№ 147
гр. Варна, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Цв. А.
Членове:Иваничка Д. Славкова
Петър Митев
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора Д. Р. Н.
като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно частно наказателно
дело № 20223100600402 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, вр. чл. 306, ал.1
от НПК.
Предмет на въззивното производство е определение № 1461 по ЧНД №
729/22 на ВРС, 45 - ти състав, постановено на 31.03.2022г., с което спрямо
осъдения АНГ. Т. СТ. в производство по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, на
основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23, ал.1 от НК е наложено, едно общо най-тежко
наказание по НОХД №1984/2021 г. на РС Варна, НОХД № 2204/2021 г. на РС
Варна, в сила от 18.08.2021 г., НОХД № 2692/2021 г. на РС Варна, в сила от
05.10.2021 г., НОХД № 4191/2021 г. на РС Варна, в сила от 20.10.2021 г., и по
НОХД № 587/2022 г. по описа на РС Варна, в сила от 17.02.2022 г. лишаване
от свобода за срок от три месеца.
На основание. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът е определил общ режим на
изтърпяване на наказанието, като на осн. чл.23 ал.2 НК към така
определеното общо наказание е присъединил наказанието „обществено
порицание”, наложено по НОХД № 587/2022 г. на РС Варна и наказанието
„глоба” в размер на 500 лв., наложено по НОХД № 1984/2021 г. по описа на
Районен съд Варна.
1
Времето, което осъденият е изтърпял по групираните наказания е
приспаднато на осн. чл.25 ал.2 от НК.
Настоящото въззивно производство е образувано по протест на
прокурор от ВРП, подаден в срок. По същество се се счита, че определението
на ВРС е неправилно и незоконосъобразно, тъй като в сформираната
съвкупност не е включен и НОХД № 2622/2020г. на ВРС с наложено
наказание “Пробация” и се иска неговото изменение.
В съдебно заседание представителят на въззивната прокруатура
подържа частния протест и моли за неговото уважаване. Счита, че присъдата
по НОХД № 2622/2020г. на ВРС е част от съвкупността и следва да се включи
в групирането, съгласно правилата на чл.25 вр. чл. 23 НК, като се зачете
изтърпяната част на наказанието от 2 месеца и 28 дни пробация, равняващи се
на 1 месец и 14 дни лишаване от свобода.
Процесуалният представител на осъдения изцяло подкрепя доводите на
представителя на ВОП. Поддържа жалбата и моли за изменение на
определението, в частта относно приложението на чл. 24 от НК.
Осъденото лице, редовно призовано не се явява.
Варненският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото
констатира, че протеста е допустим, а разгледан по същество е основателен по
следните съображения:
Проверяваният съдебен акт е постановен в нарушение на чл. 14 НПК,
поради което при постановяването му е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като не е било извършено цялостно обсъждане на всички
осъждания на АНГ. Т. СТ..
Решаващият съд в съответствие с процесуалните изисквания и реда по
чл.306 ал.1 т.1 НПК е събрал в хода на производството доказателствата за
съдимостта на осъденото лице, но не е включил всички осъждания при
определяне на съвкупността от престъпленията, за да е в цялост и пълно
групирането. В случая не е изпълнил задължението да изследва всички
осъждания до момента на лицето, като прецени за кои от тях са налице
предпоставките на чл.25 вр. чл.23 НК и то в най – благоприятното за
осъдения съчетание съобразно принципа възприет в т.9 на ПП № 4 /1965. На
ВС а РБ и Решение № 11/1987г. на ОСНК на ВС.
2
Първоинстанционният съд не е съобразил събраните доказателствата за
всички осъждания на лицето по влезлите в сила присъди, тъй като е оставил
извън съвкупността наказанието по споразумение от 12.03.2021г. по НОХД №
2622/20г. на ВРС по което о.л. С. се е признал за виновен за деяния
извършени на 02.02.2019г., наказуеми по чл.216 ал.1 от НК и по чл.325 ал.1 от
НК, като е приел да изтърпи наказание - „Пробация“ с пробационни мерки по
чл.42А ал.2 т.1 т.2 от НК за срок от 1 година. ВРС изобщо не го е обсъдил в
мотивите и не го е взел предвид в крайното решение и по този начин е
сътворил едно неблагоприятно за осъденото лице непълно групиране. В
случая са нарушени разпоредбите на чл. 23-25 НК, тъй като не е извършено
пълно и цялостно групиране на престъпленията на осъдения и налагане на
общо наказание за тях.
Ето защо определението е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото е накърнено процесуалното право на
осъденото лице да се извърши групиране по най-благоприятния за него начин
на наложените му наказания. След като наказанието по НОХД № 2622/20г. на
ВРС не е било включено в групираните, то по него няма произнасяне по
същество.
Правилното приложение на закона изисква и наказанието по НОХД №
2622/20г. по описа на ВРС да бъде включено при групирането на посочените
присъди.
Нарушението на материалния закон и/или на процесуалните норми за
постановяването на съдебния акт винаги представлява порок на съдебния акт,
който следва да бъде коригиран и в случая не може да бъде отстранено от
ВОС.
Въззивният съд не може да пререшава отново въпроса за съвкупността
за осъжданията на С. след като за наказанието по НОХД № 2622/20г. липсва
произнасяне по същество. Следователно по отношение на това наказание не е
бил постановяван никакъв съдебен акт.
Недопустимо е при въззивния контрол по приложението на чл. 23-25
НК съдът за първи път да включи в групата пропуснатото от ВРС наказание
по НОХД № 2622/20г., по което няма никакво обсъждане, респективно
произнасяне по същество и да извърши цялостното групиране присъдите на
о.л.С., тъй като ще лиши осъденото лице от последваш инстанционен
3
контрол.
Въззивният съд не може да отстрани така допуснатия пропуск, тъй като
акта му е окончателен и не е предвиден процесуален ред, който да осигури на
страните възможност да предизвикат с жалба или протест инстанционна
проверка на незаконосъобразен възивен съдебен акт по приложението на чл.
23-25 НК.
Законодателят е предвидил касационен контрол / по чл. 346, ал.1, т.1-3
НПК/ когато произнасянето по чл.23-25 НК е станало от въззивен съд
единствено и само в случаи на нова присъда.
Поради това протеста следва да бъде уважен, а определението на ВРС -
да бъде отменено и върнато за ново разглеждане на същия съд за произнасяне
по същество по протеста при съблюдаване на принципа за най- благоприятно
групиране за осъдения на наложените наказания.
Предвид горното и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.334, ал.1 от НПК,
ВОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 1461 от 31.03.2022г по ЧНД № 729/2022г.
по описа на ВРС, 45 - ти състав и
ВРЪЩА делото на Районен съд, гр.Варна за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4