Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Екатерина Николова | |
След анализ на ангажираните по делото доказателства в досъдебната фаза и като съобрази изявленията на обвиняемия съдебно заседание, съдът намира за установено следното: Производството е образувано по Постановление на РП-Б. с предложение за освобождаване на наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК на П. Ц. М.-обвиняем по ДП№5111/2013г. по описа на ОД МВР-Б. . Обвиняемият лично и чрез своят защитник не оспорват обвинението и приетите от РП фактически констатации по делото. След анализ на доказателствата от двете фази на процеса, съдът намира за установено по безспорен начин от фактическа страна следното: [фирма] е регистриран с решение № 1063 от 25.04.2006 г. постановено по фирмено дело № 586/2006 г. по описа на Окръжен съд [населено място].Този едноличен собственик се управлява и представлява от обвиняемия П. Ц. М., надлежно регистриран като такъв. Фирмата е със седалище и адрес на управление [населено място], ул.“С.“ № 18, вх.А и с основен предмет на дейност производство и търговия със строителни материали- „варови разтвори“. На 15.04.2006г. [фирма] е регистриран по реда на ДОПК в ТД НАП Б. с ЕИК по БУЛСТАТ[ЕИК], а на 12.12.2006г. фирмата е регистрирана и по ЗДДС. Първоначално счетоводител на фирмата била свидетеля Л. Г., а след 2011г. счетоводното обслужване на фирмата на М. било поето от свидетеля Ц. Ц.. Фирмата, управлявана от М. имала търговски взаимоотношения с [фирма] [населено място]. От посоченото дружество М. получавал периодични доставки на негасена вар. През 2009г. фирмата на обвиняемото лице спряла да плаща паричните си задължения към [фирма] за извършените доставки. В тази връзка в Районен съд Петрич е заведено гражданско дело №2/2011г. с иск по ЗЗД . Делото приключило с Определение № 65/08.03.2011г. и постигната между страните спогодба. Съгласно уговореното, фирмата на М. се задължава да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 82 459.81 лева с ДДС, представляваща общият сбор от неизплатени суми по издадени фактури за доставка на материали. В тази връзка бил издаден и изпълнителен лист, но поради неплащане на задълженията от взискателя е заведено изпълнително дело №291/2012г. по описа на ЧСИ Г.Ц.. След щателна проверка съдия изпълнителя не открил движимо или недвижимо имущество, парични средства, ценни книжа, банкови сметки или каквито и да било ценности, към които да се насочат вземанията. В последствие е о постигнато друго споразумение, което отново не било изпълнено от страна на фирмата на обвиняемия. Отделно от горното, фирмата на обвиняемия е била обект на извършена данъчна ревизия, която завършила с издаването на Данъчно ревизионен акт № 483/28.06.2007г.Съгласно констатираното от органа по приходите, фирмата, управлявана от обв.М. има публични задължения с общ размер на 49 721.06 лева. Съгласно приложените по делото годишни данъчни декларации, счетоводни баланси и приложения от 2007-2011г. М., в качеството му на управител на [фирма] имал следните публични задължения: по ЗДДС- данък добавена стойност за периода 01.12.2010г.- 31.12.2010г. главница в размер на 49.98 лева и лихва -18.47 лева; данък по Закона за данък върху доходите на физическите лица/ ЗДДФЛ/ за времето от 01.06.2008г.- 30.11.2010г. в размер на 4048.41 лева и лихва в размер на 2 192.22 лева; Данък общ доход /ДОО/ за периода 01.01.2008г.- 31.12.2011г. – 15 794.15 лева /лихва – 14003.95 лева/; ЗОВ/здравно осигуряване/ за периода от 01.01.2008г.- 31.12.2011г.- 5969.76 лева / лихва – 3064.97 лева/; ДЗПО /допълнително задължително пенсионно осигуряване/ - ППФ за времето от 12.07.2008г. -31.05.2009г. в размер на 240.43 лева и лихва – 482.39 лева; ДЗПО -УПФ за периода 01.01.2008г.- 31.12.2011г. – 2059.18 лева и лихва – 1694.60 лева; ФГВРС от 01.06.2008г.- 30.11.2010г.- 170.72 лева и лихва -173.26 лева. Съгласно приложените по делото копия на документи от данъчното досие на фирмата, управлявана от обвиняемия М./приложените годишни данъчни декларации, месечни справки декларации по ДДС/, [фирма] извършвала дейност до 31.12.2011г. От тази дата фирмата му не разполага с парични средства и материални актив, с които да може да извършва дейност, както и да погасява задължения си. Така констатираниет публични задължение не са изпълнени от управляваната фирма на обвиняемото лице, тъй като същата не е имала материален ресурс и актив за заплащане на тези изискуеми и ликвидни нейни задължение. Въпреки това, обвиняемото лице не подало молба в ОС-Благоевград за откриване на производство по несъстоятелност . В хода на делото е ивършена счетоводна експертиза, при която експерта е констатирал, че датата, на която [фирма] е изпаднал в неплатежоспособност е 31.12.2011 г., тъй като след тази дата обвиняемият, като едноличен собственик и управител на капитала, не е извършвал плащания към държавния бюджет и не е плащал задължения към съконтрахенти.В хода на експертизата са констатирани публичните задължения на [фирма] към НАП като орган по приходите на републиканския бюджет съгласно справки декларации по ДОО /данък общ доход/, ЗО /здравно осигуряване/, УПФ /универсален пенсионен фонд/, ППФ /професионален пенсионен фонд/,Фонд/ГВРС/гарантирани вземания на работниците и служителите/ и респ. месечни справки декларации по ДДС, които задължения възлизали на 49 721.06 лева. Според експертизата, фирмата на М. имала задължения и към [фирма] [населено място] в размер на 77 172.81лева. Съгласно приложените по делото копия на документи от данъчното досие, фирмата на М. имала задължения към финансови предприятия в размер на 173 000 лева, към доставчици – 208 000 лева и други задължения в размер на 81 000 лева. Според вещото лице К. изискуемите и ликвидни задължения на търговеца, собственост на М. са установени с влезли в сила справки и декларации. Съобразно приложеният баланс за финансовата дейност на процесната фирма, задължения на [фирма] към датата на изпадането му в неплатежоспособност-31.12.2011г. възлизат на 535 000 лева. След тази дата, вещото лице е констатирало, че фирмата управлявана и представлявана от М. не е извършвал повече плащания, тъй като не е имала и достатъчно дълготрайни материални активи и материални запаси- активи, с които да погаси задълженията си. Тази финансова невъзможност за плащания според експерта, не може да се разгледа като временно затруднение на фирмата, а именно като изпадане в неплатежоспособност. От приложената по делото справка от Окръжен съд Благоевград /л.153 том І от делото/ е установено, че обв. М. не е депозирал молба за откриване на производство по несъстоятелност/ликвидация на фирмата [фирма]. Изложените фактическа обстановка се базира на събраните в хода на досъдебната фаза и неоспорени доказателства , в това число показания на свидетелите Ц., С., Г. , счетоводна експертиза, множество счетоводни документи, справка от Окръженсъд Б. /л.153/; справка от НАП /л.158/, копия на документи от фирмено дело /л.163-л.175/; справка от РС Петрич, определение №1472/10.09.2014г.,постановено по ч.адм.дело № 627/2014г./л.6-л.7/;надлежно заверени копия на Г. за периода 2007-2011г., ведно със счетоводни баланси и приложения /л.10-л.74/, копие на Ревизионен акт № 483/28.06.2007г. /л.75/; копие на ревизионен доклад №483/19.06.2007г. /л.76-л.82/; справки декларации за ДДС /л.83-л.230/, справки декларации за ДДС /л.1-л.103/. Видно от приложеното свидетелство за съдимост обвиняемият П. Ц. М. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава VІІІ от НК. Обвиняемият не оспорва обвинението и фактите, установени с Постановлението на РП и признава вината си. Твърди, че спрял плащанията, тъй като нямяло работа и съответно реализирането на доходи от това за представляваната от него фирма към инкриминираната дата. При тези фактически дадености в казуса, съдът счита, че се доказа по несъмнен и категоричен начин, че обвиняемият е извършил от обективна и субективна страна вмененото му от РП престъпление по чл. 227б, ал.1 от НК. От обективна страна, обвиняемият в качеството си на управител и представител на фирма [фирма], след изпадане в неплатежоспособност на тази фирма и спиране на плащанията й към съконтрахенти, не е заявил това пред Окръжен съд -Благоевград . В казуса се установи с представените множество счетоводни документи за дейността на управляваната от обвиняемия фирма и след извършената счетоводна експертиза, че към 31.12.2011г., фирмата му е спряла плащанията към съконтрахенти и именно тогава е изпаднала в неплатежоспособност . Към този момент експерта установи, че този търговец е имал както публичното изискуемо и ликвидно задължение към НАП , така и към друг частно правен субект- търговец / [фирма] [населено място]/, като към НАП задължението е възлизало на сумата от 49 721.06 лева., а към [фирма] [населено място] в размер - на 77 172.81лева. Съгласно приложените по делото копия на документи от данъчното досие, фирмата на М. общо е имала задължения към финансови предприятия в този период в размер на 173 000 лева, към негови доставчици – 208 000 лева, както и други задължения в размер на 81 000 лева. Съгласно чл.608, ал.1 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни свое безспорно и изискуемо парично вземане, каквото именно е заключението на експерта за финансовото състояние на управляваната от М. фирма към инкриминираната дата.Експерта е категоричен също, че е налице траен характер на спрените плащания от фирмата на М. плащания към органите на НАП и други негови съконтрахенти. От субективна страна, деянието обвиняемият е извършила умишлено. Обв. М. е знаел, че управляваната и представляваната от него фирма е спряла плащанията си и е била в невъзможност да изплати задълженията си към държавата в продължителен период от време. Отделно от това, същият е знаел, че следва да предприеме необходимите действия за уведомяване на съда за невъзможността му да извършва плащания по изискуеми задължения и за това изпадане в неплатежоспособност на фирмата му, но не е сторил това, включително и в определеният за това 30-дневен срок, считано от датата на спиране на плащанията/ 31.12.2011г./ Твърдението на обвиняемото лице, че не му е било известно това задължение по ТЗ за подаване на заявление в съда за откриване на процедура по обяваване на фирмата в неплатежособност, съдът намира, че не може да деквалифицира престъплението като такова, тъй като съгласно установената трайна и безпротиворечива практика на Върховния съд, всеки търговец и всеки субект в търговското право е длъжен да знае своите задължения, особено ако и когато те са материализирани в нормативен акт, който се публикува в ДВ, и след публикуването на който , всички негови адресати се считат уведомени за вънзикването му в правния мир. За извършеното престъпление по чл. 227б, ал.1 НК законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” до 3 /три/ години или „глоба до пет хиляди лева”. От друга страна, съдът констатира, че обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК до момента.Според практиката на съдилищата, разглежданото престъпление е формално на неспазванÕ на нормативна разпоредба в предвиденият за това срок /ТЗ/ и от него не настъпват имуществени вреди. При налиичето на посочените кумулативни предпоставки на закона, съдът намира, че са налице процесуалните основания за приложението на чл.78а, ал.1 от НК в настоящият казус, като М. се освободи от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 227б, ал.1 от НК и за него му се наложи административно наказание -“Глоба”. Към днешна дата не се установи обвиняемия да е вземал някаква ръководна длъжност или такава свързана с права, от които да бъде лишен, поради корелативната връзка на такава негова трудова ангажираност с разглежданото престъпление, каквато хипотеза е предвидена в чл.78а, ал.4 от НК. При определяне размера на въпросното административно наказание, съдът отчете материалното положение на лицето, направените самопризнания, дадените обяснения, с които на практика съдейства за разкриване обективната истина, като всички тези обстоятелства съдът приема като смекчаващи вината такива. От друга страна обаче съдът сезира едно отегчаващо вината обстоятелство и това е високата сума на констатираните задължения на управляваната от М. фирма към НАП и други негови съконтрахенти, в това число и фирма [фирма]-гр.Земен, заради което, съдът не счита за съразмерно и отговарящо на обществената опасност на това деяние налагането на минимална административна санкция по чл.78 а, ал.1 от НК и счита, че адекватна и справедлива административна санкция за този случай и деец при превеса на смекчаващи отговорността му обстоятелства е "Глоба" в размер на 1500 лева /под средния размер и към минимума определен от законодателя/ . Мотивиран от изложеното по-горе и на основние чл.378, ал.4, т.1 от НК, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА обвиняемия П. Ц. М. – [дата на раждане] ЕГН:[ЕГН] за ВИНОВЕН в това, че след като на 31.12.2011 г. управляваната и представлявана от него фирма [фирма] с[ЕИК] е изпаднала в неплатежоспособност и спряла плащанията си спрямо своите съкотрахенти, не е изпълнил задължението си да заяви това обстоятелство пред Окръжен съд-Благоевград по предвидения за това ред в 30-дневен срок, считано от датата на изпадането в неплатежоспособността- престъпление по чл.227б, ал.1 от НК, за което на основание чл.78а, ал.1 от същия кодекс го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание “Глоба”, в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. ОСЪЖДА П. М. да заплати направените по делото разноски по сметка на РС-Благоевград в размер общо на 165 лева- за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза от досъдебната фаза и възнаграждение на вещо лице за явяване в съдебно заседание, ведно с 5.00лв.-ДТ за служебно издаване на ИЛ. Решението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд-Благоевград в 15-дневен срок, считано от днес. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |