Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София,28.03.
2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VII въззивен състав, в публично заседание на единадесети
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
МАРИНА
ГЮРОВА
при
участието на секретаря Красимира Динева и в присъствието на прокурор Т. Садай, като
разгледа докладваното от съдия Младенов ВНОХД
№ 5516/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
глава XXI НПК.
С Присъда от 06.04.2016 г.,
постановена по НОХД 23651/2014 г. СРС, НО, 101 състав признал подсъдимия Д.Д.В. за нeвиновен в извършването на престъпление по чл.
209,
ал.
1,
вр.
чл.
20,
ал.
2,
вр.
ал.
1 от НК за това, около 13 ч. на 16.07.2012 г. в гр.София, кв. „*********,
в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице, с цел да набави за
себе си имотна облага в размер на 15000 лв., да е възбудил заблуждение у В.Г.С.,
че дъщеря ѝ Г.С. в резултат
на катастрофа се намира в болница с два счупени крака и таз, необходимо е да ѝ се поставят пирони, които липсват и трябва да бъдат
заплатени от нея в размер на 15000 лв., и да е поддържал това заблуждение до
15.00 ч. на същия ден, като да е заявил на пострадалата, че е „доктор Т. от
Окръжна болница”, който е изпратен от д-р Томов от същата болница да вземе
парите за операцията, като с това да ѝ е причинил имотна вреда в размер
на 8500 лв. като на основание чл.
304 от НПК го оправдал по повдигнатото
обвинение. С присъдата СРС отхвърлил изцяло предявения граждански иск.
Присъдата
е подписана от Председателят на състава, и от двамата съдебни
заседатели.Първият от тях Р.Б.подписал Присъдата с особено мнение.Същото е
изготвено в ръкописен текст на 18.04.2016 г., в което Б. излага съображения ,
че обвинението е доказано и подсъдимият следва да бъде признат за виновен , а
приетият за съвместно разглеждане гр. иск следва да бъде уважен.Мотивите са
изготвени и приложени по делото , но са подписани само от Председателят на
състава и от съдебен заседател П.М..Заседателят Р.Б.не подписал Мотивите в
разрез с императивното си задължение за това в чл.310,ал.2,изр. 2 от НПК.По повод последното на 03.12.2018 г. съдебният
деловодител на СРС,НО,101-ви състав изготвил Докладна , в която посочва че Р.Б.е
отказал подписването на Мотивите с единствен аргумент ,че прави това ,защото е
подписал Присъдата с Особено мнение.Делото след това е изпратено на СГС за
въвзивна проверка.
Недоволен от този съдебен
акт е останал прокурорът,
който депозира въззивен протест, с който се иска отмяна на горната присъда като неправилна.
Без да се излагат конкретни
доводи и съображения, прокурорът формулира основното си и единствено искане
към въззивния
съд, а именно
-
да се отмени оправдателната присъда на СРС и да се постанови нова осъдителна
такава, като на подсъдимия да се наложи справедливо наказание за извършеното
деяние по чл. 209,
ал.
1,
вр.
чл.
20,
ал.
2,
вр.
ал.
1 от НК.
В
протеста не се иска събирането на нови доказателства.
В
разпоредително заседание на 03.01.2019 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.
327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия и свидетелите, изслушването на вещото лице и
ангажирането на други доказателства.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП поддържа
депозирания протест, като намира оправдателната присъда на СРС за неправилна и
незаконосъобразна и моли съда да я отмени. Прокурорът счита, че в хода на
проведеното разследване обвинението спрямо подсъдимия е доказано както от
показанията на пострадалата В.С., така и от приобщените писмени доказателства и
най-вече протокола за разпознаване. Излага подробни съображения за това, че СРС
неправилно е приел, че протоколът от проведеното разпознаване не може да има
доказателствена стойност. Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и
вместо това да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия В. за
виновен, като му наложи наказание в минималния или средния размер.
Гражданският
ищец В.С., редовно призована, не се явява.
Защитникът
на подсъдимия – адв. З., оспорва протеста, като
намира, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и
справедлива и следва да бъде потвърдена. Счита, че СРС правилно е обсъдил фактическата
обстановка по настоящия казус и е достигнал до правилните изводи, като е
признал за невиновен подсъдимия, тъй като не се доказва по безспорен и
категоричен начин на инкриминираната дата и час той да е извършил вменените му
действия и наред с неустановено лице да е възбудил и поддържал заблуждение у
пострадалата свидетелка С., с което да е извършил престъпление. В пледоарията
си защитата прави подробен анализ на показанията на пострадалата и на поемните
лица при разпознаването, от който извежда, че същото не отговаря на законовите
изисквания. Поддържа, че показанията на пострадалата се опровергават от
писмените доказателства по делото, поради което не следва да бъдат кредитирани.
Същевременно намира за установено от показанията на свидетелите Д. В., В.Д.и Б.С.,
че по време на инкриминирания период подсъдимият В. се е намирал на друго място.
В заключение защитата намира, че липсват доказателства, които по категоричен
начин да доказват вината на подсъдимия В., поради което моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда.
В
открито съдебно заседание подсъдимият Д.В. не се явява, поради което делото
пред въззивната инстанция е разгледано задочно в негово отсъствие по реда на чл.
269, ал. 3, т. 4, буква „б“, вр. ал. 1 от НПК.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от
страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
За
да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.
Съобразил е относимите гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, заключения на способи за доказване – експертизи и е приобщил по реда
на чл. 283 от НПК събраните на досъдебното производство писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите В.С. (дадени в
съдебно следствие и в досъдебното производство, прочетени по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК и по чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК),
Д. В.В., Б.В.С. (дадени в съдебно следствие и в досъдебното производство,
прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК),А.С.
К., Г.С. Х., П. Г. Т., В. Х. Д., Ф.Х.Г.; справка за съдимост, протокол за
разпознаване, справки от Виваком с рег. № 23941/6.11.2012 г., с рег. №
25430/26.11.2012 г. и с рег. № 939/15.01.2013 г. и заявление за регистрация на
предплатена карта, бележки за касови операции от 16.07.2012 г. от “Р.Б.”, експертно
решение за св. В.Г.С. от 27.05.2005 г.; писмо от “Р.Б.”АД с изх. № 5958/180116
и от заключението на съдебно-графическата експертиза на подписа на поемното
лице Ф. Газиев.
Настоящия
съдебен състав, след собствен комплексен анализ на всички събрани от първата
инстанция по делото доказателства намира , както след анализ на доводите в
Протеста на СРП , както и след служебна
проверка на протестирания първоинстанционен съдебен акт,счита че не
следва да излага приета за установени фактически положения, тъй като е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните прави , което е
абсолютно по своя характер и води неизменно до отмяна на постановения съдебен
акт.
Освен
императивната норма на чл.310,ал.2,изр.2-ро от НПК е налице
и утвърдена съдебна практика ,че неподписването на мотивите от съдебните
заседатели,както и от който и да е от членовете на съдебния състав , когато
Присъдата е постановена при особено мнение,разкъсва единството на диспозитива и
мотивите на съответния съдебен акт.Това проц. нарушение,равнозначно на „липса
на мотиви““, не може да бъде отстранено
от въззивната инстанция , но същевременно е отстранимо , тъй като може да бъде
коригирано при ново разглеждане на делото от друг състав на първоинстанционния
съд.
Доколкото
горното проц. нарушение предопределя изхода от въззивната проверка , то се явява безпредметно обсъждането на другите
оплаквания касателно доказаността на обвинението, както и наведените аргументи
за други проц. нарушения , свързани с процесуалната годност на определени
материали.Това е така , защото следва да се проведе отново пълноценно
първоинстанционно наказ. производство , където ще се преценяват тези
обстоятелства.
Мотивиран от горното и на основание чл.
335,ал.2,вр.чл.348,ал.3,т.2,пр.1 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
изцяло Присъда от 06.04.2016 г., постановена по НОХД
23651/2014 г. по описа на СРС, НО, 101 състав, тъй като е постановена при
съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг
състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.