Решение по дело №1520/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260
Дата: 23 ноември 2021 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Красимир Маринов Кръстев
Дело: 20213630201520
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Шумен, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
при участието на секретаря Ф.Д.А.
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20213630201520 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0000936/24.06.2021год. на Директора
на РД „АА“ гр. Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 96г, ал.1, предл. 2 от ЗАвП
на „П.М.“ ООД, Булстат ********** със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.
„********************************* представлявано от управителя П.Х.М. ЕГН
********** е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
3000 /три хиляди/ лева за извършеното нарушение. Жалбоподателят, чрез процесуален
представител – адв. И.Г. от ВАК, моли съда да отмени наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, не се
явява и процесуален представител. В жалбата си моли за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
За АНО, редовно призовани, процесуален представител не се явява. В придружително
писмо молят издаденото НП да бъде потвърдено, както и присъждане на юристконсултско
възнаграждение..
Жалбата е била подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта,
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
Дружеството жалбоподател притежава Лиценз на Общността № 1486 за
1
международен превоз на товари. Във връзка с това на 26.03.2021г., в седалището на
дружеството в гр. Шумен, ул. „********************************* представлявано от
управителя П.Х.М. била извършена проверка относно дейността на дружеството. По време
на проверката присъствало упълномощено лице – Х.П.М. – пълн. Рег. 2788. По време на
проверката проверяващите констатирА. че служителят във дружеството – А.З.А. ЕГН
**********, на 03.07.2020г. е допуснат да управлява и осъществява международен
обществен автомобилен превоз на товари с МПС, кат N3, марка „Рено“, с рег. № Н 82 88
ВХ, оборудвано с дигитален тахограф. Проверяващите установили, че притежаваното от А.
Удостоверение за психическа годност № 387397 е било валидно до 31.03.2020г. т.е на
03.07.2020г. той е управлявал поверения му товарен автомобил без изискуемото за целта
удостоверение. Такова той - № 685963 придобил от 04.02.2021г. т.е в периода от 31.03.2020г.
до 03.07.2020г. той е управлявал товарния автомобил без изискуемото удостоверение.
Проверяващите установил това въз основа на СМR от 03.07.2020г. и направена разпечатка с
програмата СТD на представената на магнитен носител информация от картата на водача.
Проверяващите сметнА. че с това са нарушени изискванията на чл. 96г ал.1 предл.2 от ЗАвП
/Закона за автомобилните превози/. За така констатираното нарушение на дружеството
жалбоподател, от свидетеля Й. Р. Й. бил съставен АУАН, серия А-2020 бл. № 289430. Акта
бил съставен в присъствието на упълномощено лице, предявен му лично и подписан
собственоръчно от него, като в графата възражения е записано „не съм съгласен.
Възразявам“. В изискуемия от закона срок такива не били представени. Въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение, Директора на РД „АА“ гр.
Варна издал Наказателно постановление № 23-0000936/24.06.2021год., с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл. 96г, ал.1, предл. 2 от ЗАвП на „П.М.“ ООД, Булстат ********** със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „*********************************
представлявано от управителя П.Х.М. ЕГН ********** е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева за извършеното
нарушение.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите
и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитания актосъставител.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от процесуално - правна
страна, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган- видно от Заповед РД-08-
30/24.01.2020г. издадена и подписана от министър Желязков и в процеса на неговото
издаване не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до неговата отмяна.
В настоящият случай е установено и доказано, че дружеството жалбоподател
притежава Лиценз на Общността № 1486 за международен превоз на товари. След като
притежава такъв лиценз, то следва да се съобразява и със законовите разпоредби в страната.
В настоящия случай дружеството жалбоподател е нарушило изискванията на чл. 96г ал.1
предл. 3 от ЗАвП, който задължава да не се допуска водач на МПС да управлява такова
когато не отговаря на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по
2
прилагането му. Чл. 7а ал.2 предл. 3 от ЗАвП гласи, че „лицензираните превозвачи,
извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на МПС от съответната категория и за психологическа
дейност“. Именно това нарушение е извършил жалбоподателя, пренебрегвайки
изискванията на закона, тъй като удостоверението на работника в дружеството – А.А. е било
валидно до 31.03.2020г., а нарушението е извършено на 03.07.2020г. т.е след изтичане
действието му.
Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл.96г ал.1 от Закона за
автомобилния превоз, действащ към момента “ Който назначи на работа или допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер на 3000 лв.“
Законодателят е фиксирал размера на административните наказания и не е
предоставил никакви възможности за определяне на по-ниски или по-високи наказания. В
настоящият случай, при определяне на административното наказание, административно
наказващият орган е наложил предвидения абсолютен размер, който не може да бъде
намален от съда.
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е
било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил
съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за автомобилния
транспорт, като се е съобразил с разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид,
че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по
безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат
неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия
орган се е придържал към съответния размер съобразно чл. 96г ал.1 от ЗАвП, в съответствие
с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г. и поради това, съдът намира, че
наложеното му административно наказание е справедливо и съответно на извършеното
нарушение, съгласно наличните данни в преписката.
Съдът намира, че не е налице маловажен случай на извършено нарушение по чл. 28
от ЗАНН, доколкото се касае за пренебрегване изискванията на закона, санкционираната
дейност е транспорт и обществената опасност на деянието не се отличава от останалите
нарушения от този вид.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно наказателното
производство е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и
неговия субект, поради което атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Относно направеното искане от страна на Директора на РД „АА“ – Варна за
3
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в представеното писмено становище, съдът
намира, че същото не следва да бъде уважено, тъй като не е изготвено и подписано от
юрисконсулт удостоверяващ това със съответното пълномощно.
Съобразно изхода от делото не следва да се присъди и адвокатско възнаграждение на
жалбоподателя „ П.М.“ ООД.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 23-0000936/24.06.2021год. на
Директора на РД „АА“ гр. Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 96г, ал.1, предл.
2 от ЗАвП на „П.М.“ ООД, Булстат ********** със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул. „********************************* представлявано от управителя П.Х.М.
ЕГН ********** е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 3000 /три хиляди/ лева за извършеното нарушение.
Оставя без уважение искането на Процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение като неоснователно.
Оставя без уважение искането на Директора на РД „АА“ - Варна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като неоснователно..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4