№ 137
гр. Плевен, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪС.Н СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАС.АНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
С.НЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря С. Н. С.
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
граС.анско дело № 20234400500097 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1900 от 29.12.2022г., постановено по гр.д. № 5154/2022г.
по описа на ПлРС, съдът е осъдил на основание чл.178 ал.1, т.3 вр.с чл.179
ал.1 вр. чл.187 ЗМВР, Главна дирекция ПоС.рна безопасност и защита на
населението МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А да заплати на И. Ц. В., ЕГН
**********, ул.Д.К. №*, вх.*, ет.*, ап.* сумата 540,26лв., представляваща
неизплатено възнаграС.ение /след превръщането на нощните часове към
дневни/ извънреден труд през периода от 01.09.2019 год. до 10.07.2020 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеС.ане на
делото /30.09.2022 год./ до окончателното й плащане.
Осъдил на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД Главна дирекция ПоС.рна
безопасност и защита на населението към МВР, гр.София, ул.Пиротска
№171А, да заплати на И. Ц. В. с ЕГН ЕГН********** , ул.Д.К. №*, вх.*, ет.*,
ап.* сумата от 131,34 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
от 540,26лв. за периода от падеС. на всяко плащане до 30.09.2022г. - датата на
завеС.ане на исковата молба.
Осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК ГД „ПоС.рна безопасност и
1
защита на населението“ към МВР, гр.София, ул.Пиротска №171А, да заплати
на И. Ц. В., ЕГН **********, ул.Д.К. №*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 300,00лв.
направени по делото разноски за адвокатско възнаграС.ение.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция ПоС.рна
безопасност и защита на населението МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А да
заплати по сметка на Плевенския районен съд дърС.вна такса в размер на
100,00 лв.
Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръС.н съд е
постъпила въззивна С.лба от Главна Дирекция ПоС.рна безопасност и защита
на населението при МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А чрез Директора Н.
С. Н. чрез юрк. Ст. Н., в която се твърди, че решението е неправилно – съдът
неправилно е тълкувал и прилоС.л нормативната уредба за полагането,
отчитането и заплащането на нощен труд от дърС.вни слуС.тели на слуС.бни
правоотношения, уредени от ЗМВР. За процесния период от 30.09.2019г. до
10.07.2020г. твърдят, че са действали две Наредби – от 29.07.2016г. и от
07.01.2020г. за реда, за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на дърС.вните слуС.тели
извън редовното работно време, реС.мът на деС.рство, времето за отдих и
почивките за дърС.вните слуС.тели от МВР, издадени на основание ЗМВР.
НавеС.ат доводи, че неправилно ПлРС е допуснал субсидиарно
прилоС.ние на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата - НСОРЗ поради празнота, а такава според тях няма. Позовават се на
чл.178 и сл. ЗМВР, които норми според тях уреС.ат изрично редът за
полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд в МВР и
препращане към тези елементи за слуС.телите към КТ няма. Излагат
съобраС.ния, че чл.187 ал.3 ЗМВР изрично предвиС.а, че слуС.телите на МВР
могат да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от дърС.вните слуС.тели по
ЗДСл и лицата по трудови правоотношения.
Оплакват се, че ПлРС неправилно приема при преизчислението на
нощния труд в дневен, че се дълС. заплащане за извънреден труд – ищеца
претендира заплащане за труд, полоС.н в рамките на деС.рствата по график.
Като представят писмено становище, претендират отмяната на
обС.лваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и
присъС.ане на направените по делото разноски за дърС.вна такса за водене на
2
делото пред въззивна инстанция и адвокатско възнаграС.ение за
осъществената от юрисконсулт защита от по 100лв. пред настоящата
инстанция.
Ответникът по въззивната С.лба И. Ц. В., ЕГН**********, от гр.
Плевен, ул.Д.К. №*, вх.*, ет.*, ап.*, изразява становище, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, да се потвърди, като
му присъди разноски – да осъди въззивника да заплати на адвоката му
възнаграС.ение от 400,00 лв. за осъществената правна помощ по реда на чл.38
ал.1 ЗАдв, както направените пред въззивна инстанция дърС.вни разноски.
Като представя становище, чрез своя процесуален представител,
ответникът И. Ц. В. оспорва въззивната С.лба като неоснователна.
Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната С.лба
и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира разглеС.ането на
С.лбата за процесуално допустимо, а по същество същата и за основателна,
предвид приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2020г., ОСГК по следните съобраС.ния:
МеС.у страните няма спор, че за процесния период страните са били в
слуС.бни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при реС.м на труд - дневни и нощни смени с
продълС.телност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Признава се от ответника по делото, че през процесния период е
съществувало слуС.бно правоотношение на ищеца с ответника „ПоС.рна
безопасност и защита на населението“ - МВР (ЕДПБЗН - МВР), възникнало на
основание Закона за министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 53
от 27 Юни 2014 г.) (ЗМВР), и е заемал длъС.остта длъС.ост „старши
поС.рникар“ в Районна слуС.а „ПоС.рна безопасност и защита на
населението“ - КнеС. към Регионална дирекция „ПоС.рна безопасност и
защита на населението“ - Плевен (РДПБЗН – Плевен) при ГДПБЗН - МВР.
Ищецът е полагал труд на смени при 24-часов реС.м на работа съгласно
графици при сумирано отчитане на отработеното време. Тези факти се
установяват и от Заповед № 1983к-105/25.01.2019 и Акт за встъпване в
длъС.ост № 947р-420/01.02.2019г.
Не е спорно по делото, че преизчисляване на часовете полоС.н нощен
3
труд към дневен, не е извършвано през процесния период от ответника, това
обстоятелство е признато в отговора на исковата молба, а и по същество се
оспорва, че следва да бъде извършвано от него. Независимо от това,
ответникът е дал варианти на такова изчисление, като във варианта при
съобразяване внесеното изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, в
сила от 11.07.2020г., е посочено, че отработените от ищеца часове нощен
труд за периода от 01.09.2019г. до 10.07.2020г. се изчисляват на 442. При
превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с прилоС.н коефициент
1.143 се получава общо 505.00 часа. Разликата от 63.00 часа не е платена, като
възнаграС.ението за същите възлиза на 540.26 лв. Размерът на мораторната
лихва за забавено плащане на това възнаграС.ение, се изчислява на 131.34 лв.
За да постанови обС.лваното решение ПлРС е приел, че съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграС.ение на
дърС.вните слуС.тели на МВР се състои от основно месечно възнаграС.ение и
допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграС.ения е и допълнително месечно възнаграС.ение за извънреден труд
- чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР "Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на дърС.вните слуС.тели извън редовното
работно време, реС.мът на деС.рство, времето за отдих и почивките за
дърС.вните слуС.тели се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи". В процесния период са е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., издадена от министъра на вътрешните работи, уреС.ащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, реС.ма на
деС.рство, времето за отдих и почивките на дърС.вните слуС.тели в
Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал.3 от наредбата
"При работа на смени е възмоС.о полагането на труд и през нощта меС.у 22:
00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период". В предходно действалата Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове полоС.н труд меС.у 22: 00 и 6:00 ч.
за отчетния период се умноС.ва по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
4
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е
обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. В Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата
на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете полоС.н
нощен труд с коефициент 1,143.
Съдът прецинил, че при наличие на посочената непълнота в
специалната уредба, касаеща слуС.телите в МВР, следва субсидиарно да се
прилоС. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн.
ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението меС.у нормалната продълС.телност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. По тези съобраС.ния исковата
претенция за заплащане на неизплатено възнаграС.ение за полоС.ния от
ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
меС.у нормалната продълС.телност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на полоС.ните часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася слуС.бно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обС.лваната му Част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в С.лбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлеС.т
единствено конкретните оплаквания по въззивната С.лба на ответника,
защото обС.лваното решение е валидно и допустимо.
С произнасянето на ВКС с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГК се уеднаквява практиката на
съдилищата по въпросите при отчитане и заплащане на полоС.ните часове
нощен труд от слуС.тели на Министерство на вътрешните работи. В
съответствие с даденото разрешение, не са прилоС.ми разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /в частност разпоредбата на чл.9 ал.2 от същата Наредба/ и следва да
се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
5
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Прието е, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута
на слуС.телите, работещи в системата на МВР, което обосновава различен
метод на правно регулиране на работното време и трудовото възнаграС.ение и
че в него няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат
субсидиарно разпоредбите на КТ и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
След постановяване на тълкувателното решение, настоящият съдебен
състав прима, че ЗМВР не съдърС. празнота относно продълС.телността на
работното време на слуС.телите в МВР, изразено в брой на часовете. Този
извод се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Нормата е императивна и
предвиС.а, че нормалната продълС.телност на работното време е 8 часа. По
смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически
часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата
„тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00ч. - 12 часа.
След като С.лбата е основателна на ответната Дирекция се дълС.т
разноските за въззивното производство и искането следва да се приеме като
основателно.
С оглед изхода на спора въззивният съд следва да определи на
основание чл.25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ във вр.
чл.78, ал.8 ГПК – на основание списък по чл. 80 ГПК, представен пред ПлОС
– л.12 от делото, на въззивната Дирекция следва да бъдат изплатени разноски
за юрисконсултско възнаграС.ение в размер на 100,00 лева за тази инстанция
и 50лв. д.т.
Така мотивиран и на основание чл.271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръС.н
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло на основание чл.271 ал.1 от ГПК решението на
Плевенския Районен съд № 1900 от 29.12.2022г., постановено по гр.д. №
5157/2022 г. по описа на съда като незаконосъобразно и ВМЕСТО НЕГО
6
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Ц. В., ЕГН**********, ул.Д.К. №*,
вх.*, ет.*, ап.* против ГД „ПБЗН“ към МВР, гр.София иск по чл. 178, ал.1,
т.3 вр. чл.179, ал.1 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР за сумата от 540,26
лв., представляваща неизплатено възнаграС.ение /след превръщането на
нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 01.09.2019год.
до 10.07.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеС.ане на делото /30.09.2022 год./ до окончателното й плащане
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Ц. В., ЕГН **********, ул.Д. К. №*,
вх.*, ет.*, ап.* иск по чл. 86 от ЗЗД против ГД „ПБЗН“ към МВР,
гр.София, за сумата от 131,34 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от 540,26 лв. за периода от падеС. на всяко плащане до
30.09.2022г. - датата на завеС.ане на исковата молба КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪС.А на основание чл.78 от ГПК И. Ц. В., ЕГН ********** , ул.Д.К.
№*, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на ГД „ПоС.рна безопасност и защита на
населението“ към МВР, гр.София, ул. „Пиротска“ № 171А сумата от
150,00 лв. за направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграС.ение и дърС.вна такса.
Решението е окончателно и не подлеС. на касационно обС.лване
съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7