ЯРС за оттегляне на пълномощното от
адв. А., за което същата твърди, че не е била уведомена. Даже в
кореспонденция с нея по *** в същия ден в който е оттеглила пълномощното
си я питала дали за 05.02.2024г. ще води свидетели или ще представи ли
нужните документи за да докажат твърденията и в сигнала. Ответницата не
само че не й казала че възнамерява да си оттегли пълномощното от нея, а и че
вече го е оттеглила. Едва на 01.02.2024г., когато правила справка по делото
разбрала че предния ден на 31.01.2024г. ответницата е депозирала молба с
което си оттегля пълномощното от нея, без да посочи причина за това.
Звъняла й няколко пъти, и едва на последното повикване се свързала с нея и
като я попитала защо не й е казала, че си оттегля пълномощното и че въпреки
че е оттеглила пълномощното същата дължи сумата която са уговорили по
договора за правна помощ и съдействие, тъй като е изготвила писмения
отговор, с приложени и заверени към отговора документи, а и ответницата я е
упълномощила да я представлява по гр.дело №***г. по описа на ЯРС. Същата
заявила в телефонния разговор че ще плати дължимата сума.
2
След като не е поискано разваляне на договора при констатирано неточно
изпълнение в хода на изпълнение на поръчката /каквито данни няма и по
гражданско дело №***г. по описа на ЯРС/, то уговореното възнаграждение по
чл. 286 ЗЗД се дължи. Оттеглянето на пълномощията води до освобождаване
на пълномощника от последващи ангажименти. То не заличава с обратна сила
извършеното до момента и не заличава с обратна сила вече поетото от
доверителя задължение за изплащане на възнаграждение. Изцяло в горния
смисъл е съдебната практика- Решение № 482 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1486/2010 г., IV г. о., ГК. Счита, че е налице хипотезата на чл.26, ал.2 от ЗА,
т.е. налице е неоснователно оттегляне на пълномощията от страна на
ответницата, поради което има право на възнаграждение в пълен размер.
Видно от съдържанието на договора за правна помощ и съдействие същият
съдържа уговорки относно начина на плащане на възнаграждението, а именно
в брой на части, като е отбелязано и каква част от възнаграждението е платена
в брой на 01.12.2023г Тъй като не е уговорено в договора остатъка от сумата
кога да бъде заплатена, поканила доверителката-ответник по делото с покана
за доброволно изпълнение на задължението да плати в седемдневен срок от
получаване на поканата остатъка от уговореното възнаграждение по договора
за правна помощ и съдействие с №*** от 01.12.2023г. Поканата е връчена
лично на ответницата на 29.02.2024г.
В същия ден в който ответницата получила поканата -29.02.2024г. същата
посетила кантората на ищцата без да я извести за това, като рязко отворила
вратата на кантората и й заявила че ще й плати дължимата сума в
седемдневния срок, като допълнила изречението си „с нейните пари свещ и
тамян да си паля”. На излизане от кантората, ответницата пак повторила
същите думи „с нейните пари свещ и тамян да си паля”.
На 08.03.2024г. ищцата получила писмо, с което ответницата заявила, че
отказва да й заплати остатъка от дължимата сума по договора за правна
помощ и съдействие, като заявява, че действително по договора е заплатила
200 лева, но тъй като според нея ищцата не се е явила на провелите се две
съдебни заседания, същата не й дължи остатъка от адвокатското
възнаграждение. Твърди се още, че същата заявява в отговора си, че според
нея дължимото адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 400 лева
съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, или пак
според същата 100 лева, като се позовава на съдебното решение на ЕС.
Ищцата твърди, че уговореното възнаграждение отговаря на минималните
възнаграждения по Наредбата за минималните адвокаски възнаграждения.
3
Оспорва твърденията, че не се е явила проведените две съдебни заседания по
делото
Сочи, че обстоятелството, че пълномощното е било оттеглено по-късно,
според нормата на чл.288 от ЗЗД не лишава довереника от правото да иска
заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение и да се приеме, че
уговореното възнаграждение за работата до оттеглянето не се дължи -
аргумент от чл. 288 ЗЗД.
В хода на съдебното дирене искът се поддържа.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата, с който счита иска за допустим, но изцяло неоснователен.
Твърди, че ищцата не е извършила нищо друго освен написването на
отговор на искова молба. Твърди се още, че същата, и след прилагане на гр.д.
№ ***г., не се е явявала на нито едно съдебно заседание
Т.к. договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа както
елементи от договор за изработка (когато задължението на *** е да извърши
нещо от свое име и на свой риск), така и елементи от договор за мандат
(когато задължението на *** е да извърши нещо от името на доверителя и за
негова сметка), в настоящият случай, договорът за правна защита и
съдействие съдържа повече характеристики като договорът за мандат, който
има действие до изричното оттегляне на пълномощията. На основание чл. 26
ал. 2 предл. 2 от ЗА при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само
за положения труд, основателно е тъй като е видно, че ищцата не се е явявала
на заседания по делото, т.е. уговорката за процесуално представителство и
защита по гражданското дело не е спазена, доколкото това е така се дължи
единствено само за положеният труд, т.е. за написването на отговор на искова
молба. Позовава се и на Решение от 25.01.2024г. по дело *** където е прието,
че съдилищата могат да присъждат разноски под минимума, установен с
Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения. Твърди се, че поканата
за доброволно изпълнение, написването на отговора на исковата молба не
представлява трудност, самият казус е без фактическа и правна сложност.
Моли искът да се отхвърли изцяло.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С исковата молба ищцата е представила сключен с ответницата договор
за правна защита и съдействие серия *** № *** от 01.12.2023г. с основание и
предмет: процесуално представителство пред ЯРС по гр.д. № ***г. срещу Б.
А.Ц.. В същия е договорено възнаграждение от 600лв., което е платимо на
части , като в договора е посочена внесена сума от 200лв. Представено е
съобщение до К. Н. А. по гр.д.***г. на ЯРС, връчено на 21.11.2023г. От
приложеното гр.д. № ***г. на ЯРС се установява, че посочените доказателства
4
са приложени по делото, че ответницата е депозирала писмен отговор вх.№
***г. по делото чрез пълномощника си ***М. А., който е от 5 страници, с
който са представени писмени доказателства и е направено искане за събиране
на гласни доказателства чрез двама свидетели.
С молба вх.№ ***г. по горното дело К. Н. А. е заявила, че оттегля
пълномощията си от адв.М. А., като е заявила, че не желае същата да я
представлява и защитава, поради което моли производството по делото да
бъде отложено извънсъдебно за друга дата, поради внезапното й заболяване,
възпрепятстващо де се яви в съдебно заседание и невъзможност да организира
защитата си. Молбата е била уважена и делото е било отложено за 01.04.2024г.
С молба от 26.02.2024г. подадена от ищцата по делото Б. Ц. същата е
оттеглила подадената от нея исковата молба, поради което производството по
делото е било прекратено с определение от 26.02.2024г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно чл.36,ал.1 от ЗА във вр. с . чл.286 ЗЗД вр.
Чл. 280 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл.36 ЗАдв адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд- ал.1; размерът на възнаграждението се определя
в договор между адвоката и клиента; този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа- ал.2.
Отношенията между *** и клиент по повод оказване на правна защита и
съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при
специалната регламентация по Закона за адвокатурата /ЗА/. Адвокатът има
право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се
определя с договор. Съдът не може да замести волята на страните по
договарянето на справедливия и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по Наредбата.
Законът за адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат, че липсваща воля
по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от
Адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА./каквито предпоставки в
настоящия случай липсват/. Съдът не е в правомощията си да определя
размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с
доверителния си елемент и свободата на договаряне – в този смисъл Решение
№ 102 от 16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3762/2017 г., III г. о., ГК, Решение №
208 от 22.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 3961/2013 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 236
от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 576/2017 г., IV г. о., ГК.
5
Според задължителната практика на ВКС, изразена и в решение № 67 от
30.07.2014 г. по т. д. № 1843/2013 г. на ВКС, II т. о. и решение № 137 от
25.06.2010 г. по т. д. № 888/2009 г. на ВКС, II т. о. разпоредбата на чл. 20
ЗЗД изисква при тълкуването на договорите да се търси действителната обща
воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Волеизявленията на страните за съдържанието на определен договор трябва
да се съотнесе към момента на сключването и при тълкуването на договора да
се преценява с оглед всички обстоятелства по делото.
При тълкуване на всички клаузи от договора в съвкупност, се
установява, че действителната воля на страните е да уредят отношенията
между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие,
включително процесуално представителство, което е уредено не само от ЗЗД -
чл. 280 и сл., но и при специалната регламентация по Закона
за адвокатурата/ЗА/. Упражняването на адвокатската професия, съгласно
определението в чл. 2 ЗА, е дейност за правно съдействие и защита на
свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите
лица. Тя се осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по
правни въпроси, изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др.,
свързани с възложената от клиента работа, представителство на доверителите
пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица -чл. 24
ЗА, срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение - чл. 36 ЗА.
Изложените основни характеристики на адвокатската дейност дават
основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят
като най-близки, сходни на договора за поръчка, уреден в ЗЗД.
Страните не спорят относно наличието на сключен между тях договор
за правна защита и съдействие на 01.12.2023г., с който безспорно са
обвързани, с който ищцата в качеството й на *** е била упълномощена от К.
Н. А. да й окаже правна защита и съдействие , изразяващо се в процесуално
представителство по гр.д. № ***г. по описа на ЯРС, по което тя е била
ответница. Страните не спорят, че по това дело и в изпълнение на поръчката
ищцата е изготвила писмен отговор , направила искания за събиране на
доказателства, получила е призовката на ответницата за явяване в съдебно
6
заседание на 05.02.2024г., както и че по него ответницата е заплатила сумата
от 200лв., при договорено възнаграждение от 600лв., което е уговорено да се
плати на части. Следва да се отбележи, че така определеното възнаграждение
е в минималния размер определен в Наредба №***, като е съобразен с
чл.7,ал.2,т.2 с оглед материалния интерес на предявеният иск.
Възраженията на ответницата, че ищцата не се е явила в нито едно
съдебно заседание по делото не са коректни, т.к. се установи, че по това дело
не се е провело нито едно съдебно заседание. Установи се, че няколко дни
преди първото съдебно заседание ответницата е депозирала молба, в която е
заявила, че оттегля пълномощията си от адв.М. А., но за това оттегляне не е
уведомила ***, нито е посочила основателни причини. Такива не са
релевирани и в писмени отговор от ответницата, като същата се е позовала
единствено на обстоятелството, че *** не е се явявал в съдебни заседания.
Съгласно чл. 288, ал. 1 от ЗЗД оттеглянето на поръчката от доверителя
не лишава довереника от правото да иска заплащане на уговореното
възнаграждение, като в съответствие с това общо правило, в специалния закон
– чл. 26, ал. 2 от ЗАдв., уреждащ договора за поръчка, имаща за предмет
извършването на правни действия от адвокат, е предвидено, че при
неоснователно оттегляне от клиента на пълномощията от ***, последният има
право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне - му се
дължи само за положения труд.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че К. Н. А. не е
доказала наличие на основателни причини за оттегляне на пълномощията на
*** М. А., което е в нейна доказателствена тежест, а същевременно до
прекратяване на поръчката, ищцата е изпълнявала точно поетите задължения.
С оглед изложеното съдът приема, че ответницата дължи на ищцата
уговореното и неизплатеното възнаграждение по сключеният между тях
договор за правна защита и съдействие от 01.12.2023г.
При този изход на делото на осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответницата дължи на
ищцата направените по делото разноски, които са за държавна такса от 50лв. и
адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл.38,ал.2 от ЗА във
вр. с чл.38, ал.1,т.3 от ЗА, за оказана безплатна адвокатска помощ на друг
юрист.
В настоящият случай на ищеца е оказана безплатна адвокатска помощ на
7
основание сключен договор за правна помощ и съдействие, в който е
посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38 от ЗА.
С оглед на това е налице предвиденото в чл.38,ал.1 от ЗАдв. основание
за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за
осъщественото в производството процесуално представителство. Същото
възлиза на сумата от 400лв., определена съгл. чл.7,ал.1,т.1 от Наредба №***г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази сума на
осн.чл.38,ал.2 от ЗА следва да се присъди на *** Н. С. Н., *** при АК-Я. и
упражняващ адвокатска дейност в гр.Я., ул.***.
Воден от изложеното , ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Н. А., ЕГН ********** от гр.Я., ж.к.*** да заплати на ***
М. А. А., с личен номер № ***, с ЕИК *** със съдебен адрес: гр.Я., ул.***
сумата от 400лв.
ОСЪЖДА К. Н. А. да заплати на *** М. А. А. направените по делото
разноски в размер на 50.00лв.
ОСЪЖДА К. Н. А. да заплати на ***Н. С. Н., *** при АК-Я. и
упражняващ адвокатска дейност в гр.Я., ул.*** сумата от 400лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца
по делото на основание чл.38, ал.2, т.3 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
8