Р Е Ш Е Н И Е
№……………../02.12.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на четвърти
ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 8171 по описа за 2020 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на И.Н.П. с ЕГН **********
*** срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление град София, пл.Позитано № 5 с правно основание на чл. 432, ал.1 от КЗ за
заплащане на сумата 1497,78 лева( след
допуснато изменение на претенцията по размер с протоколно определение от 4. 11.
2020 г.), частичен иск от целия в размер на 2256.33 лева, претендирана като
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
настъпили имуществени щети по лек автомобил собственост на ищеца, марка „*****“
с рег. № *****, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня, капачка
теглич задна броня, лайсна задна броня- средна, лайсна задна броня- лява,
калник заден ляв, панел под стоп- цял, основа задна броня, калник заден десен,
ключалка заден капак под багажник, рог, заден ляв, основа заден лява калник,
които щети са реализирани при ПТП на
01.08.2019 г. по вина на водача на лек автомобил марка „********“ с рег. №********, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-15.07.2020г. до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът
твърди, че на 01.08.2019 г. в 09.18 ч., в
гр. Варна по вина на застрахован при ответника водача на лек автомобил марка „-****с рег. № ********е настъпило ПТП. В резултат на произшествието собственият
на ищеца автомобил е претърпял щети както са описани по-горе. Твърди се, че
заплатеното от ответника обезщетение в размер на 493,67 лева не покрива размера
на вредите. Въз основа на изложеното настоява за уважаване на предявения иск,
ведно със сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. А., който
настоява за уважаване на исковата претенция.
Ответникът
– депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК,
в който релевира доводи за неоснователност на претенцията за
имуществeни вреди.
Оспорва размера на вредите. Позовава се на тотална щета на автомобила.
В
съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или упълномощен
представител.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Преди
да пристъпи към разрешаване по същество на спора, съдът намира, че следва да
изложи съображения по частичната недопустимост на производството. Относно
допустимостта на сезирането съдът следи служебно през цялото време, в което
производството е висящо, на осн ч. 129, ал. 4 от ГПК.
Съдът е
сезиран с частичен иск за обезщетение за имуществени вреди от настъпило
застрахователно събитие. Чрез частичният иск ищецът претендира защита в
образуваното производство на количествено определена част от вземането.
Възможността ищецът да определи обема на търсената защита(чл. 6, ал. 2 от ГПК)
представлява специфично правомощие, елемент от правото на иск, което възниква
при делими вземания с предмет родово определени и заместими вещи, да търси защита както в пълен обем- по целия размер на
вземането, така и в ограничен обем- по част от размер на вземането. При
частичният иск ищецът търси ограничена по обем защита, като си запазва
възможността в следващ процес да търси защита вече в пълен обем. В
процесуалната теория и съдебната практика е изяснено, че основното съображение
на ищеца да предяви частичен иск е свързано с намаляването на риска от
понасянето на съдебни разноски при несигурен изход от делото/ Сталев, Ж. „Сила
на пресъдено нещо в гражданския процес/, както и липсата на достатъчно средства
за понасяне на разноски от самата страна- Определение № 1455/29.09.2010г. по
ч.гр.д. № 1206/2010 на ВКС, IV
ГО и Определение№ 6/10.01.2012г. по т.д№ 171/2011 на ВКС I TО, с което е прието, че частичен иск е недопустим в случай,
че страната е освободена от задължение за заплащане на държавна такса.
Несигурността на ищеца относно съществуването или размера на вземането като
основание за предявяване на частичен иск може да се приеме за съответстваща на
изискването на добросъвестно процесуално поведение (чл. 3 от ГПК) само докато
вземането не е претърпяло съдебна проверка. След като ищецът е имал възможност
да извърши проверка, макар и не по целия предмет на вземането, повторно
предявяване на частичен иск представлява по-скоро злоупотреба с процесуални
права. Мултиплицираното предявяване на частични искове би следвало да се приеме
за недопустимо, освен ако не се основава на доказана липса на средства за
водене на делото/ виж. Цолова, К. „Частичният иск, изд. Сиби, 2012г./ От
горното следва, че последващ частичен иск се явява процесуално недопустим.
Доколкото, настоящият състав не е констатирал своевременно порока на
сезирането, съответно е пропуснал да укаже на страната възможността за отстраняването
му по реда на чл. 101, ал. 1 от ГПК, например чрез увеличение
размера на иска, на ищеца не може да се наложи неблагоприятната последица от
разглеждане на претенцията като иск за целия размер. Тост следва да се приеме,
че за ищеца продължава да е налице интерес от частична претенция, макар и втора
поред.
Същeвременно
в производството по гр.д.№ 16578/2019г. по описа на ВРС,14 –ти състав
между същите
страни е уважен частичен иск на
ищеца за същото вземане
в ограничен обем за сумата от 100 лева като част от целия
размер от 1760 лева. В настоящия процес се търси установяване на
притезание за сумата от 1497,78 лева частичен иск от целия в размер на 2256.33
лева. Или се търси защита за друг размер на непредявения в предходното
производство остатък. В действителност в следващ процес, който би следвало да е
по иск за цялото вземане, ищецът може да получи защита за пълния обем на
правото си или за така наречената първоначално непредявена част от
притезанието ( чл. 126, ал. 1 от ГПК).
Първоначално непредявената част от вземането е тази част, която е заявена в
производството по частичния иск като
общ обем на претенцията. Относно непредявената част, обаче ищецът следва да
очертае параметрите на бъдещия процес още с предявяването на частичния иск,
където под страх от преклузия той трябва изрично да заяви волята си за защита
по оставащия размер от вземането в следващ процес / виж. Цолова, К. „Частичният
иск, изд. Сиби, 2012г., стр. 84/. Да се
приеме противното (тоест, че в
последващ процес ищецът може да заяви нов размер на непредявената част) би
означавало размерът на вземането да зависи от изхода на спора по частичния
иск. Така при отхвърляне на частичния
иск между страните би се формирала сила на пресъдено нещо по целия размер на
вземането, вкл. относно непредявената част, а при уважаването му - само върху
предявената част, като в последващ процес ще може да се приеме, че непредявената
част е с различен размер. Размерът на спорното вземане, обаче е обективен факт,
който не може да зависи от изхода на спора по предявения частичен иск.
Уважаването или отхвърлянето на частичният иск рефлектира върху основателността
на цялата претенция ( мотивите към т. 1 на ТР 1/2001г. на ОСГК на ВКС). Подобно
виждане не държи сметка и за интереса на ответника, който би могъл да заплати
доброволно целия размер на дълга след установяването му в производството по
частичния иск. Ако се приеме за допустимо ищецът да претендира различен общ
размер на вземането, ответникът, които е платил доброволно непредявената част,
може да се окаже отново в положението на длъжник.
По
изложените съображения настоящият състав на съда намира, че е недопустимо
производството по частичния иск за разликата над първоначално заявения общ
размер в производството по гр.д. № 16578/2019г. по описа на ВРС -1760 лева.
Доколкото този е общият размер на претенцията, заявен по първоначалния частичен
иск, възможността на ищеца да претендира различна величина на остатъка от дълга
е преклудирана в настоящия процес по изложените по - горе мотиви.
Производството подлежи на прекратяване в съответната част.
По
същество на спора:
За успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя с правно основание основание чл.432, ал.1
от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника, настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера
на претърпените вреди.
В
процесния случай производството по гр.д.
№ 16578/2019г по описа на ВРС, 14 –ти състав между същите
страните е имало за предмет същестуването на
материално право/ за имуществена обезвреда/,
произтичащо от същото застрахователно събитие, поради което решението по това дело формира
сила на пресъдено
нещо по отношение
факти, очертани от хипотезиса на
правната норма, въз основа на
която се поражда претендираното право/ ТР 3/2016 на ОСГТК на
ВКС/. В конкретния казус това са
фактите относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение
с ответния застраховател, настъпването на ПТП-то, вкл. механизма му, вида на вредите, противоправността
и вината за настъпването му. След като тези
факти са установени със СПН, то последващото им подлагане на
съдебна преценка е недопустимо, на осн. чл.299, ал. 1 ГПК. И тъй като посочените
факти не се нуждая от доказване, по делото подлежат на разглеждане единствено
въведените от страните твърдения и възражения относно размера на вредите, вкл.
относно факта на тотална щета на автомобила, който е въпрос е обуславящ относно
размера на дължимата обезвреда.
Предвид
отдалечеността във времето на процесното застрахователно събитие експертизата
не е извършила оглед на процесния автомобил, съответно не е установила същият
да е отремонтиран. Ищецът също не се позовава на извършен ремонт на превозното
средство след произшествието, нито е ангажирал доказателства за разходо-оправдателни документи за извършените
разходи за материали и труд.
В резултат
на извършените проучвания според вещото лице, чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено средната пазарна стойност на необходимите резервни части и труд по
пазарни цени в сервиз, сертифициран по ISO възлиза на 2702,07 лева, а по пазарни цени
на части от алтернативни доставчици в сервиз,
несертифициран по ISO – 1480,84
лева.
Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ и предвид трайната
практика на ВКС, обективирана в решение
№52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. на ВКС, І т.о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение №79/2009 г. по т.д.№156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение №165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, т.о. относима към
случая при действието на новия
КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице,
без да е обвързан при кредитирането
му да проверява
дали не се
надвишават минималните размери по Методиката
към Наредба №24/08.03.2006г.
на КНФ. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи
друго със същото качество – чл.400 от КЗ. Разпоредбата на чл.400 от КЗ изисква от застрахователя
да обезщети застрахования по начин, който ще
му позволи да възстанови имуществото
си с ново от същия вид
и качество, но не поставя като
единствен вариант определянето на оценката му по
размер на доставени части единствено от официален
вносител на съответната марка автомобил или в сертифициран сервиз. Преценката за размера на обезщетението е
винаги конкретна, но при всички случаи тя трябва да държи сметка за
необходимостта от пълна/комплексна/ обезвреда, която да замести адекватно
уврежданията, без същевременно да се реализира неоснователно обогатяване за
застрахования.
Конкретно, видно от свидетелството за регистрация/ л. 4/ уведеният
автомобил е с година на производство 01.01.1993г., тоест е произведен преди
двадесет и осем години. Няма данни по делото уведените детайли да са
подменяните след неговото производство или поне след някакъв обичаен
експлоатационен период. Следователно увредените части не са нови, а
експлоатирани. При това положение извършването на ремонт с оригинални части и в сервиз, сертифициран по ISO би довело до разходи, надвишаващи възстановителната
стойност на автомобила. По този начин застрахованото имуществото би се
възстановило във вид по- добър от този преди увреждането, което недопустимо.
Друг би бил случая ако застрахованото лице беше извършило ремонт преди
предявяването на щетата. В тази хипотеза съдът би бил обвързан
от размера
на действителните разноски за обезвредата, разбира се
при съобразяване на застрахователната стойност на МПС-то. Процесният случай,
обаче не е такъв. Ето защо, съдът намира, че следва да се кредитира втория
вариант на заключението, при което обезщетяването следва да се извърши по
следни пазарни цени на части от алтернативни
доставчици в
сервиз, несертифициран по ISO – 1480,84 лева.
Възражението
за тотална щета на застрахованият автомобил остана недоказано по делото. На осн.чл. 390, ал.
2 от КЗ тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70
на сто от действителната му стойност.
Действителната
пазарна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие –
1.08.2019 г. е определена от вещото лице в размер между 2900 лева и 3100 лева в
зависимост от наличието на обичаен отбив от офертната цена при договарянето. В
съдебно заседание експертът е посочил за по-достоверен размер на средната
пазарна цена сума от 3100 лева. При който и да е от два варианта, обаче
приетата от съда стойност на необходимите разходи за обезвредата- 1480. 84 лева
не надвишава 70 процента от действителна/ пазарна/ стойност към датата на
застрахователното събитие.
При
определяне на конкретния размер на дължимото обезщетение от общия размер на
разходите за ремонт- 1480, 84 лева съдът приспада заплатеното от ответника
обезщетение 493, 67 лева и присъденото такова в производството по частичния
иск- 100 лева. С оглед на горното съдът приема, че на ищеца се следва обезщетение
в размер на 887,17 лева. До този размер следва да се уважи иска, като се
отхвърли за горницата до претендираните 1497,78 лева.
С оглед
изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно
уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. При уважен материален
интерес от 887.17 лева и общо и признати
разноски за държавна такса (59,91лева), възнаграждение за процесуален
представител ( 400 лева) и възнаграждение за вещо лице ( 200 лева) се присъждат
391,14 лева.
На осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се следват разноски съобразно отхвърлената
част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение
на ответника в размер на 130 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска, правната и
фактическа сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и
процесуалната активност на представителя. Така определеният размер следва да се
съобрази при изчисляване на разноските на ответника съобразно отхвърлената част от иска. При съобразяване и на разходите
за експертиза, съдът присъжда сумата от 93, 76 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление град София, пл. „Позитано“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.П. с ЕГН ********** ***
887,17 лева, частичен иск от целия в
размер на 1760 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за настъпили имуществени щети по лек
автомобил собственост на ищеца, марка „*****“ с рег. № *****, изразяващи се в
увреждане на облицовка задна броня, капачка теглич задна броня, лайсна задна
броня- средна, лайсна задна броня- лява, калник заден ляв, панел под стоп- цял,
основа задна броня, калник заден десен, ключалка заден капак под багажник, рог,
заден ляв, основа заден лява калник, които щети са реализирани при ПТП на 01.08.2019 г. по вина
на водача на лек автомобил марка „**********с рег. №*******, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-15.07.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 432,
ал. 1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 887,17 лева до претендираните 1497,78 лева, като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството по частичния иск за разликата над
заявения в производството по гр.д. № 16578/2019г. по описа на ВРС непредявен
размер на вземането 1760 лева до заявения в настоящото производство общ размер
2256.33 лева, на осн. чл. 130 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
град София, пл.Позитано № 5 ДА ЗАПЛАТИ
на И.Н.П. с ЕГН ********** *** сумата от 391,14
лева, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертиза, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА И.Н.П.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
град София, пл.Позитано № 5 сумата от
93, 76 лева представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение и експертиза, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
в прекратителната част подлежи на обжалване в частна жалба в седмичен срок от
съобщението, а осъдителната част с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщението пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: