Решение по дело №72/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			31.07.2020
					Дупница

 

Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	22.07.		2020

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Румяна Агонцева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		72		2020

 

                              дело №                          по описа за                          г.

 

И.В.Ш., ЕГН **********, e предявил срещу С.С.В., ЕГН **********, В.Г.В., ЕГН **********, И.В.Г., ЕГН ********** и Н.В.Г. – К., ЕГН **********, отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. С решение № 304/29.11.2019 г. по в.гр.д. № 407/2019 г. по описа на ОС - Кюстендил е обезсилено решение № 97 от 11.02.2019 г., постановено по гр. дело № 1256/2018 г. по описа на ДнРС и делото е върнато за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск за собственост.

Ищецът твърди, че е собственик на основание наследство и давност на имот №009031, находящ се в землището на с. Ресилово, м. ”Средните”, представляващ полска култура от 5130 кв.м., шеста категория, при съседи: имоти № 009001, № 009002, № 009032, № 009063, № 000055. Собствеността върху посочения имот е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Стаменко И. Гиздов, починал на 23.11.1969 г., към които спадала и съпругата на ищеца Драгана Стаменова Шикерова, починала на 14.01.2002 г.

От възстановяването на имота през 1995 г. само ищецът го ползва, стопанисва и владее; никой не е оспорвал владението му, поради което е придобил по давност собствеността върху него в периода от 1995 г. до  момента. Случайно през м.06.2018 г. ищецът разбрал, че ответницата С.С.В. въз основа на нотариален акт по обстоятелствена проверка е призната за собственик на имота и тя и съпругът й В.В. са продали имота на И.В.Г. и Н.В.Г..

Поради това искането е за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на имота; на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт №58, том І, рег.№ 0780, н.д.№ 50/2018 г. по описа на нотариус С. Милева.

В хода на производството – на 13.06.2020 г. – е починал ищецът и като страна на основание чл.227 ГПК са конституирани неговите наследници по закон /л.37/ - В.И.З., ЕГН **********, В.И.В., ЕГН ********** и Р.И.Д., ЕГН **********, които чрез упълномощения от тях процесуален представител поддържат предявения иск.

В постъпилите отговори от С.С.В. и Н.В.Г. – К. се оспорва иска и се сочи, че С.С.В. – дъщеря на Стаменко И. Гиздов, от възстановяването на имота го владее, никой от другите наследници не е оспорил владението й, поради което е придобила собствеността по давност. На ищеца е известно това обстоятелство, тъй като на 20.04.2015 г. тя му предоставила процесния имот под наем. Твърди се извършена през 1997 г. неформална делба на наследствените имоти между наследниците на Стаменко И. Гиздов, при която С.С.В. получила в дял процесната нива и оттогава я владее.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

С доклада по делото е прието за безспорно, че собствеността върху процесния имот е възстановена на наследниците на Стаменко И. Гиздов, починал на 23.11.1969 г., сред които е Драгана Стаменова Шикерова, починала на 14.01.2002 г., както и С.С.В.. Възстановяването на правото на собственост е извършено с решение № 3 от 04.09.1995 г. на ПК – Сапарева баня. Не е спорно, че И.В.Ш. е съпруг на Драгана Стаменова Шикерова.

С нотариален акт №198, том І, рег.№ 1577, д.№ 180/2018 г. по описа на нотариус Ст. Сотиров на 15.05.2018 г. И.В.Ш. е признат за собственик на процесния имот на основание наследство и давностно владение.

Ответницата С.С.В. е призната за собственик на основание давностно владение на същия имот с нотариален акт №58, том І, рег.№ 0780, н.д.№ 50/2018 г. по описа на нотариус С. Милева на 27.04.2018 г. С нотариален акт №63, том І, рег.№ 0826, д.№ 55/2018 г. по описа на нотариус С. Милева на 03.05.2018 г. С.С.В. и В.Г.В. продали на И.В.Г. и Н.В.Г. – К. описания имот.

С отговора ответниците са представили договор от 20.04.2015 г., с който С.С.В. е предоставила процесния имот под наем на ищеца за стопанската 2014 – 2015 г. От ОС „Земеделие” – Сапарева баня е изискан оригиналът на договора, като в постъпилия отговор се сочи, че в службата се съхранява копие от договора, предоставено от И.В.Ш. със заявление за регистриране от 21.04.2015 г. /л.41-42 от гр.д. №1256/2018 г./ Приложеното към заявлението копие от процесния договор е с идентично съдържание с представеното от ответниците. Заявлението за представяне на договора за наем е от името на ищеца и е подписано.  

От показанията на свидетеля В. Джаджаров се установява, че след земеделската реституция в продължение на много години изораването на процесната нива му е възлагано от ищеца, който я ползвал. От показанията на свидетеля   се установява, че еднократно – през 2007 г. или 2008 г., той е изорал нивата по поръка на ищеца. 

Според свидетеля Валери Гиздов – племенник на С.С.В., първоначално след възстановяването на собствеността имотът бил стопанисван от С. и неговия баща; през 2014 г. С. предоставила имота на ищеца и оттогава той го стопанисва.

Свидетелят   сочи, че има имот в съседство с процесния и от разговори с брата на С.С.В. – , знае, че през 1998 г. наследниците поделили имотите от баща им и процесният се паднал на С.. Оттогава тя и семейството й ползвали нивата до разболяването на мъжа й, когато за една година предоставили ползването на нивата на ищеца.   

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е допустим съгласно разясненията, дадени с ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, предвид претендираното право на собственост от ищеца върху процесния имот и оспорването му от ответниците посредством снабдяването с нотариален акт за имота и разпореждането с него. Налице е правен интерес за предявяване на иска срещу праводателите и приобретателите по разпоредителната сделка с процесния имот съгласно разясненията, дадени с ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК.

В тежест на ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственици, съобразно твърдяното придобивно основание, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответниците.

Наследниците, предявили иск за защита на право, притежавано от техния наследодател, са обикновени, а не необходими другари, тъй като всеки другар има самостоятелно материално-правно положение /Решение № 221 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2011 г., I г. о., ГК/. С предявения от част от сънаследниците иск е въведен спорен предмет относно техните материални права. Неупражненото от останалите сънаследници право не е процесуална пречка за разглеждането на иска по същество и неговото уважаване, респективно отхвърляне следва да касае само правата на тези сънаследници, поискали установяване правото им на собственост /Решение № 953 от 26.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1115/2000 г., II г. о./.

Другарите помежду си не са обвързани от силата на пресъдено нещо. Те са обвързани от констатациите, които съдът е направил в мотивите, относно общите факти. Ето защо, при успешно проведен иск за собственост от наследниците на един наследодател против лицето, което неоснователно владее имота, не може да се счита, че споровете между сънаследниците относно участието им в съсобствеността и дяловете им са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по иска за собственост, след като тези отношения не са били предмет на спора /Решение № 50 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6235/2013 г., II г. о., ГК/, какъвто е и конкретният случай /в този смисъл и Решение № 247 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 449/2011 г., I г. о., ГК/.

Предвид посочените принципни положения, в тежест на ответниците по конкретното производство е установяването на придобиването по давност на наследствения дял от процесния имот на Драгана Стаменова Шикерова - съпруга на ищеца, починала на 14.01.2002 г.; извън предмета на спора са правата на останалите сънаследници върху имота.

Не е спорно, че С.С.В. е един от наследниците на Стаменко И. Гиздов, починал на 23.11.1969 г., на които е възстановено правото на собственост върху процесния имот с решение № 3 от 04.09.1995 г. на ПК – Сапарева баня. Ответницата С.С.В. твърди, че е придобила собствеността върху целия имот по давност в периода след 1995 г. до 2018 г.

Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

В конкретния случай е безспорно установено, че с решение № 3 от 04.09.1995 г. на ПК – Сапарева баня собствеността е възстановена в полза на наследниците на Стаменко И. Гиздов. Следователно основанието, на което е установена фактическата власт от неговите наследници, показва съвладение.

Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. 

Относно извършването на такива действия съдът кредитира показанията на свидетеля  , предвид притежавания от него имот в съседство на процесния, респ. - възможността за обстойни наблюдения на стопанисването му. От показанията на този свидетел се установява извършването през 1998 г. на неформална подялба на наследствените имоти между наследниците на Стаменко И. Гиздов, при която процесната нива е предоставена на С.С.В.. Показанията на останалите свидетели не противоречат на установената неформална подялба, тъй като свидетелят  и свидетелят Валери Гиздов установяват предоставянето от С.С.В. на имота за ползване от ищеца, а свидетелите В. Джаджаров и   единствено са извършвали обработка на имота по поръка на ищеца и не свидетелстват за отношенията между сънаследниците.

Действие, показващо своенето на имота от ответницата, е предоставянето му под наем на ищеца през 2014 г. Представеният от ответницата договор е оспорен от ищеца, като в откритото производство по чл.194 ГПК е изискан оригиналът на договора от ОС „Земеделие” – Сапарева баня. Установено е, че в службата се съхранява копие от договора, което обаче е представено там от ищеца с подписано от него заявление и върху копието е поставена заверка „вярно с оригинала” от ищеца. Поради това непредставянето от ответниците на оригинала на договора има последиците по чл.183 ГПК само по отношение на приложеното към писмения отговор копие. Копието, изискано от ОС „Земеделие” – Сапарева баня, е представено пред административния орган за регистрация от ищеца, който е удостоверил съответствието му със съхранявания от него оригинал. Заявлението на ищеца за регистрация на договора за наем представлява подписан от него частен документ и има доказателствена сила за неизгодните за него обстоятелства – сключването на процесния договор за наем на процесния имот. Следователно оспорването на договора за наем, сключен на 20.04.2015 г. между ищеца и С.С.В., не е доказано.

Поради това съдът приема за установено, че в периода след 1998 г. С.С.В. въз основа на извършената неформална подялба на наследствените имоти е упражнявала фактическа власт върху процесния имот като свой и през 2008 г. е придобила по давност собствеността върху наследствения дял от имота на Драгана Стаменова Шикерова; ползването от ищеца на имота е осъществявано със съгласието на С.С.В. – с предоставянето му от нея за ползване, както неформално /видно от показанията на Валери Гиздов/, така и с изричен договор за наем за 2014 г. – 2015 г.

Предвид установеното по делото сключване на посочения договор за наем, е неоснователно възражението на ищеца за придобиване на имота по давност. Постигането на съгласие със С.С.В. ищецът да ползва имота в качеството на наемател опровергава твърдението за упражнявано владение в периода след 1995 г. По делото не са събрани доказателства за такива действия на ищеца, с които да е демонстрирал пред ответниците и другите наследници намерението си да счита имота за свой. Свидетелските показания за стопанисването на имота от ищеца установяват единствено факта на ползването, не и отношенията на ищеца с другите съсобственици.  Той е демонстрирал намерение да владее целия наследствен имот едва през 2018 г., посредством снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка, като до настоящия момент давностният срок не е изтекъл /с предявяването на иска не е прекъсната давността на основание чл.84 ЗС вр. с чл.116, б. «б» ЗЗД за ищеца - Решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г., I г. о./.

Поради гореизложеното съдът приема, че ответницата С.С.В. е придобила по давност наследствения дял от процесния имот на Драгана Стаменова Шикерова и искът за признаване за установено, че ответниците не са собственици на имота, следва да се отхвърли; неоснователен е и искът за отмяна на нотариален акт №58, том І, рег.№ 0780, н.д.№ 50/2018 г. по описа на нотариус С. Милева.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат разноските, направени от ответниците С.С.В. и Н.В.Г. – К. по водене на делото за адвокатско възнаграждение, в размер общо на 800 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :          

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.З., ЕГН **********, В.И.В., ЕГН ********** и Р.И.Д., ЕГН **********, като правоприемници на починалия на 13.06.2020 г. ищец И.В.Ш., ЕГН **********, срещу С.С.В., ЕГН **********, В.Г.В., ЕГН **********, И.В.Г., ЕГН ********** и Н.В.Г. – К., ЕГН **********, иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на имот №009031, находящ се в землището на с. Ресилово, м. ”Средните”, представляващ полска култура от 5130 кв.м., шеста категория, при съседи: имоти № 009001, № 009002, № 009032, № 009063, № 000055; ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт №58, том І, рег.№ 0780, н.д.№ 50/2018 г. по описа на нотариус С. Милева.

ОСЪЖДА В.И.З., ЕГН **********, В.И.В., ЕГН ********** и Р.И.Д., ЕГН **********, да заплатят на С.С.В. и Н.В.Г. – К. направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: