Р Е Ш Е Н И Е № 1206
17.10.2017г, гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивски
окръжен съд,
въззивно гражданско отделение, девети състав,
в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета
година,
в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина
Дублекова
като разгледа докладваното от
съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 2419/ 2017г. по описа
на ПОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила
е жалба вх.№ 29091/ 29.09.2017г. при ПдОС от Кмета на Община Асеновград чрез
пълномощника П.С.К. – Началник отдел „Правен“ в Дирекция „ Правно нормиране“
против Постановление от 03.08.2014г. на ДСИ С. Д. по изп.д.№ 51/ 2005г. по
описа на СИС при Районен съд – Асеновград за прекратяване на производството по
делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По изложени доводи в жалбата се иска
отмяна на обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното дело като
неправилно и необосновано.
Постъпили
са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от съдебния изпълнител, в които изразява
становище за правилност и законосъобразност на извършените действия.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
изложените доводи по делото, намери следното:
Жалбоподателят
има качеството на взискател по изпълнителното дело , поради което съобразно
разпоредбата на чл.435, ал.1 ГПК се явява легитимиран да обжалва прекратяване
на принудителното изпълнение, съответно акта за прекратяване на изпълнителното
производство. Следователно жалбата се явява подадена от надлежна страна и е в
законния по чл.436, ал.1 ГПК преклузивен срок, поради което като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното
производство е образувано първоначално от Д. Г.К. от гр.А. като майка и законен
представител на В. Ф. К., р.07.11.1992г. и Г.Ф.К., р.***г., тогава
малолетни, за изпълнение на съдебно
решение по издаден изпълнителен лист от 02.11.2004г. по гр.д.№ 4758/ 2003г. по
описа на СРС, с което длъжникът Ф. Х.К.,
гражданин на Сърбия и Черна гора, с последен
известен адрес в гр.С., ул.“М**“, №*
е бил осъден да заплаща месечна издръжка за малолетните деца в размер на 65,00 лева за детето В. и на 60,00 лв за детето Г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяването й.
Видно
от комплектования по изпълнителното дело
Протокол от 21.02.2012г. съдебният изпълнител е констатирал, че децата В.
и Г. са навършили пълнолетие и издръжката, изплащана по реда на Наредбата за
изплащане на присъдена издръжка от държавата следва да бъде преустановено.
С Постановление от 03.02.2014г. съдебният изпълнител въз
основа на това е констатирал и наличието на законна причина за прекратяване на
дължимата издръжка, съгласно чл.150 СК, дължима по издадения изпълнителен лист от 02.11.2004г.
по гр.д.№ 4758/ 2003г. по описа на СРС, с оглед на което и на основание чл.433,
ал.1, т.1 ГПК е приключил производството
по делото по отношение на длъжника Ф. Х.К.. Със същото постановление на основание чл.429, ал.1 ГПК във връзка с
чл.152, ал.7 ГПК е конституирана като взискател по делото Община Асеновград.
Конституираният
по изпълнителното дело взискател
мотивира искането си за отмяна на обжалвания акт с обстоятелствата, че изплащането на
издръжката е започнало при действието на Наредба за изплащане от държавата на
присъдената издръжка, приета с Постановление на МС от 10.12.2002г., в сила от
01.01.2003г. , съобразно която наредба платената от държавата издръжка е за
сметка на неизправния длъжник, който е задължен да я възстанови заедно със
законната лихва, за което по така цитираната наредба държавата е конституираната като взискател и
делото се движи служебно от държавния съдебен изпълнител.
С
оглед Постановление № 226/ 16.09.2009г. за приемане на Наредба за реда за
изплащане от държавата на присъдена издръжка, / обн. ДВ бр.77 / 29.09.2009г., в
сила от 01.10.2009г. предходната Наредба за изплащане от държавата на присъдена
издръжка е отменена , като с действащата към този момент Наредба за изплащане от държавата на
присъдена издръжка, в сила от 01.10.2009г.
в съответствие с чл.8 от
нея, платената от държавата издръжка не
освобождава неизправния длъжник, който е задължен да я възстанови заедно със законната лихва по бюджета на
общината, изплатила издръжката. В тази
насока се извършва позоваване и на настъпилата промяна в нормативната уредба
съответно в чл.152, ал.7 СК / ДВ бр.100 от 21.-12.2010г., в сила от
21.12.2010г./ и чл.14, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба за определяне на реда за
изплащане от държавата на присъдена издръжка, обн. В ДВ бр.48/ 24.06.2011г., в
сила от 24.09.2011г., държавата се смята за присъединен взискател за частното държавно вземане за платената от общината издръжка по образуваното изп.дело заедно със законната лихва, начислена за
периода , през който е изплащана, в които случаи държавните такси и разноски се събират
направо от длъжника чрез съдебния изпълнител.
С
оглед цитираната хронология в промяната на нормативната уредба и
обстоятелството, че изплащането е
започнало при условията на Наредба за
изплащане от държавата на присъдена издръжка /отм/ , се сочи, че е следвало
изрично уведомяване от съдебния изпълнител след промяната на уредбата от
държавния съдебен изпълнител относно
това, че държавата се явява присъединен взискател за частното държавно вземане
за изплатената издръжка, както и че за в бъдеще производството няма да се движи
служебно. В тази връзка се мотивира още,
че е следвало да бъдат дадени указания към съответната администрация в
качеството й на взискател да посочи изпълнителни способи , посредством
които да бъде осъществено събирането на
вземанията и да се съобщят последиците от неизпълнението на това задължение,
тъй като изпълнителното производство не е започнало по молба на Държавата или общината при условията на
чл.426 ГПК. С оглед на така изложените
съображения се сочи липсата на предпоставки за прекратяване на
изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
Жалбата се намира за
основателна. Действително изпълнителното
производство е образувано на 07.03.2005г. , към който момент е била
действаща Наредбата за изплащане на
държавата на присъдената издръжка, обн. ДВ , бр.75/ 27.09.1985г., отм. бр.117
/17.12.2002г, в сила от 01.03.2003г., съобразно чл.5, ал.1, пр.1 и 3 на която
платената издръжка от държавата е за сметка на неизправния длъжник, а
събирането на сумата се извършва от съдия – изпълнителя въз основа на издадения
срещу длъжника изпълнителен лист. Идентичен е и предвиденият ред за събиране на
изплатената от държавата издръжка от неизправния длъжник в разпоредбата на чл.5, ал.1 от последващата
Наредба за изплащане от държавата на присъдената издръжка, обн. ДВ, бр. 117/
17.12.2002г., в сила от 01.01.2003г. и отм. ДВ бр.77/ 29.09.2009г., в сила от
01.10.2009г. Аналогична относно задължението
на неизправния длъжник да възстанови на държавата изплатената вместо последния
издръжка е уредбата на отменената Наредба за реда за изплащане от държавата на
присъдената издръжка обн. ДВ бр.77/ 29.09.2009г. , отм., ДВ бр.48/ 24.06.2011г.
/ чл.8/, приета на основание чл. 152,
ал.7 СК, предвиждаща изрично държавата
да се смята за присъединен взискател за частното държавна вземане за платената
от общината издръжка по образуваното изпълнително дело заедно със законната лихва,
в който случай дължимите такси и разноски се събират направо от длъжника. В идентичност уредбата на чл.152, ал.7 СК е
възпроизведена и в разпоредбата на
чл.14, ал.1 от действащата Наредба за определяне на реда за изплащане от
държавата на присъдена издръжка, както и предвидено в чл.14, ал.2 от наредбата задължението
на длъжника чрез съдебния изпълнител да възстанови по бюджета на съответната
община платената по реда на наредбата издръжка заедно със законната лихва,
начислена за периода, през който е изплащана издръжката, а по ал.3, пр.2 на
същата разпоредба и разходите за такси, разноски и за лихви по изпълнителното
дело да се събират чрез съдебния изпълнител.
Действително
следователно с първите цитирани Наредби за изплащане от държавата на
присъдената издръжка от 1985г. и 2002г.
събирането на сумите за възстановяване на заплатената от Държавата
издръжка вместо неизправния длъжник се извършва от съдебния изпълнител въз
основа на издадения срещу длъжника изпълнителен лист, което принципно основание
за събиране на вземането в полза на държавата не се явява отпаднало с
последващата актуализирана нормативна уредба за събиране на това вземане на
държавата като частно държавно вземане след нарочно конституиране на Държавата
като присъединен взискател по изпълнителното дело по силата законовата разпоредба на чл.152, ал.7 СК и
разпоредбата на чл.14, ал.1 от действащата Наредба за определяне на реда за изплащане от
държавата на присъдена издръжка. Това е постановено и с издаденото от ДСИ по
настоящото изп.дело Постановление от 03.02.2014г. Действително на второ място в случая не се
касае за образувано изпълнително производство в хипотезата на чл. 426, ал.1 ГПК
по инициатива на Държавата като взискател на частното държавно вземане , а с
конституирането й като присъединен взискател след изплащане на присъдената
вместо неизправния длъжник издръжка, за
Държавата като взискател възникват процесуалните права и задължения по чл.426,
ал.2 ГПК за иницииране на последващите изпълнителни действия във връзка с
посочване начина на изпълнение, вкл. изпълнителните способи за събиране на
вземането. За това обаче с оглед последващото конституиране в настоящото
изпълнително производство на Държавата като взискател по делото, започнало при
старата нормативна уредба, освен конституирането й като взискател е следвало и постановяване
на указания от ДСИ за процесуалните права и задължения по чл.426, ал.2 и ал.4 ГПК
като условие за събиране на сумите по частното държавно вземане , ведно с
последиците от неизпълнение на това задължение.
В случая такива процесуални действия от страна на ДСИ с издаденото
Постановление от 03.02.2014г. не са извършени , с оглед на което не би могло да
се приеме, че за конституираният взискател по делото – Община Асеновград е
започнал да тече срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за наличието на надлежно
основание за постановяване на настоящия обжалва акт на ДСИ за прекратяване
на производството по изпълнителното
дело.
С
оглед на горните съображения съдът намира, че обжалваното Постановление за
прекратяване на изпълнителното производство
следва да се отмени, като делото се върне на съдебния изпълнител за
постановяване на изрични указания съобразно чл.426, ал.2 и ал.4 ГПК.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Постановление от 03.08.2014г. на ДСИ С. Д. по изп.д.№ 51/ 2005г. по описа на
СИС при Районен съд – Асеновград за прекратяване на производството по делото на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
ВРЪЩА
делото на СИС при Районен съд – Асеновград за продължаване на изпълнителните действия във връзка със
събиране на частното държавно вземане чрез постановяване на указания от ДСИ
относно правата и задълженията на взискателя Държавата по чл.426, ал.2 и ал.4 ГПК,
съобразно мотивната част на настоящото решение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.второ ГПК.
Председател: Членове: