МОТИВИ по присъда № 6 от
17.02.2020 г. по НОХД № 182/2019 г. по описа на СВС
Подсъдимият бивш старшина
Н.П.И. е приет на действителна военна служба в ******** на 09.10.1995 г. на
длъжност „шофьор“ в сектор „Автотранспорт“. По време на службата си преминавал
на различни длъжности, като последно от 01.07.2016 г. е назначен на длъжност
„старши шофьор на специализиран автомобил“ във втори сектор „Транспортно
осигуряване“ на НСО. По време на службата си е изпълнявал задачи по транспортното
осигуряване на различни длъжностни лица. Способен да понася високи
натоварвания, справя се със задълженията си и може да се разчита на самоконтрол
от негова страна. През годините е наказван многократно по дисциплинарен ред.
Наказван е по ЗДвП няколко пъти – три пъти с акт, един път с фиш и приложени
две ПАМ /л. 26 дос. пр./ Със заповед на Началник –
НСО от 25.03.2019 г. /лист 97, дос. пр./ е прекратено
служебното правоотношение с подсъдимия, считано от 01.04.2019 г. по негово
желание. Подсъдимият е със средно образование, разведен, неосъждан.
На 20.06.2014 г.
подсъдимият закупил лек автомобил „Мазда“, модел 626,
цвят бордо /л. 73 – 74 дос.
пр./. Подсъдимият го регистрирал на свое име и регистрационният номер на
автомобила е ******.
На 28.10.2018 г. около
00.30 ч. подсъдимият И. управлявал собствения си лек автомобил „Мазда“, модел 626, рег. № ** *** в гр. София, ж.к. Мусагеница, ул. „Въртопо“, след
като преди това бил употребил неизвестно количество алкохол.Подсъдимият
предприел изпреварване отляво на мотопед
„Джилера“, модел „Рънър“ с
рег. № *****, управляван от свидетеля Е.С., а зад него се возел приятелят му –
свидетеля В.Д.. При изпреварването подсъдимият И. не преценил добре страничната
дистанция между него и мотопеда и леко закачил левия крак на свидетеля Д. с
предната дясна броня на автомобила. Водачът на мотопеда, св. С. се ядосал,
свалил от мотопеда приятеля си св. Д. и настигнал с мотопеда си подсъдимия в
близост до бл. 90 в ж.к. Мусагеница, като го засякъл
и го принудил да спре. При тях дошъл и свидетелят Д.. Свидетелят С. напсувал
подсъдимия заради това, че при изпреварването застрашил сигурността и на него,
и на приятеля му. И двамата младежи възприели подсъдимия като видимо повлиян от
алкохол, тъй като миришел на спирт, залитал и неадекватно започнал да отключва
и заключва автомобила си. По време на разправията при тях дошли служителите на
7 РУ – СДВР – свидетелите по делото инспектор В.Б. и инспектор Д.Т., които през
въпросната вечер – 27 срещу 28.10.2018 г. изпълнявали задача по охрана на
обществения ред във връзка с боксов мач в
зала „Арена армеец“. Полицейските служители, като разбрали, че става
въпрос за евентуално ПТП се обадили на дежурната част на 7 РУ и от там
изпратили на място свидетелите мл. автоконтрольор Г.Г. и мл. автоконтрольор Е.В.,
които били дежурни като автопатрул към СДВР по
обработка на ПТП. Свидетелите Г. и В. изпробвали с тест „дрегер“
за наличие на алкохол водача на мотопеда – св. С., като пробата се оказала
отрицателна – 0.00 промила. Подсъдимият, като водач на лекия автомобил отказал
да се тества с дрегер, поради което св. Г. попълнил
талон за изследване № ****** от 28.10.2018 г. /л. 24 дос.
пр./, връчил го срещу подпис на подсъдимия в 02.45 ч., като в талона било
указано, че следва да се яви в УМБАЛ „Света Ана“ – гр. София в срок от 45 мин.
от връчването на талона за даване на кръвна проба с оглед проверка дали е
употребил алкохол. Преди връчването на този талон св. В. съставил на подсъдимия
акт за установяване на административно нарушение № **** от 28.10.2018 г. /л. 18
дос. пр./ за това, че на 28.10.2018 г., около 00.30
ч. управлявайки автомобила си по ул. „Въртопо“ в ж.к.
Мусагеница извършил рязка маневра, с която застрашил
живота и здравето на водача и пътника, возещи се с мотопед „Джилера“.
Свидетелят В. също така свалил регистрационните табели на Маздата,
а свидетелят Г. със заповед наложил на подсъдимия принудителна административна
мярка /ПАМ/, като иззел свидетелството му за управление на МПС /л. 23 дос. пр./. Подсъдимият се явил в УМБАЛ „Света Ана“ за
даване на кръвна проба, която му била взета на 28.10.2018 г. в 03.25 ч. от д-р
И. П., за което бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол /л. 25 дос.
пр./. Кръвта била взета в два броя епруветки, които били запечатани чрез
парафин и облепени с лейкопласт, като на тях били написани имената на
подсъдимия и датата и часа на вземането на пробата. В протокола, съставен от
д-р П., който бил подписан и от подсъдимия било отразено, че по данни на
подсъдимия бил употребил алкохол – едно малко уиски на 27.10.2018 г. около
21.00 ч. На следващия ден след взимане на кръвните проби – 29.10.2018 г.
свидетелката М.М. – химик в специализирана химическа
лаборатория към УМБАЛ „Света Ана“ извършила химическо изследване за определяне
на концентрацията на алкохол в кръвта, взета от подсъдимия и се доказал етилов
алкохол в количество 1,99 промила, което изследване било отразено в съответния
протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта № 1008 от 29.10.2018 г. /л. 20 дос. пр./.
Свидетелката М. отразила в протокола, че кръвните проби на подсъдимия в двете
епруветки били без стикери, поради което
не отговаряли на изискванията на Наредба № 1 от 2017 г. на Министерство на
здравеопазването, Министерство на вътрешните работи и Министерство на
правосъдието. На същата дата – 29.10.2018 г. подсъдимият подал рапорт до
началника на НСО – ген. майор Д. Д., където посочил, че на 28.10.2018 г. около
00.1 ч. е управлявал автомобила си след употреба на „малко количество алкохол“
и описал инцидента /л. 81 дос. пр./.
Видно от заключението на
съдебно – медицинска експертиза № П-19/2019 г. /л. 45- 48 дос.
пр./ е, че към момента на деянието /около 00.30 ч. на 28.10.2018 г./
подсъдимият е имал в кръвта си около 2,44 промила алкохол. Това е така, тъй
като към този час приетия алкохол от подсъдимия е бил във фаза на елиминация,
която продължила и до момента на вземане на кръвната проба около три часа
по-късно – 03.25 ч. на 28.10.2018 г. И тъй като средно статистически човешкият
организъм се освобождава от по 0.15 промила алкохол на час, елиминираният
алкохол за тези близо 3 часа е около 0.45 промила. На тази база и експертът е
направил извода си за наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия около 2.44
промила към момента на управление на автомобила от него – 00.30 ч. на
28.10.2018 г.
Горната фактическа
обстановка се доказава от показанията на свидетелите
по делото, частично от обясненията на подсъдимия, дадени пред съда, заключението
на съдебно – медицинската експертиза, протокол за медицинско изследване на д-р
П., протокола за химическо изследване на химика свидетел М., акта за
установяване на административно нарушение, талона за изследване, заповедта за
налагане на ПАМ, рапорта на подсъдимия за инцидента до началника на НСО и
всички останали писмени доказателства по делото.
При тази фактическа
обстановка съдът намира, че с описаното деяние подсъдимият бивш старшина Н.П.И.
от ********. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК тъй като:
На 28.10.2018 г. около
00.30 ч. в гр. София, ж.к. Мусагеница, ул. „Въртопо“ управлявал МПС – собствен лек автомобил марка „Мазда“, модел „626“ с рег. № ******** с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 2,44 промила, установено по
надлежния ред: с протокол за химическо изследване за определяне концентрацията
на алкохол в кръвта № 1008/29.10.2018 г. на УМБАЛ „Света Ана“ АД – гр. София и
съдебно – медицинска експертиза № П-19/19 г. на Началник отделение „СМЕ“ при
ВМА – гр. София.
Представителя на прокуратурата
в своята пледоария поддържа фактическата обстановка и правните изводи на
обвинителния акт. Прокурорът посочва, че изследваната кръвна проба, взета от
подсъдимия не е била компрометирана и замърсена, надлежно е била запечатана с
парафин и лейкопласт, а това че върху двете епруветки не е имало залепени
стикери е само формално нарушение на Наредба № 1 от 2017 г. на МЗ, МВР и МП.
Сочи се, че служителите от автопатрула по КАТ не са
имали в себе си стикери и затова не са ги дали към изготвения от тях талон за
изследване. Изтъква се, че твърдението на подсъдимия, че е употребил алкохол не
преди и по време на управлението на автомобила си, а след инцидента и
непосредствено преди даването на кръвната проба е само една защитна версия,
неподкрепена от доказателствата. Сочи се, че тези твърдения на подсъдимия са
неправдоподобни, тъй като изпиването на голямо уиски 10 мин. преди даването на
кръвната проба не би дало 1.99 промила в кръвта му, а много по-малко. Като
наказание прокуратурата иска на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 г. при условията на чл. 66, ал. 1 НК – 3 годишен
изпитателен срок подсъдимият да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от 3 години. Прави се искане да не му
се налага предвидената в закона глоба.
Защитата на подсъдимия
иска същия да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Първият аргумент за това,
според защитата е нарушението на Наредба № 1 от 2017 г. на МЗ, МВР и МП, тъй
като кръвните проби, взети от подсъдимия в епруветки не са били запечатани със
стикери по чл. 17, ал. 4, вр. чл. 3, ал. 3 от
Наредбата. Това нарушение според защитата води до невъзможност безспорно да се
установи, че кръвта, дадена от подсъдимия И. за изследване е идентична с
изследваната проба от свидетелката М. и отразения резултат в протокола за
химическо изследване. На второ място се посочва, че следва да се даде вяра на
обясненията на подсъдимия в съдебно заседание, че към момента на инцидента с
мотопеда той не е бил употребил алкохол и следователно е управлявал автомобила
си правомерно. А алкохолът, който И. е употребил е доста след 00.30 ч. на
28.10.2018 г., а именно след 2.45 ч., когато му е даден талон за изследване до
03.25 ч., когато се явил в УМБАЛ „Света Ана“ за даване на кръвна проба. Тъй
като подсъдимият бил много притеснен и ядосан бил изпил едно голямо уиски в
дома си, който бил наблизо и след това отишъл да дава кръв за изследване.
Според адв. У. тези обяснения на подсъдимия силно
разколебават твърденията на държавното обвинение. На трето място се посочва, че
в самото обвинение на прокуратурата срещу подсъдимия се съдържа противоречие,
тъй като се приема концентрация на алкохол 2,44 промила, установена както с
протокол за химическо изследване № 1008/29.10.2018 г., така и от
съдебно-медицинска експертиза № П-19/2019 г. Противоречието идва от това, че в
протокола за химическото изследване е посочена концентрация на алкохол 1.99
промила, а не 2.44 промила.
Подсъдимият не се признава
за вновен и дава обяснения пред съда. Същият сочи, че
не е употребил алкохол до момента на инцидента с двете момчета, а е управлявал
автомобила си напълно трезвен. Същият сочи за употребен алкохол в дома си след
връчването му на талон за изследване, което е станало в 02.45 ч. на 28.10.2018
г., като е изпил едно голямо уиски, около 100 мг, след което е отишъл да даде
кръвна проба в болница „Света Ана“. Бил употребил алкохол, тъй като бил много
уплашен и ядосан от това, че му бил съставен акт, че му били свалени номерата
на автомобила и не бил платил гражданската си отговорност. Подсъдимият даже
сочи, че голямото уиски го изпил 10 мин. преди да отида болницата, до която го завел приятелят му И.
Д. В обясненията си подсъдимият сочи, че е напуснал НСО, въпреки че бил
невинен, защото при това положение, след този инцидент, той не можел да работи
в тази служба. Посочва, че не знае защо в рапорта си до началника на НСО е
посочил, че е употребил малко количество алкохол преди инцидента с младежите и
в този смисъл е управлявал автомобил след употреба на алкохол. Изтъква, че по
време на инцидента не е имало съприкосновение между неговия автомобил и което и
да е от двете момчета – С. и Д. и респективно със скутера на който са се
возили. В заключение подсъдимият иска да бъде оправдан, тъй като е невинен.
Съдът не възприема
доводите на защитата и версията на подсъдимия за това, че е управлявал
автомобила напълно трезвен около 00.30 ч. на 28.10.2018 г. и в този смисъл
счита, че той е извършил горепосоченото престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Обясненията на подсъдимия, че е употребил алкохол в дома си /едно голямо уиски/
в периода след 02.45 ч. до 03.25 ч. на 28.10.2018 г. съдът приема за защитна
версия, неподкрепяна от събраните доказателства – гласни и писмени. Показанията
на свидетелите С. и Д. в тази насока са категорични, че след като подсъдимия с
автомобила си бил спрян от тях видимо е бил употребил алкохол, залитал е,
неадекватно е отключвал и заключвал автомобила си, искал е от тях да се
разберат и споразумеят и с това случаят да бъда приключен, миришел е на
алкохол. Съдът изцяло дава вяра на показанията на тези двама свидетели, които
били засегнати от рисковото изпреварване на техния мотопед от страна на
автомобила, управляван от подсъдимия. Дали е имало докосване между автомобила
на подсъдимия и крака на св. Д. при изпреварването е без значение с оглед
предмета на настоящото дело. Безспорно е, че ги е изпреварил изключително
рисково и е създал опасност за живота и здравето им. Първоначално дошлите на
мястото на инцидента служители на МВР са извикали автопатрул
за поемане на случая именно с оглед нарушенията на ЗДвП от страна на
подсъдимия. Този автопатрул /свидетелите Г. и В./
това и прави: тестват с дрегер водача на мотопеда,
съставят АУАН на подсъдимия и свалят табелите на автомобила му, а така също и
изземват свидетелството за правоуправление на подсъдимия и тъй като същият
отказва да бъде изследван с дрегер, в крайна сметка с
талон е насочен за даване на кръвна проба в болница. Това, че четиримата
полицейски служители не са възприели видими действия и признаци по отношение на
повлияване от алкохол от страна на подсъдимия означава, че когато те са
обработвали случая, той се е държал по-адекватно. Абсурдни са твърденията на
подсъдимия, че 10 мин. преди да даде кръвна проба е изпил голямо уиски в дома
си, за да се успокои, тъй като бил уплашен. По начало за служители в НСО
назначават хора със завидна психическа устойчивост и които не изпадат в паника
в резултат на предприети спрямо тях действия на служители на КАТ. В този смисъл
относно употребата на алкохол съдът дава вяра на посоченото от подсъдимия в
рапорта до началника му /л. 81 дос. пр./, където
описвайки случая И. си признава, че е употребил алкохол преди да управлява
автомобила, когато е станал инцидента с момчетата, в квартала, в който живее.
Нещо повече, подсъдимият е признал за тази употреба на алкохол и пред д-р П.,
която му е взела кръвната проба. Пред нея той е посочил, че е пил уиски 50 мг.
На 27.10.2018 г. около 21.00 ч. и това е отразено в протокола за медицинско иззследване /л. 25 дос. пр./,
който е подписан и от подсъдимия. Много странно защо същият е напуснал НСО след
като според него е управлявал автомобила трезвен, а не след употреба на
алкохол. В крайна сметка безспорно е установено, че подсъдимият е управлявал
автомобила си на инкриминираната дата в кв. Мусагеница,
ул. „Въртопо“ около 00.30 ч. след употреба на алкохол
и с концентрация над 1,2 промила, която е установена и с протокола за химическо
изследване на свидетелката М., и със съдебно – медицинската експертиза на
вещото лице, което посочва точната концентрация – 2,44 промила към момента на
деянието, концентрация малко по-висока от установената от химика М. – 1,99
промила, тъй като 3 часа след деянието, както бе посочено по-горе в мотивите,
приетият алкохол вече е бил във фаза на елиминация.
По отношение на доводите
на защитата на подсъдимия за това, че е допуснато съществено нарушение на
Наредба № 1 от 2017 г. на МЗ, МВР и МП, тъй като пробите кръв, взети от
подсъдимия не са запечатани със стикери, каквото е изискването по чл. 17, ал.
4, вр. чл. 3, ал. 3 от Наредбата и извода, който се
прави, че не е спазен надлежния ред за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия, съдът не приема тази теза. Безспорно е, че
формално има нарушение на тези текстове на Наредбата, но това не означава, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия не е установена по надлежния
ред. Напротив, именно чрез вземане на кръвна проба от него, което в случая е
надлежния ред е установена концентрацията му на алкохол над 1,2 промила. Самите
служители от автопатрула посочват защо към талона за
изследване не са приложени стикери – към момента на инцидента не са притежавали
такива. В показанията си пред съда св. М., а и вещото лице по делото – д-р Г.
при разпита пред съда са категорични, че липсата на стикери е една формалност,
която по никакъв начин не влияе на резултата от пробите и че Наредбата само
формално не е спазена. И двамата сочат, че след като епруветките са запечатани
с парафин и лейкопласт /както се е извършвало по реда на старата Наредба № 30/
това пречи на замърсяване на пробата и изпаряването на алкохола от нея, т.е.
резултатът от химическото изследване не е компрометиран. Свидетелката М. сочи в
показанията си, че пробата е взета при спазване на всички правила от медицинско
лице в спешното отделение на болницата, съхранявана е правилно и на нея като
химик е изпратена да я изследва. Соченото от защитата на подсъдимия, че след
като пробите кръв не са запечатани със стикери води до невъзможност да се
установи дали изследваната проба от М. е на тази кръв, взета от подсъдимия от
д-р П. също се опровергава по категоричен начин. Свидетелката М. изрично сочи,
че на епруветките, с които е взета кръв е посочено името на подсъдимия, датата
и часа на взимане на пробата. Отделно от това пробата се придружава от
документи, а именно талона за изследване и протокола за медицинското
изследване, с който кръвната проба е взета, където също са посочени имената,
адреса и ЕГН-то на подсъдимия. Съдът не приема доводите на защитата, че има противоречие
в диспозитива на обвинението относно приетата
концентрация на алкохол от 2,44 промила, която е установена по надлежния ред с
протокола за химическо изследване на М. и съдебно – медицинската експертиза на
д-р Г.. Няма такова противоречие. В този диспозитив
са посочени и протокола за химическо изследване и експертизата по делото с
оглед на това, че и двата акта установяват концентрация на алохол
в кръвта на подсъдимия над 1,2 промила, каквото е изискването, за да има
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и е повече от ясно, че
конкретната концентрация към момента на деянието – 2,44 промила е установена
само от съдебно – медицинската експертиза. В този смисъл съдът не намира
противоречие в обвинението.
Причини за извършване на
престъплението – ниското правосъзнание на подсъдимия
и пълното му пренебрежение към разпоредбите на ЗДвП.
Мотиви – желанието му да
управлява МПС след употреба на алкохол
смятайки ,че ще избегне санкции, тъй като е служител на НСО.
При определяне на степента
на обществена опасност на деянието и дееца, както вида и размера на наказанието
/с оглед разпоредбата на чл. 54 от НК/, съдът взе предвид следните
обстоятелства за подсъдимия:
-
смекчаващи – чистото съдебно минало на И., относително
добрите характеристични данни.
-
отегчаващи – високата степен на обществена опасност на
този вид деяния.
По отношение на
дисциплинарните му наказания и тези по ЗДвП, съдът отчете, че те са погасени по
давност.
След като съпостави
изложените обстоятелства съдът намира, че е налице превес на смекчаващите
такива, поради което счете, че наказанието следва да бъде определено към минимума
по отношение на предвиденото в закона за този вид престъпления наказания
„Лишаване от свобода“ и „Глоба“, поради което съдът определи на подсъдимия И.
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ В РАЗМЕР НА ЕДНА ГОДИНА и наказание „ГЛОБА“ В
РАЗМЕР НА 200 ЛВ. По отношение на наложената глоба съдът не възприе искането на
прокуратурата такава да не се налага, тъй като това наказание е кумулативно
предвидено заедно с лишаването от свобода.
Подсъдимият не е осъждан
до този момент, деянието му е изолирано и не сочи, че той личност с висока степен на обществена опасност,
поради което не се налага той да изтърпи наказанието „Лишаване от свобода“
ефективно, а следва да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като се
ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от три години.
Другото наказание, което
законът предвижда задължително да се наложи за този вид престъпления с оглед
разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343б, ал 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА СЕ
УПРАВЛЯВА МПС“, като съдът определи то да е В РАЗМЕР НА 3 ГОДИНИ с оглед
високата обществена опасност на този вид престъпления – управление на МПС след
употреба на алкохол.
На основание чл. 59, ал.
4 от следва да се ПРИСПАДНЕ от наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“
времето, през което за същото деяние подсъдимият И. е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, а именно считано
от 28.10.2018 г., когато с акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ от същата дата му е иззето свидетелството за управление на МПС.
Съдът счита, че
горепосочените наказания са достатъчни по вид и размер за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, поради което не постанови лишаване от право по
чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК с оглед разпоредбата на чл. 343г, вр.
чл. 343б, ал. 1 НК. В тази насока бе отчетен факта, че подсъдимият е напуснал *********
по собствено желание.
Подсъдимият следва ДА
ЗАПЛАТИ в полза на дължавата към бюджета на съдебната
власт направените съдебно – деловодни разноски в размер на 234.40 лв. /двеста
тридесет и четири лева и четиридесет стотинки/, като 100 /сто/ лв. от тази сума
заплати по сметка на Софийски военен съд, а останалите 134.40 лв /сто тридесет и четири лева и четиридесет стотинки/ от
тази сума да заплати по сметка на Военно – окръжна прокуратура – гр. София.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
19.02.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: