Р Е Ш Е Н И Е
N……….
гр. Варна………………2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският административен съд, ІІІ касационен
състав, в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Пенка Михайлова, с участието
на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Александър Атанасов, изслуша
докладваното от съдията Ганчева, кас.адм.нак. дело № 2806 по описа за 2020
г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Т.С.М.
с ЕГН № ********** ***, срещу Решение № 260416/18.11.2020 г. на Районен съд –
Варна, ІV състав, постановено по н.а.х.д. № 3968 по описа на съда за 2020 г., с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20 –
0460 – 000703/ 24.09.2020 г. , с което на касатора Т.С. М. е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Твърди
се в жалбата, че решението на въззивния съд е постановено при неизяснени обстоятелства,
които са били релевантни за изхода на правния спор, както и че то е неправилно
поради неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по
смисъла на чл.348, ал.1, т. 1 вр. ал.2 от НПК. Изразено е становище за наличие
на съществени формални пороци в процесното НП и в съставения преди него АУАН,
изразяващо се в липса на задължителни реквизити, което навеждало на извод за
незаконосъобразност на издаденото НП. Според изложеното в касационната жалба,
към момента на съставяне на фиша от служителите на V РУП „Зл. Пясъци“ при ОД на
МВР – Варна от автомобила на С. М. се извършвали товаро-разтоварни дейности на
продукти за снек-бар „Басейна“, стопанисван от собственото на жалбоподателя
търговско дружество „Странджата Мечеви и Сие“ ЕООД. Сочи, че при постановяване
на въззивното решение съдът не е съобразил разпоредбата на чл.50, ал.2, т.3 от
ППЗДвП, съгласно която, пътен знак В27 по отношение на престоя не се отнася за
пътни превозни средства, които обслужват лица, притежаващи документ за инвалидност.
Като друго нарушение на въззивния съд се сочи и това, че не е разпитан С. С., който е бил на място при
съставяне на фиша. Приложен е снимков материал от жалбоподателя на мястото, където
той твърди, че е бил спрян автомобилът му към момента на извършване на
проверката. В заключение иска от касационната инстанция да отмени решението на
ВРС и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспореното НП. В с.з.
касаторът представя писмено становище, в което поддържа, че е спазил разпоредбите
на ЗДвП, чл. 93, чл. 95, и чл.96, както и чл. 50 ал.2 и чл. 98 от ППЗДвП. По
делото е разпитан свид. К., но не е допуснат до разпит С. С.. Моли да се отмени
решението.
Ответникът по касационната жалба – ОД на
МВР – Варна – V РУП, чрез процесуалния си представител в депозирани писмени
бележки поддържа, че решението е постановено при изяснена фактическа
обстановка, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Налице е съответствие между правното и фактическото
описание на нарушението. Деянието не е с по-ниска степен на обществена
опасност, поради което не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Моли да
се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството представител
на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната инстанция намира жалбата
срещу решението на ВРС за основателна.
Производството пред ВРС е образувано по
повод жалба на Т.С.М. с ЕГН № ********** срещу НП № 20 – 0460 – 000703/ 24.09.2020 г., издадено от Началник
V РУП при ОД МВР Варна с което на оспорващия е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност
на Т.С.М. е ангажирана за това, че на 23.06.2020г. около 11:25 часа полицейски служители към V РУП при ОД МВР
Варна – св. В. и К., установили паркиран лек автомобил „** **“ с рег. №****, в
КК „Св.Св.Констентин и Елена“ , на алеята срещу почивна станция на БНБ, в
зоната на действие на пътен знак В-27. На място не бил установен водача на
автомобила, поради което за констатираното нарушение е съставен фиш за налагане
на глоба. Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП. Във връзка с направено от Т. М. възражение издаденият фиш за налагане на
глоба е анулиран и вместо него е съставен АУАН, въз основа на който на
24.09.2020 г. е издадено оспореното НП № 20 – 0460 – 000703/ 24.09.2020 г. , с
което на касатора на основание санкционната норма на чл.183 ал.2 т.1 от същия
закон е наложено административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.
За да постанови решението си въззивният
съд установил, че актовете, съставени в хода на административнонаказателното
производство, са съставени от компетентни лица при спазване на процесуалните
правила и при правилно приложение на материалния закон. Производството е
проведено в сроковете, указани в ЗАНН. Посочено е в мотивите на въззивното
решение, че събраните в хода на АНП и на съдебното дирене доказателства
подкрепят обвинителната теза на АНО. Мотивиран от изложеното, решаващият състав
при ВРС потвърдил обжалваното НП № 20 – 0460 – 000703/ 24.09.2020 г. на Началник
V РУП при ОД на МВР Варна.
Решението на ВРС е неправилно, постановено
при непълнота на доказателствата.
Съгласно чл. 93 ал.1 от ЗДвП пътно
превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо
за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи
в присъствието. Нормата на чл. 93 ал.2 от същия закон сочи, че паркирано е
пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират
като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да
спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с
някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.
От събраните по делото доказателства по
безспорен начин е установено, че М. е паркирал МПС, а не е престоявал в него.
Този извод се налага от показанията на
разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като логични,
последователни и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал. След като полицейските
служители установили, че в автомобила няма водач, са пристъпили към съставяне
на фиш. Видно от самия фиш в същия е отразено, че е връчен по реда на чл.186
ал.3 от ЗДвП, а не на лице полагащо труд в полза на касатора.
Предвид изложеното, правилен е изводът на
въззивната инстанция, че собственото на Т. М. пътно превозно средство е било
паркирано, а не спряно на посоченото в НП място и оспорващият не се е справил
успешно с доказателствената тежест да обори този факт по надлежен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН районният съд разглежда делото по същество. По аргумент от разпоредбите на
чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния
административно- наказателен процес по силата на препращащата норма на чл. 84
от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП, независимо
от основанията, посочени от страните. При служебната проверка, която районният
съд е било необходимо да извърши в изпълнение на задълженията си по чл. 13 и
чл. 14 от НПК, е следвало да събере относимите към съставомерността на деянието
доказателства, да ги да обсъди и да изложи в решението си мотиви относно
приетата за установена фактическа обстановка, както и допуснато ли е описаното
в НП нарушение, извършено ли е от въззивния жалбоподател, правилно ли е
определена санкцията и спазена ли е процедурата по издаване на НП.
В случая, във въззивната жалба, а и в
самата административно-наказателна преписка са налице твърдения от страна на
наказаното лице, че е инвалид. Отделно от това в жалбата се сочи, че неправилно
е ангажирана отговорността му предвид нормата на чл. 50 ал.2 т.3 от ППЗДвП. Съгласно чл. 50 ал.2
т.3 от ППЗДвП забраните въведени с пътни знаци В2, В3, В14, В27 –
по отношение на престоя и В28 – не се отнасят за пътни превозни средства,
обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност. Въззивния съд не е изяснил
релевантен за спора факт – дали наказаното лице М. е инвалид. Това обстоятелство е от съществено значение
за приложението на ч. 50 ал.2 от ППЗДвП. Това от една страна представлява
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а от друга -
възпрепятства извършването на касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, с оглед
разпоредбата на чл. 220 от АПК и въведеното с нея изискване преценката за
прилагането на материалния закон да се извършва въз основа на фактите,
установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С оглед гореизложеното, Административен
съд-Варна, трети касационен състав намира, че решението на Районен съд – Варна
следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото се
върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260416/18.11.2020 г. на
Варненски районен съд, ІV състав, постановено по н.а.х.д. № 3968 по описа на
съда за 2020 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: