РЕШЕНИЕ
№260048
22.10.2020
г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесет и трети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Славка
Атанасова, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 515 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.К.К. срещу Решение
№ 182/20.02.2020 г., постановено по гр. д. № 4517/2019 г., с което Районен съд
Добрич е оставил без уважение молбата ѝ, с която иска да бъде допусната
поправка в акт за сключен граждански брак, съставен от Община Добричка, като в
графа „фамилно име след брака“ да се поправи от „К. В.“ на „К.К.“.
В процесуалния документ се излагат доводи за
неправилност на съдебния акт.
Оспорва се крайният извод на съда, като се представят
аргументи, съдържащи се в цитирано решение на ВКС. В същото е прието, че
длъжностното лице по гражданското състояние в съответната община е длъжно да
състави акт за гражданско състояние на български гражданин за събитие,
настъпило в чужбина, като впише в него данните от представения препис или
извлечение от съставения в чужбина акт без никакви изменения. Сочи се, че и в
случая е следвало да бъде издаден акт, в който имената на молителката да бъдат
отразени така, както са отразени и в удостоверението за граждански брак,
съставено в Република Турция. Излагат се подробно и съображенията,
обосноваващи правния интерес от
предявяване на молбата.
Иска решението да бъде отменено и да бъде постановено
ново, с което да бъде допусната исканата поправка.
В съдебно заседание се представлява от адвокат Т.Г.,
който в хода на устните състезания повтаря оплакванията, изложени във
въззивната жалба. Поддържа искането си за отмяна на съдебния акт.
Община Добричка е подала отговор в срок, с който
заявява, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Изтъква, че нормата на чл. 72, ал. 5 от ЗГР е специална
спрямо тази на чл. 9, ал. 5 от ЗГР. Иска съдебният акт да бъде
потвърден.
В откритото заседание пред въззивния съд не се
представлява.
Прокуратура на Република България, като контролираща
страна, не е подала отговор.
Пред въззивната инстанция се представлява от прокурор
от Окръжна прокуратура Добрич. В пледоарията си по същество заявява, че жалбата
е основателна и следва да бъде допусната поправка в акта.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
От удостоверение за сключен граждански
брак № 63 се установява, че Й. К. и С.К. са сключили брак на 20.05.2009 г. в
Република Турция. С.К. е добавила фамилното име на съпруга си към своето,
поради което е получила фамилното име К.К.. Същата е родена в Текирдаг,
Република Турция и е турска гражданка.
Видно от представено удостоверение за
идентичност на имена, издадено от Министерство на вътрешните работи на
Република Турция, Й. К. и Р.В.са имена на едно и също лице. Същият е гражданин на Република
България и на Република Турция. В тази връзка са приложени двете му валидни
лични карти, издадени от Министерство на вътрешните работи на Република
България и Министерство на вътрешните работи на Република Турция. От представените
документи за самоличност се извежда, че е роден в град Добрич.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗГР
задължава българските граждани, които са поискали от местен орган по
гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, да
се снабдят със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от
шест месеца след съставянето му да го предадат или изпратят на българския
дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му
съобщят постоянния си адрес в Република България. Втората алинея на същата
разпоредба предвижда възможност актът за гражданско състояние, съставен в
чужбина, да бъде представен направо на длъжностното лице по гражданското
състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от
ЗГР, заедно с легализиран и заверен превод на български език. В изпълнение на
това си задължение, на 02.10.2019 г., Радослав Василев, като български
гражданин, и молителката, са подали заявление до Община Добричка с искане да им
бъде издаден акт за граждански брак, въз основа на представения такъв, съставен
в Република Турция.
Община Добричка е издала акт за сключен
граждански брак № 0065/03.10.2019 г., в който е отразено, че С.К. и Р.В.са
сключили брак на 20.05.2009 г. в Република Турция. В графа „фамилно име след
брака“ за С.К. е записано К. В., а не К.К., както е в акта за гражданско
състояние на Република Турция.
Поради тази причина молителката е подала
молба по реда на глава петнадесета от ГПК с искане да бъде допусната поправка в
акта за сключен граждански брак, съставен от Община Добричка, като в графа
„фамилно име след брака“ да се поправи от „К. В.“ на „К.К.“.
При изпълнение на правомощията си
длъжностното лице по гражданско състояние е съобразило правилата на чл. 72, ал.
5 от ЗГР, където изрично е посочено, че ако един от съпрузите е приел
фамилното име на своя съпруг или е добавил фамилното име на съпруга си към
своето, за фамилно име след брака се вписва приетото или добавеното фамилно име
на съпруга според регистъра на населението. По делото бе установено, че
молителката е добавила фамилното име на съпруга си към своето фамилно име. При
това положение, съобразно цитираната норма, след като в регистъра на
населението на Република България съпругът на молителката е записан с името
Радослав Василев, то правилно и тя е записана в акта за граждански брак с
фамилията В.. Настоящият състав не споделя тезата на молителката, че трябва да
бъде вписана с фамилното си име от акта за гражданско състояние, издаден в
Република Турция. Това е така, защото е ирелевантно кой от двамата съпрузи -
този, добавил фамилното име на съпруга си, или другият, е български или чужд
гражданин. Ирелевантно е и дали единият от двамата има само българско или и
друго гражданство. Законодателят не прави подобна разлика. В този смисъл е и
цитираното от първостепенния съд Решение № 173 от 17.01.2020 г. по гр.д. №
3828/2018 г. на ВКС, III г.о.
Правилото на чл. 72,
ал. 5 от ЗГР привидно е в колизия с нормата на чл. 9, ал. 5 от ЗГР, която
предвижда, че „името на лице, което не е български гражданин, родено извън
територията на Република България, се вписва в регистрите на актове за
гражданско състояние и в регистъра за населението така, както е изписано в националния
му документ за самоличност или в документа за предоставен статут на пребиваване
на територията на Република България“. В действителност обаче, липсва
несъответствие, защото нормата на чл. 9, ал. 5 от ЗГР е обща, а тази на чл. 72,
ал. 5 от ЗГР специална. Тъй като специалните правила дерогират общите,
длъжностното лице правилно е съобразило последната и в акта е записало, че след
брака фамилното име на съпругата е К. В., а не К.К..
Ето защо, не следва да
бъде допусната исканата поправка в акта за граждански брак, издаден от Община
Добричка.
Поради съвпадане на
изводите на двете инстанции Решение № 182/20.02.2020 г.,
постановено по гр. д. № 4517/2019 г. от Районен съд Добрич, следва да бъде
потвърдено изцяло.
При тези мотиви, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 182/20.02.2020 г., постановено по гр. д. № 4517/2019 г. от Районен съд
Добрич.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.