№ 209
гр. Благоевград, 20.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно частно наказателно
дело № 20221200600334 по описа за 2022 година
взе предвид следното :
Производството пред съда е въззивно, по реда чл.341,ал.2 НПК във
връзка с чл.306,ал.4, предл.2 НПК и е образувано въз основа на частна жалби
на адвокат С. като защитник на И.Р. и от адв.Д. като повереник на частния
тъжител - К Л против определение № 500243/15.04.22г., постановено по
НЧХД № 364/20г. по описа на РС- Разлог.
В жалбата на адв.С. се сочи, че с атакуваното определение подзащитният
му е осъден да заплати разноски в размер на 3000 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение в полза на повереника на тъжителя. Твърди се в
жалбата, че, съпоставен този хонорар на повереника с текста на чл.13 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, многократно ги надхвърля, в който смисъл се сочи, че е
налице злоупотреба с право. Като аргумент се посочва и решение № 163 от
13.04.2010г. по н.д. № 14/10г. на ВКС, както и разпоредбата на чл.36,ЗА. Ето
защо се иска въззивната инстанция отмени атакуваното определение на РСС и
намали разноските за адвоката на тъжителя съобразно нормативната уредба.
В жалбата си адв.Д. като повереник на частната тъжителка твърди, че
подсъдимият е осъден за престъпления по чл.144,ал.1 НК и по чл.146,ал.1 НК
и оправдан да е нанесъл обидата на К Л публично . Именно заради
оправдаването му по квалифицирания състав на чл.148,ал.1,т.1 НК РРС е
1
приложил разпоредбата на чл.189,ал.4 НПК и не е осъдил под.Р. да заплати в
пълния размер от 4000 лева претендираните от тъжителката разноски, а само
в размер от 3000 лева. Сочи се от адв.Д., че в случая не е налице хипотезата
на ал.4 на чл.189 НПК, тъй като подсъдимият е осъден по двете обвинения,
макар и оправдан по квалифицирания състав, поради което се иска отмяна на
обжалваното определение на РРС и осъждането от въззивния съд на
подсъдимия да заплати на тъжителката сумата от 4000 лева- адвокатски
разноски.
Като разгледа жалбите, атакуваното определение и материалите по
делото, въззивният съд намери от фактическа и правна страна следното:
Жалбодателят Р. е предаден на съд с тъжба за извършени престъпления
по чл.144,ал.1 НК и по чл.148,ал.1,т.1, във връзка с чл.146,ал.1 НК. С присъда
№ 500236 от 15.04.2022г. същият е признат за виновен в извършване на
престъпления по чл.144,ал.1 НК и по чл.146,ал.1 НК, като е оправдан по
обвинението да е нанесъл обидата публично. Съобразно това с определение
по чл.306,ал.1,т.4 НПК- предмет на настоящия въззивен контрол-
първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия И.Р. да заплати на частния
тъжител К.Л. сумата от 3000 лева, представляващи направените от нея
разноски по делото за адвокат. Със същото определение РРС е отхвърлил
искането на повереника на тъжителя за присъждане на разноски над уважения
размер, аргументирайки се, че подсъдимият частично е оправдан по второто
обвинение /за обида/ и е налице хипотезата на чл.189,ал.4 НПК.
Видно от материалите по НЧХД № 364/20г. на РС- Разлог на л.230 се
намира пълномощно, с което тъжителят Л. е упълномощила адв.Д. да я
представлява по делото, като е договорено и платено в брой /съгласно
отразеното в договора за правна помощ и съдействие/ възнаграждение в
размер на 4000 лева.
При горното съдът счита и двете жалби за допустими- подадени са от
надлежни страни, в установения срок и до компетентния съд. Разгледани по
същество обаче и двете жалби са неоснователни:
Съгласно разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК когато подсъдимият бъде
признат за виновен същия дължи разноските по делото, включително
адвокатското възнаграждение. А съгласно ал.4 на цитираната норма – когато
подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати
2
само разноските, направени по обвинението, за което е признат за виновен.
Както се посочи –тъжителят Л. е упълномощила адв.Д., с която е
договорила и на която е заплатила –според договора за правна помощ
възнаграждение в размер на 4000 лева. В пледоарията си адв.Д. е направила
искане за заплащане на сторените по делото разноски, вкл. и адвокатското
възнаграждение. Подсъдимият е осъден, така както е предаден на съд по
обвинението за престъпление по чл.144,ал.1 НК, да е извършил престъпление
по чл.146,ал.1 НК и е оправдан по квалифицирания състав на
чл.148,ал.1,т.1 НК, т.е. налице са предпоставките както на ал.3, така и на ал.4
на чл.189 НПК.
Досежно възражението на защитата за прекомерност на разноските
следва да се посочи, че в НПК няма разпоредба, аналогична на тази по
чл.78 ГПК за присъждане от съда по искане на отсрещната страна на по-
нисък размер на претендираните разноски поради прекомерност съобразно
действителната и правна сложност на делото. Цитираното в жалбата на адв.С.
решение е инцидентно, а с решение от 11.02.2016г. ОСНК на ВКС е приел, че
„в наказателното производство не следва да се обсъжда оплакване за
неправомерност на разноските, т.е. неприложима е разпоредбата на
чл.78,ал.5 ГПК“. В тази насока е и решение № 52 от 09.06.21г. по н.д. №
159/21г. на III н.о. на ВКС.
Действително, съгласно чл.36 от ЗА -размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Според този състав на съда въпросната
норма обаче касае договарянето на такъв хонорар, който да следва да бъде
съобразен /поне/ с минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определени в Наредба № 1/09.07.2004г.
Ето защо атакуваното определение на РРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.345 НПК във връзка с чл.306,ал.4 НПК
въззивният съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО определение № 500243 от 15.04.2022г. по
НОХД № 364/2020г. по описа на Районен съд –гр.Разлог.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4