Р Е Ш Е Н И Е
№ 4515 26.11.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На
двадесет и шести ноември две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на шести
ноември 2019 г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Марина Кънева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 15547 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.240, ал.1 и 2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Васил Левски“ № 114, мецанин, твърди, че е носител на вземания
срещу ответника. Заявява, че подало Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена
на И.А.С. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск
за вземанията на дружеството срещу него.
Обстоятелството, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение, са подписан Договор за кредит № ********** г. между
„Фератум България" ЕООД като Кредитор и И.А.С. като Кредитополучател,
сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща,
уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е реализирано при
спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за
задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по
отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между
„Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от
дружеството потребителски кредити.
Съгласно сключения от страните договор,
Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия, посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, както и тези, посочени в Общите условия.
Със сключване на договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум
България ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия,
неразделна част от същия.
По силата на сключения Договор за кредит № **********
г. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 800 лева, който е
следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в
размер на 184 лева, за срок от 360 дни.
Поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следва да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От
своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да
повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България" ЕООД, е
предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк" ЕООД, което
дружество е одобрено от Кредитора и същото фигурира под № ** в Списък на
кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно
предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното
признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка,
на ********** г. г. между И.А.С. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД
/Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № *****, по силата на който Гарантът
се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от
Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя,
Дружеството -Кредитор има право да предяви претенциите си директно към Гаранта,
без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от
Кредитополучателя.
Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат
към Договор за гаранция № *****, сключен между И.А.С. и „Фератум Банк"
ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за
предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в
настоящия случай таксата за гаранция е 616 лв.
И.А.С. не е изпълнил договорното си задължение да
върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал
изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД.
Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД, е погасило
дължимата сума в пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което е
встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес
за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.
Датата на последна вноска по кредита е била на *****
г., респективно вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата.
В изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от
Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която
и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата,
на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния
случай към настоящия момент е в размер на 100 лв. и представлява
административна такса за събиране на вземането.
На *****г. е сключен Договор за Покупко-продажба на
отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от *****
г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********
(цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с регистрационен № *****, по силата
на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
По договора за кредит, ответникът е извършвал
плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 1740.71
лв., от които главница: 800 лв., договорна лихва: 184 лв. за периода от датата
на първа вноска ******** г. до ***** г. - датата на последната вноска,
административна такса за събиране на вземането: 100 лв., такса за гаранция: 616
лв., мораторна лихва върху непогасената главница 40.71 лв., за периода от
датата на настъпване на забавата, а именно 04 ноември 2016 г. до 17 май 2018 г.
- дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
С оглед изложеното, моли съда да постанови съдебно
решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД има следните вземания срещу И.А.С. по Договор за кредит №
********** г. във връзка с Договор за гаранция от ********** г.: 800 лв.
главница; 184 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска *********
г. до ***** г. - датата на последната вноска; 100 лв. административна такса за
събиране на вземането; 616 лв. такса за гаранция, както и законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Моли съда да осъди И.А.С. да заплати на ищеца направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2
от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25
от НЗПП. Посочил е банкова сметка: ***: **************, Банка: "Юробанк
България" АД (б."Пощенска банка"АД).
Ответникът чрез о.п. е
депозирал отговор на исковата молба в предоставения му едномесечен срок.
Заявява, че с исковата молба се твърди, че между И.А.С. като кредитополучател и
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е подписан договор за кредит № ***** от ***** г.,
сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб -
сайт) във формата на електронен документ, при спазване на законовите
изисквания. Съгл. чл.10 от Закона за потребителския кредит, договорът за кредит
се сключва в писмена форма, а съгл. чл. 3 ал. 2 от Закона за електронния
документ и електронния подпис, писмената форма се счита за спазена ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление (т. е. словесно
изявление, което е представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразяване, разчитане и представяне на информацията). Електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано. С исковата молба не се представят
доказателства, от които безспорно да се установи, че волеизявленията на
страните са насочени към сключване на договор за кредит, както и да е спазено
изискването за съхраняването му на траен носител. В този смисъл, оспорва, че е
налице валидно сключено облигационно правоотношение между страните.
На следващо място, преди потребителят да бъде
обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доставчикът е длъжен да му предостави своевременно, подробно
посочената в чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
информация, по ясен и разбираем начин, при спазване на изискването за
добросъвестност на страните по търговските сделки и за защита на интересите на
недееспособните лица. Законът изисква тази изисква тази информация да се
предостави на потребителя достатъчно време преди той да бъде обвързан със
задължения по договора. С исковата молба се твърди, че кредитополучателят е
декларирал, че приема всички условия в преддоговорната информация по смисъла на
чл. 8 от ЗПФУР, както и че е удостоверил, че е получил, запознал се е и се е
съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор, Общите
условия и Тарифа на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, но не се сочат доказателства
за това. От приложените към исковата молба документи не може да се установи
размяната на изявления и да се установи съгласие на страните за сключване на
договора.
Съгласно чл.18 ЗПФУР при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил е
сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 и е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо за неговото изпълнение през периода,
през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно
ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР
се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Алинея
3 предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. С исковата молба не са представени доказателства
в тази посока.
На следващо място, по силата на договор за кредит №
***** от ***** г., ищецът твърди, че на И.А.С. е отпуснат кредит в размер на
800 лева, но липсват доказателства тази сума да е изплатена на
кредитополучателя.
Твърди се, че на същата дата ***** г., когато е
сключен договорът за кредит, по желание на кредитополучателя е сключен и
договор за гаранция № *****, по силата на който И.А.С. се е задължил да плати
на Гаранта „ФЕРАТУМ БАНК" ЕООД такса за гаранцията в размер на 616 лв.
Предвид факта, че с исковата молба са представени единствено „Общи условия към
договор за гаранция (поръчителство)", а липсват волеизявления за
подписване на договор за гаранция № *****, оспорвам сключването на такъв, респ.
задължението за заплащане на сочената такса.
Заявява се, че ответникът е извършвал плащания, но
въпреки това, формираната претенция от 1740.71 лв., включва главница в размер
на 800 лв., т.е. пълния размер на отпуснатия кредит, което е в противоречие с изложените
в исковата молба обстоятелства. Освен срок на договора, не са посочени дати
(падеж) и размер на съответните вноски, конто е следвало за заплаща ответника.
Не се представят документи, от конто да се направи извод какъв размер от
кредита е погасен, от кой момент ответникът е изпаднал в забава, както и дали
отпусната сума е изискуема в пълен размер. Моли предявеният от ,Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД иск срещу И.А.С. да бъде отхвърлен.
Ищецът е взел становище по отговора, като заявява,
че Договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е сключен при
спазване разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и ЗЗД. Редът и условията, при които заемодателят е отпуснал заема са
уредени в Договора и Общите условия за предоставяне на финансови услуги от
разстояние на „Фератум България“ ЕООД, които са неразделна част от договора.
Заемателят е кандидатствал за заема чрез попълване на електронна форма за
регистрация, намираща се на WEB-страницата на дружеството, като искането е
направено на ***** г. В попълнената електронна молба, заемателят е вписал
личните си данни и е посочил сумата на заема, а именно 800 лева и срок за
връщане на същата – 184 дни, като заедно с това е приела изрично посочените
Общи условия и съгласие с разпоредбите. Заемодателят е одобрил отпускането на
заема и е информирал заемателя чрез изпращане на SMS, което дружеството е
извършило на ***** г. В предложението за сключване на договор за заем се
съдържат личните данни на С. – единен граждански номер, три имена, адрес, номер
на лична карта, мобилен телефонен номер и адрес на електронна поща,
установяващи размяна на изявления, като обективират съгласие на страните за
сключване на същия по смисъла на ЗПФУР. След получаването на одобрението, в
срок от 48 часа, заемателят изпратил текстово съобщение с текст „Fer Priemam“,
като по този начин изразил своето съгласие за сключването на договора.
Заемателят е изразил своето съгласие за сключване на договора за заем, чрез
текстово съобщение от посочен телефонен номер. Приложени са Договор за кредит и
Договор за гаранция.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
По делото е приложено ч.гр.д. № 8595/ 2018 г. по описа на ПРС, ХІХ гр.с., от
което се установява, че на ****** г. ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е
уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Връчването на заповедта е извършено по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск
по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени
исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за
установяване на дължимост на сумите за главница, договорна лихва, такса и гаранция.
С оглед изложеното, съдът
намира, че предявените искове са допустими.
Спорно между страните се явява
обстоятелството дали между ответника и „Фератум България“ ЕООД е бил сключен
Договор за кредит № ********** г. За
доказване на договорната връзка по делото е представено извлечение от договора
за цесия, сключен между „Фератум България“ ЕООД и ищцовото дружество – договор
№ ***** / ***** г. за предоставяне на потребителски кредит / финансови услуги /
заеми/ от разстояние. Соченият договор не носи подпис на никоя от страните,
посочени в него, вкл. и на заемополучателя.
Ищецът твърди, че договорът е
сключен по електронен път.
Легалната дефиниция на понятието „договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние” се съдържа в чл.6 от ЗПФУР, според който: това е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние в закона е предявено изискване към доставчика
на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в
чл.8 – чл.10 от ЗПФУР информация. В глава ІV от последния са уредени и правата
на потребителя да се откаже или да прекрати договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, като съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР при договори
за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже изпълнението на задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя; спазването на срока за отказ на потребителя от сключения договор
съгласно чл.12, ал.1 от ЗПУФР; получаването на съгласието на потребителя за
сключване на договора, а при необходимост и за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, а
според ал.2 на цитираната норма за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл.293 от Търговския закон, а за
електронните изявления - Законът за
електронния документ и електронния подпис.
Вън от горното, тъй като договорът за заем за потребление е реален договор
– фактическият състав на сключването му завършва с предаването на парите или
вещите, то в тежест на ищеца в настоящото производство е да установи и факта на
предаването на определената в договора парична сума на ответника.
За доказване на възникналата между страните облигационно -правна връзка от
страна на ищеца по делото са представени : договор за кредит, в който се
съдържат данни за ответника – имена, ЕГН, номер на лична карта, постоянен
адрес. В него като страни са посочени „Фератум България“ ЕООД – кредитодател и
ответника – кредитополучател, имащ за предмет предоставяне на кредитополучателя
на кредит в размер на 800 лева, брой на вноските – 6 и първа падежна дата *****
г.
Представено е и извлечение от системата на дружеството – заемодател, в
което е посочено, че заемната сума ще бъде получена чрез „Изипей“ АД, но
липсват представени доказателства за изплащане на сумата на ответника.
Представеният договор не носи подпис на ответника, но доколкото процесният
договор се твърди да е сключен от разстояние и в този случай изявленията на
страните са разменени чрез средства за комуникация от разстояние, като същите
са записани на технически носител, позволяващ възпроизвеждането им, то макар и
неподписани, тези електронни документи съставляват доказателства по смисъла на
чл. 184, ал. 1 ГПК. Същите, обаче, не са достатъчни, за да се приеме
възникването на облигационна връзка между страните, тъй като както се посочи за
сключването на договора потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен
начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, като
с оглед на направеното в отговора на исковата молба оспорване, то съгласно чл.
18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи и получаването на
съгласието на потребителя за сключване на договора.
До датата на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция от страна на ищеца не бяха ангажирани доказателства
относно установяване на факта на получаване на съгласието на ответника за
сключване на процесния договор, с оглед на което договорът е нищожен съгласно
чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсва съгласие за сключването му.
А щом договорът е нищожен, то същият не е породил
правно действие и даденото по него е при начална липса на основание, поради
което предявените искове за установяване на процесните вземания на основание на договора като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота следва да се посочи, че липсват
доказателства и за предаване на сумата на ответника. Липсва разписка,
генерирана от системата на „Изипей“ АД, установяваща изплащане на сумата.
Предвид оспорването на това обстоятелство от страна на ответника, то в тежест
на ищеца се явява доказването му при условията на пълно и главно доказване,
което не е сторено. Предвид реалния характер на договора за заем, то и
недоказването на този факт води до липса на елемент от фактическия състав на
договора, което обосновава липсата на договорна връзка между ответника и
„Фератум България“ ЕООД.
На следващо място, ищецът основава вземането си
на договор за цесия / договор за
придобиване – покупко – продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити/, сключен на ***** г. между него и „Фератум банк“ ЕООД. Соченият договор от ***** г. е представен в заверено
копие. В него липсва каквато и да е индивидуализация на вземанията – предмет на
прехвърляне. Уговорена е възможност за прехвърляне на вземания между страните,
които са включени в кредитен портфейл - неразделна част от договора. Ищецът
заявява, че вземането е индивидуализирано в Приложение Г от **** г.
С исковата молба не се представя документ,
озаглавен Приложение Г към договора. Представени е страница (без заглавие),
чието съдържание е заличено и се чете единствено името на ответника, както и
посочени в същия ред дата на договор и суми. От този документ не може да се
направи извод за изразена от страните по договора за цесия воля относно
индивидуализацията на вземанията – предмет на същия.
При липса на доказателства относно пълния текст на
Приложение Г към „Кредитен портфейл“ и съответно – липса
на данни за изразената от страните при сключване на договора за цесия воля, не
може да се приеме за установено твърдението на ищеца, че са му прехвърлени
именно претендираните вземания срещу ответника.
При това положение исковете остават недоказани по
основание и следва да се отхвърлят.
Ищецът претендира разноски, но предвид изхода на
делото такива не следва да му бъдат присъдени нито за заповедното, нито за
настоящото производство.
Ответникът не претендира разноски.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, против И.А.С., ЕГН **********,***, обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ,
чл. 86, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че И.А.С. дължи на “Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД, ЕИК *********, сумата от 800 лв. – главница, дължима по Договор
за кредит № ********** г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, задълженията по
който са били погасени от поръчителя
„Фератум банк“ АД, съгласно договор за гаранция /поръчителство/ от ***** г.,
който ги е прехвърлил с договор за покупко – продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити /цесия/ от ***** г. на “Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД, ЕИК *********, сумата от 184 лв. - договорна лихва за периода
от датата на първа вноска 09 декември 2015 г. до ***** г. - датата на
последната вноска; 100 лв. административна такса за събиране на вземането; 616
лв. такса за гаранция, както и законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението – 29.05.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, за които е
издадена Заповед № **********/ 30.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8595 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г., като неоснователни.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ