Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………….. ……….
2020 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, ХХХІІ-рисъстав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 03.06.2020 г.със секретар
Камелия Александрова, при участието на прокурор от ВОП, изслуша докладваното от председателя административно дело№ 3185/2019 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр.чл.203
от АПК.
Инициирано е по искова молба от К.Т.И.
***, депозирана чрез процесуален представител, насочена срещу ОД на МВР –
Варна.
С исковата молба се претендират
за обезщетяване сторените от ищеца разноски по НАХД № 4004/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна, ХХVІІ състав, с решението по което е отменено издаденото
срещу ищеца НП № 17-0819-000524/06.03.2017 г. на Началник Група към ОДМВР Варна
Сектор ПП.
Ищецът твърди, че в хода на цитираното НАХД пред ВРС в
качеството му на жалбоподателя по него
се е представлявал от адвокат, за процесуално представителство на който е
заплатил адвокатски хонорар в размер на 300 лв. съгласно договор за правна
защита и съдействие. Твърди, че сумата е платена в брой. Същата сума се
претендира за присъждане като обезщетение за нанесени имуществени вреди, представляващи
разноски за заплатен адвокатски хонорар. Формиран е петитум с искане съдът да
осъди ответника за заплати претендираното
в същия размер обезщетение. Претендира се и присъждане на разноски по
настоящото дело.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва иска, счита го за
неоснователен и недоказан, моли да бъде оставен без уважение..
Представителят на ВОП също намира
иска за недоказан, поради липсата на документ, изхождащ от адвокатски
кочан. В условията на евентуалност изразява
становище за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено в производството пред ВРС и
претендирано за обезщетяване.
Съдът като съобрази доводите и възраженията
на страните с данните и доказателствата по делото и с относимата за случая
правна уредба прие следното:
Предявеният
иск е допустим, разгледан по същество е и ОСНОВАТЕЛЕН.
По фактите:
С Решение № 1877/22.10.2019 г., постановено по НАХД №
4004/2019 г. от ХХVІІ-ми състав на ВРС е
отменено НП №17-0819-000524/06.03.2017
г., издадено от началника група към ОД на МВР Варна-сектор
„Пътна полиция“, с което на ищеца, за пет отделни нарушения по ЗДвП са наложени
съответните пет административни наказания – глоба в размер от 20 лв. на
основание чл. 185 от ЗДвП; глоба от 100 лв. на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП и три глоби от по 10 лв. на основание чл. 171, ал.1 т.1 от същия закон.
Решението е влязло в законна сила
на 16.11.2019 г.
В производството пред ВРС ищецът
е ползвал правна защита и съдействие от
адвокат, за което е платил договореното
възнаграждение в размер от 300 лв. - видно от съдържанието на приложения на л.12 от НАХД № 4004/2019 г. по описа на ВРС
Договор за правна защита и съдействие от 28.08.2019 г. Договорът е представен по делото в изпълнение на дадени с разпореждане на решаващия състав на
ВРС указания, ведно с пълномощно в оригинал и представлява заверено за вярност с оригинала копие. Съдържа
реквизитите на образеца, но не е съставен на бланка от адвокатски кочан.
В хода на настоящото съдебно
производство, във връзка с изявление на процесуалния представител на ищеца, от
ответника ОД на МВР Варна беше
представен и се прие по делото оригиналът на Договор за правна защита и
съдействие, сключен между К.Т.И. и адв. Д.Р. на 28.08.2019 г.
По правото:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл.
203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия
и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на
посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на
държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за
кумулативното наличие на тези три елемента е възложена изцяло на ищеца, търсещ
обезвреда.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015
г., по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по
административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването.
Дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията,
насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно
сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост
и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта
на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните
нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност.
Наказателното постановление, като резултат от
упражнената дейност по административно наказване, също представлява по
естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки
това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително
като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват.
Независимо, че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно правни
последици, е правен резултат от административна дейност по осъществяване на
една от формите на юридическа отговорност. Неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно
наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на
административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност.
От друга
страна законодателят
не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото
искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразен електронен фиш, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2016 г.
на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена
последица по смисъла на чл. 4 от същия закон.
Сторените в този процес
съдебни разноски не подлежат на присъждане в рамките на въззивното
производство, поради което за жалбоподателя не
съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.
Събраните по
делото доказателства установяват по
безспорен начин, че с фактическото плащане на уговорения адвокатски
хонорар, което съдът
приема за безспорен факт, предвид съдържанието на договора за правна защита и
съдействие от 28.08.2019 г., за
ищеца са настъпили имуществени вреди,
представляващи пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, отменено от компетентния съд като
незаконосъобразно.
Това предпоставя реализирането на отговорността на Държавата на основание чл.
1 от ЗОДОВ.
По възражението на представителя на ВОП:
Няма законово изискване договорът за адвокатска услуга да е обективиран върху
утвърден от Висшия адвокатски съвет
еднотипен вариант на бланки за договор за правна помощ и съдействие. С договора
се удостоверява, че разноските са заплатени или че само са договорени. Само
заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.
В договора за правна помощ следва да бъде уреден и начинът на плащане, освен в
случаите, в които законодателят
е посочил задължителен такъв (с банков превод) и
договаряне е изключено.
Тогава, както и
в случаите, при които е договорен такъв друг начин на заплащане, това следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
В разглеждания случай плащане по банков път не е
уговорено. Когато възнаграждението е заплатено в брой и този факт е отразен в
договора за правна помощ, то той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение /ТР № 6/2013
г., ОС ГТК на ВКС/.
Относно възражението за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, обхватът на съдебната проверка в
производство по обезщетяване по реда на чл. 203 от АПК, каквото е настоящото,
включва преценка по допустимостта и основателността на предявения иск, и
доказаността на претендирания размер.
Съответствието и съпоставимостта на
заплатеното адвокатско възнаграждение с материалния израз на защитавания правен
интерес е извън този обхват.
Предвид изложеното съдът намира иска освен за
основателен и доказан и следва да го уважи в пълния му размер.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и
своевременно направеното от процесуални представител на ищеца искане за
присъждане на разноски по настоящото дело,
съдът го намира за основателно и доказано – представен е
договор за правна защита и съдействие, от който е видно плащането на адвокатско
възнаграждение в размер от 300 лв.,
внесена е и държавна такса от 10 лв.
Мотивиран от горното основание чл. 203 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на МВР
Варна да заплати на К.Т.И. *** ЕГН **********,
сумата от 300 лв. (триста лв.) ,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по НАХД
№ 4004/2019 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на К.Т.И. *** ЕГН **********, сумата от 300 лв.
(триста лв.) , представляваща сторените
по настоящото дело разноски.
Решението подлежи на обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14–дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА