Р Е
Ш Е Н
И Е № 260728
гр. Пловдив, 28.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, IX-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми
май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ
РАБЧЕВА
ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
като разгледа
докладваното от съдия Калпачка въззивно гражданско дело № 1877 по описа за 2019 г.
на Окръжен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 247 от ГПК.
Постъпила е молба от “Н и Н Транспорт Логистика” АД,
ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор С.М.М., чрез
пълномощник Адвокатско дружество „Д. и партньори“, представлявано от адв. Н.Д.,***,
с която прави искане за поправка на явна фактическа грешка в постановеното решение
№ 1337 от 22.11.2019 г. по въззивно гр. дело № 1877 по описа на ОС Пловдив за
2019 г., изразяваща се в липса на осъдителен диспозитив за дължимата държавна
такса в полза на бюджета на съдебната власт за уважената част от иска. Моли по
реда на чл. 247 от ГПК да бъде да бъде допусната поправка на явна фактическа
грешка и да бъде допълнен диспозитива на постановеното по делото съдебно
решение, като бъде осъдено “Н и Н Транспорт Логистика” АД, ЕИК *********, да
заплати дължимата държавна такса в размер на 400 лв., съобразно уважената част от
предявения иск за неимуществени вреди, в размер на 10000 лв.
Молбата е била изпратена за отговор на насрещните
страни Я.И.А. и ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, на осн.
247, ал. 2 от ГПК, като в дадения едноседмичен срок не са депозирани отговори
на молбата.
Съдът преценя, че не е необходимо призоваване на
страните в открито съдебно заседание, а след като разгледа приложените по
делото писмени доказателства, установи следното:
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба на “Н
и Н Транспорт Логистика” АД срещу решение № 2507 от 17.06.2019 г., по гр. дело № 9258/2018 г. на ПРС, 11 гр. с. в частта, в която е било
осъдено дружеството да заплати на Я.И.А., обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука в размер на 25000 лв. С решение № 1337/22.11.2019 г. по
настоящото дело е отменено постановеното от РС Пловдив решение в частта, в
която е бил осъден “Н и Н Транспорт Логистика” АД - гр. Пловдив, да заплати на Я.И.А.,
за сумата от 10 000 лв. до общо присъдената сума от 25 000лв., като вместо това
е отхвърлен иска по чл. 200 от КТ за осъждане на молителя да заплати на Я.И.А.
над сумата от 10 000 лева, до общо присъдената от първата инстанция сума от 25
000лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на
03.10.2017 г., като недоказан по размер. Потвърдено е решението в частта, в
която е бил уважен предявения иск от районния съд за горницата от 5000 лв. до
10 000 лв., а в частта до 5000 лв. решението не е било обжалвано. Решението на
ПОС е влязло в сила, като не е допуснато касационно обжалване от ВКС с
определение от 28.05.2020 г.
Или с постановеното по настоящото производство решение
е частично изменено обжалваното решение на РС Пловдив, като е редуциран размера
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова
злополука, от 25000 лв. на 10000 лв., в какъвто размер е приел въззивния съд,
че е доказан предявения иск. Съдът не е изменил съответно и размера на държавната
такса, която се дължи от осъденото дружество, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, с
оглед на намаления размер на обезщетението. Държавна такса е била присъдена от
РС с обжалваното решение № 2507 от 17.06.2019 г., по гр. дело № 9258/2018 г. на ПРС в общ
размер на 1050 лв. за уважените искове, като с оглед цената им може да се приеме,
че за присъденото обезщетение за неимущетвени вреди, причинени от трудова
злополука, размерът на определената държавна такса е 1000 лв.
В срока за обжалване на решението не е поискано
изменението му в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.
За да е налице очевидна фактическа грешка, следва да
има несъответствие между волята на съда и обективирането и в решението. Всяко
несъответствие между формираната действителна воля на съда, изложена в
мотивите, и нейното външно изразяване в диспозитива на решението, също представлява
очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. В случая обаче такава хипотеза не е налице, тъй като в мотивната част на
решението не е обсъждан въпроса за дължимата държавна такса от осъденото
дружество, с оглед намаления размер на присъдената сума, поради което и съдът
не е изразил воля за това, няма и произнасяне в диспозитив. Не се установява
несъответствие между волята на съда и обективирането и в решението, нито такова
несъответствие е налице между мотивната част на решението и диспозитива. Поради
това и не е налице допусната от съда очевидна фактическа грешка, която да подлежи
на поправка по реда на чл. 247 от ГПК. С оглед гореизложеното искането е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че дори
да се уважи молбата и да се поправи постановеното решение в искания смисъл, то
за молителя няма да настъпят благоприятните последици, които цели – определяне
на по-нисък от присъдения размер на държавна такса, тъй като при липса на
диспозитив за отмяна на решението на РС Пловдив в частта за присъдената държавна
такса, както и осъждане на молителя в настоящото производство да заплати такава
в размер на 400 лв., то ще се кумулират присъдените държавни такси и вместо
искания от молителя размер на ДТ от 400 лв., ще следва да заплати 1450 лв.
Дори, с цел да бъде удовлетворено искането на
молителя, което по съществото си е за допълване на въззивното решение в частта
за разноските, съдът да квалифицира молбата като такава по чл. 248 от ГПК,
въпреки, че в нея конкретно е посочено основание – чл. 247 от ГПК и ясно
формулирано искане за поправка на допусната в диспозитива на решението очевидна
фактическа грешка, то същата би била недопустима, подадена след изтичане на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Водим от горните съображения и на осн. чл. 247 от ГПК,
съдът:
Р
Е Ш И :
Оставя без уважение молбата на “Н и Н Транспорт Логистика” АД, ЕИК *********,
представлявано от Изпълнителния директор С.М.М., чрез пълномощник Адвокатско
дружество „Д. и партньори“, представлявано от адв. Н.Д.,***, за поправка на допусната
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1337/22.11.2019 г. по въззивно
гр. дело № 1877 по описа на Окръжен съд Пловдив за 2019 г., като със същия бъде
осъдено “Н и Н Транспорт Логистика” АД, ЕИК *********, да заплати дължимата
държавна такса в размер на 400 лв., съобразно уважената част от предявения иск
за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред
Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.