О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 178
гр. Попово, 07.02.2024 г.
Поповският районен съд, в закрито
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като
постави на разглеждане гр.д. № 416/20 г.
по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба, подадена от П.С.П. ***, чрез пълномощник: адв. Б. К.
от ТАК, против ЗК *****, с посочено в исковата молба правно основание: по чл.
124 от ГПК, с искане: съдът да признае за установено по отношение на страните,
че за периода 01.06.1994 г. – 01.06.1995 г. ищецът е бил назначен на длъжността
„механизатор“ в ЗК „Напредък“ – с.
Светлен.
Ищецът твърди
в исковата си молба, че от 01.06.1994 г. започнал работа в ЗК *****, като към
момента на подаване на исковата молба все още работел там като технолог.
Тъй като му
предстояло пенсиониране, започнал подготовка на документацията и установил, че
за периода 01.06.1994 г. – 01.06.1995 г. в трудовата му книжка била записана
длъжността „домакин“, което не отговаряло на истината. За този период той бил
назначен на длъжност „механизатор“ , но едновременно изпълнявал и длъжността
„домакин“ и „ГСМ“.
Твърди, че е
завършил средно образование в ССТ със специалност „механизатор“, но в същото
време вътрешната организация и работата в кооперацията налагали практически да
изпълнява и останалите две длъжности.
Твърди, че
различните длъжности са различни категории труд и това щяло да се отрази върху
определяне размера на пенсията, която щял да получава.
Предвид
изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че за периода 01.06.1994 г. –
01.06.1995 г. е бил назначен на
длъжността „механизатор“ в ответната кооперация.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ЗК *****, чрез
пълномощник: адв. **от ТАК, в който е изразено становище за неоснователност на
предявения иск.
Твърди се, че
били налице надлежно оформена за процесния период трудова книжка, респ. трудов
договор, установяващи длъжността на която ищецът е бил назначен в кооперацията,
а именно: домакин. Липсвали допълнителни заповеди, както и други документи,
установяващи вменяване на други трудови функции и длъжности, които ищецът да е
изпълнявал. Не му били внасяни допълнителни осигуровки за това, както и не му
бил заплащан допълнителен труд за такива длъжности.
Счита, че в конкретния
случай спорът е единствено за категорията труд, която ищецът е полагал, но според чл. 104, ал. 10 от КСО категорията
труд, както и дейността по чл. 69 и чл. 69а не могат да се доказват със
свидетелски показания.
Обстоятелството,
което ищецът навеждал в исковата молба, че бил завършил ССТ със специалност
„механизатор“, не отговаряло на действителността, тъй като ищецът притежавал диплома за завършено средно
образование от Техникум по механотехника.
Освен
това, за да се приемело за доказано, че реално ищецът е бил назначен на
длъжност „механизатор“, което не отговаряло на действителното правно положение,
същият е следвало да полага характерния за тази длъжност труд, но не
инцидентно, а ежедневно и най-вече покривайки необходимите почасови ставки, което
в конкретния случай не било налице.
Предвид
изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
От
правна страна съдът приема следното:
По
процесуалния въпрос допустимо ли е установяване по съдебен ред на факта на
положен трудов стаж на конкретна длъжност
през определен период от време, правното значение на който е във връзка
с установяване категорията труд при пенсиониране, е налице практика на ВКС,
обективирана в **************ВКС, 3 г.о. Според посочените решения,
установяването на факта на положен трудов стаж на конкретна длъжност с
конкретна трудова функция е относимо към категоризацията на труда, респ. към
установяване на права в пенсионното производство. Затова искът на
работника/служителя за установяване по съдебен ред на факта на положен трудов стаж през
определен период от време на конкретна длъжност, респ. трудова функция, е по
своята същност иск за установяване на факт с правно значение, относим към
установяване на категорията труд при пенсиониране. А съгласно чл. 124, ал. 4,
изр. 2 от ГПК предявяването на такъв иск
по съдебен ред е недопустимо, тъй като исковете за установяване на съществуването
или несъществуването на факти с правно значение са допустими само в случаите,
изрично предвидени в закон.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав на съда приема, че предявеният иск е
недопустим, поради което и исковата молба подлежи на връщане, а производството
по делото – на прекратяване, на основание чл. 130 от ГПК. Отделно от
изложеното, дори и да беше допустим, разгледан по същество, искът би бил
неоснователен, тъй като обстоятелствата, които се домогва да докаже ищецът в
настоящия случай, не могат да се доказват със свидетелски показания, а това са
единствените доказателствени искания в исковата молба и не се твърди наличие на
други доказателства, които да могат да бъдат събрани по делото.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА
искова молба, подадена от П.С.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощник: адв. Б. К. от ТАК, против
ЗК ***** представлявана от председателя ***, с посочено в исковата молба правно
основание: по чл. 124 от ГПК, с искане: съдът да признае за установено по
отношение на страните, че за периода 01.06.1994 г. – 01.06.1995 г. ищецът е бил
назначен на длъжността „механизатор“ в
ЗК „Напредък“ – с. ****, ПОРАДИ НЕДОПУСТИМОСТ на предявения иск, на основание
чл. 130 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 416/2020 г. по описа на Районен съд – П.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му,
пред Окръжен съд – Т.
СЪДИЯ: