№ 1105
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000500693 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ответникът в първоинстанционното производство ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на
04.09.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 18.09.2023 г.) обжалва с
въззивна жалба вх.№ 285606/18.09.2023 г. Решение № 261100/24.08.2023 г. по
гр.д.№ 9918/2018 г. по описа на СГС, І-25 състав, в частта, с която съдът е
уважил исковата претенция на ищеца за сумата от 20 000 лв., представляваща
разликата над 25 000 лв. до присъдената сума от 45 000 лв.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител
юрисконсулт Ч. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно
приложено на л.30 от първоинстанционното дело, а държавна такса е внесена
с вносен документ от 26.10.2023 г., представен с молба вх.№
289136/30.10.2023 г.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
Въззивникът-ответник поддържа, че решението в обжалваната му част е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие
1
с нормата на чл.236, ал.2 от ГПК, както и по отношение приложението на
чл.52 от ЗЗД, като не са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност. Твърди неправилно прилагане на нормата на чл.52 от ЗЗД.
Поддържа се, че присъденото обезщетение е в прекомерен размер, който не
съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди-
възстановяване и без нарушение на обичайния бит на пострадалия. Твърди се,
че съдът не е съобразил поведението на ищеца, респ.на неговите родители за
упражняване на родителски контрол.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено решението в
обжалваната му част и вместо него постановено друго, с което искът да бъде
отхвърлен за сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху нея.
Претендират се разноските, съобразно изхода на спора.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор на тази
въззивна жалба не е постъпвал.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.2 от ГПК (препис от въззивната
жалба на ответника е връчен редовно на 12.12.2023 г., а насрещната въззивна
жалба е подадена на 19.12.2023 г.) е постъпила насрещна въззивна жалба от
ищеца по делото К. Ю. В., действащ лично и със съгласието на своя баща и
законен представител Ю. К. В., чрез процесуалния му представител адвокат Й.
В. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно
приложени на л.17 и л.18 от първоинстанционното дело пълномощни.
Страната е освободена на основание чл.83, ал.2 от ГПК от внасяне на
държавна такса с определение на първоинстанционния съд от 21.02.2024 г.
С оглед на горното насрещната въззивна жалба е редовна.
Въззивникът-ищец обжалва първоинстанционното решение, в частта, с
която искът му е отхвърлен за разликата над 45 000 лв. до пълния претендиран
размер от 150 000 лв. Счита, че му е присъдено занижено обезщетение с оглед
на съдебната практика за претърпените увреждания и възрастта на
пострадалия. Твърди, че решението в обжалваната му част е немотивирано,
неправилно и незаконосъобразно.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да присъди
пълния размер на претендираното обезщетение от 150 000 лв. Адвокатско
дружество „В., У. и партньори“ претендира адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
2
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е подал
отговор, с който оспорва като неоснователна насрещната въззивна жалба и
моли съда да я остави без уважение по подробни аргументи развити в
отговора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
261100/24.08.2023 г. по гр.д.№ 9918/2018 г. по описа на СГС, І-25 състав, в
осъдителната му част за иска за неимуществени вреди в размер на 25 000
лв., ведно със законната лихва от 15.05.2017 г. и в отхвърлителната част за
законна лихва за периода от 16.04.2017 г. до 14.05.2017 г., е влязло в сила на
19.09.2023 г., поради необжалването му.
В съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си
представител моли съда да уважи въззивната му жалба. Претендира разноски,
съобразно списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание въззивникът - ответник чрез своя процесуален
представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да я уважи.
Претендира разноски по списък. Моли съда да остави без уважение искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на въззивника ищец по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от К. Ю. В. против
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и
обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 25 000 лв. застрахователно обезщетение за
3
неимуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени
правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както
следва:
На 16.04.2017 г. около 17,30 часа в с.Юруково, общ.Якоруда,
обл.Благоевград, на около 5 м в дясно от десния бордюр по посока на път ІІ-84
към центъра на село Юруково, изцяло върху тротоарната площ, пред магазин
за хранителни стоки настъпва удар между товарен автомобил «Мерцедес
Спринтер» с рег.№ ********, с валидна задължителна застраховка
«Гражданска отговорност» при ответника, обективирана в застрахователна
полица № BG/22/117000814230, с период на валидност от 14.03.2017 г. до
14.03.2018 г. и пешеходеца К. Ю. В. на 9 г. Ударът настъпва при предприета от
товарния автомобил маневра на заден ход. Преди настъпване на
произшествието, процесният автомобил е бил спрял, а след като потеглил е
реализирал удара с пешеходеца, като е изминал около 1-2 метра.
Вина за настъпване на произшествието има водачът на товарния
автомобил, който нарушил задълженията си вменени му с нормите на чл.40,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно: преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Непосредствено след ПТП ищецът постъпва за болнично лечение в
Хирургично отделение на МБАЛ гр.Разлог в увредено общо състояние, но
контактно, адекватно с оплаквания от болки в гърба, корема и таза, без
възможности за движение на долните крайници, поради силни болки. В
болницата в Разлог ищецът провежда лечение два дена с поставяне на строг
постелен режим с включена инфузионна и обезболяваща терапия, но по
желание на родителите на 18.04.2017 г. детето е транспортирано за
продължаване на лечението в Клиниката по детска травматология на
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където пролежава четири дни, до 22.04.2017 г. На
20.04.2017 г. е осъществена оперативна интервенция под локална анестезия и
рентгенов контрол, като е извършено „закрито наместване на счупената тазова
кост“. Детето е поставено на строг постелен режим. Проведена е инфузионна и
4
обезболяваща терапия. След изписване от болничното заведение, ищецът е
продължил с амбулаторно, домашно, като оздравителният период е
приключил за общ срок от три месеца. Вещото лице установява, че
получените травматични увреждания са довели на ищеца болки и страдания за
срок около три месеца, като най-интензивни болките са били през първите 3-4
седмици непосредствено след злополуката, както и в продължение на 2-3
седмици по време на проведената рехабилитация. През останалите периоди
ищецът е търпял само спорадични болки, налагащи прием на обезболяващи
средства. Два месеца детето е било на постелен режим, без възможност за
движение и обременяване на долните крайници. Към момента детето няма
болки в травмираните области и е напълно възстановено.
От неоспореното от страните заключение на СМЕ се установява, че в
пряка причинна връзка от гореописаното произшествие, ищецът е получил
контузия на гърдите и корема, закрито двустранно счупване на лонните
(срамни) кости на таза, навяхване на прешлените от гръдния отдел на
гръбначния стълб. Навяхването на прешлените е било от втора степен, тъй
като детето е имало интензивни болки и ограничени движения в зоната на
гръдните прешлени. Полученото двустранно счупване на срамните кости на
таза са причинили на ищеца трайно затруднение на движенията на долните
крайници за срок по-дълъг от 30 дни, а именно-три месеца.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, пред
първостепенния съд, са събрани свидетелските показания на неговия баща Ю.
К. В.. Свидетелят установява, че синът му трябвало да лежи два месеца в
къщи, през което време той и баба му се грижели за него, тъй като ищецът не
можел да се обслужва сам. Започнал да се изправя след тези два месеца, като
четири месеца след инцидента можел да ходи сам и да се обслужва. Сега е
напълно възстановен, но го е страх, когато пресича улица.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от
45 000 лв., отхвърляйки въведените с отговора на ответника възражения за
принос от страна на пострадалото дете и неговите родители.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени съответно в
5
срока по чл.259, ал.1 от ГПК и по чл.263, ал.2 от ГПК от легитимирани да
обжалват страни - ответник и ищец в първоинстанционното производство и са
насочени срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване,
съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивни жалби са
процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 15.05.2017 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 15.08.2017 г., ответникът не е определил и не е изплатил
застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред първоинстанционния
съд на 20.07.2018 г. т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок,
поради което се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
6
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел и
първоинстанционния съд.
Както бе посочено по-горе спорът в настоящото въззивно производство
между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
По възраженията, въведени от въззивника-ответник с въззивната му
жалба. Същите са неоснователни. Неоснователни са и възраженията относно
определения размер, въведени и с насрещната въззивна жалба.
Първоинстанционният съд е определил справедлив размер на дължимото
обезщетение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически
болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния
процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови
медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение),
възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване,
усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване
7
на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези,
загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на
живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на
временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност
на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава,
професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да
работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП,
причинените морални и психически страдания, социално-икономическите
условия в страната, съдебната практика при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищецът на 9 години към датата на произшествието е получил телесни
увреждания, за лечението на който е провел болнично лечение за шест дни, по
време на което не е извършена тежка оперативна интервенция. Извършена е
закрита репозиция на счупените срамни кости на таза с локална анестезия.
Проведено е домашно-амбулаторно лечение за два месеца, при строг постелен
режим и обезболяващи, т.е. ищецът е бил напълно обездвижен, през което
време се е нуждаел и е бил зависим изцяло от чужда помощ. В следствие
навяхването на прешлените от гръдния отдел на гръбначния стълб, ищецът е
имал интензивни болки и ограничени движения в зоната на гръдните
прешлени, които болки са отшумели за срок до 30 дни. Оздравителният
период е приключил за три месеца, като към настоящия момент ищецът е
напълно възстановен и няма болки в травмираните области, единствено има
страх, когато пресича улица.
При така установеното здравословно състояние на ищеца, съчетано с
възрастта му - /9 г. към датата на ПТП/, при съобразяване на икономическата
конюнктура в страната към датата на настъпване на конкретното ПТП,
въззивният съд счита, че общият размер на обезщетението за конкретните
неимуществени вреди на ищеца възлиза на 45 000 лева.
Така определено, същото не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2017 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
8
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица).
По възражението на ответника, въведено с въззивната жалба, че съдът не
е съобразил поведението на ищеца, респ.неговите родители за упражняване на
родителски контрол. Със същото на практика ответникът поддържа
възражението си за принос, въведено с отговора на исковата молба, но то е
неоснователно както правилно е приел и първоинстанционния съд.
Предвид установените по делото място и механизъм на настъпване на
произшествието, въззивният съд намира, че нито поведението на детето, нито
евентуално неупражнен надзор върху него от неговите родители, не се
намират в пряка причинна връзка с настъпилото произшествието, не са
допринесли по никакъв обективен начин за неговото настъпване, нито за
увеличаване обема на търпените вреди.
Мястото на удара е изцяло върху тротоарната площ пред магазин за
хранителни стоки. Процесният автомобил е бил спрял, а на 1-2 метра от
спрелия автомобил се е намирал ищеца наведен над велосипеда си. В
заключението си вещото лице, изготвило САТЕ посочва, че това разстояние се
изминава на заден ход от автомобила за 1-2 сек, време за което пострадалият
не е имал възможност да забележи движещият се автомобил към него, да
реагира и да се премести в страни от страничния габарит на автомобила.
С оглед на горното настъпилото произшествие се дължи единствено и
само на виновното поведение на водача на МПС.
Не е налице принос и от страна на родителите на малолетното дете. Дори
същото да беше пострадало, когато е под непосредствените грижи на
родителите, не пропуските в изпълнение на техните задължения по
наблюдение на детето са основание за съпричиняване на резултат, а самото
дете.
Ето защо това възражение на ответника се явява неоснователно.
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ответника и насрещната
въззивна жалба на ищеца се явяват неоснователни, поради което решението на
първоинстанционния съд ще следва да бъде потвърдено в обжалваните му
части.
9
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция и липсата на
искания по реда на чл.248 от ГПК, разноските пред първата инстанция остават
така, както са разпределени от първоинстанционния съд.
По разноските направени пред въззивната инстанция:
На ответника не се дължат разноски за внесена държавна такса за
въззивно обжалване, предвид не уважаване на въззивната жалба. Съответно
предвид отхвърляне на насрещната въззивна жалба на ищеца, то ответникът
не дължи разноски за държавна такса на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
И двете страни претендират разноски съответно за юрисконсултско
възнаграждение и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА. Тези разноски се дължат на страните съобразно отхвърлената част
от въззивните им жалби.
Общия обжалваем интерес по настоящото дело е в размер на сумата от
125 000 лв. Предмет на настоящото производство е осъдителната част на
първоинстанционното решение за сумата над 25 000 лв. до сумата от 150 000
лв.
Въззивната жалба на ответника е отхвърлена за сумата от 20 000 лв., т.е.
на ищеца, съответно ответник по тази жалба, се дължат разноски за адвокат
съобразно тази отхвърлена част.
Неоснователно е възражението на въззивника-ответник, че не следва да
се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗА страната може упълномощи
адвокатско дружество да я представлява пред съда, което дружество от своя
страна има право да преупълномощи един или няколко съдружници за
извършване на процесуално представителство по конкретното дело. В този
случай адвокатското възнаграждение се дължи на адвокатското дружество,
като отношенията между адвокатското дружество и адвоката, осъществил
процесуално представителство на клиента, са без значение за присъждането на
разноските по делото, включително на адвокатското възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗА. Оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие в някоя
от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА може да се извърши, както от конкретен
адвокат, упълномощен от клиента, така и от адвокатско дружество, което е
10
упълномощено от клиента съгласно чл. 71, ал. 1 ЗА. В зависимост от това кое
лице е упълномощено от страната – адвокат или адвокатско дружество
присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА следва
да се извърши съответно на адвоката или на адвокатското дружество. Изцяло в
този смисъл Определение № 278 от 25.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3373/2021
г., III г. о., ГК.
В настоящия случай ищецът е упълномощил адвокатско дружество „В.,
У. и партноьори“, като договорът за правна защита и съдействие-л.17 от
първоинстанционното дело, е сключен именно с адвокатското дружество и е
договорено осъществяването на безплатно процесуално представителство
Следователно адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в
полза на адвокатското дружество.
По отношение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение.
В настоящото производство въззивникът ищец и ответник по въззивната
жалба на ответника в първоинстанционното производство, е защитаван от
адвокатско дружество „В., У. и партноьори“ при условията на договор,
съгласно който адвокатската помощ е предоставена безплатно на материално
затруднено лице. По силата на чл. 38, ал. 2 ЗА в такива случаи адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна в размер,
определен от съда и не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗА. Съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при определяне на
възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от размерите в
Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл.
101, §1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е задължително
за всички национални съдилища. По тази причина настоящият състав на съда
следва да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл. 7, ал. 2,
т. 5 НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора,
обема на извършената работа и размера на защитения интерес.
Въззивният съд намира, че сумата от 3000 лв. е достатъчна да овъзмезди
труда на адвоката, изготвил отговор на въззивната жалба и участвал в едно
съдебно заседание, в което не са ангажирани и събирани доказателства.
Делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност.
От тази сума на адвокатското дружество се дължи възнаграждение в
размер на 480 лв., което е съответно на отхвърлената част на въззивната жалба
11
на ответника 20 000 лв. (3000/125 000=0.024х20 000=480 лв.).
Въззивната жалба на ищеца е отхвърлена за сумата от 105 000 лв., т.е. на
ответника се дължат разноски за юрисконсулт съобразно тази отхвърлена част
и тези разноски възлизат на сумата от 453,60 лв. (540/125 000=0.00432х105
000=453,60 лв.).
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261100/24.08.2023 г. по гр.д.№ 9918/2018 г.
по описа на СГС, І-25 състав в обжалваните му части.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на Адвокатско дружество „В., У.
и партньори“, БУЛСТАТ *********, гр.София, пл. „Македония“ № 1, ет.18,
сградата на КНСБ на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.
(четиристотин и осемдесет лв.)
ОСЪЖДА К. Ю. В., ЕГН **********, действащ лично и чрез своя баща и
законен представител Ю. К. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София,
пл. „Македония“ № 1, ет.18, сградата на КНСБ да заплати на основание чл.78,
ал.3 от ГПК на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 453,60 лв.
(четиристотин петдесет и три 0,60 лв.)
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13