РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И
Е
№1131
Град Пловдив, 16.06.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XIV състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм.
дело № 2331 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Поизводството е по реда на чл.145-178 от АПК във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано по жалба на Х.С.И., ЕГН **********,***,
чрез адв. Я.П., срещу заповед № 119/12.10.2017
г. за допълване на разрешение за строеж № 187/20.07.2016 г., издадени от
главния архитект на община Пловдив.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалния закон и
съществено нарушение на административно-производствените правила, както и иска
от съда да я прогласи за нищожна. Счита, че не са налице основанията на чл.154 ал.5 от ЗУТ и към искането на възложителя не е приложено заверено
съгласие на заинтересованите лица по чл.149 ал.2 от с. з.
В съдебно заседание жалбоподателят, се представлява от
адв. П., който поддържа жалбата по доводи, подробни изложени в представената по
делото защита. Претендира разноски по делото.
Ответникът – главен архитект на
община Пловдив, чрез юрисконсулт А., оспорва жалбата като твърди, че същата е
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно, оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето й по доводи,
изложени в представената по делото писмена защита.
Заинтересованата страна – Б.С.Б.,
чрез адв. Н., оспорва жалбата като недопустима и просрочена. При условията на
евентуалност, да бъде оставена без уважение, тъй като доверителят й не е
извършил никакво административно нарушение и строго е съблюдавал строителните
книжа, а в случая се касае за междуличностен конфликт, който не следва да се
разглежда в административното производство.
Съдът, като прецени наведените доводи, както и приложените по делото
доказателства, намира следното:
Предмет на оспорване е заповед № 119/12.10.2017 г. на
главния архитект на общ. Пловдив, с която, на основание чл.154 ал.5 и чл.142
ал.6 т.2 от ЗУТ, Комплексен доклад за оценка за съответствие на инвестиционен
проект със съществените изисквания към строежите изх. № ОС – ПВМ –
111/03.10.217 г., изготвен от „ПВМ Проект инженеринг“ ООД, одобрен/съгласуван
технически инвестиционен проект на 12.10.2017 г. по части: архитектура,
конструктивно становище, ВиК и електро „промяна по време на строителство за
обект „ жилищна сграда“, УПИ XVI – 5100504, жилищно и обществено
обслужване, застрояване от кв.86 по плана на „Христо Смирненски IV“ – Пловдив, е допълнено разрешение
за строеж № 187/20.07.2016 г., издадено от същия орган. В заповедта се посочва,
че същата следва да бъде съобщена на заинтересованите лица по установения ред и
да се изпълнят условията на чл.149 ал.5 от ЗУТ.
От приложения НА № 89, том IV, рег. № 3798, д. № 663/09.12.2008
г. (л.8, т.1), се установява, че Х.С.И. и Б.С.Б. са собственици на ПИ 504 по
плана на „Парк отдих и култура – юг“ на гр. Пловдив, ЕКАТТЕ 56784, целият с
площ от 1 348 кв. м.
От НА № 116, том I, рег. № 704, д. № 83/06.10.2016 г. (л.
71, т.1) пък се установява, че Х.С.И., като собственик на ½ ид. ч. от ПИ
с ИД 56784.510.66, находящ се в гр. Пловдив, „Парк отдих и култура – юг“ по
плана гр. Пловдив, с площ от 1 322 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, стар идентификатор 56784.510.504, , и за който е
отреден УПИ XVI – 5100504,
учредява възмездно в полза на своя брат и съсобственик – Б.С.Б., безсрочно
право на строеж на жилищна сграда със застроена площ от 141.48 кв. м.
Със заявление за одобряване на инвестиционен проект
вх. № 16 П 7011/25.05.2016 г., подадено от Б.Б. (л.141, т.1), се отправя искане
за издаване на разрешение за строеж след одобряване на проекта за обект: -
жилищна сграда в УПИ XVI – 5100504, жилищни и обществени
дейности в кв. 86 по плана на „Христо Смирненски IV“ – гр. Пловдив, ПИ с ИД
56784.510.66, категория строеж IV, РЗП – 709.13 кв. м.,
местоположение ул. „Парк отдих и култура“. Към заявлението са приложени
съответните оценки, проекти, становища, съгласувания, подробно описани в него,
вкл. Комплексен доклад за оценка за съответствие на инвестиционен проект със
съществените изисквания към строежите изх. № ОС-ПВМ-013/25.05.2016 г. (л.102,
т.1), изготвен на основание чл.166 ал.1 т.1, чл.142 ал.4 и ал.6 т.2, чл.143
ал.1 т.1 и в съответствие с разпоредбите на чл.142 ал.5 от ЗУТ и по искане на
възложителите: Б.С.Б. и Х.С.И..
Със заявление вх. № 16 П 7011-1/14.06.2016 г. (л.138,
т.1) Б. депозира пред главния архитект на община Пловдив скица на ПИ №
15-283229/14.06.2016 г. (л.140, т.1), а със заявление вх. № 16 П
7011-2/19.07.2016 г. (л.136, т.1) е депозирал 3 бр. папки с проект „ВиК“.
На 20.07.2016 г. от главния архитект на община Пловдив
е издадено разрешение за строеж № 187 (л.10, т.1), с което, на основание чл.148
, чл.142 ал.6 т.2 от ЗУТ, виза за проектиране, скица на ПИ, комплексен доклад
за оценка на съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания
към строежите, подробно описани в акта, е одобрен/съгласуван технически
инвестиционне проектпо части: архитектурна, пожарна безопасност, геодезия,
конструкции, ПБЗ, ИГД, ПУСО, ВиК, електро, ОВ, енергийна ефективност,
паркоустройство и благоустройство строителството а обект: „жилищна сграда“ в
УПИ XV - 5100504, жилищно и обществено
обслужване, застрояване от кв.86 по плана на „Христо Смирненски IV“, гр. Пловдив, IV категория , документ за собственост
НА № 125, том 115/09.12.2008 г. /СВ/ (НА
№ 89/09.12.2008 г.).
Разрешението за строеж е съобщено на Б. по реда на
чл.149 от ЗУТ, свидетелство за което е лично подписаната разписка на гърба на
разрешението, сторено на 26.07.2016 г., като е отбелязано, че същото влиза в
сила на 10.08.2016 г.
На 05.10.2017 г. Б.Б. подава до главния архитект на
общ. Пловдив заявление за одобряване на инвестиционен проект вх. № 17 П 10014
(л.80, т.1), с което прави искане да бъде одобрен технически инвестиционен
проект за промяна по време на строителство на основание чл.154 и допълване със
заповед към издаденото разрешение за строеж № 187/20.07.2016 г., и да бъде
допълнен като единствено собственик на строежа. В същото се сочи, че промените
ще се извършат на основание чл.154 ал.2 т.6 и т.7 от ЗУТ. Към заявлението са
приложени подробно описани становища и проекти, вкл. Комплексен доклад за
оценка за съответствие на инвестиционен проект със съществените изисквания към
строежите изх. № ОС-ПВМ-111/03.10.2017 г. във връзка с чл.154 ал.2 т.6 и т.7 от ЗУТ(л.61, т.1), изготвен на основание чл.166 ал.1 т.1, чл.142 ал.4 и ал.6 т.2,
чл.143 ал.1 т.1 и в съответствие с разпоредбите на чл.142 ал.5 от ЗУТ и по
искане на възложителя Б.С.Б..
На
12.10.2017 г. главният архитект на общ. Пловдив, на основание чл.154 ал.5 и
чл.142 ал.6 т.2 от ЗУТ,
комплексен
доклад за оценка за съответствие на инвестиционен проект със съществените
изисквания към строежите изх. № ОС – ПВМ – 111/03.10.217 г., изготвен от „ПВМ
Проект инженеринг“ ООД, одобрен/съгласуван технически инвестиционен проект на
12.10.2017 г. по части: архитектура, конструктивно становище, ВиК и електро
„промяна по време на строителство за обект „ жилищна сграда“, УПИ XVI –
5100504, жилищно и обществено обслужване, застрояване от кв.86 по плана на
„Христо Смирненски IV“ – Пловдив, издава заповед № 119 (л.58, т.1), с която
допълва разрешение за строеж № 187/20.07.2016 г. по повод заявление вх. № 17 П
10014/05.10.2017 г.
Актът е съобщен на Б.С.Б. на
16.10.2017 г.,видно от разписката на гърба на заповедта (л.58-гръб, т.1), като
е отбелязано, че същата влиза в сила на 31.10.2017 г.
По административната преписка са
приложени, наред с посочените по-горе документи, и редица други, представени по
опис от община Пловдив, с писмото ,с което същата е изпратена до съда (л.51,
т.1), както и писмо от общ. Пловдив до Х.С.И. изх. № 21 П 7032/02.08.2021 г.,
по повод подадено от последната заявление вх. № 21 П 7032/26.07.2021 г., с
което е поискала информация от общината дали са издавани заповед по чл.154 ал.5
от ЗУТ процесния имот.
Последното писмо е повод за подаване на
жалбата пред настоящата инстанция от И., което на практика е обжалване на заповед
№ 119/12.10.2017 г. на главния архитект на община Пловдив.
В хода на съдебното производство е
изслушана и приета без възражения от страните съдебно-графическа експертиза със
задача: установяване авторството на подписа срещу името на Х.С.И. на заглавната
страница на технически проект (л.82, т.1), на протокол обр.2 за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от
16.08.2016 г. (л.87 – л.88, т.1) и на преработка по време на строителство на
трети етаж (л.101, т.1). След извършените изследвания експертът е категоричен,
че подписите, положени на трите посочени документа, не са изпълнени от Х.С.И..
В съдебно заседание на 18.03.2022 г. е
изслушана и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза
/СТЕ/, за изготвянето на която, вещото лице е използвало приложените по делото
документи, посетило е техническия архив на общ. Пловдив, извършило е оглед и
заснемане на обекта и е проучило КК на
гр. Пловдив за територията на процесния обект.
В експертизата подробно са изложени
констатациите от: - наличните в архива на община Пловдив строителни книжа и
документи за процесния строеж; одобрените технически инвестиционни проекти за
промяна по време на строителство, както и заверената екзекутивна документация,
неприложена по делото.
От екзекутивната документация вещото
лице е установило следното: - по одобрените на 20.07.2016 г. проекти
е предвиден тавански етаж тип "мансарда" със стоманобетонова покривна
плоча над него, който е използваем за 4 броя тавански складови помещения,
предвидени към всяко от жилищата в сградата. По желание на възложителя Б.С.Б.,
стоманобетоновата покривна плоча не се изпълнява, а вместо нея се изгражда дървена
покривна конструкция с покритие от керемиди на по-ниско ниво от плочата по
проекта, с променени наклони при покривните линии. Отпадат таванските
помещения, а полученото подпокривно пространство остава неизползваемо. Не се
изпълняват и преградните зидове от първоначалния одобрен проект; - в конструктивния протокол, изготвен от
проектанта на сградата по част "Конструктивна" е казано, че промените
не засягат конструкцията на сградата; - вписано
е, че при извършените промени не се засягат ЕЛ и ВиК - инсталациите.
От кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Пловдив, експертът е установил, че КККР на гр. Пловдив са одобрени със заповед
№ РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК – София, като за
процесния имот, сградата в него и самостоятелните обекти в сградата не е
одобрявано изменение на кадастралната карта, като подробно са описани ПИ и
сградата в него.
От извършения оглед на място и заснемане на процесния
строеж, вещото лице е констатирало, че процесната сграда е завършена изцяло.
Първият етаж е зает от общ гараж. На втория и третия етаж са изпълнени по два
апартамента на етажа, а на третия етаж има един апартамент. Върху таванската
плоча над третия етаж /кота +12,48м./, без надзидове е изпълнена дървена
покривна конструкция с покритие от керемиди и е оформен четирискатен покрив с
една табакера за осветление. Стълбищната клетка свършва на кота +12,48м. с
последно рамо до пода на таванското подпокривно пространство, което не е
разделено с преградни зидове, а като общо помещение се ползва за склад на
домакински вещи. Изпълнени са всички довършителни работи. Измерванията на място
са показали, че размерите в план на сградата отговарят на одобрените за нея
проекти. Съответствие има и между проектните разстояния от сградата до имотните
граници. Височината на сградата е Нк=12,00м., с измерена височина на място до
долния ръб на стрехата 12,43м., където е приложим чл.92 ал.1 от "Наредба
№7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони".
Около сградата е оформено дворното пространство,
изпълнени са огради - от североизток и югозапад - ажурни, от югоизток - плътна
ограда от бетонови тухли. От северозапад, пред лицето на сградата са изпълнени
бетонови блокчета за паркинг с ширина 12м. и обхват в другата посока между
двете имотни граници. По края на зоната с бетонови блокчета е монтирана ажурна
ограда от стоманена тел с врата за автомобилен достъп до сградата. От
североизток е положена също такава настилка от блокчета за паркинг. От югозапад
и от югоизток е изпълнено озеленяване, като е оформена тревна площ. Засадена е
нискостеблена растителност, храсти, иглолистни растения и са разположени
растения в кашпи. В зоната на благоустроеното пространство от четирите страни
на сградата е изпълнена дъждоприемна канализация и сифони за отвеждане на
повърхностните води.
Освен зоната около сградата: 4,00м. до югозападната
имотна граница, 4,30м. до североизточната граница, 6,00м. до югоизточната
граница и 12,00м. пред лицето й от северозапад, останалата площ е свободна от
застрояване и терена не е модифициран. Покрай североизточната граница в момента
е чакълиран временен път с ширина около 4м., по който се достига до
благоустроената зона около сградата, зад телената ограда.
Прегледът
на проекта - преработка по време на строителството е показал промени на
първоначално одобрения проект, изразяващи се в: - Апартамент №3 на третия етаж от сградата, който по основния
одобрен проект е заемал цялата използваема площ на етажа за жилищни функции, се
разделя на два апартамента - №3а и №3в; - Отпадат
вътрешни преградни стени, сменя се предназначението на помещения - спалня се
трансформира в дневна с готварна, част от дневната - столова се променя в
спалня, отпада домакинското помещение; - Допълнително
паркомясто за новото жилище се осигурява в първия етаж, където в общия гараж
има възможност за паркиране на 5 коли; - Не
се налагат промени по фасадите, не се променя РЗП на сградата; - В архитектурната записка е казано, че
ще се променят ЕЛ и ВиК – инсталациите; - Установено
е, че при предвидените промени не се засягат носещи конструктивни елементи.
В експертизата подробно е описано
какви са предвижданията на първоначалния инвестиционен проект, одобрен на
20.07.2016 г., както и на проекта за
промяна по време на строителството, одобрен на 12.10.2016 г., с който се предвижда разделяне на един от
апартаментите в сградата, този на третия етаж, на два отделни апартамента.
Съгласно изпълнението на място, констатирано при
извършения оглед от вещото лице е, че сградата в план е изпълнена съгласно
предвижданията на първоначално одобрения проект. Относно броя на жилищата се
констатира, че те съответстват на одобрения проект за промяна по време на
строителството. Разлика между одобрените първоначално проекти и промяната по
време на строителството има при изпълнението на таванския етаж. По проекта от
2016 г. таванският етаж е предвиден с използваеми тавански помещения - 4 броя,
по една таванска стая към всеки от 4-те апартамента, като над етажа е следвало
да се изпълни стоманобетонова покривна плоча с равна част и наклонени части по
скатовете. Покривът е бил с два различни наклона - в средата част с наклон 18°,
към краищата на скатовете 45°. При строителството на сградата тази покривна
плоча не е изпълнена. Вместо това е изпълнена дървена покривна конструкция за
четирискатен покрив с наклони от 18°. При тази промяна не е променена кота на
корниза. Котата на билото е занижена на 14,б0м., вместо тази по проект 16,50м.В
така изпълненото таванско пространство няма преградни зидове, скъсени са
конструктивни елементи - колони и стоманобетонови шайби. Покривното покритие с
изпълнено с керемиди, вместо с "бардулин", както е предвидено в
одобрения проект. За промените, извършени в процеса на строителство, в Община
Пловдив е представена екзекутивна документация, заверена на 22.10.2021 г. от
главния архитект.
Експертът е установил, че максималната
височина на сградата съгласно действащия ПУП е 12,00м. Съгласно изискването на
чл.24 ал.2 от ЗУТ, котата на билото не може да надвишава 16,50м. В одобрения
проект са показани кота корниз и кота било равни на допустимите по ПУП.
Постигнатите с одобрения прооект устройствени
показатели са следните: Плътност -10,70%; Кинт=0,54; Позел.=9,6% /изчислено от
експертизата по съгласувания проект "Паркоустройство и
благоустройство", тъй като стойност в одобрения архитектурен проект не е
дадена/. Посочва се също така, че в архитектурната ситуация е даден следващ
етап на изпълнение на застрояване в имота, който ще добави застроена площ и РЗП
към сградите и устройствените показатели ще се променят. Постигнатите с
одобрения проект показатели не са окончателни за застрояването в имота.
Констатирано е и, че площите на всеки
от етажите не са дадени в одобрения проект. Експертизата е изчислила по
приложените чертежи площите, както следва: - етаж
1 - 141,48 кв.м.; - етаж 2, етаж 3 и
етаж 4 - 154,21 кв.м.; - тавански етаж - 105,02 кв.м.; РЗП= 709,13 кв.м.
Посочва се също, че съгласно учреденото право на
строеж, отстъпено от Х.С.И. на Б.С.Б. в нотариалния акт, то се отнася за
жилищната сграда, за която е издадена обжалваната заповед. При учредяването са
вписани всички технически характеристики на бъдещата сграда, дадени в одобрения
на 20.07.2016 г. технически инвестиционен проект, по който е издадено разрешение
за строеж № 187/20.07.2016 г. - застроена площ, разгъната застроена площ,
височина, размери в план, отстояние от сградата до имотните граници. От
извършения оглед на място е установено, че при строителството таванският етаж,
който е бил предвиден за използваеми тавански складови помещения към всяко от
жилищата, не е изпълнен като такъв. Изпълнено е таванско подпокривно
пространство, което при представените екзекутиви в община Пловдив е наименовано
"неизползваемо таванско ниво". С отпадането на таванския използваем
етаж, разгънатата застроена площ на сградата ще възлиза на 604,11 кв.м., т.е. с
105,02 кв.м. по-малко от РЗП, описана в нотариалния акт за учредяване на
правото на строеж. Проектът за преработка по време на строителството, въз
основа на който е издадена обжалваната заповед, не променя площи в сградата.
Вещото лице посочва, че от дадените при отговора на
въпрос 3./ устройствени показатели за УПИ XVI - 5100504 - жилищно и общ. обсл.
застрояване от кв.8б по плана на "Христо Смирненски IV", съгласно
действащия ПУП, може да се изчисли за целия УПИ, а именно: - максимална
застроена площ - 859,30 кв.м.; - максимална
РЗП - 2379,60 кв.м. С построената сграда /ЗП=141,48 кв.м.; РЗП=604,11 кв.м./,
оставащите в УПИ площи за застрояване могат да достигнат: ЗП=462,63 кв.м.;
РЗП=1520,30 кв.м.
В съдебно заседание на 09.11.2021 г.
са разпитани като свидетели лицата: - Й.П.К. и С.И.И..
От показанията на свид. К. се
установява, че е запозната, че имало заявление за копие от заповед към
конкретното разрешение за строеж. Преписът бил връчен, след като изкарала
заповедта и написала писмо, госпожата лично дошла да получи заповедта като
документ. Като дати, не може да си спомни кога, тъй като през нея минават
десетки заявления.Връчила й заповедта и тя се подписа на заявлението, че я е
получила. Свидетелката посочва, че госпожата, получила документа, е
жалбоподателката Х. И..
От показанията на свид. И., син на
жалбоподателя, се установява, че е запознат, че има издадено разрешение за
строеж от 2016 г. и одобрени проекти преди разрешението за строеж. Той е
проектант на сградите в част геодезия - като проектант инженер-геодезист. Б.
преустановил контакт с майка му през 2016 г., след получаване на правото за
строеж. Б. не е уведомявал с какво е преработен проектът, не е била
преработката в тяхната част. Не му е известно И. да е подписвала други
документи след разрешението за строеж. За този обект твърди, че няма договор за
авторски надзор и не упражнява авторски надзор за никоя от сградите.
В съдебно заседание на 18.03.2022 г. е
разпитано като свидетел лицето И.К.И. – съпруг на жалбоподателя Х.И., от чийто
показания се установява, че знае за този строеж от 2016 г. Б.Б. е в неговата
част на общия парцел. Строен е от Б.Б. и след неговия строеж се развалили
отношенията между него и съпругата му, тъй като разрешил да строят в другата
половина на общия парцел. Когато докарали фирма „Бандера“, която била съгласна
да строи, Б.Б. казал „аз нямам въздух и забранявам този строеж да се строи“.
Развалил цялата работа.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - доказателствата, представени с жалбата;
административната преписка, така, както е депозирана от ответника; -
представени на 20.09.2021 г. писмени доказателства по опис (л.211, т.1);
писмено становище от Б.Б., ведно с доказателства; - писмо изх. №
94-Х-34-1/27.10.2021 г. от „Български пощи“ ЕАД; - заявление от жалбоподателя,
с което представя писмо изх. № 94-Х-34—3/22.11.2021 г. на ръководител
направление ПУЛТД и заместващ директор РУ ЮЦР
към „Български пощи“ ЕАД; - постъпили от заинтересованата страна
доказателства по опис с молба от 06.01.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
На
първо място, относно допустимостта на жалбата, съдът намира за необходимо да
отбележи следното: - правото на строеж представлява ограничено вещно право
върху чужд недвижим имот, по силата на което притежаващото го лице може да
построи определена постройка в този имот и да стане неин собственик. За разлика
от останалите вещни права, които предполагат вече съществуващи в материалния
свят вещи, спрямо които техните титуляри могат да осъществяват определено
въздействие (право на собственост, право на ползване, право на преминаване през
чужд недвижим имот и пр.), правото на строеж е насочено и цели създаването
на една нова, бъдеща вещ – постройка, която е трайно
прикрепена към притежаван от друг правен субект недвижим имот. Икономическият
смисъл при учредяването на правото на строеж е именно възникването и
придобиването на собствеността върху бъдещата сграда, проектирана за изграждане
в съответния недвижим имот. Правото на строеж са използва като юридическо
средство за придобиване на правото на собственост върху бъдещата сграда.
Възможността за застрояване на един поземлен имот е
включена в съдържанието на самото право на собственост. Тя следва да се
разглежда като едно допълнително правомощие, съществуващо наред с правомощията
владение, ползване и разпореждане в съдържанието на правото на собственост
върху недвижимия имот, което може да се обозначи като правомощие за
застрояване. То съществува единствено в съдържанието на правото на собственост
върху недвижимите поземлени имоти. За наличието му свидетелства и разпоредбата
на чл.92 ЗС, според която собственикът на земята е собственик и на постройките
и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Така чрез въвеждането
на принципа на приращението, се допълва правното действие на правомощието
застрояване, включено по правило в съдържанието на правото на собственост върху
всеки недвижим имот.
При съпоставянето на правото на строеж с правото на
собственост върху сградата следва да се изхожда от принципното разбиране, че те
са различен по вид вещни права (правото на строеж е ограничено вещно право
върху чужд недвижим имот, докато правото на собственост е пълно вещно право
върху сградата), които имат различен предмет (застроявания поземлен имот, респ.
изградената сграда) и съдържание (включват различни и допълващи се след
изграждането на сградата правомощия).
Според тезата за паралелното съществуване на правото
на строеж и правото на собственост върху постройката, построяването на сградата
е свързано с настъпването на някаква промяна в съдържанието на правото на
строеж. То обаче продължава да съществува като такова и след завършването на
грубия строеж на сградата, без да се трансформира в право на собственост върху
последната. До достигането на грубия строеж съществува единствено право на
строеж, включващо като основна част от своето съдържание възможността за
извършване на строително-монтажни работи в чуждия недвижим имот с оглед
построяването на проектираната сграда. Това правомощие е ограничено до обема на
учреденото право на строеж, като реализирането му представлява особена форма на
ползване на обременения недвижим имот. Това, от една страна.
От друга страна, от събраните по делото доказателства,
безспорно се установява, че жалбоподателят Х.И., като притежател на
½ ид. части от имота – УПИ ХVI - 5100504, съгласно приложения по делото
НА № 89/2008 г., е подписала, наред с Б.С.Б. заявление вх. № 16 П
7011/25.05.2016 г. за одобряване на инвестиционен проект – за издаване на
разрешение за строеж, в резултат на което е издадено РС № 187/20.07.2016 г. на
името на двамата съсобственици. След което от страна на И. е учредено правото
на строеж на Б., което безспорно се установи, е частично реализирано.
Предвид изложеното по-горе, в конкретния случай,
заинтересованите лица по смисъла на т.1 от ал.2 на чл.149 от ЗУТ, са Х.С.И. -
съсобственик на УПИ XVІ-5100504 и учредител на право на строеж и Б.С.Б.,
като носител на ограничено право на строеж в същия имот.
Ето защо, съдът намира жалбата е допустима, като
подадена против подлежащ на оспорване административен акт от категорията на
актовете по чл.214 т.1 от ЗУТ до компетентния да я разгледа съд - аргумент от чл.215 ал.1 от ЗУТ и в законоустановения срок по чл.215 ал.4 от ЗУТ.
На второ място, относно искането за прогласяване
нищожност на оспорения административен акт, съдът намира за необходимо да
посочи следното:
Нищожността е форма на незаконосъобразност на
административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от
административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като
незаконосъобразен и, в първия случай, се обявява неговата нищожност, а в другия
- административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от
основанията, посочени в чл.146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и
съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл.146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
1). Всяка некомпетентност винаги е основание за
нищожност на акта;
2). Порокът във формата е основание за нищожност, само
когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и
оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на
волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона.
Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни
действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято
проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока;
3). Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само,
ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление
(например - поради липсва на кворум). Според правната теория нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би
могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган
въпрос ("Административно право", издание 2009 г., проф.К.Л.);
4). Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и
същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и
липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е
орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото
основание. Т.е. - нищожност на административния акт при наличие на материална
незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните
предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма;
когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един
орган. Иначе казано - административния акт е нищожен поради противоречие с
материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са
противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма
така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните
случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на
административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.
5). Превратното упражняване на власт също е порок,
водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не
може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
Наведените основания не са такива за нищожност, а
представляват основания за отмяна на акта като унищожаем.
След
служебно извършена, на основание чл.168 ал.1 от АПК проверка, съдът установи, че при липсата на изрична
разпоредба в закона кой е органът, компетентен да издаде заповед по чл.154 ал.5
от ЗУТ, предвид факта, че последната следва основният административен акт – разрешение
за строеж, което съобразно разпоредбата на чл.148 ал.2 от ЗУТ, се издава от
главния архитект на общината, то и заповедта по чл.154 ал.5 от ЗУТ попада в
неговите правомощия, поради което съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган в кръга на неговите
правомощия. .
Заповедта на главния архитект е издадена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа изложение на фактическите и
правните основания за постановяването й, като правилността на изводите на
контролиращия орган не касае формалната законосъобразност на акта, а
съответствието му с процесуалните и материалноправните разпоредби на закона.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заповед № 119/12.10.2017 г. на главния архитект на
община Пловдив е издадена на основание чл.154 ал.5 от ЗУТ. Действително, цитираната
разпоредба допуска изменение в одобрения инвестиционен проект и след издаване
на разрешението за строеж, което да е придружено от нотариално заверено
съгласие на заинтересуваните лица по чл.149 ал.2 от ЗУТ, в случая съсобственика
на поземления имот и жалбоподател в настоящото съдебно производство. Няма спор
също, че отделно съгласие по реда на чл.154 ал.5 от ЗУТ във връзка с
направените изменения на първоначалния инвестиционен проект и разрешение за
строеж не е давано от жалбоподателката Х.С.И.. Такова обаче не е и необходимо. Това
е така на първо място предвид учреденото право на строеж с НА № 116 от 06.10.2016
г. /л.71 по делото/, с който жалбоподателката на практика е дала разрешение /с
учредяването на правото на строеж/ на заинтересованото лице Б.Б. да построи
предвидената сграда в съсобствения имот така, както е описано в него. Съгласно
предвиденото в т. III от посочения нотариален акт за учредяване право на строеж
страните изрично са си дали взаимното съгласие за извършване на всички
необходими правни и фактически действия във връзка с проучването, проектирането
и одобряването на съответните инвестиционни проекти, издаването на строителни
книжа и извършването на строителния процес.
При това положение съдът намира, че е налице надлежно
дадено с нотариално заверено съгласие, обективирано в нотариален акт, за
извършване на всички действия по проектиране, разрешаване, строителство и
въвеждане в експлоатация на описаната в него жилищна сграда. Посоченото е
допустимо и за всяка промяна по време на строителството, доколкото същата е в
обема на учреденото право на строеж. Последното от своя страна е установено от изготвената
СТЕ, приета без оспорване от страните, че строителство извън обема на
първоначално предвиденото в РС № 187/ 2016 г. не е налице, напротив –
построеното е в рамките на предвиденото върху строителното петно, както и че предвидената
с изменението на разрешението за строеж РЗП дори е в по-малък обем от
първоначално предвидения.
Така експертизата сочи, че в план сградата е изпълнена съгласно предвижданията
на техническия инвестиционен проект, одобрен към разрешение за строеж №
187/20.07.2016 г. на главния архитект на община Пловдив. С други думи няма
промяна на фасадата. Разликата е в броя жилища - от апартамент № 3 на ет. 3, се
обособяват на два апартамента - №№ ЗА и ЗВ., т.е. в рамките на предвидения обем
се запазва предназначението на обектите в сградата. Относно височината се
установява, че кота корниз е запазена, но кота било, вместо първоначално
предвидените 16,50 м, е изпълнена на височина от 14,60 м, следствие промяната
на таванското в подпокривно пространство, което се отразява на РЗП на сградата,
но в посока намаление и от първоначално предвидената по разрешение за строеж №
187/20.07.2016 г. на Главния архитект на община Пловдив и за която е учреденото
право на строеж по нотариален акт № 8, том 88, дело № 17065 от 06.10.2016 г. по
описа на СВ - Пловдив, в размер на 709,13 кв. м., същата става 604,11 кв. м.
Ето защо безспорно се установява, че със заповед № 119/12.10.2017 г. на
главния архитект на община Пловдив не се променят обемът и предназначението на
сградата, предвидена за изграждане въз основа на учреденото право на строеж.
В допълнение следва да се посочи, че съгласно т.VI от същия НА е уговорено, че Х.И.
„дава съгласието си на основание чл.33 и чл.66 от ЗС приобретателят на правото
на строеж да се разпорежда свободно с новопостроената жилищна сграда и
съответните обекти в нея, като същият може да ги продава на трети лица по свой
избор…“, или с други думи посочената сграда остава след построяването й изцяло
в собственост на приобретателя Б.Б..
Относно възраженията по отношение на ажурната ограда и
новото паркомясто, същите са неоснователни, предвид установеното от вещото
лице, че и ограда е ажурна, поради което и за нея са приложими нормите на чл.
151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ. Относно новопредвиденото паркомясто, същото не
представлява самостоятелен строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ и
самостоятелен обект по смисъла на §5, т. 39 от ДР на ЗУТ.
Поради това съдът намира възраженията относно липсата
на спазена процедура по ал.5 на чл.154 ЗУТ за неоснователни.
Съдът намира за неоснователно и възражението в насока
нарушение на чл.8 ал.2 от Наредба № 4 от
21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
Действително, одобрената на 03.10.2017 г. преработка по време на строителство
на трети етаж (л.101, т.1), на одобрения на 12.10.2017 г. технически
инвестиционен проект (л.82, т.1) и протокол за откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво на строежа (л.87-88, т.1) съдържат
подписите на двамата възложители: Б.С.Б. и Х.С.И., както и че за последната се
установява от изготвената съдебно-графологична експертиза, че подписите,
положени на тези документи, не са изпълнени от Х.С.И.. В този случай съдът
намира, че липсата на подпис, или на неистински такъв, върху одобрената
преработка от страна на жалбоподателката, няма значение за законосъобразността
на издаденото изменение на РС с процесната заповед, предвид посоченото по-горе в
изложението относно предвидените с изменението промени на сградата, както и
предвид обстоятелството, че с изменението на РС с процесната заповед не се
надхвърля обема на учреденото и предвидено по силата на НА на л.71 и сл. право
на строеж върху сградата, описано в т.I от него и съгласно влязлото в сила
първоначално разрешение за строеж.
Неоснователно е възражението в насока начин на
съобщаване на административния акт. Съгласно чл.149 ал.1 изр.1 от ЗУТ, за
издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се
съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Съгласно ал.2 т.1 на същия текст, в
случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж -
възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления
имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален
закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 -
възложителят и собственикът на земята. Действително, заповедта е връчена на
жалбоподателката, след депозиране на заявление до административния орган,
получаване на писмо от него за издадена заповед, и едва тогава оспореният акт е
получен от нея, което не представлява съществен порок в административното
производство, предвид действащата към момента на подаване на заявлението за
допълване на РС № 187/20..07.2016 г. разпоредба на чл.168 от АПК (ДВ,бр.
30/11.04.2006г.), нейното развитие във времето, като следва да се посочи, че
нарушението за задължението за уведомяване на заинтересовани лица е възприето
като съществено такова на административнопроизводствените правила на по-късен
етап (действаща разпоредба, ДВ, бр. 77/18.09.2018 г. – чл.168 ал.4 от АПК), а
към момента на подаване на жалбата – 17.08.2021 г., нормата на чл.168 ал.4 от АПК е отменена (действаща редакция, ДВ ,бр.15/19.02.2021 г.).
Неоснователно е и възражението за
липса на мотиви в оспорения акт. Противно на изложеното в жалбата, съдът
намира, че са налице мотиви за издаването на заповедта, като в съдържанието й е
посочено в какво се изразява изменението, че същото представлява съществено
такова по смисъла на чл.154 ал.5 от ЗУТ. Действително, не е конкретизирана коя
от хипотезите на чл.154 ал.2 от т.2-9 от ЗУТ, е налице за да се издаде
заповедта, но съдът намира същото за несъществено. Същото подлежи на съдебен
контрол и в хода на производството следва да се извърши преценката на
административния орган. В приложената по делото документация, съпътстваща
подаденото заявление за одобряване на инвестиционен проект допълване
на издаване разрешение за строеж от 2016 год., в комплексния доклад е посочено,
че същият се изготвя на основание чл.154 ал.2 т.5 и т.6, съгласно които, е
налице съществено отклонение, когато се променят строителната конструкция и
вида на конструктивните елементи и/или натоварванията или се нарушават
предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат
се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното
намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл.152 ал.2. При
исканото преустройство не се засягат носещи конструктивни елементи; апартамент
№ 3 на третия етаж от сградата, който по основния проект е заемал цялата
използваема площ на етажа за жилищни функции, се разделя на два апартамента;
отпадат вътрешни стени, сменя се предназначението на помещения – спалня се трансформира
в дневна с готварна, част от дневната – столова се променя в спалня, отпада
домакинското помещение; не се налагат промени по фасадите, не се променя РЗП на
сградата. Ще се променят ЕЛ и ВиК – инсталациите.
С оглед на гореописаните изменения на
проекта, съдът намира, че измененията в проекта са съществени и е приложима
проведената процедура по реда на ЗУТ. Всъщност, спорът е, че посочените промени
не са регламентирани съобразно изискванията на чл.154 ал.2 т.5, т.6 и т.7 от ЗУТ и неправилно са третирани като несъществени по чл.154 ал.3 от с.з., което
обстоятелство напълно се опровергава от събраните по делото доказателства, вкл.
и от приетата от страните без възражение СТЕ. Последната, от своя страна
посочва, че сградата е изпълнена на място съгласно така одобрения във връзка
със заповед № 119/12.10.2017 г. на главния архитект на община Пловдив
технически инвестиционен проект, като също посочва и, че в комплексния доклад
ясно са записани основания за промяна – чл.154 ал.2 т.5 и т.6 от ЗУТ. Тук е
необходимо да се посочи, че фактическите основания са юридически факти, с чието
осъществяване се свързва възникването на административното правоотношение, от
което произтича правомощието на административния орган да разпореди определени
права и задължения. Непосочването на тези факти и/или некоректното им или общо
посочване, изключва, както предмета на доказване, така и преценката за
съответствието на същия с материалния закон, и не на последно място - целта на
закона. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в
друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт
или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които
законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Такива според ТР № 16/
1975 г. са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се
уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият
административен акт, та даже и в съпроводителното писмо, с което жалбата на
страната се изпраща за разглеждане на по-горния административен орган.
Основание за това решение на ОСГК е обстоятелството, че допълнителното излагане
на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със
съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу
него. От друга страна, дори и да се приеме, че фактическите мотиви към акта се
съдържат в други документи - част от административната преписка, макар да не са
приподписани от административния орган, то издаденият от него акт ще е незаконосъобразен,
ако в оспорения акт не се съдържа позоваване на такива документи. Изискването
за мотивировка представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта,
които законът е установил за защита на правата и правно защитените интереси на
гражданите в административното производство. При липсата на фактически
основания, изложени в АА, не може да бъде извършена преценка на
законосъобразността на упражненото право. Изискването не е самоцелно, то
има за задача охрана и защита на интересите на засегнатото лице, което трябва
да разбере мотивите за формираното от органа становище и да организира защитата
си. В случая обаче, това не е така, в заповедта, като фактически основания
са посочени - комплексен доклад и технически инвестиционен проект, които
подробно съдържат нормативната уредба, уреждаща този вид отношения.
Каза се по-горе, налице е и изискуемото наличие на
съгласие по вид и форма съгласно чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, дадено с нотариално
заверено съгласие в нотариален акт, за извършване на всички действия по
проектиране, разрешаване, строителство и въвеждане в експлоатация на подробно
описаната жилищна сграда. Посоченото се явява допустимо и по отношение на всяка
промяна по време на строителството, доколкото тази промяна се извършва в обема
на учреденото право на строеж - както относно ЗП и РЗП, така и относно
предназначението на сградата.
Изложеното налага извода, че издаденото разрешение за
строеж с предвиденото в процесната заповед изменение не страда от посочените
пороци, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото съдът намира, че
такива се следват на ответника. От заинтересованата страна не се претендират
разноски. За ответника същите се констатираха в размер на 100 лв.
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК Административен съд - Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.И., ЕГН **********,***, чрез адв. Я.П., срещу заповед № 119/12.10.2017
г. за допълване на разрешение за строеж № 187/20.07.2016 г., издадени от
главния архитект на община Пловдив.
ОСЪЖДА Х.С.И., ЕГН **********,***,
да заплати на Община Пловдив да заплати на сумата от 100 /сто/ лева
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд – Пловдив в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: