МОТИВИ по Присъда № 8 от 22.06.2020
г. по НОХД № 100/2019 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
От съвкупната преценка на
събраните доказателства по делото, съдът приема за установено следното :
Подсъдимият *** (***)
К.Г.П. от военно формирование (в.ф.) *** – ***, е на военна служба в БА от 20.08.1990
г. Завършил средно образование. Придобита военна специалност : „******ко ***
1990 г. Дата на изтичане да договора за военна служба – 25.05.2020 г. Няма
участие в мисия извън страната. Във военно звание „***“ е от 28.09.2000 г. Атестация
за 2018 г. – препоръчително е да се повиши в следващо военно звание. Притежава
разрешение за достъп до класифицирана информация : „***“, валидно до 09.12.2023
г. Заемал последна длъжност *** във в.ф. *** гр. ***
от 01.01.2019 г. Освободен от военна служба
на основание чл.162, т.1 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – ЗОВС на РБ, със
заповед № ЗЛС-7 от 11.03.2019 г. на командира на в.ф. ***, считано от
18.03.2019 г. (т.1, л.36-37 д.п.). По време на военна служба
се проявявал ***. Изпълнявал поставените задачи качествено, в срок и в пълен
обем. Бързо и правилно взимал решения. Притежавал добри командно-организаторски
качества. Полагал необходимите грижи за подчинените си военнослужещи. Отличавал
се със своето войсково поведение и външен вид. Бил в добри взаимоотношения със
своите началници и колеги. Отличавал се с висока култура на общуване. Проявявал
стремеж към обучаемост и личностно усъвършенстване (т.1 л.38 д.п.). Бил награждаван
на ***. Наказван на ***, които наказания са заличени на основание ПП ЗОВС (т.1, л.40 д.п.). Притежава надлежно
издадени разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси, издадено на 04.08.2017 г. и валидно до 03.08.2022 г. Притежава късо
нарезно оръжие – пистолет „***“ (т.1, л.54 д.п.). Видно от приложената към
досъдебното производство характеристична справка, изготвена от Д. Д. от РУ гр. ***,
същият не е криминално проявен и срещу него не са заведени ЗМ. Имал избухлив
характер. Срещу него имало подадени жалби за заплахи, скандали и обиди. Не се
ползвал с добро име сред съселяните си (т.1,
л.55 д.п.). Не е съден и не е бил осъждан за престъпление от общ характер. Не е
бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК (т.1, л.41 д.п.).
Против подсъдимия *** К.П. ***, Военно-окръжна
прокуратура гр. *** е повдигнала обвинение за продължавано престъпление за
закана с убийство по чл.144, ал.3, алт.1, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
В разпоредително заседание, с
протоколно определение, пострадалият Д.И.К. е конституиран като частен обвинител
и граждански ищец по делото. За съвместно разглеждане в наказателния процес, е
приет предявения от него граждански иск против подсъдимия К.Г.П. в размер на 10 000 лева.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото и ги съобрази със становищата на страните, намира за
установено, че *** К.П., по време на службата си, е извършил следното:
Частният обвинител Д.К. живеел на
съпружески начала със жена, която починала през 2010 г. Родителите му също били
починали. Живеел сам в къща. Нямал близки. Работил като *** *** в гр. ***. Обикновено спирал автомобила на
стоянките за ***та при болницата или при ж.п. гарата в града. Автомобилът му не
бил снабден с паник бутон и не работил в радиостанция.
На 10.11.2017 г., Д.К. получил ***,
като бил приет в отделение по *** в *** гр. ***. Диагнозата му била много тежка,
поради което имал добро отношение от целия екип ***, *** и ***и. В болницата
лежал около седмица, след което бил изписан. По време на престоя в болницата,
се запознал със св. Л.П. – *** на подсъдимия *** К.П., която работила в
болницата като ***.
На
18.03.2018 г., около 19:45 ч. в гр. ***, Д.К. се намирал в дома си, находящ се
в същият град, на ул. “***“ № ***. Чул мъжки глас от вън да вика и да псува по
негов адрес. Решил, че е пиян човек и не обърнал внимание, и не излязъл навън
да види кой е.
На
19.03.2018 г., около обяд в гр.***, Д.К. бил на работа с ***ия автомобил, на стоянката на ***та, на
ж.п. гарата в гр. ***. Получил позвъняване от мобилен телефонен номер ***, но
тъй като бил зает с клиент, не отговорил. Малко по-късно, от друг мобилен
телефонен номер 0***получил ново обаждане, на което отговорил. Отсреща бил
мъжки глас, който му се представил като К.П. ***. Казал му, че го познава и
пожелал да се видят, тъй като заедно били на курс за тролейбусни ***и. К. се
учудил, защото не е бил на такъв курс, но му казал къде е и да дойде при него.
След известно, време подсъдимият *** К.П. отишъл на ж.п. гарата в гр. *** с лек
автомобил „***“, *** *** на цвят с рег. №
***. Слязъл от автомобила. Бил облечен във военна униформа. К. тогава, видял подс.
*** П. за първи път, като до този момент не го познавал. Още със слизането, подс.
*** П. се насочил към ***ия автомобил, в който седял К.. Приближил се към него
и попитал водача, дали е К.. Същият му отговорил, че е той. Тогава *** П. се
приближил до ***ската врата на ***ия автомобил и започнал да се държи агресивно,
говорил на висок глас, като държал в ръката си зелен войнишки колан. Подс. *** П.
предложил на К. да отидат до неговия автомобил и последния се съгласил. В
автомобила, К. видял на предната дясна седнала жена, за която *** П. му казал,
че му е ***та. К. познал въпросната жена, като ***я от ***то отделение в *** – ***,
където преди година и половина, след прекаран ***, лежал в същата болница. *** П.
попитал К. дали има нещо общо със жена му, а той му отговорил, че нямал. От
своя страна *** П. продължил да се държи
грубо, викал и напсувал К., казал му, че ще се видят в полицията, след което си
тръгнал с автомобила.
На
следващия ден, на 20.03.2018 г., преди обяд, подс. *** П. се обадил от мобилен
телефонен номер 0***на мобилния телефон на Д.К. и му заявил, че „щял да го даде
на прокуратурата“ и го заплашил с физическа саморазправа.
От
своя страна Д.К. решил на прави записи на телефоните обаждания и от непознати
номера.
На
следващия ден, на 21.03.2018 г., около 08:00 ч., Д.К. получил телефонно
обаждане от мобилен телефонен номер ***от мъжки глас, който не се представил.
Не бил *** П.. Този мъж започнал да го заплашва, като му казал да не се
занимава с дъщеря му, по което К. отсъдил, че е бащата на ***та на *** П..
Въпросният мъж му казал, че това ще е единственото му обаждане от него и ако не
престанел, щял дойде в дома му и щял го „застреля като куче“, и че „ще го взриви
заедно с къщата му“. Щял да го направи, без да му мигнело окото, тъй като бил
изживял живота си. К. направил запис на това обаждане.
На
23.03.2018 г., около 13:00 ч., в гр. ***, Д.К. бил спрял ***ия си автомобил на
стоянката пред *** – ***. Забелязал подс.
*** П., който вървял по тротоара с момиче на възраст около *** години. *** П.
видял К. и отишъл от дясната страна на ***ия
автомобил, като започнал да вика и да се заканва на К. с думите: „Ще те докарам
до инвалидна количка!“, „Ще те ликвидирам!“. К. стоял в автомобила и не
реагирал. Без да бъде провокиран, подс. *** П. продължил да го псува, като от
отворения преден прозорец на предната дясна врата, се пресегнал да го удари, но
К. се дръпнал и П. не успял. Тогава същият от яд отскубнал рогозката на
седалката и я хвърлил на земята. Казал
на К., че ако не бил военен щял и друго да направи с него. От тази ситуация,
детето започнало да се стресира и се разплакало, след което *** П. си тръгнал,
заедно с детето.
На
06.04.2018 г., към 11:00 ч., Д.К. бил отново на работа с ***ия автомобил на
стоянката на ж.п. гарата в гр. ***. Подс. *** П. пристигнал с лекия си автомобил и спрял на
около 10-15 метра пред автомобила на К.. После слязъл от него и отишъл до ***ия
автомобил на К.. Държал в ръцете си зелен колан, същият от първия път. Отново
започнал да ругае и псува на висок глас и се заканил на К. с думите: „Ще те
ликвидирам!“. В един момент, отворил ***ската врата на ***ия автомобил и ударил
К. в лявата част на гърдите с юмрук. След това, извадил от вратата монетника,
ударил го в земята и го разбил, като същевременно продължил да се заканва на К.
с думите: „Ще те убия!“. От цялото досегашно агресивно поведение на *** П., К.
изпитал страх. След това, *** П. отишъл до неговия автомобил, взел оттам чук и
се насочил с него към К.. Това поведение на *** П., предизвикало у К. реакция
на самозащита и тъй като изпитвал реален страх за живота си, стартирал
автомобила си и потеглил, с цел да избяга. След като тръгнал посока към гр. ***,
в един момент, К. видял в огледалото за обратно виждане, че го преследва с автомобила
си *** П.. В този момент, изпитал реален страх за живота си и се обадил на
приятеля си св. В.В. от гр. *** по телефона и го помолил за помощ. За тази цел,
К. отишъл с ***ия автомобил пред дома на В. ***, където пред дома го чакал В.. Същевременно,
покрай тях с автомобила минал *** П., който ги видял, подал продължителен
звуков сигнал и през отворения прозорец на автомобила си, продължил да псува,
като заплашвал и двамата с вербални заплахи, които повечето били насочени към К..
По-късно, през деня *** П. се обадил от мобилен телефонен номер 0***на К. и му
казал, че бил полудял и започнал да го заплашва с убийство, че ще му взриви
къщата, че ще го ликвидира с чука, който бил в колата му, че щял да му отреже
члена, че ще продължи да го преследва навсякъде, където го види и да го напада.
Всичко това, К. записал на телефона си. След този случай, К. ***, където бил
прегледан от лекар и му било издадено медицинско удостоверение.
След тази
последна закана отправена от *** П., Д.К. напуснал работата си като *** ***,
тъй като изпитвал страх за живота си.
От
своя страна, подс. *** П. продължил многократно да звъни постоянно на Д.К. от
неговия мобилен телефонен номер 0***или от мобилния телефонен номер на ***та му
***по всяко време на денонощието, за което К. е представил разпечатка.
Тези
обстоятелства, принудили Д.К. да подаде тъжба до Районна прокуратура гр. ***
срещу К.Г.П., входирана на 18.04.2018 г. Към тъжбата си приложил съдебно-медицинско
удостоверение и извлечение от телефонни обаждания и СМС-и.
Била
образувана преписка вх. № 1249/208 г. на РП – ***, по която била извършена
проверка от РУ гр. ***.
На
01.06.2018 г., около 18:15 ч., в гр. ***, ***ият автомобил на Д.К. бил паркиран
пред дома му в гр. ***, ул. “***“. К. се намирал на терасата на къщата, като в
един момент видял, че по улицата преминавал с автомобила си *** П., който бил с
военна униформа. Подс. *** П. също видял К. на терасата на къщата, спрял
автомобила си и започнал да вика към него
с нецензурни думи: „Боклук!“ и с
други и да се заканва с думите: „Ще те ликвидирам!“. Тъй като К. вече знаел за
поведението и характера на *** П., се
уплашил и се обадил на дежурния в РУ – *** за помощ. Докато с него уточнявали
какво се е случило, *** П. си тръгнал. Дежурният му казал, че няма да праща
патрулен автомобил, но ако П. отново се върнел, да му се обади.
На
19.06.2018 г., с постановление на Районна прокуратура гр. *** е било образувано
досъдебно производство на основание чл.208, ал.1 от НПК – жалба от Д.К. и достатъчно
данни по чл.211, ал.1 от НПК – преписка вх. № 1249/208 г. на РП – ***.
Въпреки
това, от своя страна, *** П. продължил многократно, чрез звънене на телефона на
Д.К., да упражнява психически тормоз спрямо него.
На
03.07.2018 г., в гр. ***, *** П. се обадил от мобилен телефонен номер 0893 360433
на мобилния телефон на Д.К. От този
телефонен номер, друг път на К. не се бил обаждал. Тъй като номера бил непознат
за К., същият включил разговора на запис. Подс. *** П. отново го псувал, викал
и обиждал и го заплашвал с думите: „Ще
ти изкарам гръкляна!“, „Ще ти изям гръкляна!“, „Ще те заровя при жена ти!“. С
последната реплика, дало основание на К. да се убеди, че *** П. се е интересувал
и разпитвал за него.
Направените
телефонни записи на разговорите със *** П. от мобилния си телефон, Д.К. прехвърлил
съдържанието им на хард диск и впоследствие го предал на разследващия полицейски
орган в гр. ***.
От приложеното към
досъдебното производство съдебно –медицинско удостоверение № 25 от 10.04.2018
г., подписано от д. Б. П. – съдебен лекар и началник *** при *** „***“ АД е
видно, че освидетелствания Д.И.К., при нападение на 06.04.2018 г., около 11:00
часа, в гр. *** на гарата, докато се намирал в ***то си, от непознат, който го
удрял с юмрук по тялото, е получил по
предната лява част на гръдния кош, в ребрената му зона, масивно синкаво-зеленикаво
кръвонасядане с размери 15 х 8 см (т.1, л.64 д.п.).
С протокол за
доброволно предаване от 10.05.2018 г., Д.К. е предоставил на разследващия орган
по досъдебното производство един брой диск с наличен в него ***о запис от
проведени телефонни разговори (т.1, л.65 и 66 д.п.).
С протокол за
доброволно предаване от 03.07.2018 г., Д.К. е предоставил на разследващия орган
по досъдебното производство един брой компактдиск с налични в него три ***о
записа от проведени телефонни разговори (т.1, л.100-106 д.п.).
Назначената по досъдебното
производство съдебно-психиатрична експертиза на К.Г.П. с ЕГН: ********** от
разследващ полицай при РУП гр. *** и изготвена от експерт психиатър д.В.Д. е със
заключение, че същият страда от ****.***
се характеризира с сензитивност към преживявания на неудачи и неуспехи,
злопаметност по отношение на нанесени обиди и оскърбления, склонност към
отмъстителност, мнителност и постоянна склонност към изопачено възприемане на
околните, борбено и непреклонно чувство за собствено право, което не е
съобразено с реалната ситуация, склонност към патологична ревност и към
преживяване на изключителна собствена значимост, свръх ангажираност с неоснователни-конспиративни
обяснения на събитията от непосредственото обкръжение или света. **** се характеризира с тенденция за импулсивно
действие, без оглед на последствията, в съчетание с неустойчиво и капризно
настроение. Изблици на интензивен гняв, често могат до доведат до насилие. Фактът,
че подекспертният П. до този момент не е извършил сериозно престъпление се
обяснява, че същият е военен и дисциплината си оказвала своето възпиращо
въздействие. Не се води на учет в психиатрично заведение. Към момента на
извършване на деянията К.П. е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното, както и да може да ръководи постъпките си. Към
датата на освидетелстването, подекспертният е бил в еквивалент на вменяемост. Може
да възприема фактите от значение за делото и можел да дава достоверни обяснения
за тях. Може да участва в следствените действия в качеството си на обвиняем и
може да взема решения, свързани със защитата си. Няма данни П. да страда от
някаква зависимост. Не употребява системно алкохол. Агресията, циничното и
вулгарно отношение, което проявил К.П. към К., можело да се обясни напълно с
екзацербация на гореописаната личностова акцентуация. Подекспертният
представлявал реална обществена опасност за лицата, към които бил фиксиран, в
случая – К.. От анамнестични сведения
е отразено, че на *** годишна възраст, П. е взривил паметник по пътя за гр. ***. Бил буен по нрав и скандален
(т.2, л.1-23 д.п.).
В съдебно заседание в.л. Д. заяви,
че поддържа даденото от него заключение. Изготвил заключението по писмени данни
и личен преглед на освидетелствания П.. Пояснява, че при прегледа, П. бил много
възбудим и напрегнат. Прави заключение, че П. от мухата правил слон и
хиперболизирал нещата. Сочи, че действията на П., не могат да се определят като
намалена вменяемост. По време на инкриминирания период, П. е бил в обострено
състояние, при което епизодично има намаляване на някои волеви критерии, но не
до степен на невменяемост. Обръща внимание, че обектът, към който П. е бил
фиксиран, е извън поделението.
Съдът, като взе предвид
становището на страните по делото и след съвещание, прие заключението на вещото
лице (л.75г-76г с.д.).
Назначената по досъдебнотно
производство от дознател при РУП гр. *** съдебна техническа-фоноскопска експертиза
и изготвена от експерти специалисти в областта на фоноскопията в ЦЕКИ към НИК -
МВР гр. София – Н. М- и Р. К. е със заключение, че текстът от звукозаписите с
имена *** и ***“ обект на експертизата, е снет и представен в писмен вид в
„Текст на звукозаписите“ в изследователската част на настоящия протокол. Файл ***.
mp3“ и файл ***. mp3“ обекти на експертизата, не носят допълнителна информация
в какъв часови диапазон и на коя дата е отразено събитието на записа. Цялата
информация, която те носят е отразена в Таблица 1 в изследователската част на
настоящия протокол. При изследване на времевите и честотни характеристики на ***осигнала
не се откриха признаци на изменения, предизвикани от манипулация и монтаж на
звукозаписите (изрязване, копиране,
вмъкване, изтриване и др.). Лицето, обозначено като „М2“ в „Текст на звукозаписите“, и К.Г.П., са едно и също лице (т.2,
л.41-59 д.п.).
Назначената от съда, по време на съдебното
следствие съдебно-психологична експертиза на Д.И.К. с ЕГН: ********** и изготвена от експерт клиничен психолог към
ЦПЗ гр. *** – Д.В., който след подробен и обстоен преглед на материалите
приложени по делото, както и материалите за послужване, извършена обективна
психологична оценка, анализ на наличната информация, е със заключение, че подекспертният
К. не фигурира в регистрите на Център за психично здраве и няма данни да е
ползвал услугите на квалифицирани специалисти – психиатър или психолог. Същият
е изпитвал страх от действията закана за убийство от подсъдимия К.П..
Действията по време на случилото се, са съответни на преценката му за
ситуацията. Те са били изводими от характеристиките на неговата личност. Поведението
му е било организирано, осмислено и рационално в действията (л.102-116 с.д.).
В съдебно заседание в.л. В.
заяви, че поддържа даденото от него заключение. Завява, че лично събеседвала с
подекспертния К. в гр. ***
в Центъра за психично здраве. Извършила клинично интервю, след което и
психологично изследване. Били описани субективни преживявания на напрежение, тревожност,
нарушен сън, които оплаквания били от невротичен спектър. Това било едно
нормално психологично преживяване и страх, което било автентично. Към момента
на изготвяне на експертизата, е нямало данни за симулация, за преувеличаване на
емоционални преживявания.
Съдът, като взе предвид
становището на страните по делото и след съвещание, прие заключението на вещото
лице (л.152-154 с.д.).
Съдът кредитира заключението на
вещите лица като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и
опит в съответните области, неоспорени от страните и съответстващи на събрания
по делото доказателствен материал.
Обобщавайки така описаната по-горе фактическа
обстановка, съдът приема за установена и изяснена по безспорен начин след
проведеното съдебно следствие, частично от обясненията на подсъдимия *** П., от
показанията на свидетелите, разпитани по време на досъдебното производство,
приобщени по реда на съкратеното съдебно следствие, както следва: Н. Н.
и Й. Т., вещите лица д.В.Д., Н. М- и Р. К.; протокол за разпит на обвиняем; протоколи
за разпит на свидетели Д.К., Л.П., В.В. и М.Ш..
В тази насока са изготвените по
делото експертизи и писмени доказателства: съдебно-психиатрична експертиза;
съдебно техническа-фоноскопска
експертиза; съдебно психологична експертиза; съдебно медицинско удостоверение; протоколи
за доброволно предаване; докладна записка; депозирана тъжба до РП гр. *** от Д.К.
и извлечение от обаждания и СМСи; справка съД.ст; кадрова справка; служебен
картон за поощрения и наказания; служебна характеристика
и веществени доказателства.
ПРИЧИНИ:
параноидни ревностни преработки
МОТИВИ:
да отблъсне близък контакт на мъж към ***та
му
Спор
по фактическата обстановка няма.
Преди
даване ход на съдебното следствие, в съдебно разпоредително заседание, подсъдимият
*** К.П. и защитникът му в лицето на адвокат Д. ***, направиха искане за
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава Двадесет
и седма от НПК, като се позоваха, че желаят делото да се разгледа по чл.371, т.1 от НПК.
Съдът
допусна предварително изслушване на страните и разясни на подсъдимия правата му
по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство, ще се ползват при постановяване на присъдата.
В
съдебно заседание, прокурорът полковник Згуров по време на пледоарията си, изложи
факти и обстоятелства, установени по досъдебното производство и по време на
съдебното следствие. Поддържа изцяло повдигнатите пет обвинения, по отношение
на подсъдимия *** К. П., описано в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Деянията били извършени при условията на продължавано
престъпление. Акцентира, че с тези деяния, подсъдимият е извършил престъпно
чл.144,, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Обръща внимание, че показанията на
пострадалия Д.К. и очевидеца В.В. са логични, последователни, непротиворечиви и
взаимодопълващи се и правилно отразяват фактическата обстановка и със
извършените експертизи. Въз основа на събраните доказателства, които били
безбройни и непротиворечиви прави извода, че престъпното поведение на
подсъдимия е доказано по безспорен начин. Позовава се на съответна съдебна
практика. На мнение е, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и
следва да му бъде наложено наказание в размер на 3 години, с приложение на
чл.66 от НК за срок от 5 години. По отношение на гражданския иск е на становище,
че същият следва да бъде уважен. По отношение на веществените доказателства и
мярката за неотклонение, предоставя на съда.
В
съдебно заседание адвокат В. – повереник на частния обвинител и граждански ищец
Д.К., надлежно легитимиран с пълномощно по съдебното дело, в пледоарията си
заявява, че напълно поддържа казаното от прокурора, във връзка с внесеното обвинение.
Прави извод, че в резултат на оценка на цялостната доказателствена съвкупност,
се доказва авторството и виновността на подсъдимия П. в извършване на вмененото му престъпление. Моли съда да го
признае за виновен и да му бъде наложено наказание, предвидено по вид и размер
в НК, като се съобрази с характера на извършената престъпна дейност, така и нейната
степен на обществена опасност и с тази на подсъдимия. На мнение е, че на
подсъдимия следва да се определи наказание при балансиращи обстоятелства в
размер около 3 години лишаване от свобода, с приложението на чл.66 от НК с
по-голям изпитателен срок. Счита, че предявеният граждански иск, следва да бъде
уважен в пълния размер.
Частният
обвинител и граждански ищец Д.К. е съгласен с казаното от повереника си.
В съдебно
заседание адвокат Д. – защитник на подсъдимия К.П., надлежно легитимиран с
пълномощно по досъдебното производство, в пледоарията си заявява, че прокурорът
говори и преразказа обвинителния акт. Представителят на пострадалия, също достатъчно
говори. Счита, че квалификацията, ако е извършена, е правилна и не я оспорва.
Обръща внимание, че от една страна има обяснения на подсъдимия и на св. Л.П.,
която е негова ***, и от друга страна показанията на К. и свидетеля неговия
приятел В.. На мнение е, че има нагло поведение от пострадалия и изнудване, по
отношение на ***та на подсъдимия. Това било опит от негова страна, свидетелката
Л. да извърши нещо противно волята й. Иска от съда, ако приеме, че подсъдимият е
извършил това деяние, да му бъде определено наказание, съгласно чл.55 от НК, с
приложение на пробационни мерки, тъй като по този начин, ще се постигне целта
на поправяне и превъзпитание. По този начин, с работата си, пробационният
служител ще го поправи и превъзпита. На мнение е, че една такава присъда много
по-добре ще превъзпита подсъдимия. На мнение е, предявения граждански иск и
изключително завишен и несъобразен със съдебната практика.
Подсъдимият
*** К.П. разбира в какво е обвинен и дава частични обяснения. В съдебно
заседание заявява, че бил запознат с материалите по делото. Заявява, че никога
не е заплашвал лицето К. с убийство. Бил го обиждал, но никога не го бил
заплашвал с убийство, с побой и със саморазправа, нито с
каквото и да е било по никакъв предлог. Съгласен е със становището на адвоката
си. Заявява, че е невинен.
Обобщавайки
горното, съдът стигна до извода, че от събраните и проверени в съдебното
следствие доказателства по делото, се установява по безспорен и категоричен
начин, че на 23.03.2018 г. в гр. ***, пред *** ***, подсъдимият ***
К.П. се заканил с убийство на Д.И. *** с думите: „Ще те ликвидирам!“, на
06.04.2018 г., към 11:00 часа на ЖП гарата в гр. ***, се заканил с убийство на Д.И.
*** с думите: „Ще те ликвидирам!“, „Ще те убия!“ и с действия – удар с юмрук в
областта на гърдите на пострадалия и размахване на чук; на 06.04.2018 г., около
11:30 часа в гр. ***, в телефонен разговор, се е заканил с убийство на Д.И. ***
с думите: „Ще те насоча два метра под земята!“, „Дядо ще ти отреже главата как
си прав!“; на 01.06.2018 г. в гр. ***, на ул. „***“ се е заканил с убийство на Д.И.
*** с думите: „Ще те ликвидирам!“; на
03.07.2018 г. в гр. ***, в телефонен разговор, се е заканил с убийство на Д.И. ***
с думите: „Ще ти изкарам гръкляна!“, „Ще те заровя при жена ти!“, като това
заканване, е могло да възбуди основателен страх у пострадалия за
осъществяването му.
За да
стигне до този извод, съдът взе предвид следните фактологични фактически
обстоятелства, както следва : Тези горепосочени словесни закани и физически действия
отправени от подс. *** П. към пострадалия Д.К., подробно и последователно са
описани от пострадалия в депозираната от него на 18.04.2018 г. тъжба до Районна
прокуратура гр. *** (т.1, л.62-63 д.п.).
От СМУ
№ 25/2018 г. се констатира, че *** П. на 06.04.2018 г. на гарата, е ударил с
юмрук по тялото пострадалия К.. Това е отразено от съдебния лекар в графа
„Предварителни сведения“ (т.1, л.64 д.п.).
Установено
е, че въз основа на подадената жалба, е била образувана преписка и с
постановление на Районна прокуратура гр. ***, е била възложена проверка от
разследващ полицай при РУ гр. *** (т.1, л.58-82 д.п.). В хода на проверката са
били снети писмени обяснения от пострадалия К., В.В., *** П., неговата *** Л.П..
При внимателния им прочит, съдът констатира, че в обясненията си, пострадалият К.,
подробно и последователно потвърждава изложените от него обстоятелствата,
отразени в тъжбата му.
Установено
е, че след извършената предварителна проверка, с постановление на Районна
прокуратура гр. ***, е било образувано досъдебно производство (т.1, л.14 д.п.).
В хода на досъдебното производство, от ст. разсл. полицай при РУ гр. ***, са
били снети свидетелски показания от пострадалия Д.К., Л.П., Н. Н., Й. Т. и В.В.
(т.1, л.88-89 и л.99 д.п.). Анализирайки свидетелските показания на пострадалия
К., съдът стигна до извода, че същите покриват изцяло фактите и обстоятелствата,
изложени от него в тъжбата и в обясненията си, дадени на предварителната
проверка. От снетите свидетелски показания на В.В. – очевидец се установява, че
на 06.04.2018 г. преди обяд, по мобилния му телефон, се обадил пострадалият К..
Казал му, че някакъв човек го е нападнал и след това преследвал с автомобила си.
Звучал много притеснен и уплашен и го помолил за помощ. В. му казал да отиде
пред домът му. След няколко минути, К. пристигнал с ***то си пред входа, като
зад него, на около 20 м, спряла ***а кола ***. К. посочил на В. колата и му
казал, че това е човекът, който го преследвал. От колата се показал наполовина
мъж, който започнал да вика: “Ще го убия, ще го разчекна!.“ и да отправя към
двамата вулгарни думи (т.1, л.98 д.п.). Съдът кредитира с пълно доверие
показанията на св. В., който е очевидец на случилото се, като неговите
показания кореспондират с показанията на пострадалия К. и със заключението на
изготвеното съдебно-медицинско удостоверение.
Обстоятелството,
че подсъдимият *** П. се е обаждал и е изпращал СМСи на пострадалия К.
многократно – 135 пъти, през различен период и време от денонощието, и по този
начин го е тормозел психически, се установява от приложените по досъдебното
производство извлечения от обаждания и СМСи за периода 19.03.2018 г. до
09.05.2018 г. (т.1, л.67-75 д.п.).
От
писменото съдържание на прослушаните три файла със записи се установява, че
мъжки глас № 2 отправя нецензурни думи, обиди и заплахи към мъжки глас № 1,
така и по отношение на покойната му майка и покойната му *** (т.1, л.101-106
д.п.). Видно е, от извършената съдебно-техническа фоноскопна експертиза, че
лицето, обозначено „М 2“, в текст на звукозаписите и К.Г.П., са едно и също
лице (т.2, л.41-60 д.п.).
От
депозираните, по време на досъдебното производство, обяснения на *** П., в
качеството му обвиняем, се потвърждава, че същият на 23.03.2018 г., 06.04.2018
г., 01.06.2018 г. и на 04.07.2018 г. се е виждал с пострадалия Д.К. пред ***,
на ж.п. гарата и пред терасата на жилището му гр. ***, както и, че му се е
обаждал по мобилния телефона (т.2, л.33 д.п.).
В
депозираните пред съда свидетелски показания, пострадалият Д.К. отново описва и
потвърждава изцяло фактите и обстоятелствата посочени в тъжбата си, обясненията
на предварителната проверка и свидетелските си показания по време на
досъдебното производство. Същият отбелязва, че след всички тези заплахи за
живота и здравето му, отправени от страна на подсъдимия *** П., е изпитвал
силен и основателен страх. Безспорно е установено, от материалите по
досъдебното производство, че подсъдимият е военнослужещ и, че притежава
разрешение за носене на огнестрелно оръжие, което е дало основание на
пострадалия К. да възприеме, че тези закани отправени от подсъдимия към него,
са възбудили основателен страх за осъществяването им. Относно психичното
състояние на пострадалия са и депозираните пред съда свидетелски показания на В.В.
– очевидец, който заявява, че на 06.04.2018 г., ден преди Великден, малко преди
обяд, му се обадил Д.. Бил много разтревожен и уплашен, тъй като на гарата бил
нападнат от човек и го бил преследвал. Това се потвърждава и от заключението на
назначената и изготвена по време на съдебното следствие психологична експертиза
на пострадалия Д.К., която е със заключение, че Д.И.К. е изпитвал страх от
действията закана за убийство от К.Г.П. (л.102-116 с.д.).
Анализът на всички посочени
по-горе обстоятелства сочи на извода, че изречените на пет пъти на 23.03.2018
г., 06.04.2018 г., 01.06.2018 г. и на
03.07.2018 г. в гр. *** заплашителни думи закана с убийство от страна на подс. ***
К.П., по отношение на пострадалия Д.К. са били от такова естество, че обективно
са могли да възбудят основателен страх у пострадалия, че изреченото може
наистина да бъде осъществено, както следва:
На 19.03.2018 г. подсъдимият *** П.
и пострадалият К. си определили среща на стоянката на ***та на ж.п. гара гр. ***.
Тогава К. видял за първи път *** П.. Същият бил облечен във военна униформа.
След като *** П. се приближил до автомобила на К., започнал да се държи
агресивно, да говори на висок глас, напсувал го, като държал в ръката си зелен
войнишки колан. На следващия ден 20.03.2018 г. *** П. се обадил на К. и му
заявил, че ще го предаде на прокуратурата и го заплашил с физическа разправа. На
21.03.2018 г. К. бил заплашен по телефона от непознат мъжки глас, който му
заявил, да не се занимава с дъщеря му и, че ще го застреля като куче и ще го
взриви заедно с къщата му. От всичко това, К. се почувствал застрашен.
На първата процесна дата – 23.03.2018
г., *** П. видял автомобила на К. ***. Отишъл при него и започнал да вика и да
се заканва с думите, че щял да го докара до инвалидна количка и, че щял да го
ликвидира. През отворения прозорец на автомобила се посегнал да го удари, но не
успял, тъй като К. се отдръпнал. Тогава от яд отскубнал от седалката рогозката
и я захвърли на земята.
На втората процесна дата –
06.04.2018 г., *** П. видял автомобила на К. на стоянката на ж.п. гарата.
Отишъл при него, като отново държал в ръцете си зеления колан. Започнал да го
ругае и да го псува на висок глас и се заканил с думите, че щял да го ликвидира
и, че щял да го убие, като същевременно ударил с юмрук К. в лявата част на
гърдите. След това извадил от вратата на автомобила монетника и го ударил в
земята, като го разбил. След това отишъл до автомобила си, откъдето извадил чук
и с него се насочил към К., който стартирал автомобила си и избягал. Видял в
огледалото за обратно виждане, че *** П. го преследва с автомобила си и потърсил
помощ и подкрепа от близък приятел – св. В.. По-късно, *** П. се обадил на К. и
му казал, че бил полудял и го заплашил с думите, че щял да го убие, че щял да
му взриви къщата, че щял да го ликвидира с чука, че щял да му отреже члена, че
щял да продължи да го преследва навсякъде, където го видел и да го напада. Думите
били изречени в присъствие на св. очевидец В..
На следващата дата – 01.06.2018
г. *** П. преминавал с автомобила си покрай къщата на К.. Видял същия на
терасата, спрял автомобила си и започнал да вика по негов адрес, като го
нарекъл боклук и се заканил с думите, че щял да го ликвидира.
На следващата дата – 03.07.2018
г., *** П. са обадил по телефона К., като го напсувал, викал и обиждал и го
заплашил с думите, че щял да му изкара гръкляна и че щял да го изяде, че щял да
го зарови при жена му.
Тези
взети по отделно и в съвкупност писмени и гласни доказателства, отразени
по-горе от съда, подкрепят твърдяното от пострадалия К., че подсъдимият *** П.,
в инкриминирания период от време, е отправил многократно закани с престъпление против
неговата личност, и че тези закани са възбудили основателен страх за
осъществяването им, поради което съдът намира, че следва да ги кредитира с
достоверност. Те са били пряко възприети от пострадалия К., респективно са породили твърдяния
от него, основателен страх от закана с убийство. Думата страх в
буквалното й съдържание, е изпълнило съзнанието на пострадалия К., факт,
безспорно доказан от приложените по делото и преценени в тяхната съвкупност
гласни, писмени и веществени доказателства. С извършване на престъпния състав по чл. 144, ал. 3, във
ал. 1 от НК се цели промяна на
поведението и действията на изплашеното лице, противно на волята му, вследствие
на което К. преустановил да упражнява професията на *** ***, станал
притеснителен и боязлив, сънят му станал неспокоен и често се будел.
От показанията на свидетеля Н. Н.
– съсед на подсъдимия *** П. ***, депозирани по време на досъдебното
производство и приобщени към делото по реда на чл.371, т.1 от НПК, касаещи друг
случай, който заявява, че на Великден, след полунощ, заедно със семейството си,
се прибирал към дома си. Подминавайки къщата под терасата на *** П., чул как същият
започнал да го псува по най-бруталния начин и да го заплашва с различни закани
от рода на: „ще те заколя, ще те изкормя“ (т.1, л.92 д.п.). От тези косвени
показания се определят характера и нрава на подс. *** П.. Във връзка с този
инцидент, от полицейски служител, е бил съставен протокол за предупреждение на К.П.
(т.1, л.53 д.п.).
Част, от изложените обстоятелства
от пострадалия К., че на 21.03.2018 г., сутринта, на телефона му се обадил
непознат за него мъжки глас, който му казал, че се обажда само веднъж и го
предупредил да не се занимава с дъщеря му, тъй като в противен случай, щял да
дойде в дома му и щял да го застреля като куче, щял да го взриви заедно с
къщата, без да му мингело окото, тъй като вече си бил изживял живота се потвърждават
и от показанията на свидетеля М.Ш. – баща на св. Л.П. и тъст на подсъдимия,
който заявява, че от дъщеря си и зет си *** П. разбрал, че някакъв ***джия я
бил притеснявал. Много се бил ядосал и поискал телефона на този ***джия. След
това, от неговия телефон, се обадила на ***джията и му казал да не се занимава
с дъщеря му, че на гробищата имало достатъчно вдовици и да си намери друга жена,
че бил възрастен човек (т.1, л.119 д.п.). По време на съдебното следствие, същият
заяви, че може да е нагрубил, обидил или напсувал пострадалия К., но не го бил
заплашвал с убийство и взривяване на къщата. Предвид заявеното от него, съдът
служебно постави пострадалият К. и свидетелят Ш. в очна ставка (л.78г с.д.).
Обстоятелството, че подсъдимият ***
П. се е срещал няколкократно с пострадалия К., се потвърждава от неговите
обяснения, дадени по време на досъдебното производство, след привличането му от
разследващ полицай на 06.11.2018 г,. в качеството на обвиняем и в присъствие на
адвокат-защитник. Същият е дал кратки обяснения, в които единствено е
потвърдил, че на инкриминираните дати, се е срещал с пострадалия, но не е отправял
никакви заплахи спрямо него (т.2, л.33 д.п.). Впоследствие, при второто му
привличане от военен следовател на 04.07.2019 г., в качеството на обвиняем по
досъдебното производство, и в присъствие на адвокат-защитник, е отказал да дава
обяснения (т.1, л.25 д.п.). Подробни обяснения е отказал да даде и по време на
съдебното следствие. При това положение, съдът е възпрепятстван да изложи на
анализ неговите обяснения и да ги съпостави с тези на свидетелските показания.
Отделно от това, съдът анализира показания
на свидетелката Л.П. – *** на подс. *** П.. От тях става ясно, че К. е бил
приет на лечение в болничното заведение, в което тя работила като ***. След
седмица, същият бил изписан. След известно време, видяла К. на улицата, двамата
провели кратък разговор, след който К. й подал лист хартия, с изписан върху
него телефонен номер и й казал ако иска да му се обади. П. го взела, смачкала
го и го пуснала в чантата си. Минало се време, когато К. й позвънил и я поканил
на кафе, но тя му отказала. Един ден тя и съпругът й *** П., си били в дома си,
когато К. отново й позвънил на телефона. П. се поинтересувал кой я търси и тя
му разказала за К., от което П. много се ядосал. Намерили К. на гарата, където П.
го предупредил да престане да я притеснява. От своя страна К. отрекъл, че я
познава. На друга случка, не била присъствала (т.1, л.90 д.п.). Същите тези
показания, свидетелката П. потвърди и по време на съдебното следствие. Предвид
тях и показанията на пострадалия К., съдът служебно допусна очна ставка между
тях двамата. Двамата заявиха, че се познават, и че нямат никакви отношения
помежду си. Пострадалият К. категорично заяви, че след като бил изписан от
болницата, не й взънял многократно по телефона, не й предлагал да пият кафе и
заедно да заминават за *** (л.77г. с.д.). Съдът като взе предвид, че подс. *** П.
и св. П. са в близки съпружески отношения повече от *** години, стигна до
извода, че показанията им в тази част относно поведението на К. към П., се
явяват предубедени и заинтересовани, и са в защита на подсъдимия.
Отделно, съдът счете за необхоД.
да отбележи, че вещото лице психиатър д.Д., при изготвяне заключението на съдебно-психиатричната
експертиза на подсъдимия *** П., освен анализа на предоставените му писмените
доказателства по досъдебното производство, е провел и събеседване със същия,
което е отразил раздел „Предварителни данни“ в експертизата си. По време на това
събеседване, *** П. е споделил, че отделни извадки : „бил почнал темата, при което жена
му отрекла и се скарали… После му казала, че това бил Д. ***то, който лежал в
тяхното отделение… Казала му, че нищо не са имали… Споделил това с ротния си
командир Наско, който го посъветвал да пусне жалба в прокуратурата… Не падал
духом и измислил план… От колега на Д. ***то, разбра къде живее… Минал през
къщата на Д. и почнал да вика да излезе, че жена му била тук и да каже какво
иска… Казал на Д., че са карали заедно с него курсове за тролеи в ***… Търсел с
нещо да го заинригува, да го грабне… Питал го къде да се видят и той му казал,
че е на гарата… Жена му казала, че това бил Д.… Казал му да не се прави на
откачен и че заслужава хубав бой, но бил с униформата… Оформил всичко като
жалба за сексуален тормоз и склоняване към проституция и жена му я подписала…
Него го човъркало и решил да каже на тъста си Ш.… Видял Д. на гарата… Знаел, че
ако му счупи колата, той щял да му търси съдебна отговорност… В жабката видял
нещо като батерия, взел я и я ударил в земята, и от там се разхвърчали монети…
В колата си имал един чук, който му го показал за да се уплаши… Видял Д. с ***то
и тръгнал след него, който отишъл пред един блок… Д. слезнал с един човек,
който му казал да дойде при тях… После звъннал на Д. и започнал да го обижда и
псува… Няколко дни след това, минал покрай Д. и го видял на терасата. Казал му
да слезе, но той се прибрал… Вчера му хрумнало да го потърси от друг номер на
дъщеря му… Д. вдигнал и пак започнал да го обижда. Казал му, че жена му е
умряла и да търсил други жени, да си сложил перука и щял да го вземе и да му
закичи 1 000 лева като булка… Тези неща ги правил, за да не излезе, че бил
педераст.“ (т.2, л.18-21 д.п.). Тези отразени от съда обстоятелства, са станали
известни единствено на вещото лице. Те не са били приобщени по реда на НПК към
доказателствания материал по досъдебното производство. Същите представляват
единствено фактически данни към експертното заключение на вещото лице и не
могат да служат като доказателствено средство.
Съдът кредитира изцяло изложените
фактически обстоятелства в тъжбата, депозираните обяснения по време на
предварителната проверка, депозираните свидетелски показания по време на
досъдебното производство и депозираните показания по време на съдебното
следствие на пострадалия Д.К., както и
показанията на свидетеля очевидец В., на
свидетелите Н. и частично на П. и Ш., като ги намира за последователни, точни и
ясни, непротиворечиви, които се подкрепят с писмените доказателства по делото :
докладни записки, разпечатки от телефонни обаждания и разпечатки от проведени
телефонни разговори, съдебно-медицинско удостоверение, заключенията на
изготвените експертизи и приложените веществени доказателства.
За да
се обективира съставът на престъплението по чл.144, ал.3, във вр. ал.1 от НК – закана
с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл.144, ал.1 от НК – закана
с престъпление. То се намира в раздел пети „Принуда“, а не в раздел първи „Убийство“
от глава втора от Наказателния кодекс. Затова с чл.144, ал.3 от НК не се защитава
живота на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението, се
цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в
исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление, от обективна
страна, се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство
спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да
съзнава съдържанието на заканата и, че тя е възприета на заплашения като
действителна заплаха. Не е необхоД. лицето действително да се е изплашило, а
само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Не се
изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши
убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи. Съдържание на думата „страх“, че подсъдимият
ще осъществи изпълнителното деяние в истинския смисъл, така както тя показа, се
установи от депозираните гласни, писмени и веществени доказателства по делото,
които бяха посочени от съда по-горе в мотивната част. Доказа се посягане върху
личната свобода на пострадалия Д.К., защото в един момент от създалите се лоши
отношения предизвикани от подс. *** П., е предприел действия по реално
осъществяване на посочените в съдържанието на съобщенията по мобилния телефон словесни
изрази, ударил го с юмрук през отворения прозорец на автомобила, взел от
автомобила монетника и го захвърлил в земята, показал чук и демонстративно
въртял в ръцете си колан. В конкретния
случай, заканата с убийство е извършена чрез горепосочените думи и действия на
подсъдимия. При това положение се налага изводът, че обективираните действия на
подсъдимия са сочели, че заканата може да се осъществи, което се потвърждава от
последващото психично състояние, в което се е намирал пострадалия К., както
непосредствено след инцидента, така и след известен период от време. Още повече, че случилото се, несъмнено се е
отразило върху пострадалия на последващия му начин на живот.
От
субективна страна престъплението е извършено от подс. *** П. при форма на
вината пряк умисъл, като същият е осъзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
Съдът приема
довода на представителя на ВОП – *** и частния обвинител, че подсъдимият *** П.
е проявил една “твърдост и упоритост“, с оглед породилата се крайна омраза от
него към пострадалия К., с оглед обтегнатите отношения при осъществяване на
деянието, чрез многобройните отправени словесни закани и физически действия.
Тези доводи бяха потвърдени от приложените разпечатки от телефонни обаждания,
съдебно-фоноскопната експертиза и съдебно-медицинско удостоверение. Те са дали
отражение на свободното протичане на психическите процеси при формиране на
съзнанието пострадалия, който напуснал работа, постоянно се притеснявал,
не могъл да спи, затворил се в себе си.
Цялостният
доказателствен материал, събран по делото, дават на съда основание да приеме за
безспорно и категорично доказано, че подсъдимия *** К.П. от обективна и
субективна страна, с деянията си, е осъществил състава на чл.144, ал.3, алт.1, във вр.ал.1,
алт.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода от 23.03.2018
г. до 03.07.2018 г.,в гр. ***, при условията на продължавано престъпление на
пет пъти, се заканил с убийство на Д.И. ***,
отправяйки към него думите, както следва :
- На 23.03.2018 г. в гр. ***,
пред *** ***, се заканил с убийство на Д.И. *** с думите: „Ще те ликвидирам!“;
- На 06.04.2018 г., към
11:00 часа на ЖП гарата в гр. ***, се заканил с убийство на Д.И. *** с думите:
„Ще те ликвидирам!“, „Ще те убия!“ и с действия – удар с юмрук в областта на
гърдите на пострадалия и размахване на чук;
- На 06.04.2018 г., около
11:30 часа в гр. ***, в телефонен разговор, се е заканил с убийство на Д.И. ***
с думите: „Ще те насоча два метра под земята!“, „Дядо ще ти отреже главата как
си прав!“;
- На 01.06.2018 г. в гр. ***,
на ул. „***“ се е заканил с убийство на Д.И. *** с думите: „Ще те ликвидирам!“;
- На 03.07.2018 г. в гр. ***,
в телефонен разговор, се е заканил с убийство на Д.И. *** с думите: „Ще ти
изкарам гръкляна!“, „Ще те заровя при жена ти!“
като това
заканване, би могло да възбуди основателен страх у пострадалия за
осъществяването му, видно от заключението на съдебно-психологическа експертиза,
чийто обект бил пострадалия.
Извършеното
от подсъдимия престъпление, по посочената по-горе правна квалификация, е от
категорията на продължавано престъпление, тъй като с отделните деяния, включени
в съвкупността, същият е осъществил състава на едно и също престъпление,
деянията са били извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна, продължение на предшестващите.
В
процесния случай е налице деяние, то е извършено виновно и това деяние е
обявено от закона за наказуемо. То е обществено опасно, тъй като застрашава ***
интереси, защитени от закона. За това деяние законът предвижда наказание
лишаване от свобода до 6 години, което предполага по-голяма обществена опасност
на деянието.
Съдът,
за да определи вида и размера на наказанието на подсъдимия *** К.П., взе
предвид смекчаващите отговорността обстоятелства : чистото съдебно минало, дългогодишния
професионален опит като военнослужещ *** години като *** в армията, добрите
характеристични данни като военнослужещ, наложените поощрения като военнослужещ,
семеен с две деца, безработен към месец юли 2019 г., не е криминално проявен и отегчаващи
обстоятелства – негативните данни, съдържащи се в характеристична справка по местоживеене. Подсъдимият
като личност не представлява голяма обществена опасност, но представлява
обществена опасност за лицата, към които е фиксиран. Комплексно
преценени, изложените данни формират обективна наличност на превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Определените граници, на
предвиденото наказание лишаване от свобода без определен минимум и с горна
граница до шест години, при така обсъдени смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства и като намери, че подсъдимият не може да се възприеме като
обществено опасен, но степента на обществената му опасност и обществената
опасност на инкриминираните му деяния не може да бъде пренебрегвана.
Определеният размер на наложеното наказание за подсъдимия – лишаване от свобода
за срок от една година, близък, но над долната граница за вида наказание
определена в чл.39 от НК, съдът намери за съответен на обсъдените по-горе
критерии по чл.54 от НК и за осъществяващ целите на индивидуалната и
генералната превенция съгласно чл.36 от НК.
Съдът,
като взе предвид размера на наложеното наказание, обстоятелството, че към момента
на извършване на деянието, подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер намира, че не са налице предпоставките за
ефективното изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода,
поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на
наказанието за срок от ТРИ години.
Предявения от граждански ищец Д.И.
*** и приетия от съда за съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени
вреди, се явява доказан по основание. Подсъдимият виновно и противоправно е
причинил психолочина болка и стрес, които следва да му бъдат обезвъзмездени. Съдът,
като взе предвид заключението на назначената по време на съдебното следствие съдебно-психологична
експертиза, становището на вещото лице относно времевия процес и степента на психологичното
състояние на пострадалия, становището на страните, относно размера на
предявения иск, и като се съобрази с практиката на съда намира, че сумата от
5 000 (пет хиляди) лева е достатъчна да обезщети Д.И.К. с ЕГН **********,
поради което за толкова съдът го уважи, а в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата в размер на 200 лева държавна такса, дължима върху уважената част от иска, като в
останалата му част до пълния предявен размер от 10 000 лева, съдът го
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като взе предвид, че
по делото е приложено като веществено доказателство един брой оптичен носител CD-R марка ***от 18.04.2018 г. намира, че след влизане на присъдата в сила, следва да се
върне на Д.И.К., като негов собственик.
Съдът, след като призна *** К.П. за
винен намира, че на основание
чл.189, ал.3 от НПК, следва да бъде
осъден да заплати в полза на РУП гр. *** направените по досъдебното
производство разноски в размер на 586,16 (петстотин осемдесет и шест лева и
шестнадесет стотинки), представляващи възнаграждение на вещи лица, изготвили
съдебно-психиатрична експертиза и съдебно-фоноскопна експертиза, както и да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Военен съд гр. Пловдив направените разноски по съдебното следствие в размер на
342,80 (триста четиридесет и два лева и осемдесет стотинки) за възнаграждение на
вещо лице, изготвило съдебно-психологическа експертиза и при липса на
доброволно изпълнение, сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист по сметка на Военен съд гр. Пловдив.
Водим
от горното, въз основа на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства,
въз основа на закона и по вътрешно убеждение, съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
(полк. С. Спасов)
гр. Пловдив,
31.07.2020
г.