№ 370
гр. Варна , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503353 по описа за 2020 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба
на И. Т. И. чрез адв. Д.Й.- ВАК срещу решение № 260404/28.09.2020г., постановено по гр.д.№
3922/2020г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу
Прокуратурата на Република България иск за осъждането й за заплащане на обезщетение за
нанесените на въззивника неимуществени вреди, в следствие на незаконно водено срещу него
наказателно производство, по което е привлечен в качеството на обвиняемо лице и по което е
оправдан с влязло в сила решение по №10/26.01.2017г., постановено по ВНАХД №1128/2016г. на
ВОС, за разликата над присъдения размер от 500 лв. до предявения размер от 10 000 лв., ведно със
законната лихва върху претендираните суми, считано от 26.01.2017г. до окончателното им
изплащане. В жалбата се поддържа, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени
вреди не компенсира адекватно претърпените от незаконното обвинение вреди, като се оспорват
изводите на съда, че наказателното производство е приключило в разумен срок и същото не се е
отразило на здравословното състояние и негативните емоции, изпитвани от ищеца. Всичко това е
довело до нарушение на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго по същество, с което искът да се уважи в предявения размер.
Насрещната страна е депозирала отговор на жалбата, като изразява становище за
неоснователност на същата.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:
Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от И. Т. И.
срещу Прокуратурата на Република България, с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, страх и
безпокойство, притеснения, психически дискомфорт, неудобство пред приятели, роднини и
колеги, в следствие на повдигнато и поддържано срещу него обвинение за извършено
престъпление по чл.343, ал.3, б.“А“, вр. ал.1, б.“Б“, пр.2 НК, като ищецът е бил признат за виновен,
с постановения акт по НОХД №2197/2016г., а в последствие с решение №10/26.01.2017г.,
1
постановено по ВНАХД№1128/2016г. по описа на ВОС е оправдан по повдигнатото обвинение,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.04.2016г./привличане в качество на
обвиняем/ до окончателното изплащане на сумата. В обстоятелствената част на исковата молба
подробно са изложени твърдения за претърпените неимуществени вреди, които са следствие на
повдигнатото и поддържано обвинение от Прокуратурата по досъдебно производство
№3045/2015г. на ОД МВР Варна и АНХД №2197/2016г. по описа на ВРС, за деяние,
квалифицирано по чл. чл.343, ал.3, б.“А“, вр. ал.1, б.“Б“, пр.2 НК , по което ищецът е бил
оправдан.
От материалите по НАХД №2197/2016г. по описа на ВРС, към което са приложени и тези от
досъдебно производство №3045/2015г. по описа на ІV РУ на ОДМВР Варна, и ВНАХД
№1128/2016г. по описа на ВОС е видно, че на 14.04.2016г. с постановление ищецът е бил
привлечен като обвиняем по ДП №3045/2015г. по описа на ІV РУ на ОДМВР Варна за извършено
престъпление по чл.343, ал.3, пр.6, б.“А“, вр. ал.1, б“Б“ НК – за това, че на 11.02.2015г. в гр.Долни
Чифлик, обл. Варна при управление на МПС – лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег.№ В3285 КА е
нарушил правилото за движение по чл.46 от ППЗДП и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Асен Асенов, изразяваща се в закрито счупване на лява бедрена кост,
обусловило трайно затруднение на движението на крака за период от около 9-10 месеца и деецът е
избягал от местопроизшествието. На 27.04.2016г. с постановление на прокурор при ВРП е
предложил освобождаване на ищеца от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл.78а НК. С решение, постановено по АНД №2197/2016г. по описа на ВРС,
ищецът е признат за виновен по повдигнатото обвинение, като на основание чл.78, ал.1 НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000лв. и на основание чл.78а, ал.4, вр.чл.343 НК му е наложено наказание „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца.
С решение №10/26.01.2017г., постановено по ВНАХД № 1128/2016г. по описа на ВОС,
решението на ВРС по НАХД № 2197/2016г. на ВРС е отменено и И. Т. И. е признат за невинен и
оправдан по повдигнатото обвинение.
От показанията на свид. С.И. /съпруга на ищеца/ се установява, че след започване на
разследването и съдебното дело ищецът се изнервил. Бил стресиран и започнал да вдига кръвно
налягане, макар, че и преди този период страдал от високо кръвно. Най-много ищецът страдал от
това, че за периода, през който се водело делото му било отнето разрешителното за оръжие, тъй
като от 1968г. бил ловец. След като му върнали разрешението да носи оръжие и се възстановило
правото да управлява МПС, ищецът се успокоил. Свидетелката посочва, че към момента на ПТП и
осъждането по първоинстонционното дело, ищецът е бил пенсионер по болест, заради сърдечни
заболявания, диабет и тромби в кръвта.
Свидетелят Г.Г. е приятел на ищеца и знае за пътния инцидент и воденото наказателно дело.
Свидетелят усетил промяна в поведението му, тъй като преди инцидента се срещали често, почти
всеки ден, а след това ищецът се отдръпнал, получил депресия и изживявал случилото се
емоционално. Започнал често да посещава личния си лекар, получил високо кръвно и му се
увеличила захарта. Наказателното производство се отразило и на хобито на ищеца – лова.
Започнал да страни от приятелите си. Особено тежко изживял осъдителната присъда и отнемане на
оръжието. Свидетелят посочва, че в периода, когато му е било отнето оръжието, ищецът излизал на
лов за да е с ловната дружинка, но вече не така често. Свидетелят посочва, че ищецът е пенсионер
по инвалидност, както и, че не вижда с едното око, тъй като бил ударен със сачма.
Правни съображения и изводи.
Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.
Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на
ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки
отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
2
продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ.
- наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях,
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за
неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване
върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за
неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички
претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са
конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния
случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив
размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които
могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените
критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да
са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни
случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.
От посоченото по-горе се установи, че наказателното производство против ищцата е
проведено за период от 14.04.16г. до 26.10.217г., когато със съдебно решение ищецът е бил
признат за невиновен по повдигнатото обвинението за извършено престъплание по чл.343, ал.3,
пр.6, б“А“, пр.2, вр. ал.1, б.“Б“, пр.2 НК. Наказателното производство е продължило около 1
година. Повдигнатото обвинение , не е за тежко умишлено престъпление и въпреки, че
производството е приключило в разумен срок, ищецът е бил притеснен и в състояние на стрес.
Постановяването на осъдително решение в първоинстонционното производство е довело до
чувство на несигурност и неизвестност от изхода на делото.
Горното налага извода, че именно поради повдигнатото обвинение в извършването на
престъпление ищецът е претърпяла твърдените притеснения и стрес. Същият е с чисто съдебно
минало, липсващи предходни противоправни прояви и самочувствието на човек с добра лична
репутация. Повдигането и поддържането на обвинение в извършено престъпление, безспорно са
накърнили достойнството му. Ищецът безспорно е изпитвала и тревога от евентуалното му
осъждане, преживяла е стрес, който се е проявил с тревожност, безпокойство, нервност. И тези
негативни вреди не биха настъпили ако беше направена своевременна и точна преценка от
органите на Прокуратурата – че не се касае за извършено престъпление. Съдът отчита и
обстоятелството, че спрямо ищеца е била взета най- леката мярка за неотклонение, предвидена в
процесуалния закон, която не е свързана с ограничаване на конституционно гарантирани права,
като правото на свобода, свободно придвижване и пр.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че общото обезщетение за така претърпените
неимуществени вреди, което съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е в
размер на 500лв., който е достатъчен по размер за репарирането им и е в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на настоящия случай, изложени
по-горе.
От ангажираните по делото доказателства не се установяват твърденията, че ищцът е изпитвал
притеснения от отношението на колеги и приятели, както и, че воденото срещу него дело е
повлияло на здравословното му състояние и накърняване на репутацията му в обществото. Не се
установява от доказателствата по делото, че именно в резултат на воденото производство е бил
принуден да предаде ловното си оръжие в служба КОС и не е могъл да упражнява хобито си. От
показанията на свидетелите се установява, че ищецът е предал на друг ловец от ловната дружинка
оръжието си, но е ходел на лов с дружинката. От заявеното в свидетелските показания, че ищецът
се е дистанцирал от някои от приятелите си, не може да се направи извод, че е налице промяна в
3
отношението им спрямо ищеца. Не са налице данни за задълбочаване и влошаване на
заболяванията, които ищецът е имал преди настъпването на инцидента и воденето на
наказателното производство. Предвид изложеното решението следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
Правилно и съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 ГПК и чл.10 ЗОДВ, първоинстанционният
съд е определил дължимите на ищеца съдебни разноски.
Пред изхода на спора, въззивникът няма право на разноски, поради което и съдът не се
присъжда такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 260404/28.09.2020г., постановено по гр.д.№ 3922/2020г. по
описа на ВРС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4