№ 9977
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110166270 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на Р. К. Е., ЕГН .................. срещу ...................... ЕООД
– гр. ......................, ЕИК ..........., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество поради погасяването по давност сумата в размер
на 258,58 лева, представляваща стойност на доставени В и К услуги през периода от
31.10.2018 г. – 31.05.2019 г. за недвижим имот, находящ в гр. ....................., за който при
ответника е открита партида № 2011428, за която сума е издадена фактура № ................
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ в гр.
....................., за който при ответното дружество е открита партида с № 2011428 и се водят
задължения за неплатена цена на доставени ВиК услуги за исковия период. Оспорва
дължимостта на процесната сума поради погасяването ѝ по давност.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника ...................... ЕООД – ......................, с който признава предявения иск.
Счита, че вземането му по процесната фактура е погасено по давност, поради което моли за
постановяване на решение при признание на иска. Считат, че в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК относно разноските, като те останат в тежест
на ищеца, доколкото ответникът не е предприемал действия по принудително събиране на
процесната сума и не оспорва в процеса нейната недължимост.
В откритото съдебно заседание, проведено на 22.05.2023 г., ищецът е поискал
постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като съобрази искането на ищеца за постановяване на решение при условията
на чл. 237 ГПК, направеното от ответника признание на иска, както и обстоятелството, че
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което
ответникът може да се разпорежда, намира, че са налице условията за постановяване на
решение при признание на иска, с което предявеният иск следва да бъде изцяло уважен и
което по аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира по същество.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. В случая същият претендира
сторените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева и платен
1
адвокатски хонорар в размер на 650,00 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 2
ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая
решението по делото е постановено при условията на чл. 237 ГПК предвид извършеното от
ответника в отговора на исковата молба признание на предявения иск. Не е налице обаче
втората кумулативна предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като сезирането на съда е
условие за упражняване на субективното право на ищеца да се позове на изтекла
погасителна давност, а освен това ищецът е представил по делото писмени доказателства,
видно от които ответното дружество е претендирало от него процесното задължение, като го
е предупреждавало, че при неплащане ще заведе съдебно производство /л. 40/. В тази насока
са и ангажираните от ответното дружество доказателства за отписване на процесните
задължения едва през м. май 2024 г. /л. 19/, т. е. след завеждане на настоящото дело. Ето
защо, съдът намира, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото,
респ. отговорността за разноските следва да бъде разпределена между страните по
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, а не съгласно това по чл. 78, ал. 2 ГПК, като в полза на
ищеца се присъдят сторените по делото разноски, за които са представени доказателства за
реално извършване – за сумата от 25,00 лева – платена държавна такса съгласно разписка на
л 12 от делото на РС – ......................, и 650,00 лева – платен адвокатски хонорар съгласно
договор за правна защита и съдействие от 23.04.2024 г.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р. К. Е., ЕГН
.................. с адрес: гр. ................. не дължи на ...................... ЕООД – гр. ......................, ЕИК
..........., със седалище и адрес на управление: гр. ......................, ул. „................, сумата в
размер на 258,58 лева, представляваща стойност на доставени В и К услуги през периода от
31.10.2018 г. – 31.05.2019 г. за недвижим имот, находящ в гр. ....................., за който при
ответника е открита партида № 2011428, поради погасяването ѝ по давност.
ОСЪЖДА ...................... ЕООД – гр. ......................, ЕИК ..........., със седалище и адрес
на управление: гр. ......................, ул. „................, да заплати на Р. К. Е., ЕГН .................. с
адрес: гр. ................. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на 675,00 лева –
сторени разноски в производството по гр. д. № 66270/2023 г. на СРС, 29 състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2