Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Костинброд, 07.05.2019 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

      Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при секретар-протоколиста Д. Митова, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 824 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.415, ал.1 т. 2 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“, № 114, етаж Мецанин, със законен представител Тервел Янчев Кънчев  – управител, чрез юрисконсулт Д.А. против П.В.Г., ЕГН ********** ***, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи 927.66 /деветстотин двадесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки / лева и правно основание : чл. 422 ГПК за признаване за установено по отношение на същия съществуването на вземането му в размер на 552.75 лева  - главница; договорна лихва от 36.28 лева, за периода от 12.11.2016 г. до 01.04.2017 г.; неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 263.04 лева и лихва за забава от 75.59 лева, за периода от 02.04.2017 г. до 16.06.2018 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 25.06.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

Ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 от ГПК, след като по ч.гр.д. № 551 /2018 г.по описа на РС – гр. Костинброд лицето не е намерено на адреса, залепено е уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК и няма данни за регистриран трудов договор и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. 

Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на Договор за паричен заем № 2674612 / 02.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 01.04.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК : ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК : *********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.

Сочи се още, че по силата на договора заемодателят се съгласил да отпусне на заемополучателя заем в размер на 700.00 лева. по договора ответникът е извършил плащания в размер на 299.00 лева и към момента дължимата главница е в размер на 552.75 лева.

Ответникът е следвало да изплати целия заем на 01.04.2017 г. – последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи  сумата от 552.75 лева  - главница; договорна лихва от 36.28 лева, за периода от 12.11.2016 г. до 01.04.2017 г.; неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 263.04 лева и лихва за забава от 75.59 лева, за периода от 02.04.2017 г. до 16.06.2018 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 25.06.2018 г. до изплащане на вземането. С исковата молба е направено и искане за присъждане на направените по делото разноски.

  В едномесечния срок от получаване на исковата молба назначеният особен представител на ответника П.В.Г., ЕГН ********** – адв. Н. - САК е  подала писмен отговор, като заявява, че оспорва изцяло така предявените искове, същите са неоснователни и недоказани, като излага подробни съображения. Моли да й се присъдят направените по делото разноски.

 Ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител, но е депозирал молба вх. № 1368 / 01.04.2019 г., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, да се признаят така предявените искове, заявява, че няма възражения по доклада и моли съдът да допусне съдебно – икономическа експертиза.

Ответникът редовно призован по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК не се явява, вместо него се явява назначения му особен представител адв. Н. – САК, назначена с определение на съда от 04.01.2019 г., която моли съдът да отхвърли така предявените искове, като неоснователни и недоказани и излага подробно съображенията си. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

От приложения като доказателство заварен препис от Договор за паричен заем № 2674612 / 02.11.2016 г. е видно, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж. к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40 – 46 и ответникът П.В.Г., ЕГН ********** са сключили договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 700.00 / седемстотин / лева, при посочените в договора условия.

Видно от представения по делото рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия / от 30.01.2017 г. се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж. к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40 – 46, представлявано от Кирил Крумов Михайлов прехвърля своите вземания на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Смирненски“, № 9, офис 1 – 2, със законни представители Неделчо Йорданов Спасов и Росен Георгиев Антов.

Към приложеното като доказателство към договора Приложение № 1 / 01.04.2018 г. е видно, че се касае за договор № 2674612 с дата 03.11.2016 г. / в исковата молба е посочено, че в подаденото заявление по чл. 410 от ГПК е станало техническа грешка в датата на договора, иначе всички реквизити на договора отговарят на същия /, а приложеният по делото договор за паричен заем е с дата 02.11.2016 г.  

Съгласно чл. 422 от ГПК искът за установяване съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – в настоящия случай същото е подадено с вх. № 2692 /  25.06.2018 г.

В съдебно заседание назначеният особен представител на ответника направи възражение, като поиска съдът да допълни доклада, в т. 1 относно обстоятелствата, от които произтичат правата и задълженията на ищеца, като същият сочи, че е въз основа на паричен заем, който е прехвърлен с цесия от 30.01.2017 г. и приложение 1 от 01.04.2018 г., във връзка с това особеният представител прави възражение, като счита че не е налице активна правна легитимация, тъй като видно от този договор за цесия и приложението към договора се установява, че предмет на тази цесия е договор от 03.11.2016 г.   стр. 21  от делото. Процесният договор не е предмет на самата цесия, поради което считам че не е възникнало облигационно отношение и няма правен интерес от водене на настоящия иск. В ИМ ищецът е направил искане да се приеме, че това е техническа грешка, но изрично посочва че касае заявлението по чл. 410 от ГПК. А особеният представител прави възражение по отношение на самия договор за цесия, като твърди, че няма възникване на валидно облигационно отношение между акцидента и цесионера, поради което няма правен интерес от водене на настоящия иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 154. ал. 1 от ГПК, доказването на претендираната сума, в качеството й на основание на предявения главен иск, е било в тежест на ищеца, т.е. той е следвало да проведе неговото главно доказване. Съгласно правната теория (Сталев Ж., Мингова А., Стамболиев О, Попова В., Иванова Р. „Българско гражданско процесуално право“, изд. „Сиела“', девето преработено и допълнено издание, стр. 256), за да изпълни предназначението си, главното доказване задължително трябва да бъде пълно - да създаде сигурно убеждение в истинността или неистинността на конкретно фактическо твърдение. Поради това с оглед оспорванията на особения представител на ответника, касаещи изходните данни, въз основа на които са определени процесните задължения, ищецът е бил длъжен да докаже и тяхната достоверност. В случая това не е постигнато. Дори и в подаденото заявление вх. № 2692 / 25.06.2018 г.  по чл. 410 от ГПК е посочено, че задълженията са по Договор за паричен заем № 2674612 с дата 03.11.2016 г., а приложения по делото Договор за паричен заем № 2674612 е с дата 02.11.2016 г. Въпреки че ищецът сочи в исковата си молба, че е въпрос на техническа грешка, съдът счита, че не следва да приема, че се касае за техническа грешка, а напротив приема, че процесният договор не е предмет на самата цесия, поради което смята, че не е възникнало облигационно отношение.

С оглед горното съдът намира така предявените искове за неоснователни и недоказани.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

 

     ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“, № 114, етаж Мецанин, със законен представител Тервел Янчев Кънчев  – управител, чрез юрисконсулт Д.А. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 240 ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД против П.В.Г., ЕГН ********** ***, с които се иска да бъде признато за установено, вземането на ищеца за общата сума от 927.66 /деветстотин двадесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки / лева, а именно : сумата от 552.75 лева  - главница; договорна лихва от 36.28 лева, за периода от 12.11.2016 г. до 01.04.2017 г.; неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 263.04 лева и лихва за забава от 75.59 лева, за периода от 02.04.2017 г. до 16.06.2018 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 25.06.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. София в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                             

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :