РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Габрово, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20214200500319 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК. С решение № 260054/05.05.2021г.,
постановено по гр.д. № 1076/2020г., Севлиевският районен съд е отхвърлил като
неоснователни предявените от „Лаванда Агро Груп 2017“ ЕООД –Добрич против „Панацея“
ООД – Севлиево искове с правно основание чл. 5 ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата от 1
771,92 лв., частичен иск от задължение в размер на 47 685,48 лв., представляващо
възнаграждение по договор за посреднически услуги - за сключване на договори за
продажба, обективирани в нот. акт вх. Рег. № 959/19.06.2020г., акт № 153,том ІІІ на СВ- К.
и н.а. вх. Рег. № 1405/09.07.2020г., акт. 191,том ІІ,д.586/2020г. на СВ- Б., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба и до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение е осъдил „Лаванда Агро Груп 2017“ ЕООД –Добрич да заплати на
„Панацея“ ООД – Севлиево разноските по делото.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Лаванда Агро
Груп 2017“ ЕООД –Добрич , чрез проц. представител адв. К.Д. – АК – Д.. В жалбата се
твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не
обсъдил всички събрани по делото доказателства и достигнал до погрешни правни изводи.
Неправилно съдът приел, че по делото не било установено сключването и валидността на
описания в исковата молба договор за търговско посредничество между страните. За
1
наличието на такъв договор , макар и устен, по делото били събрани писмени и гласни
доказателства, включително обясненията на представляващия ответното дружество. В тази
насока било и заключението на в.л. по допуснатата експертиза, което установявало, че в
електронната пощенска кутия на *** съществували съобщения от ищцовото дружество с
прикачени файлове. Освен това твърди, че от протокола на с.заседание узнали, че трето лице
е предложило на ответниците земята предмет на сделките, като този факт не бил изяснен по
делото. В тази връзка се иска и допускането до разпит на нови свидетели.Решението било
неправилно и в частта за разноските доколкото съдът не се произнесъл въобще по
направеното възражение за прекомерност.
Претендира се отмяна на решението и постановяването на ново, с което предявеният
частичен иск да бъде уважен изцяло.
Ответникът оспорва жалбата. Излага подробни съображения за законосъобразност и
обоснованост на обжалваното решение и доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Моли решението да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.
След извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е
правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са
формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на
материалния закон. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК
възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в
съответствие със закона. На това основание въззивния съд препраща към мотивите на
районния съд относно основателността на предявения иск.
По наведените с въззивната жалба доводи, съдът намира следното:
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че при постановяване на
съдебният акт, първоинстанционният съд, не е обсъдил събраните по делото писмени и
гласни доказателства заедно и поотделно, което довело до постановяване на необоснован
съдебен акт.
При постановяване на решението първоинстанционния съд е разгледал по отделно
всяко едно от представените и приети писмени и събраните гласни доказателства, като е
формирал своя правен извод възоснова на установеното при съвкупната им преценка.
Правилно съдът е приел, че от разпитаните по делото свидетели не е установено между
ищеца и ответника да е сключен договор за посредничество при покупко-продажбата на
земеделските земи предмет на цитираните в исковата молба два нотариални акта. Не е било
спорно, че по време на огледа на земите от представляващите ответното дружество,
2
представляващия ищцовото дружество е присъствал. Липсват обаче доказателства
установяващи, той да е присъствал на огледите именно като посредник между продавача и
купувача на земеделските земи. Още по-малко са установени параметрите на така твърдения
за сключен устен договор за посредничество. Каква е била целта на договора, какви
действия се очаква да осъществи посредника в конкретния случай и не на последно място,
каква е договорената цена на посредническите услуги. При твърдение в исковата молба за
сключен посреднически договор, то ищецът е този, който при условията на пълно и главно
доказване следва да установи наличието на сключен посреднически договор и какво е
договореното възнаграждение за изпълнението му. Ищецът е твърдял и поддържа, че цената
на предоставената от него услуга е следвало да бъде заплатена съгласно обичайния
договарян от него процент – 3% от продажната цена, като за това представя други писмени
договори сключени между него и трети за производството лица, но липсва дори едно
доказателство- писмено или свидетелски показания, между страните в настоящия процес да
е бил сключен посреднически договор, а още по-малко да е договорено и посоченото в
исковата молба възнаграждение. Представените писмени договори щяха да имат значение,
ако предявеният иск е с друго правно основание, а не заявеното в исковата молба.
Установеният до делото факт, че ищецът да е бил на огледите не установява наличието на
сключен именно между страните в настоящия процес договор за посредничество, доколкото
такъв договор е могъл да съществува между него и продавачите. Необосновано е
твърдението в жалбата, че от заключението на в.л. от техническата експертиза се установява,
че именно ищецът е изпратил на ответника списък на обектите, предмет на сделките по
двата нотариални акта. В ел. пощенска кутия *** е намерена голяма кореспонденция с el.
*** - адрес различен от този на ищеца. В същност в нито един от отговорите на задачата,
вещото лице не посочва между страните по спора да е водена кореспонденция, от която да
бъде изведено, че между тях е сключено споразумение за посредничество по повод покупко-
продажбата на недвижимите имоти предмет на посочените в исковата молба нот. актове,
както и страните да са договорили цена на посредническата услуга. При така събраните и
обсъдени от първоинстанционния съд доказателства извода му за липса на сключен между
страните договор за посредничество се явява обоснован. Без значение в случая е, кой точно е
предложил на ответника продажбата на земеделските земи, след като не е установено
наличието на договор за посреднически услуги сключен между страните, факт, който е
подлежал на пълно и главно доказване от страна на ищеца.
По изложените съображения и тъй като въззивната инстанция не стигна до други
фактически и правни изводи, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С въззивната жалба е направено оплакване за незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските, доколкото не е разгледано
направеното своевременно от процесуалния представител на ищеца възражение за
прекомерност.
3
При проверка на решението въззивната инстанция констатира, че действително
първоинстанционния съд не се е произнесъл по така направеното възражение с правно
основание чл. 78, ал.5 ГПК.
Видно от данните по делото, че ответното дружество е упълномощило за
производството пред СРС адвокат, за което е заплатило възнаграждение в размер на 852
лв.Съобразно чл. 7, ал.2,т.2 от Тарифа 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за защита пред една инстанция, с оглед размера на иска, на пълномощника
на ответника се е дължало минимално възнаграждение в размер на 354 лв. Настоящият
състав счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до този размер, като
взе предвид фактическата и правна сложност на делото, в който смисъл следва да бъде
изменено решението на първоинстанционния съд в частта му за разноските.
Пред настоящата инстанция на жалбоподателя, с оглед изхода на спора не се дължат
разноски.
На ответника по жалба следва да му бъдат присъдени разноските направени за
въззивната инстанция в размер на 852 лв., доколкото липсва възражение за прекомерност по
чл. 78, ал.5 ГПК, а са представени доказателства, че тези разноски са направени.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260054/05.05.2021г., постановено по гр.д. № 1076/2020г.,
Севлиевският районен съд В ЧАСТТА, с която „Лаванда Агро Груп 2017“ ЕООД,ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“Майор Векилски“ № 9, ет.2,ап.4 е осъдена да
заплати на „Панацея“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево,
ул.“Гочо Москов“ № 2,вх.А,ет.1 разноски по делото в размер НАД 354 лв/ триста петдесет и
четири лева/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260054/05.05.2021г., постановено по гр.д. № 1076/2020г. на
Севлиевския районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА „Лаванда Агро Груп 2017“ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Добрич, ул.“Майор Векилски“ № 9, ет.2,ап.4 да заплати на „Панацея“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул.“Гочо Москов“ № 2,вх.А,ет.1
сумата от 852 лв./ осемстотин петдесет и два лева/ разноски за въззивната инстанция на осн. чл. 78
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4