Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар Н.Светославова, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 7542 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Л.И.Г. против В.В.В.
главен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и при условията на
евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че през м.юни 2015 г.
сключила с ответника устен договор за
строителни дейности – пристройка и надстройка на жилищна сграда в
гр.Банкя, кв.“Градоман“, УПИ VIII 122, кв.18. Ответникът подробно й обяснил дейностите, които ще извърши,
материалите, които ще вложи и времето, за което ще реализира проекта. За грубия
строеж на пристройката и надстройката поискал сумата от 120 000 лв., които
ищцата му заплатила веднага, а на 20.11.2015 г. получила разписка за тази сума.
Наред с това заплатила и разходи за допълнителни дейности по разписки от
20.11.2015 г., за суми от 840 лв., 950 лв., 800 лв. и 2500 лв. След започването
на строителството В. искал от ищцата предаването на парични суми за други,
непредвидени допълнителни дейности, като й представял написани на ръка сметки
за вложени матеиали и труд. Ответникът й представил стокови разписки за
закупени материали, които били издадени на името на юридическо лице „Мирчев
Ипек“ ЕООД. Представил и касови бележки. Ищцата заплатила на ответника сумата
от 125 850 лв. за извършените СМР. Впоследствие възложила техническа
експертиза, която да остойности извършените СМР по пристройката и надстройката.
Според тази техническа експертиза, стойността на извършените СМР възлизала на
90 820 лв. за труд, материали и печалба за строителя, а ищцата заплатила 125
850 лв., като разликата между двете суми от 30 000 лв. представлявала платено в
повече възнаграждение за извършените СМР. В уточняваща молба от 27.11.2017 г. и в
последната уточняваща молба от 15.05.2018 г./т.2/ ищцата сочи конкретните строителни дейности, за които
заплатила по-висок размер на възнаграждение: изпълнението на бетонови работи по
пристрояване и надстрояване - Бетон В 25 за 113.20 кв.м., кофражни работи - 776
кв.м., арматурни работи – всичко арматура 13 812 кг., зидарски работи – 45.78
кв.м., покривна конструкция и други дейности – земни работи – изкоп 366 м.3,
обратна засипка, изкопи с багер, транспорт, преместване и засипка с трамбоване,
дренаж, които по средни пазарни цени
възлизали на 90 820 лв., а тя заплатила за тях 125 850 лв., поради което
разликата от 30 000 лв. се дължала от ответника, като недължимо платена. Моли
съда да осъди ответника да й заплати сумата от 30 000 лв. – недължимо платено
възнаграждение по договор от м.юни 2015 г. за следните СМР: бетонови работи по
пристрояване и надстрояване - Бетон В 25 за 113.20 кв.м., кофражни работи - 776
кв.м., арматурни работи – всичко арматура 13 812 кг., зидарски работи – 45.78
кв.м., покривна конструкция и други дейности – земни работи – изкоп 366 м.3,
обратна засипка, изкопи с багер, транспорт, преместване и засипка с трамбоване,
дренаж, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2017 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Предявен е евентуален иск за сумата
от 5 000 лв., представляваща част от 30 000 лв., който е основан на същите
факти, на които е основан и главният иск за сумата от 30 000 лв.
Ответникът оспорва главният иск като
неоснователен, а евентуалния като недопустим, тъй като е предявен като частичен
за същото спорно право, за което е предявен и главният иск. Твърди, че между страните бил сключен договор
за извършване на груб строеж на пристойка и надстройка в гр.Банкя,
кв.“Градоман“ за сутерен, първия етаж и покрива, без втория етаж, както и за
извършване на дренаж за сумата от общо 120 000 лв. Вторият етаж бил изключен от договора за
строеж, тъй като евентуалното му построяване щяло да оскъпи СМР и общата им
стойност щяла да възлезе на 160 000 лв., с които ищцата не разполагала.По
предложение на ищцата и с нейно съгласие от предмета на договора била изключена
третата плоча и по нейни указания площта на плочата на терасата била минимално
намалена, а също и покривът над терасата бил отделен от покрива на къщата. Страните се споразумели стойността на
строителните работи да се заплаща на етапи при вече свършена работа. След
приключване и на последния етап страните оформили цялата сума в една разписка,
издадена на 20.11.2015 г. за 120 000 лв., за което възнаграждение се били
договорили предварително. Ищцата била обвързана от сключения договор и нямала
право да променя едностранно договореното възнаграждение за строителя. За
закупените материали за обекта ответникът й предоставил разходни документи и
сертификати. През цялото време Г. присъствала на обекта и следяла развитието на
работите. Тъй като в договорената цена от 120 000 лв. не било включено събаряне
на стария покрив, допълнително страните се споразумели да бъде заплатена сумата
от 2 500 лв. за тази дейност. Преди започването на строежа ищцата била
уведомена, че е необходимо ангажиране на технически ръководител, който да следи
изпълнението на строителството и да води документацията. Тя помолила ответника
да намери такъв специалист. Впоследствие сключила договор за строителен надзор.
По този договор заплатила 800 лв., за което била издадена разписка на
20.11.2015 г. Отделно от това ищцата заплатила и 950 лв. за конструктор, за
геодезисти, за разтоварване на строителни отпадъци и земни маси. Ответникът
извършил допълнителни дейности на обекта, извън първоначално уговорените, а
именно - изградил захранване с чиста вода и водопроводна шахта към къщата, терасата и към градината;
изградил захранване за чешма в
градината, както и изцяло нова мръсна канализация, която свързал с кварталната
мрежа, тъй като преди това къщата била свързана със септична яма. За тези
допълнителни дейности ищцата заплатила на ответника сумата от 840 лв. Работата
на обекта продължила от началото на м. юни 2015 г. до края на м.ноември 2015 г.
В края на работата ищцата направила подаръци на всички работници от бригадата и
изразила удовлетворението си от свършената работа. Разбрали се с ответника на
следващата година да продължат довършителните работи. След около два месеца
след приключване на работата ищцата потърсила ответника и му заявила, че някой й
бил казал, че същата работа можело да се осъществи и за по-малко пари и заради
това В. трябвало да извърши още допълни дейности без заплащане. В ранната
пролет на 2016 г. потърсила ответника, като му казала, че в мазето се стича
вода от дренажа. Той отишъл да види какво е положението и добросъвестно се
ангажирал с извършване на нов дренаж, като организирал необходимата техника и
труд за своя сметка. След това ищцата отново го потърсила и настоявала да
продължи да работи на обекта без заплащане, защото му заплатила повече от
дължимото. В действителност ищцата изплатила за СМР договореното възнаграждение
от 120 000 лв. на валидно правно основание – сключеният между тях договор от
м.юни 2015 г., поради което предявеният главен иск бил неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предмета на делото:
С първоначалната ИМ са предявени
нередовни искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на заплатено
в повече възнаграждение за извършени СМР, в сравнение с действителната им
стойност по устен договор за строителство от м.юни 2015г.; с правно основание чл.265,
ал.1, предл.2 от ЗЗД за заплащане на направени разходи за ремонт на
некачествени строително-монтажни работи и с правно основание чл.55, ал.1,
предл.2 от ЗЗД за връщане на получена сума за строително-монтажни работи, които
не са извършени.
Предявен е и евентуален иск за
сумата от 5 000 лв., представляваща част от 30 000 лв., които ответникът
получил без основание.
ИМ многократно е оставяна без
движение за установяване на обстоятелствената част и петитума на иска.
От уточняващи молби от 27.11.2017 г.
и от 15.05.2018 г. се установява, че ищцата е предявила иск за сумата от 30 000
лв. - заплатено в повече възнаграждение за извършени
СМР по договор за строителство от м.юни 2015 г., както следва: бетонови
работи по пристрояване и надстрояване на сградата - Бетон В 25 за 113.20 кв.м.,
кофражни работи - 776 кв.м., арматурни работи – всичко арматура 13 812 кг.,
зидарски работи – 45.78 кв.м., покривна конструкция и други дейности – земни
работи – изкоп 366 м.3, обратна засипка, изкопи с багер, транспорт, преместване
и засипка с трамбоване.
С определение № 17570/16.08.2018 г.
исковата молба е върната в частта относно нередовен иск с правно основание
чл.265, ал.1, предл.2 от ЗЗД за заплащане на разходи за поправка на СМР и нередовен
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД за връщане на сума,
заплатена за неизвършени СМР.
Определението е влязло в сила на
25.09.2018 г.
Предмет на делото е единствено
предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 30 000 лв. – заплатено в повече възнаграждение за извършени СМР, в
сравнение с действителната им стойност по устен договор за строителство от
м.юни 2015 г.
По отношение на
евентуалния иск:
Ищцата претендира сумата от 5000
лв., представляваща част от 30 000 лв. – заплатено в повече възнаграждение за
извършени СМР, в сравнение с действителната им стойност по устен договор за
строителство от м.юни 2015 г.
Този иск е недопустим, тъй като е
основан на същото основание и е за същото искане като по главния иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, макар и предявен като частичен, поради
което производството по него, на основание чл.130 от ГПК следва да бъде
прекратено.
Така предмет на делото е единствено
иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв. –
платено в повече възнаграждение за извършени СМР по договор за строителство от
м.юни 2015 г., представляващо разликата между платено възнаграждение от
125 850 лв. и реално дължимото
възнаграждение от 90 820 лв.
По така предявения иск
съдът установи от фактическа страна следното:
През м.юни 2015 г. страните са сключили устен договор за извършване на строителни
дейности – пристройка и надстройка на жилищна сграда в гр.Банкя, кв.“Градоман“,
УПИ VIII 122, кв.18.
Представен е проект за пристройка и
надстройка на еднофамилна жилищна сграда в УПИ VIII -122, кв.18 от плана за регулация на гр.Банкя, кв.“Градоман“.
Към исковата молба са приложени сметки за стойността на вложени
материали и труд в строителни дейности за дренаж, до първа плоча, до втора
плоча, за покрив, за допълнителни дейности./л.10-13/. В тези сметки не е
посочена дата на съставяне и кой е техният автор. Според сметките, стойността
на извършените СМР до първа плоча е 48 720 лв., до втора плоча – 23 850 лв., за
покрив – 40 200 лв. и за дренаж – 8350 лв. или общо 121 120 лв. Посочени са
допълнително 2500 лв. за събаряне и 5000 лв. „доком.“, както и допълнителни
работи – 840 лв. Ответникът в съдебно заседание от 27.11.2019 г. твърди, че не
е съставял количествено – стойностна сметка при сключване на договора и
приключване на строителните дейности, тъй като ищцата не му е поискала такава. В
отговора на исковата молба поддържа становището, че плащането на сумата за
строителство е извършвана на етапи в зависимост от извършената работа, като на 20.11.2015
г. е извършено последното плащане за пълния обем на приключената работа.
Видно от представени по делото пет
разписки от 20.11.2015 г., издадени от ответника на ищцата, същата му е
заплатила следните суми: 800 лв. по договор за строителен надзор, 2 500 лв. за събаряне на покрив, 120 000 лв. за груб строеж
на къща, 840 лв. за допълнителна работа, 950 лв.(300 лв. за разтоварване + 150 лв. за замерване + 200 лв. – за конструктор + 300 лв. – за геодезисти).
Представени са стокови разписки и касови
бележки за закупени строителни материали през 2015 г. Само в два от документите/стокова
разписка от 01.06.2015 г. и от 23.11.2020 г./ е посочен като получател В.В., като
и в двата документа е указано, че са за обект “С.**“ ООД. Единствено в складова
разписка от 28.10.2015 г. е посочено наименование н име на получател.
От о а обект в графа „получател“: “Градоман,
гр. Банкя“. В останалите документи липсва сновното заключение на техническата
експертиза, което съдът приема като изчисления и констатации, се установява, че процесните пристройка и
надстройка се намират в поземлен имот с идентификатор 02659.2190.511 в гр.
Банкя, кв.“Градоман“, ул. “Цар Симеон” № 151. За пристройката и надстройката е
издадено разрешение за строеж № 108 от 27.10.2014 г. от Главния архитект на СО
Район „Банкя“. Според издаденото разрешение за строеж, обектът е пета категория
по ЗУТ с РЗП от 242,85 кв.м ., състояща
се от следните площи:застроена площ на пристройка - 60,31 кв.м.; застроена площ
на надстройка - 157,54 кв.м., барбекю - 25,00 кв.м., а по одобрен проект е
изписано - веранда (барбекю). Съгласно одобрената проектна документация,
съществуващата сграда е със застроена
площ от 90,83 кв.м. На вещото лице не са били представени: подписан договор за
строителство; подписани актове обр. 7 - за приемане на извършените СМР по нива и
елементи на строителната конструкция; подписан акт обр. 12 за установяване на
всички видове СМР, подлежащи на закриване, който да удостовери, че са
постигнати изискванията на проекта — част Конструктивна; не са представени подписани
акт обр. 14 — акт за приемане на конструкцията, нито подписани акт обр. 12 за
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че
са постигнати изискванията на проекта
— Тухлена зидария - част Архитектура. Експертът
е извършил оглед на място, при което е установил, че са извършени следните
строително-монтажни работи: I. Пристройка: а/сутеренен етаж — изпълнен на етап груб строеж, без армирана
циментова замазка; б/етаж партер — напълно завършен и се обитава; II. Надстройка: а/изпълнен груб строеж - до К + 5,55, без
плоча на К +5,55; б/дървена покривна конструкция – изградена е дървената
конструкция, на място е установена обшивка от хидрофобен шперплат (видимо
достатъчно добър, за да може да изпълнява предназначението си) и дъски. Според вещото лице обшивката от хидрофобен
шперплат е за предпочитане пред дървена, тъй като не гние и няма нужда от
допълнителна обработка срещу инсекти. Поставено е покривно покритие — керемиди,
под които би трябвало да е положена хидроизолационна мембрана, заложена по
проект. Материалът, използван за направа на носещата дървена конструкция
(греди), видимо не е обработен — не е рендосан (не е гладък), не може да се
каже дали е импрегниран, тъй като съществува безцветен импрегнатор. Видимо
материалът не е използван; III. Изпълнена е тухлена зидария; IV. Изпълнена е веранда (барбекю) — напълно завършена; V. Изпълнен е дренаж около сградата.
Според вещото лице, не са изпълнени
или не са завършени следните СМР, предвидени в одобрения проект, за който е
издадено разрешение за строеж: плоча на К+5,55 — не е изпълнена; армирана
бетонова настилка с дебелина 10 см. на К-2,30 — количество - 1,25 м 2.
Вещото лице е определило стойността
на извършените СМР - материали, доставка, труд и съответните начисления
(строителна механизация, транспорт, товаро-разтоварни дейности и др.) по
средни пазарни цени, както следва: 1/за груб строеж, включително тухлена
зидария: при общо РЗП-пристройка, надстройка, веранда (барбекю) - 242,85 м2
средната пазарна цена е 440 лв./м 2 или
общата стойност на тези СМР е 106 854 лв./242,85 м2 х 440,00 лв./; 2/за дренаж
около сграда с обща ЗП = 151,14 м2 (ЗП 90,83 м2 - съществуваща сграда и ЗП
= 60,31 м2 пристройка и дълбочина на изкопа под К -3,00) средната пазарна цена
е 7800 лв., която включва изкопни
работи, полагане на дренажни тръби, геотекстил, направа на дренажен филтър с
филцов материал; за ВиК тръби (за външни връзки) — сутерен – няма днни по
делото; 3/за покривна конструкция - 310 м 2 х 120 лв. = 37 200 лв.; 4/за
разваляне на съществуващ покрив, включително извозване и изхвърляне на
отпадъци - 90,83 м2 х 20 лв. = 1 816,60 лв.; 5/за улуци,
водосточни казанчета, тапи, ъгли за улуци, конзоли, надулучни поли, обшивки за
чела дъски, водосточни тръби ф 100, кривки - цените на материали вещото
лице е определило от стокова разписка, приложена по делото на стр. 66 - 1 553 лв.;
6/за авторски надзор по част „Конструктивна“ експертът е определил
следните цени: 6 часа х 50 лв. на час - общо 300.00 лв. за осъществен надзор на
следните дейности: приемане изкоп — 1 час; приемане ивични основи (фундамент) -
1 час; приемане на плоча на К+0,00 - 1 час; приемане на плоча на К+2,75 - 1 час; приемане на армировка, греди, колони до К
+5,55 — 1 час; приемане на дървена конструкция за покрив - 1 час; 7/за геодезическо измерване - 300 лв.
Така общата стойност на СМР по проекта вещото лице е определило на 155 823.60 лв.,
от които е приспаднало стойността на неизпълнените СМР – за армирана бетонова
настилка с дебелина 10 см на К-2,30 1,25 м2 х 22 лв/м2 в размер на 27.50 лв. и за
неизпълнена плоча на К +5,55 (надстройка)157,54 м2 х 220 лв. в размер на 34 658.80 лв. Общата стойност
на изпълнените на място СМР вещото лице е определило на 121 137,30 лв.
Изслушано е и допълнително заключение
на техническата експертиза, която да определи стойността на СМР, като съобрази
представените от ответника на ищцата документи за вложените материали. Според
допълнителното заключение тези документи са за по-малко материали от реално
вложените при извършените СМР. При съпоставка между извършените СМР и
приложените по делото документи за закупени материали се установява, че
закупените материали отговарят частично по вид и количество на вложените при
изграждане на обекта материали. По делото липсват документи за закупуване на
бетон и частично са приложени документи за закупуване на желязо. Според представените документи строителят е
закупил материали на стойност 126 210 лв., а му е изплатена от възложителя/ищцата/
сума от 125 090 лв., т.е не достигат 1120 лв.
Съдът не кредитира допълнителното заключение на техническата експертиза. Макар тя да е изготвена въз основа на документи за закупени от строителя
материали – самият ответник в съдебно заседание
от 27.11.2019 г. заявява, че е търсил документи за закупените материали на
следващата година, след като вече е бил завършил обекта и ищцата вече му е била
платила договорената цена. Твърди, че е обикалял магазините и е молил продавачите
да му издадат каквито бележки могат за съхранената при тях информация за закупените
от него материали/стокови рзписки/, за да ги представи на ищцата. В тези
бележки имало и стойности за закупени материали за други обекти. Заявява, че не
разполага с други документи, защото когато поръчвал напр. камион дренажен камък,
му издавали разписка за целия камион, а не само за материала, който е вложил на обекта на ищцата. Заявява, че когато
сключил договора за строителство с ищцата, тя не го уведомила, че желае да й
предоставя всяка фактура за закупуване на материали, а едва след като приключил
строителството и тя платила, е поискала да й представи фактури и стокови
разписки, каквито той не пазел след завършването на работата. При така
изложените от ответника твърдения и констатациите на вещото лице съдът приема, че представените документи за закупени стоки не касаят само процесния имот,
а и не са пълни – не са представени документи за всички закупени материали,
поради което не кредитира допълнителното заключение на техническата експертиза.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск за заплащане на сумата
от 30 000, представляваща заплатено в повече възнаграждение за извършени
строително-монтажни работи по договор за строителни дейности от м.юни 2015 г. е
с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен този иск, трябва
да е осъществен следният ФС: 1/ответникът да е получил някакво имуществено
благо; 2/това имуществено благо да му е предоставено от ищцата; 3/имущественото
благо да е получено без основание.
Страните не спорят, че през м.юни
2015 г. са сключили устен договор за извършване на строителни дейности - пристройка
и надстройка в жилищна сграда в гр.Банкя, кв.“Градоман“, УПИ VIII 122, кв.18 по одобрения архитектурен проект, приложен към
исковата молба.
Всяка от страните твърди, че
договореното възнаграждение за етап груб строеж е било 120 000 лв. Тази сума е
изцяло заплатена от ищцата на 20.11.2015 г., когато е издадена разписка от
ответника с посочено основание – „за груб строеж на къща“. От основното
заключение на техническата експертиза, което съдът приема като констатации, се
установява, че на място са изпълнени: пристройка: а/сутеренен етаж — изпълнен
на етап груб строеж, без армирана циментова замазка; б/етаж партер — напълно
завършен и се обитава; надстройка: а/изпълнен груб строеж - до К + 5,55, без
плоча на К +5,55; б/дървена покривна конструкция; изпълнена е тухлена зидария;
изпълнена е веранда (барбекю) — напълно завършена и се използва; изпълнен е
дренаж около сградата. Тъй като тези строително-монтажни работи по проекта са
били изпълнени и за тях е заплатена сумата от 120 000 лв. от ищцата, съдът
приема, че именно за тяхното построяване е бил сключен договора за строителство
от м.юни 2015 г.
Ответникът поддържа становището, че
са извършени допълнителни дейности, невключени в първоначалния договор, а
именно – 2500 лв. за събаряне на стария покрив и 840 лв. за захранване на чешма
в градината, както и за изцяло нова мръсна канализация, свързана с кварталната
мрежа, заплатени са и 950 лв. за конструктор, за геодезисти, за разтоварване на
стротелни отпадъци и 800 лв. за строителен надзор.
От представените по делото пет разписки
от 20.11.2015 г. се установява, че ищцата е заплатила на ответника следните суми: 800
лв. по договор за строителен надзор, 2 500 лв. за събаряне на покрив, 120 000 лв. за груб строеж на къща, 840 лв.
за допълнителна работа, 950 лв.(300 лв. за разтоварване + 150 лв. за
замерване + 200 лв. – за конструктор + 300 лв. – за геодезисти).
Общата заплатена от ищцата сума по
разписките от 20.11.2015 г. е 125 090 лв., но само 120 000 лв. са заплатени по
договора за строителни работи от м.юни 2015 г., а останалите суми са заплатени
по други договори, чийто основания са посочени в самите разписки, а именно: 800
лв. по договор за строителен надзор, 950 лв. за конструктор, геодезисти, за
замерване и разтоварване, 840 лв. – за допълнителна работа, 2500 лв. – за
събаряне на стария покрив.
Съгласно чл.160, ал.2 от ЗУТ
договорът за строителство следва да се сключи в писмена форма, която е форма за
действителност. В конкретния случай, макар договорът да е сключен в устна
форма, същият е валиден, тъй като се
касае за търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2, вр чл. 1, ал.1, т.14 от ТЗ, а страните по сделката не оспорват нейната действителност/аргумент от
чл.293, ал.3 от ТЗ/. В тази насока е и практиката на ВКС – решение №
71/22.06.2009 г. по т.д. № 11/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 14/04.02.2013 г. по т.д. №
1201/2011 г. на ІІ ТО на ВКС.
Както вече бе посочено, според
основното заключение на техническата експертиза, на място са извършени следните
СМР: пристройка: а/сутеренен етаж — изпълнен на етап груб строеж, без армирана
циментова замазка; б/етаж партер — напълно завършен и се обитава; надстройка:
а/изпълнен груб строеж - до К + 5,55, без плоча на К +5,55; б/дървена покривна
конструкция; изпълнена е тухлена зидария; изпълнена е веранда (барбекю) —
напълно завършена и се използва; изпълнен е дренаж около сградата, за които на
20.11.2015 г. е заплатено възнаграждение.
Страните не спорят, че тези СМР са извършени от ответника.
Спорен въпрос е дали за извършените
от ответника СМР - бетонови работи по пристрояване и надстрояване на сградата -
Бетон В 25 за 113.20 кв.м., кофражни работи - 776 кв.м., арматурни работи –
всичко арматура 13 812 кг., зидарски работи – 45.78 кв.м., покривна конструкция
и други дейности – земни работи – изкоп 366 м.3, обратна засипка, изкопи с
багер, транспорт, преместване и засипка с трамбоване е заплатено възнаграждение в повече от дължимото по договора за
строителство от м.юни 2015г./последна уточняваща молба от 15.05.2018 г./т.2/.
За всички изпълнени СМР ищцата е
заплатила сумата от 120 000 лв., колкото са се договорили страните. Установява
се, че по разписки от 20.11.2015 г. е заплатила и други суми, но те са по други
договори – за строителен надзор, за събаряне на стария покрив, за геодезисти и
конструктор, за замерване и разтоварване. По договора за строителство от м.юни
2015 г. страните са постигнали съгласие относно неговото съдържание – какви строително-монтажни
работи да бъдат извършени, в какъв срок, и при какво възнаграждение/120 000
лв./, което е било заплатено от ищцата без възражения на 20.11.2015 г.
Едва след като СМР са били извършени
и приети от ищцата, която е започнала да живее в пристройката и да ползва
изграденото барбекю/основна техническа експертиза/ същата се е усъмнила в действителната стойност на
извършените СМР и е възложила техническа експертиза на избрано от нея вещо лице,
според която извършените СМР възлизали на по-ниска стойност - 90 820 лв. Тази експертиза е приложена към
исковата молба, но не е приета от съда.
При така установените факти
предявеният иск е неоснователен.
Ирелевантно за спора е дали строително-
монтажните работи са могли да бъдат извършени на по-ниска стойност, тъй като
след сключването на договора от м.юни 2015 г. и постигане на съгласие между
страните относно възнаграждението, посочено в разписката от 20.11.2015 г., ищцата
е обвързана от този договор и въпросът за дължимото възнаграждение не може да
бъде преразглеждан.
Следва да се отбележи, че според основното
заключение на техническата експертиза, което съдът приема като констатации и
изчисления, но не и като крайни изводи, средната пазарна стойност на изпълнените на място СМР е общо 121 137.30
лв. Съдът приема, че от тази сума следва да се извадят разходите за авторски
надзор в размер на 300 лв., които се дължат на проектанта, а не на строителя, за
геодезическо измерване – 300 лв., за събаряне на стария покрив, извозване и
изхвърляне на отпадъците – 1816.60 лв., при което стойността на СМР по средни
пазарни цени възлиза на 118 720.70 лв., а ищцата е заплатила 120 000 лв. за
извършените СМР по договора от м.юни 2015 г., като разликата между двете стойности
не надхвърля значително средната пазарна стойност за такива строителни
дейности.
Така по делото бе установено, ищцата
е заплатила на ответника сумата от 125 090 лв. по разписки от 20.11.2015 г. на
валидни правни основания, посочени в самите разписки, а именно: 120 000 лв.
като възнаграждение за извършените строително-монтажни работи по договора за
строителство на пристройка и надстройка на етап груб строеж от м.юни 2015 г., а
останалата част от сумата над 120 000 лв. до 125 090 лв. е заплатена по други
договори, свързани с извършвания строеж, а именно: 800 лв. по договор за
строителен надзор, 200 лв. – за конструктор,
300 лв. – за геодезисти, 300 лв. за разтоварване, 150 лв. за замерване, 2 500 лв. за събаряне на стария покрив и 840 лв. за
допълнителна работа. По делото не е изследван въпросът защо сумите за геодезист,
конструктор и строителен надзор са заплатени на ответника, но този въпрос е извън
предмета на доказване по делото, тъй като искът е основан на твърдения за
заплатени в повече суми по договор за строително-монтажни работи от м.юни 2015
г., а не по договори, сключени с геодезист, конструктор и специалист по
строителен надзор.
Липсва основен елемент от ФС на чл.
55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 1900 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.И.Г., ЕГН **********,*** против В.В.В.,***
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
30 000 лв., представляваща платено в повече възнаграждение за извършени
строително-монтажни работи по договор за
строителни дейности от м.юни 2015 г. за пристройка и надстройка на жилищна
сграда в гр.Банкя, кв.“Градоман“, УПИ VIII 122, кв.18.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството по делото по предявения евентуален частичен иск от Л.И.Г.,
ЕГН **********, против В.В.В., ЕГН **********, с правно основание чл. 55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща част от 30
000 лв.- платено в повече възнаграждение за извършени строително-монтажни
работи по договор за строителни дейности от м.юни 2015 г. за пристройка и
надстройка на жилищна сграда в гр.Банкя, кв.“Градоман“, УПИ VIII 122, кв.18.
ОСЪЖДА Л.И.Г. да заплати на В.В.В.,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1900
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: