№ 928
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Стойчо Попов
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510146 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20032286 от 27.04.2022 г. по гр. д. № 14538/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 66 състав първоинстанционният съд е отменил на основание
чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ наложеното със Заповед № МА-1/14.01.2021 г. на
Директора на Държавен музикален и балетен център - София на С. Г. С. с ЕГН
**********, на длъжност „артист - балетист“ при ответника, дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”.
Срещу решението е постъпила жалба от ответника Държавен музикален и балетен
център - София, в която посочва, че първоинстанционното решение е недопустимо,
неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Изразява становище, че първоинстанционният съд правилно е установил
наличието на нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца, съответно, че
заповедта, издадена от работодателя за налагане на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение“ е законосъобразна. Въпреки правилните фактически
констатации в тази насока, съдът е достигнал до погрешното заключение, че „не са
ангажирани доказаталства за вменените преки задължения на ищеца като артист-
изпълнител“. За формиране на тази неправилна фактическа констатация, съдът не е
съобразил събраните в производството доказателства и не е изходил от житейската
логика, че основното задължение на артиста-балетист, е да вземе участие в конкретна
1
постановка.
В случая не е спорно, че ищецът е танцувал в процесния спектакъл. За неправилни
и необосновани счита изводите на съда, че в производството не е доказано да са
изпълнени хипотезите на чл.187, ал.1, т.7 КТ - неизпълнение на нарежданията на
работодателя, на чл.187, ал.1, т.10 КТ- неизпълнение на други трудови задължения.
Заявява, че от проявения субективизъм от страна на съда, базиран на личната
„житейска логика“ на съдията по делото се оказва, че артиста-балетист може просто да
си танцува по сцената на театъра, без да се съобразява с ролята, поверена му според
съдържанието на пиесата, режисьорския замисъл, хореографията, сценографията и т.н.
Според длъжностната характеристика на ищеца: „поради синтетичния характер на
жанра на Муцикалния театър, артиста-балетист има следните задължения: 1. Приема и
изпълнява възложените ансамблови и солистични задачи. Овладява балетните
хореографски и пластични решения във всички репетоарни постановки. ... 3. Участва
във всички спектакли, в които му е поверена рола на сцената“.
И въпреки „житейската логика“ на съдията по делото, когато работодателят е
театър, неговите разпореждания спрямо артистичния състав на сцената се
осъществяват от режисьора на спектакъла.
Поддържа, че тежестта на извършеното нарушение се обуславя от следните факти:
1. ДМБЦ има статут на национален културен институт - един от петте
национални културни института в България.
2. Сватбените ритуални танци на еврейската общност в мюзикъла „Цигулар
на покрива“ са емблематични за най-известния мюзикъл на ХХ-ти век, включително и
поради традиционната визия на изпълнителите, произтичаща от обичаите и традициите
на еврейската общност.
3. Задълженията на ДМБЦ по сключения договор с лицензодателя по
отношение спазването на авторските права на музикално-сценичното произведение,
включително утвърдените визуални решения на героите, произтичащи от епохата и
естетиката на прозиведението.
4. Изпълненението на танца е ансамблово - с участието и на други артисти-
балетисти, а не солово, при което използването на синя на цвят маска се откроява
демонстративно.
5. Създаването и публичното представяне на спектакъла е колективна
дейност на всички участващи в нея служители. Мюзикълът като музикално-сценично
изкуство е синтетично и в него се включва творческата работа на различни по
изпълнения артисти. Представянето пред публика на всеки спектакъл на ДМБЦ е
сложен творчески, технически и технологичен процес. Нарушаването на този процес
застрашава качественото представяне на трупата на театъра при публичното
2
представяне на спектакъла, което уврежда престижа на ДМБЦ като национален
културен институт.
6. Предприетите от работодателя противоепидемични мерки, даващи
възможност на всеки служител, който чувства застрашеност за своето здраве и живот
да откаже участие и да ползва отпуск.
7. Негативната реакция на публиката.
8. Присъствието на аситент-режисьора и художника-костюми на спектакъла
и липсата на уведомление от страна на ищеца за взетото от него субективно решение.
Заявява, че изводите на съда, че наложеното дисциплинарно наказание „не е
съразмерно на извършената простъпка“ е неправилно и необосновано, и е израз на
субективизъм от страна на съда, в противоречие с естеството на съдебния контрол по
законосъобразност върху заповедите на работодателя. Поддържа, че постановеното
решение е недопустимо, тъй като заличаването на дисциплинарното наказание е
настъпило по силата на закона с изтичането на една година от налагането му. Със
заличаването на дисциплинарното наказание по силата на закона за в бъдеще е
отпаднал правния интерес от страна на ищеца за водене на делото. Заявява, че
наличието на правен интерес е една от основните процесуални предпоставки и поради
нейната липса делото следва да бъде прекратено.
Отправя искане за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения
иск. Претендира разноски в производството.
В срок ищецът С. Г. С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
за потвърждаване на решението, като правилно и претендира разноски за въззивната
инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т.
2 КТ предявен от С. Г. С. срещу Държавен музикален и балетен център – София за
отмяна на наложеното със Заповед № МА-1/14.01.2021 г. на Директора на Държавен
музикален и балетен център - София на С. Г. С. ЕГН **********, на длъжност „артист
- балетист“ при ответника, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
В подадената искова молба ищецът поддържа твърдения, че през 2011 г. е
сключил трудов договор с ответника, по силата на който е назначен на длъжност
„артист - балетист“, като е постъпил на работа. На 15.11.2020 г. участвал като част от
балета в представлението „Цигулар на покрива“, като в масовите сцени на сцената
излизали близо сто души - солисти, хор, балет, като било невъзможно спазването на
дистанция с цел предпазване от заразата Ковид -19. По това време ищецът очаквал
3
второ дете, а първото му дете било на две години. В сцената на представяне на
ритуални танци на еврейската общност в първо действие по постановъчно решение на
режисьора и художника следвало ищецът като останалите балетисти да носи черна
брада, поставена от служител на ателие „Грим - перуки“. Ищецът излага, че участвал в
ансамбловото изпълнение с медицинска маска, като поставянето на брада под нея било
безпредметно, понеже брадата не би могла да бъде видяна от зрителите. Сочи, че е
искал да се предпази от Ковид - 19 в масовите сцени. Моли за отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание, поради това че с оглед защита на своето здраве и здравето
на своята приятелка с осъщественото поведение е преследвал по-висша цел. На второ
място заявява, че така наложеното наказание е несъразмерно на извършеното
нарушение на трудовата дисциплина.
В срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който
същият е изразил становище за неоснователност на иска. Заявява, че Държавен
музикален и балетен център – София има статут на национален културен институт, а
сватбените ритуали на еврейската общност в постановката „Цигулар на покрива“ са
емблематични. В случая носенето на черна брада е част от сценичния костюм,
решението на режисьора и художника и е в унисон с либретото. Излага, че ищецът не е
уведомил за решението си да носи маска прекия си ръководител - художествен
ръководител - балет, балетмайстора, асистент режисьора и художник - костюми.
Заявява, че маската, която поставил ищеца е със син цвят, което изключително ярко
откроило ищецът сред останалите участници в представлението, които били с
поставени бради.
Не е спорно и се установява от събраните пред първата инстанция доказателства,
че страните са били в трудово правоотношение от 2011 г., по силата на което ищецът
бил назначен на длъжност „артист - балетист“.
На 15.11.2020 г. ищецът участвал като част от балета в представлението „Цигулар
на покрива“, вместо с поставена изкуствена черна брада с медицинска маска /син
цвят/. Със Заповед № МА-1/14.01.2021 г. на Директора на ДМБЦ - София, връчена на
ищеца на 15.01.2021 г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ за извършено от него нарушение на трудовата
дисциплина за това, че на 15.11.2020г. в публичното представяне на ритуални танци на
еврейската общност в постановката „Цигулар на покрива“ в първо действие ищецът
участвал като част от балета без поставена черна брада (като задължителен елемент от
сценични костюми) в съответствие с постановъчните решения от драматургичното
действие на спектакъла, режисьора и на художник-костюмите, без да уведоми за своето
решение прекия си ръководител - художествен ръководител-балет, както и
балетмайстора, асистент-режисьора и художник-костюми; като не е разрешил да му
поставят брада /необходима за сценичната визия/ на служителите от ателие „Грим-
перуки“, а е носел медицинска маска за лице в син цвят, вместо изискуемия сценичен
4
реквизит за всички балетисти, участващи в ансамбловото изпълнение на танците -
брада. В заповедта на работодателя е посочено, че с поведението си С. С. е осъществил
нарушение на трудовата дисциплина, съставляващо нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3
КТ (неизпълнение на възложената работа), т. 7 от КТ (неизпълнение на законни
разпореждания на работодателя), т. 8 от КТ (уронване на доброто име на работодателя)
и т. 10 от КТ (неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в Правилника за
вътрешния трудов ред и длъжностната му характеристика) КТ, вр. чл. 126, ал. 1, т. 10
КТ.
Установява се, чрез представената пред първата инстанция заповед № РД-13-
298/25.02.2021 г. на Директора на ДМБЦ – София, че трудовото правоотношение с
ищеца е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, поради спиране на
работата за повече от 15 дни.
Представени са във връзка с наложеното дисциплинарно наказание на ищеца
изискани в хода на образуваното дисциплинарно производство обяснения дадени от
художника на костюмите, художествения ръководител на балета, асистент- режисьора
на спектакъла, отговорник ателие „Грим-перуки“. Чрез тях се установява, че на
посочената дата в процесния спектакъл ищецът не е носел брада, която била част от
костюма и цялостния сценичен образ на ансамбъла, пресъздаващ сватба от еврейската
религиозна общност, а медицинска маска в син цвят. Освен ищеца, маска носел и
балетистът Ч.Т.Ч.. Останалите балетисти, пресъздаващи танц на еврейската общност,
са били с изкуствени бради. Установява се че ищецът не е поискал разрешение,
респективно не е уведомил художника на костюмите, художествения ръководител на
балета, асистент-режисьора на спектакъла за решението си да вземе участие в
спектакъла без този реквизит - брада, съответно да излезе с медицинска маска на
лицето в син цвят.
В производството не се спори, че ищецът не е уведомил за своето решение да
излезе на сцената с медицинска маска, а не с поставена изкуствена черна брада своите
преки ръководители в т.ч. посочените лица / художника на костюмите, художествения
ръководител на балета, асистент-режисьора на спектакъла/. Съответно, в
производството не се твърди, че ищецът е получил съгласие/разрешение за промяна на
концепцията за непоставянето на брада и замяната й с медицинска маска в син цвят.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.
Във връзка с доводите за недопустимост на постановеното решение, съдът намира
5
следното:
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се
реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, при
спазване от работодателя на редица установени от закона формални изисквания
относно: установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина и в тази насока -
изслушване или приемане на обясненията на работника или служителя преди налагане
на наказанието, съобразно чл. 193, ал. 1 КТ; относно срока за налагане на
дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ, а така също и относно съдържанието,
мотивирането и връчването на заповедта, съобразно нормата на чл. 195 КТ. Съответно,
наложеното наказание може да бъде оспорено от страна на работника по съдебен ред.
Предявеният иск в случая е за отмяна на заповед на работодателя, с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". Той е
конститутивен, като в принципен план интересът на ищеца по него е да постигне
правна промяна, като бъде отменена атакуваната заповед.
В същото време законодателят е предвидил, че на основание чл. 198, ал. 1 от КТ,
дисциплинарните наказания с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени от
работодателя, преди изтичане на срока по чл. 197, ал. 1 от КТ, ако работникът или
служителят не е извършил други нарушения на трудовата дисциплина. Прието е още,
че заличаването има действие занапред. Съгласно разпоредбата на чл. 198, ал. 2 от КТ,
заличаването на наказанието се извършва с мотивирана писмена заповед, която се
връчва на работника или служителя.
В случая от тази правна възможност не се е възползвал работодателят – ответник,
за да заличи предсрочно, на основание чл. 198, ал. 2 от КТ, наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание.
Действително, според указанията на чл.197, ал.1 КТ дисциплинарните наказания
се заличават с изтичането на една година от налагането им. В случая, дисциплинарното
наказание е наложено на 15.01.2021 г. и с изтичане на една година, т.е. считано от
15.01.2022 г. наложеното дисциплинарно наказание е заличено за в бъдеще. Именно
при съобразяване соченото действие и предвид поддържаното от ищеца искане в
процеса, настоящия състав намира, че правният интерес от предявения иск не е
отпаднал.
Настоящият състав споделя изразеното становище в Определение № 100 от
20.01.2014 г. на ВКС, III г.о. по гражд.д. № 3722/2013 г., в което е посочено следното:
„Обстоятелството, че в хода на делото трудовото правоотношение е прекратено, не
води до отпадане на правния интерес от установяване на незаконосъобразността на
дисциплинарното наказание и отмяната му. Характерно за дисциплинарните наказания
„забележка“ и „предупреждение за уволнение“ е, че те са дисциплинарни наказания с
6
морално съдържание. Именно и поради това практическото значение на отмяната им
като незаконосъобразни от съда след прекратяване на трудовото правоотношение е
преди всичко морално, т.е. законодателят отдава значение и на моралното съдържание
на дисциплинарното наказание, поради което не се отрича правният интерес на
наказания работник и служител да иска отмяната му като незаконосъобразно дори в
случаите на прекратяване на трудовото правоотношение, когато отмяната има само
морално значение.“
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че постановеното решение, с
което съдът се е произнесъл по същество на спора, не е недопустимо. Задължение на
съда е да следи за допустимостта на предявените искове (наличието на абсолютни
положителни и липсата на абсолютни отрицателни процесуални предпоставки) през
цялото производство. Изложеното обосновава извод, че правният интерес от
разглеждане на настоящия иск не следва да се приеме за отпаднал.
Във връзка с изложените доводи за неправилност на постановеното решение:
От събраните пред първата инстанция доказателства, ценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено, че чрез действията си да вземе
участие като артист – балетист на спектакъла „Цигулар на покрива“ на 15.11.2020 г.
без поставена изкуствена брада, която е част от артистичния образ и реквизит на
артиста-балетист в ансамбловото изпълнение на танците, а с поставена медицинска
маска в син цвят, ищецът е нарушил задълженията си по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ вр. чл.
126, ал. 1, т. 10 КТ. Това поведение несъмнено представлява и нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 2 КТ, изразяващо се в уронване на доброто име
на работодателя.
Както правилно е отбелязал СРС в своето решение и настоящият състав изцяло
възприема, съществена част от цялостното визуалното изграждане на образите в
постановката са костюмите, перуки, грим, които почиват на концепцията и виждането
на творческия екип, в това число режисьора, художника по костюмите, както и на
самата тема и епоха на спектакъла, който както се установява е с мащабна
значителност. Държавен музикален и балетен център - София има статут на
национален културен институт - един от петте национални културни института в
България, а сватбените ритуални танци на еврейската общност в мюзикъла „Цигулар
на покрива“ са емблематични за най-известния мюзикъл на ХХ-ти век, включително и
поради традиционната визия на изпълнителите, произтичаща от обичаите и традициите
на еврейската общност.
Ето защо и участието на ищеца като артист-балетист в представлението в
отклонение с утвърдената концепция за постановката следва да се приеме като
нарушение на задълженията на служителя при участие в постановката. В конкретния
случай същото е изразено явно, в отклонение от общата визия за всички участници в
7
ансамбъла артисти- балетисти да носят черна брада като част от еврейската общност и
представлява по съществото си своеволно действие, доколкото не е съгласувано с
преките отговорни длъжностни лица във връзка с организацията и провеждането на
мероприятието. Същевременно, както бе посочено същото съставлява неизпълнение на
задълженията на артист-балетиста, тъй като е в противоречие с цялостната концепция
на постановката.
При определяне на кое по вид от изчерпателно изброените, в чл. 188 от КТ,
дисциплинарни наказания да наложи, работодателят следва да избере това, което в най-
висока степен съответства на извършеното дисциплинарно нарушение. При тази
оценъчна дейност той е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя – чл. 189 ал. 1 от КТ.
За определяне на тежестта на нарушението от значение е значимостта на
неизпълненото задължение като конкретно деяние, с оглед на трудовите функции на
работника или служителя и доколко то сочи за оказано от работодателя по-високо
доверие, съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение-доколкото такива
биха могли да възникнат за работодателя и доколко те са повлияли или могат да
повлияят върху дейността на работодателя. В този см. е изразеното становище в
постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 226 от 21.04.2020 Г. ПО ГР. Д. №
4197/2018 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, което се възприема от настоящия състав.
С оглед посочените критерии следва да се вземе предвид, че по делото не са
представени доказателства от нарушението да са настъпили вреди за работодателя-
ответник, съответно, че такива биха могли да възникнат за работодателя и доколко те
са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя.
Предвид това и при съобразяване, че нарушението на трудовата дисциплина е
извършено от служителя със съзнание за опазване на по-висш интерес – неговото
здраве и здравето на неговото семейство във време на световната пандемия на
заболяването коронавирусна болест 2019 (COVID-19), причинявано от вируса SARS-
CoV-2, настоящият състав намира, че наложеното наказание «предупреждение за
уволнение» се явява несъразмерно на тежестта на извършеното нарушение на
трудовата дисциплина. В този смисъл, настоящият състав изцяло споделя изложените
от първата инстанция фактически констатации и правни изводи и изцяло препраща към
тях по реда на чл.272 ГПК. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановенот орешение следва да
бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. за процесуално
8
представителство за производството пред въззивната инстанция.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20032286 от 27.04.2022 г. по гр. д. № 14538/2020 г.
по описа на Софийски районен съд, 66 състав.
ОСЪЖДА Държавен музикален и балетен център - София, БУЛСТАТ *******, с
адрес гр. София, ул. *******3, да заплати на основание чл.78, ал. 1 ГПК на С. Г. С.
ЕГН **********, сумата от 200 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9