Р Е Ш
Е Н И Е
№……………./13.09.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети
септември през 2021 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА
СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА въззивно гражданско дело
номер 2820 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 от ГПК, по молба
от въззивника-ищец Ц.Д. за допълване
на постановеното въззивно
решение от 25.06.2021 г. по делото с произнасяне в диспозитива на решението и относно осъждане на ответника да заплатят
на ищеца и законната лихва върху присъденото му
обезщетение съгласно решението на съда от 25.05.2021
г., каквото искане е
направил с исковата молба
от 14.02.2012 г.
Насрещната страна по молбата-ответникът „П.Ю.“
ЕАД оспорва същата с възражението, че искането за законната лихва не е било
предмет на обжалване от ищеца
и
съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд не може да го
разглежда.
Въззивният съд намира, че не се
налага призоваване на страните по молбата за открито съдебно заседание, поради
което следва да се произнесе по молбата в закрито съдебно заседание съгласно чл.250,
ал.2 от ГПК.
След проверка по делото, въззивният съд, намира
следното:
С въззивното си решение по делото от № 263378/25.05.2021
г. съдът е отменил частично обжалваното от Ц.Д. първоинстанционно
решение № 137224 от 05.06.2017 г.,
поправено с решение № 227624 от
03.10.2017 г., двете постановени по гр.д.№ 12679/2012 г. на СРС, 72 състав, В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен иск от него срещу «П.Ю. ЕАД за заплащане на
основание чл. 225, ал. 3 КТ на обезщетение за незаконно недопускане до работа
на длъжността „енергетик“ в „Озеленяване“ ЕАД“ за периода от 06.08.2010 г. до
14.02.2012 г. и за размер от 25 297,46 лв., вместо което е осъдил „П.Ю.“ ЕАД да заплати на Ц.Ц.Д. на основание
чл.225, ал.3 от КТ сумата 25 297,46 лв. за период 06.08.2010 г.-14.02.2012 г.,
представляваща обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за недопускане до работа на длъжността
«енергетик» в «Озеленяване» ЕАД, която длъжност е заемал по силата на решение
по гр.д.№ 9414/95 г. на СРС. В останалата обжалвана отхвърлителна
част по иска по чл. чл.225, ал.3 от КТ, първоинстанционното решение е било потвърдено от въззивния съд. С въззивното
решение съдът се е произнесъл и по жалбата на Ц.Д. срещу първоинстанционното
решение по други искове, които са били отхвърлени или оставени без разглеждане
като резултат.
Молбата на Ц.Д. по чл.250 от ГПК е допустима и основателна. С исковата
молба на същия, подадена на 14.02.2012 г., ищецът Ц.Д. е искал съда да му се присъди и законната
лихва върху претендираната сума за главница за
обезщетение за недопускане до работа от момента на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на главницата. Като е отменил частично първоинстанционното решение в отхвърлителната
му част за обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за недопускане до работа от 25 297,46 лв. за
периода от 06.08.2010 г. до 14.02.2012 г. по иск по чл.225, ал.3 от КТ, и е
уважил иска за тази сума и за този период, въззивният
съд е пропуснал да се произнесе със своето решение и по отношение на своевременно направеното
искане с исковата молба за присъждане в полза на ищеца и на законната лихва
върху уважения размер на иска за главница обезщетение за недопускане до работа /иск
по чл.225, а.3 от КТ/ от подаване на исковата молба – 14.02.2012 г. до
плащането на сумата за главница от 25 297,46 лв.. Този пропуск следва да се
отстрани като се допълни въззивното решение с присъждане в полза на ищеца и на
законната лихва от исковата молба до плащането на тази главница, за която искът
за обезщетение е бил уважен от въззивния съд.
Неоснователно се явява възражението на ответника по отговора му по
чл.250, ал.2, изр. първо от ГПК за недопустимост на искането за допълване на въззивното решение със законната лихва върху присъдената
главница, тъй като в тази част не е имало въззивна
жалба. Вземането за лихва е акцесорно и зависи от
това, дали ще се уважи иска за основното вземане и в какъв размер. Докато съдът
не се е произнесъл за главното задължение, той не може да се произнесе и за
лихвата. Така докато е висящо делото за присъждане на основното вземане, е висящо
и производството за присъждане на законната лихва, щом тя е претендирана
с исковата молба, и присъждането на законната лихва й е последица от уважаване
на иска за предявеното вземането, поради което производството за нея остава
висящо до влизане в сила на решението за основното вземане и следва да се
разгледа от въззивния
съд, който пръв е уважил частично иска за обезщетение / този смисъл
напр. определение № 381 от 11.07.2019 г. по гр. д. № 101/2019 г., ГК, І г. о.
на ВКС/ .
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА на основание чл.250
от ГПК въззивното решение № № 263378/25.05.2021 г. по гр.д.№ 2820/2020 г., СГС, ГО, ІІ-Г въззивен
състав, като на стр.12 от решението, на ред последен след израза „ по силата на решение по гр.д.№
9414/95 г. на СРС“ СЕ ДОБАВЯ израза „ , ведно
със законната лихва върху главницата от
25 297,46 лв. от 14.02.2012 г. до окончателното й плащане“ .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок
от съобщаването му на страните съгласно чл.250, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.