Р Е Ш Е Н И Е
№ 260102 25.03.2021 г. гр.С.З.СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен състав,
в
открито съдебно заседание, проведено на десети март две хиляди двадесет и първа
година,
в
следния съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС А.
Секретар: Таня Кемерова
като
разгледа докладваното от съдия Атанас А. в.гр.д.№ 1093 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на С.Г.Т. от гр.Г. против решение № 260168/15.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1557/2020
г. по описа на Казанлъшки районен съд.
Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Излагат се оплаквания, че изводите на първоинстанционния съд относно съответствието на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ с нормативните изисквания на чл.195
от КТ са неправилни, т.к. в
нея не се съдържа никаква конкретизация по време на
извършените от работника нарушения на трудовите му задължения.
Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените
правила първоинстанционният съд
не е обсъдил всички относими доказателства /писмени доказателства и свидетелски показания на свидетелите
Ц. и Д./, което от своя страна е довело до погрешни правни изводи, че е налице неизпълнението на трудовите задължения от страна на
С.Г.Т., послужило като основание за налагане на дисциплинарното му наказание.
Съществено нарушение било допуснато от първоинстанционния
съд и при преценката за съответствието на наложеното от
работодателя дисциплинарно наказание съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е било
извършено и поведението на
работника, т.к. не било взето предвид
обстоятелството, че предходната
заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ все още не е била влязла в сила.
Претендира се отмяна на обжалваното
решение и постановяването на ново, с което предявените от въззивника искове по чл.344,
ал.1, т.1 т.2 и т.3 от КТ бъдат уважени,
като му бъдат
присъдени сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
е постъпил отговор на въззивната
жалба от от насрещната страна „Д.Г.С.„Г.““ ДП
/ДП ДГС - Г./, в който се излага становище за неоснователност
на въззивната жалба.
Излагат се подробни съображения,
че неизпълнението на трудовите
задължения от страна на С.Г.Т., послужило като основание за налагане на дисциплинарното му наказание, е
било доказано от работодателя по несъмнен начин.
Оспорва се твърдението за допуснато
от първоинстанционния съд
нарушение на материалния закон, като
се посочва, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание съдържа всички реквизити по чл.195 от КТ, а събраните
по делото доказателства установяват, че неизпълнението на
трудовите задължения от
страна на С.Г.Т., послужило като основание за налагане на дисциплинарното му наказание са били извършени в рамките на едногодишния срок от извършване
на нарушението /след 03.01.2020 г. и преди 14.02.2020 г./.
Несъмнено било доказано и обстоятелството, че нарушението на трудовата
дисциплина от страна на въззивника е тежко, поради което
и наложеното му
дисциплинарно наказание съответствало на тежестта на нарушението.
Поради това преценката на съда за съответствие на наложеното от работодателя наказание с тежестта
на нарушението била правилна,
като в тази връзка правилно било отчетено е наличието на предходно извършено нарушение на трудовата дисциплина от страна на С.Г.Т., за което му било наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
влязло в сила в хода на производството.
Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение и присъждането на разноските
пред въззивната инстанция.
В откритото съдебно
заседание въззивникът се представлява от
пълномощник-адвокат чрез когото поддържа въззивната
жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с
което предявените кумулативно обективно съединени искове бъдат уважени.
Претендира присъждането на разноските пред двете съдебни инстанции, прави
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемото предприятие се представлява от пълномощник-адвокат, чрез
когото оспорва въззивната жалба и пледира за
потвърждаване на първоинстанционното решение и за
присъждането на разноски.
След обсъждане твърденията и възраженията на страните, въз основа на
събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от С.Г.Т. срещу ДП ДГС - Г., с която са били
предявени кумулативно обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от КТ за признаване на дисциплинарното уволнение на ищеца за незаконно и
неговата отмяна; възстановяване на заеманата допреди уволнението му длъжност
„началник на горско стопански участък „С.““ и присъждане на обезщетение за
времето на оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение в
размер на 6 600 лв. По реда на чл.214 от ГПК искът по чл.344, ал.1 т.3 от КТ е бил увеличен по размер, като е бил заявен за сумата от 7 860 лв.
Ищецът е изложил
твърдения, че е бил с ответника в трудово правоотношение за периода от
25.08.1987 г. до 18.03.2020 г., по силата на което преди прекратяването на
правоотношението е заемал длъжността „началник на горско стопански участък „С.““.
Сочи, че на
18.03.2020 г. при условия на отказ му била връчена заповед № РД-11-4/17.03.2020
г., с която на основание чл.192, ал.1 от КТ вр. чл.190,
ал.1 т.7 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а
трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.330, ал.2 т.6 КТ.
Твърди, че
уволнението му е незаконно, т.к. заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание не била мотивирана съгласно изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, т.к.
в нея нарушенията на трудовата дисциплина не били описани пълно и ясно, вкл. не
били посочени конкретни периоди от време, през които те са били извършени.
Дисциплинарните нарушения не били посочени по разбираем начин, който да е
възможност на работника да проведе пълноценно своята защита. Не било спазено и
изискването за пълно и изчерпателно посочване на законовия текст, въз основа на
който се налага дисциплинарното наказание.
Оспорено е извършването
на нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца, предвид че контролът
по отношение на незаконната сеч, кражби или нарушения при ползването бил
възложен на други конкретни служители на горското стопанство, а от своя страна
работодателят не бил изложил никакви факти относно наличието на подадени
сигнали или съставени актове за констатирани нарушения в конкретните отдели от
участъка, като липсвала и информация дали е била търсена дисциплинарна
отговорност или друг вид отговорност и от горските стражари за наличието на
незаконна сеч, кражби или нарушения при ползването.
Уволнението се
оспорва като незаконно и поради несъобразяване на тежестта на нарушението с
вида на наложеното наказание, като в тази връзка било пропуснато да се отчете,
че предходно наложеното на ищеца със заповед от 14.02.2020 г. наказание
„предупреждение за уволнение“ не било влязло в сила, а по този начин било
допуснато грубо нарушение на чл.189, ал.1 от КТ.
Незаконността на
уволнението произтичала и от неспазена процедура, т.к. в искането за даване на
обяснения не били посочени точно, ясно и конкретно допуснатите от работника
нарушенията на трудовата дисциплина, и не бил очертан периода от време през
които те са извършени. Също така не било посочено, че искането за предоставяне на
обяснения е във връзка с образувано дисциплинарно производство.
С подадения
отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете, като е заявил
възражения за погасяването им по давност и за неоснователността им по същество.
Изложени са доводи,
че извършеното уволнение е законосъобразно, т.к. е била спазена процедурата за
налагане на дисциплинарно наказание, същото е било наложено с мотивирана
заповед за извършени от въззивника тежки нарушения на
трудовата дисциплина, които от своя страна са обусловили налагането на
най-тежкото дисциплинарно наказание –уволнение.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел, че исковете
са неоснователни, т.к. дисциплинарното уволнение на С.Г.Т. е било извършено от работодателя законно.
От събраните от Казанлъшкия районен съд писмени доказателства
се установява, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което
С.Г.Т. е работил в предприятието
на ДП ДГС - Г., на длъжността „началник
на горско стопански участък „С.““.
Съгласно
връчената му длъжностна характеристика част от основните му трудови задължения са
да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в горскостопанския
участък; да ръководи и участва в проучването, прогнозирането и осъществяването
на дейностите по семесъбиране, разсадниково
производство, горска семепроизводствена база,
залесяване, стопанисване и охрана на ГТ в поверения му участък; да извършва
маркиране, сортиментиране и комплектоване
на лесосечния фонд и да изготвя сортиментна
ведомост и да извършва инвентаризация на горските култури в участъка; да
организира и участва в изготвянето на проекто-сметната
документация за участъка, както и проекто-разчета по
приходната му част, изготвя проекти за комплектовката
и окончателната комплектовка на участъка, упражнява
контрол по извеждане на сечите; организира, участва и
отговаря за изготвянето на технологичните проекти по залесяването и проекто-сметната документация за горскостопанската дейност
в ГСУ; контролира, приема и отговаря за количеството и качеството извършена
работа по ЛКМ, подписва и отговаря за верността на първичните документи;
участва в подготовката на документацията за предоставяне на дейностите за
ползванията в горите; следи и отговаря за спазване на дисциплината на сечта и извоза на дървесината; контролира и координира работата на техн.дърводобив и горските стражари в ГСУ; контролира
изпълнението на технологичните планове в ГСУ; контролира спазването на
технологията по ползванията на горите;следи за всички нарушения на законите в
горите и др.
Със заповед от
17.03.2020 г., връчена на Т. при условията на отказ на 18.03.2020 г., на
основание чл.192, ал.1 вр. чл.190, ал.1 т.7 от КТ
–други нарушения на трудовата дисциплина, работодателят му е наложил
дисциплинарно наказание „уволнение“ за следните нарушения : 1.Направа на просека в отдел 290“а“ в землището на с.Е., общ.Г., която не е ограничена на терена и не е отразена в технологичния план на насаждението;
2.изграждане на тракторен път
в отдел 290“г“ в същото землище без разрешена техническа сеч и направа на
просека, която не е ограничена на терена
и не е отразена на технологичния
план на насаждението - нарушение на чл.53, ал.7 от Наредба №8 за сечта в горите; сечта е изведена
в почти 100% от одобреното за сеч насаждение, няма налична дървесина
на временен склад и в сечището до момента на проверката няма издавани превозни билети от този отдел- нарушение
на чл.211, ал.1 от ЗГ. Посочените нарушения били констатирани
от служители на РДГ гр.С.З.при проверка на 14.02.2020
г. извършена в негово присъствие,
за което са съставени констативни протоколи сер.ИОО №143287 и сер.ИОО №143288, подписани от С.Т.
без възражения. Констатациите са потвърдени и от допълнителна проверка, извършена от инж.
Р.П.-зам.директор в ДП „ДГС Г.“ и представени с доклад вх.№ КД-03-1/20.02.2020 г. Като
мотиви за налагане на наказанието са посочени, че С.Т. като началник на ГСУ не
е изпълнил задълженията
си по трудова характеристика да организира,
контролира и отговаря за цялостната дейност в горско стопанския участък; да упражнява контрол по извеждане на сечите; да отговаря за спазване на дисциплината на сечта и извоза на дървесина; да контролира изпълнението на технологичните планове и спазването на технологията по ползването на горите; да следи за всички
нарушения на ЗГ и нормативните документи, което може да се определи като тежки
нарушения на трудовата дисциплина. За предишно нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 от КТ - неизпълнение на възложената
работа и неспазване на техническите
и технологични правила затова
че в отдел 233“м“ са направени
4 броя просеки, които не са очертани на терена с боя, не е изготвен карнет-опис и не са нанесени на технологичния план, служителят е наказан със заповед №РД-11-1/14.02.2020 г. с „предупреждение за уволнение“. В заповедта
е посочено, че от С.Т. са поискани обяснения с писмо от 05.03.2020 г. и той е
дал такива на 09.03.2020 г., в които е твърдял, че за отд.290“а“
не е установил незаконна сеч, а след сигнал на ползвателя/без посочена дата/
установил, че били отсечени около 15-20 дървета без КГМ. Разпоредил на колегите
си/без посочени имена/ да съставят констативен протокол. За отд.290“г“
твърдял, че се били разбрали с фирмата за трасиране за нов път.Директора на ДП „ДГС - Г.“ не бил уведомен писмено за незаконна сеч,
кражба или нарушения при ползването в отд. 290“а“
и 290“г“ до момента на проверката от РДГ-С.З..
От представените от
работодателя писмени доказателства се установява, че на 06.01.2020 г. С.Г.Т., в качеството му на началник на ГСУ-С. е
рапортувал на директора на ДП „ДГС - Г.“ за извършена
извънредна проверка на ОУ „Е.“ по повод смяната на горския стражар. Съгласно
протокола от проверката не са били констатирани нарушения, в т.ч. незаконна
сеч. Сечищата са в добро състояние, а сечта се извежда съгласно технологичния
план.
С писмо от
30.01.2020 г. директора на Ю.Д.П.– С. е уведомил директора на ДП „ДГС - Г.“, че при извършена проверка от мобилни
контролни екипи на 15.01.2020 г. е било констатирано нарушение на територията
на ДП „ДГС - Г.“ в подотдели 233“м“ и 232 „т“, отнасящо се до извършена
незаконна сеч.
От своя
страна директорът на ТП „ДГС - Г.“ е
поискал писмени обяснения от С.Г.Т., в качеството му на началник на ГСУ-С., и
след получаването на обясненията, със заповед № РД-11-1/14.02.2020 г. му е
наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Заповедта е била
връчена на Т. на 17.02.2020 г.
С
констативен протокол сер.ИОО №143287 е била извършена
проверка от служители на РДГ-С.З.в ДГС Г., землището на с.Е., отд.290 „а“. Констатирано е, че в насаждението има просека
с ширина от 5 м. и дължина 60 м., която не е ограничена на терен и не е
отбелязана в технологичния план на насаждението.Сеч на дървета с преобладаващи
големи диаметри, отбелязани със синя боя на пъна и без отпечатък от КГМ.
С
констативен протокол сер.ИОО №143288 е била извършена проверка от служители на
РДГ-С.З.в ДГС Г., землището на с.Е., отд.290 „г“.
Констатирано е,че е изграден тракторен път с верижна машина, с дължина 100 м. и
ширина 5 метра, без да е разрешена техническа сеч. Просеката не е ограничена на
терена и не е отразена в технологичния план на насаждението.Сечта е изведена в
80 % от насаждението; няма налична дървесина на временен склад и сечището. До
момента на проверката не са издавани превозни билети. Наличие на едро-размерни
пънове, отбелязани със синя боя, но без отпечатък от КГМ.
Двете
проверки са били извършени в присъствието на С.Г.Т., а констативните протоколи
са били подписани от него без възражения.
Препоръчано
е извършването на повторна проверка, която да уточни размера на нарушенията.
Повторната
проверка е била извършена от Р.П. – зам.директор на ДП „ДГС – Г.“ и обективирана в доклад от 20.02.2020 г. Резултатите са
потвърдили констатациите при проверките, извършени на 14.02.2020 г. и обективирани в двата констативни протокола. Установено е
било, че в отдел 290 „а“ по дисциплина на ползването имало направена просека,
която не е отразена в ТП и на терена. Имало отсечени три едро-размерни
немаркирани дървета, както и множество тънки дървета от габър и мъждрян с диаметър от шест до десет сантиметра.Дърветата са
били отсечени и след това прерязвани ниско до почвата, за да се движат
безпрепятствено камионите. Имало маркирани, неотсечени дървета на корен в
долната част на буквата, а като цяло сечта
била изведена на ¾ от площта. Имало отсечени 150 плътни лежащи кубични
метра дървесина, от които с превозни билети е била експедирана 22 плътни
кубични метра дървесина.В сечището имало 0,5 пространствени кубически метра
дървесина.Липсвали документи за експедицията на 128 плътни кубични метра
дървесина.
В отдел
290“г“ по дисциплина на ползването имало направен тракторен горски път, който
не е бил отразен в ТП и на терена. Имало отсечени десет едро-размерни
немаркирани дървета.Дърветата били отсечени и изкоренени с булдозер, който бил
оформил пътно платно.Дължината на пътя била 100 метра, ширината –три
метра.Намерени били и 20 бр. отсечени немаркирани дървета на цялата площ. Сечта
била приключила на цялата площ,в резултат на което били добити 71 кубически метра
лежаща маса. В сечището нямало дървесина на склад.До момента нямало пуснати
превозни билети.Липсвали документи за експедицията на 75 плътни лежащи
кубически метра дървесина.
С писмо-искане изх.№ ОГ-03-8/05.03.2020 г., връчено на работника на 06.03.2020 г., работодателят е поискал от С. Г.Т. писмени обяснения на
основание чл.193, ал.1 от КТ за констатациите при извършената проверка от служители на РДГ-С.З.на 14.02.2020 г. с констативни протоколи №143287 и №143288
и последващата проверка от зам.директора
Р.П., в отдел 290“а“: относно направена просека, която не е отразена в технологичния план и
не е ограничена на терена, за изведена сеч върху ¾ от площта и добита
дървесина, равняваща се на
150 плътни куб.м., експедирани с превозни билети 22 куб.м. и липса на отсечена дървесина на
временен склад и в сечището, както
и за отсечени немаркирани дървета; и в отдел 290“г“: за направен
тракторен път, без да е
разрешена техническа сеч и просеката
не е отразена на технологичния
план и не е ограничена на терена, за отсечени немаркирани дървета, за изведена сеч върху цялата площ на сечището, добита дървесина, равняваща се на 71 плътни куб.м., за липсата на превозни билети за транспортирането и и констатации,
че няма налична отсечена дървесина на временен склад и в сечището,
за експедирани 8.8 плътни куб.м. дървесина с ПБ №4402239 и
ПБ №4402582 от 27.02.2020 г. след като по констативен протокол №143288/14.02.2020 г. е установено, че сечта е изведена и
няма налична дървесина на временен склад и в сечището.
На 09.03.2020 г. С.Г.Т. е депозирал писмените
си обяснения вх.№ ОГ-03-9/20/10 от 09.03.2020 г.
Не се спори между страните, че след дисциплинарното
му уволнение С.Г.Т. е
останал без работа за периода от 18.03.2020 г. до 11.06.2020 г. За времето, включващо дните 12-ти, 13-ти,
16-ти и 17-ти юни 2020 г. е работил по срочни трудови договори за срок от по
един ден, като берач на череши, и брутно трудово възнаграждение от 13,87 лв.
След 17.06.2020 г. отново е останал без работа.
Последното
получено от С.Г.Т. брутно трудово възнаграждение за месец февруари 2020 г. е
било в размер от 1320 лв.
Въззивният съд не
обсъжда сред доказателствата събраните от Казанлъшкия районен съд показания на
свидетелите И. Д. и Ц.Ц., т.к. същите са били
допуснати и събрани в нарушение на разпоредбата на чл.312, ал.2 от ГПК.
Препис
от разпореждането по чл.312, ал.1 от ГПК е било връчено на ТП „ДГС - Г.“ на
08.09.2020 г., а на С.Т. – на 09.09.2020 г.
Исканията
си за допускане и събиране на гласните доказателства страните са направили в
проведеното на 08.10.2020 г. открито съдебно заседание, т.е. след изтичане на
едноседмичния срок, в който страните следва да вземат отношения по доклада и да
направят своите искания, в т.ч. и за допускане и събиране на непосочени с
исковата молба и отговора й доказателства.
Допускането
и събирането на тези гласни доказателства е станало при допуснато съществено
процесуално нарушение, а въззивният съд обсъжда
наличието му във връзка с очертания с въззивната
жалба предмет на въззивно обжалване, в частност
оплакването, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният
съд не е обсъдил всички относими доказателства /в това число показанията на свидетелите Ц. и Д./, което от
своя страна е довело до погрешни правни
изводи.
Въз основа на така установените факти съдът
направи следните правни изводи:
Въззивната
жалба е редовна и е допустима, т.к е подадена от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно, по следните
съображения:
Предявените искове
не са погасени по давност, т.к. същите са предявени в двумесечния срок по
чл.358, ал.1 т.2 от КТ, при спазване на разпоредбата на чл.3 т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците.
Според настоящия
въззивен състав при правилно установени релевантни
обстоятелства първоинстанционният съд е приложил
правилно материалния закон, а фактическите и правните му изводи са обосновани,
като не са налице твърдените във въззивната жалба
съществени процесуални нарушения
Ето защо въззивният съд препраща по реда на чл.272 от ГПК към
мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
Събраните пред първоинстанционниян съд писмени доказателства несъмнено
установяват, че въззивникът Т. не е изпълнил
трудовите си задължения да организира, контролира
и отговаря за цялостната дейност в горско стопанския участък; да упражнява контрол по извеждане на сечите; да отговаря за спазване на дисциплината на сечта и извоза на
дървесина; да контролира изпълнението на технологичните планове и спазването на технологията по ползването на
горите; да следи за всички нарушения на ЗГ и нормативните документи, т.к. е допуснал направата на просека в отдел 290“а“ в землището на с.Е., общ.Г., която
не е била ограничена на терена и не е била отразена в технологичния
план на насаждението; изграждането на тракторен път в
отдел 290“г“ в същото землище без разрешена техническа сеч и направа на
просека, която не е била ограничена на терена и не е била отразена на технологичния
план на , както и извеждане на сечта в почти 100% от одобреното
за сеч насаждение, без налична дървесина на временен склад и в сечището
без наличието на издавани до момента на проверката
превозни билети от този отдел.
Дисциплинарното наказание е било наложено от работодателя при спазване
на процедурата по чл.193 от КТ, с мотивирана съгласно изискванията на чл.195 от КТ заповед.
Извършените от С.Г.Т. нарушения на трудовата дисциплина, предвид
заеманата от него ръководна длъжност, представляват тежки нарушения, а наложеното от
работодателя наказание „дисциплинарно уволнение“ по вид съответства на тежестта
им.
Неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба, че изводите на първоинстанционния съд относно съответствието
на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ с нормативните изисквания на чл.195
от КТ са неправилни, т.к. в
нея не се съдържа никаква конкретизация по време на
извършените от работника нарушения на трудовите му задължения.
Материалният закон изисква работодателят да
мотивира заповедта за дисциплинарно наказание чрез излагане на конкретните
факти относно нарушението на трудовата дисциплина по начин, който да позволява
преценката за еднократност на наказанието, за
съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и за възможността на наказания
работник да се защити ефективно.
Съгласно съдебната практика, когато
дисциплинарното нарушение е осъществявано през определен период от време и се
изразява в бездействие, вкл. и до
откриването му, то изискванията на чл.194 и чл.195 от КТ са изпълнени с
посочването на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението
и момента на откриването му съвпадат.
В настоящият случай в мотивите на
уволнителната заповед ясно е записано, че нарушенията на трудовата дисциплина
от страна на С.Т. са установени при извършени на 14.02.2020 г. проверки, а
естеството на неизпълнението на трудовите му задължения се изразява в
бездействие – неизпълнение на възложените му от работодателя ръководни,
организационни и контролни функции за цялостната дейност в горскостопанския
участък; досежно маркиране, сортиментиране
и комплектоване на лесосечния
фонд и изготвяне на сортиментна ведомост; упражняване
контрол по извеждане на сечите; организиране,
участване и отговаряне за изготвянето на технологичните проекти по залесяването
и проекто-сметната документация за горскостопанската
дейност в ГСУ; подготовка на документацията за предоставяне на дейностите за
ползванията в горите; спазване на дисциплината на сечта и извоза
на дървесината; контролира и координира работата на техн.дърводобив
и горските стражари в ГСУ и т.н.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният
съд не е обсъдил всички относими доказателства /писмени доказателства и свидетелски
показания на свидетелите Ц. и Д./, което от своя страна е довело до погрешни
правни изводи, че е налице неизпълнението на трудовите задължения от страна на С.Г.Т., послужило като основание за налагане на дисциплинарното му наказание.
Досежно показанията на свидетелите Ц. и Д. следва да се има предвид, че същите са били
събрани при допуснато от него съществено процесуално нарушение на разпоредбата
на чл.312, ал.2 от ГПК. След изтичане на срока по чл.312, ал.2 от ГПК страните
могат да сочат доказателства само при условията на чл.147 от ГПК за новоузнати или нововъзникнали
обстоятелства. Събраните след срока доказателства не могат да бъдат ценени от
съда, а основаното на представените след преклузията
доказателства решение би било неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила.
Всички събрани писмени доказателства са били обсъдени, а техният анализ
несъмнено установява, че С.Г.Т. е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за които е бил наказан с
дисциплинарно уволнение. В случая следва да се има предвид, че длъжността,
която е заемал въззивникът, е била ръководна, и макар
други служители на въззиваемото предприятие да са
имали преки задължения по установяването и санкционирането на незаконната сеч и
по организирането и протичането на сечта / горски стражар и технолог по
дърводобива/, то задължение на Т. е било да ръководи и контролира тяхната
работа, т.е. обективно установеното при проверките на 14.02.2020 г.
свидетелства по несъмнен начин, че въззивникът не е
изпълнил своите трудови задължения.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба
относно несъразмерност на тежестта на нарушението с вида на наложеното
наказание. При индивидуализацията на наказанието работодателят е взел предвид
всички относими обстоятелства, а именно голямата
тежест на нарушението, обусловена от ръководните функции на въззивника;
обстоятелствата, при които е било извършено то – наличието на предходно /преди
малко повече от месец/ наложено на Т. дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“, както и поведението на работника – бездействие да информира
своите ръководители /директор и зам. - директор на ДП „ДГС –Г.“/ за установените
на 14.02.2020 г. нарушения в поверения му ГСУ и за предприемане на конкретни
действия за установяване на причините за тях и на извършителите им.
Обстоятелството, че предходно наложеното дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ все още не е било в сила не обуславя същото да не
бъде взето предвид от работодателя при налагане на последващото
дисциплинарно наказание, т.к. между страните няма спор относно законността му,
а същото определено има значение за установяване на системност при
неизпълнението на трудовите задължения от страна на С.Г.Т. и липсата на
самокритичност от негова страна към начина, по който изпълнява трудовите си
задължения.
По изложените мотиви Старозагорският окръжен съд намира,
че обжалваното първоинстанционно
решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Относно
разноските:
Следва да се присъдят разноски в полза на въззиваемото ДП
„ДГС-Г.“, т.к. именно то има право на
разноски с оглед изхода на делото и пълномощникът му-адвокат своевременно е
поискал присъждането на такива.
Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, договореното и заплатено от
страната адвокатско възнаграждение е в размер на 1740 лв. и разноски в такъв
размер следва да бъдат присъдени на въззиваемия,
т.к. възнаграждението не се явява
прекомерно с оглед минимално установените размери в чл.7, ал.1 и чл.7, ал.2 т.3
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и
действителната фактическа и правна сложност на делото.
Водим от
изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.
I-во и чл.272 от ГПК, Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260168/15.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1557/2020
г. по описа на Казанлъшки районен съд.
ОСЪЖДА
С.Г.Т., ЕГН – **********, с постоянен адрес: *** да заплати на „Д.Г.С.„Г.““ ДП, ЕИК № *****, със седалище и адрес на
управление: гр.Г., ул.“*****, представлявано от законния си представител – инж.И.С.Д.–
директор сумата от 1740 лв. /хиляда седемстотин и четиридесет лева/ - съдебно
деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/