М
О Т И В И към Присъда № 45 /30.10.2018 г.
по НОХД № 455/2018
г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора
Производството е на основание чл. 343а, ал.1, б. б”, във връзка
с чл.
343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 и чл. 58а, ал.4 от НК във връзка с чл. 55, ал.1, т.2 б. “б”, вр. с чл. 42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 от НК.
На 01.10.2018 г. е внесен обвинителен акт от Окръжна
прокуратура- гр.Стара Загора против подсъдимия А.Т.Е., с **********,
за
това, че на 25.10.2016г. в
село Т., общ.П.б., област Стара Загора, при управление на моторно превозно средство -
лекотоварен автомобил марка „Ф.“
модел „Т. ”, с peг. № ********, нарушил правилата за движение,
предвидени в Закона за движението по пътищата, а именно: -Чл. 25. Ал.І от ЗДП: „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение“, като
извършил маневрата без предварително да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и без да се съобрази с
положението, посоката и скоростта на движение на пострадалото малолетно дете;
-
Чл. 40. ал.І от ЗДП: “ Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението“ като извършил маневрата движение
назад без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, и че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; - Чл.
40 ал.2 от ЗДП: „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности.” – като не е
наблюдавал пътя зад превозното средство и не е осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности;и чл. 116 от ЗДП: „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата……“ като не е проявил дължимото внимание и
предпазливост към пешеходците- пострадалото малолетно дете, и в
резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на малолетната
А.А.З., с ЕГН: **********. С това си деяние подсъдимият Е. осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342,
ал.1 от
НК.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора поддържа изцяло така предявеното и внесено с
обвинителния акт в съда обвинение като заявява, че намира същото за изцяло обосновано и доказано
и предлага на съда подсъдимия Е. да бъде признат за виновен изцяло по
предявеното му обвинение. Намира, че по делото е доказано, че подсъдимият е
извършил горепосоченото деяние при нарушение на всички посочени в обвинителния
акт правила за безопасност на движението, и че това е в пряка причинно
–следствена връзка с прегазването на
малолетното дете. Като най-спорно по делото обстоятелство счита, че
представляват действията на подсъдимия след прегазването на детето и дали те
водят до по-лека правна квалификация, респ. дали същите следва да се отегчат само
като смекчаващи отговорността обстоятелства. За безспорно установено намира
обстоятелството, че веднага след като е получил сигнал от стоящия около
микробуса, че под гумата има дете, подсъдимият е слязъл и е издърпал тялото.
След което е натоварил детето в автомобила си, заедно с него и майката, както и
зет си /който е помолил да управлява/,
са тръгнали да транспортират детето до най-близкия специализиран
медицински център, а именно в посока гр. Павел баня, като по пътя са го предали
на линейката. Тъй като обаче още в линейката е установено, че детето е
починало, и не е ясно към кой момент е настъпила смъртта, а с оглед на характеристиките
на травмите, които са установени, същото е било прегазено на два пъти, и още в
този момент е починало, счита, че помощта, която той си е мислел, че оказва на
жив човек, всъщност не е такава. От разследването било установено и, че не той
и не от неговия телефон е било извършено прозвъняването на тел. “112”, което
също не давало основание да се приеме, че има оказана помощ. Освен това подс.Е.
след деянието е предприел действия, с които се е опитал да прикрие механизма на
случилото се, казвайки че детето е паднало само от стълбите на къщата, поради
което в началото е заблудил полицаите, макар и впоследствие да си е признал за случилото
се и да поема отговорността. Поради което счита, че за подсъдимия са налице
сериозни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и че наказанието следва
да бъде определено при привес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Освен
това намира, че в случая са налице и предпоставките на чл.68, ал.2 от НК - да
не се привежда в изпълнението наказанието, наложено на подсъдимия по НОХД №
438/ 2014 г. по описа на КРС, в размер на 3 месеца лишаване от свобода, предвид
обстоятелството, че настоящото му деяние е извършено в неговия изпитателен
срок. Счита, че подсъдимият следва да бъде лишен от правото да управлява МПС в
размер, съответен на срока на лишаването от свобода. Взема отношение и по
въпроса с веществените доказателства и разноските.
По делото не е предявен
граждански иск и не е направено искане за конституиране на пострадали като
граждански ищци, но част от лицата, които влизат в кръга
на пострадалите, които съгласно чл. 76 от НПК и ТР №1/ 21.06.2018 г.
на ОСГТНК на ВКС, т.1,
са материално легитимирани и се ползват с правата на пострадали, тъй като
търпят имуществени и неимуществени вреди от неговата смърт, а именно рождената
майка - А.А.З. и отглеждалият /съгласно т-2 на ППВСР№5/69 г.на ВСР/ родител- Г.М.Б.,
са конституирани по тяхно искане само като частни обвинители. Повереникът им,
адв. А.Б. от САК, поддържа обвинението и от името на доверителите си
заявява, че няма противоречие между направеното самопризнание по фактите и събраните
по делото доказателства, поради което не намира за необходимо да ги коментира. По
въпроса с наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, моли за налагане на едно житейски
справедливо наказание като не възразява то да е такова, каквото предлага
представителят на прокуратурата. Счита обаче, /с уговорката, че няма
право да излезе от рамките на обвинителния акт/, че съдът е този, който трябва
да реши дали въз основа на тези факти може да приеме по-леката правна
квалификация по това обвинение с оглед и на свидетелските показания, и на
отразеното от прокурора в ОА, че при изваждането му изпод колата детето е давало
признаци на живот. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Частната обвинителка А.З.А. подкрепя
казаното от повереника си като заявява, че предоставя на съда какво наказание
да наложи на подсъдимия, както и че тя самата не се чувства виновна за нищо, но
не желае подсъдимия да отива в затвора. Частния обвинител Г.М.Б. също подкрепя казаното от адв.Б., и че не желае подсъдимия да отива
в затвора.
Защитникът на подсъдимия адв. Р.К. от АК-Хасково взема
становище, че с оглед направеното от подзащитния му самопризнание по всички
факти и обстоятелства в обв. акт, в който коректно са отразени всички допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата, същият следва да бъде признат
за виновен по повдигнатото му обвинение при нарушение на всички тези правила,
които според него са огледало на случилото се. Заявява, че с оглед обстоятелството,
че те признават обстоятелствата в ОА, в която е отразено обстоятелството, че
детето е било живо при оказаната му помощ от подсъдимия, и при невъзможност да
бъде установен по безспорен начин механизма на деянието въпреки продължилото
близо 2 години разследване, би следвало да се приеме, а и с оглед практиката на
съдилищата, че е осъществен по-леко наказуемия състав на престъплението, за
което подзащитния му е подведен под отговорност. С оглед на самия механизъм и
обстоятелството, че в обвинителния акт са изложени достатъчно и убедителни
факти на случили се действия и събития, извършени от него за оказване помощ на
пострадалия, намира, че съдът следва да приеме, че е налице деяние по
чл.343а, ал.1, б.”б” от НК. Счита,
че начина на протичане на съдебното следствие не представлява пречка за това,
тъй като законът /в разпоредбата на чл.248 от НПК /им дава такова право, предвид
обстоятелството, че става въпрос за правна квалификация, което е правен въпрос/.
Поради което намира, че тъй като в случая са налице данни за направено
всичко зависещо от виновното лице за оказване помощ на пострадалия, съдът е
длъжен да оправдае подсъдимия по основния състав и да го признае за виновен по
привилигирования състав на това престъпление.
Относно
механизма на деянието счита, че основното нарушение, което е допуснал
подзащитния му е, че не е осигурил лице, което да следи за преминаващи лица,
респ. деца, но заявява, че в случая е налице една споделена вина между неговото
поведение като водач и това на родителите, респ. майката и бабата на детето, първата
от които е държала детето, а втората е тикала автомобила. Относно наказанието,
което следва да бъде определено от съда, намира, че с оглед начина на приключване
на съдебното следствие /по реда на
чл.371, т.2 от НПК/ и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, според
която в случаите по чл. 372, ал. 4,
когато подсъдимият признае фактите и обстоятелствата по ОА, съдът определя
наказанието при условията на чл. 58а от НК,
намира, че пред съда са налице две алтернативи: да намали с 1/3 наказанието,
или с оглед ал.4- ако счете, че наред със самопризнанието на подсъдимия в
случая са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, и
да приложи чл.55 от НК, като моли за приложение именно на тази разпоредба. Като
такива посочва: направените пълни самопризнания от подзащитния му след деянието
пред органите на реда, макар и с известно закъснение /обяснимо с уплахата му от
ответни действия от близките на детето/; близките роднинските връзки и добри
отношения между него и родителите на детето, които не желаят подсъдимия да бъде
осъден на ефективно наказание лишаване от свобода, което според него е гаранция
за добри междуличностни отношения; обстоятелството, че самият деец не е с
голяма обществена опасност въпреки осъжданията си в миналото. Тъй като
разпоредбата на чл. 55 от НК предвижда замяна на наказанието „Лишаване от
свобода“ с наказание „Пробация“, в този смисъл моли, отчитайки всички горепосочени факти и
обстоятелства, и преди всичко самата обстановка на извършване на деянието, и
вината на майката/респ. бабата на детето/, за постановяване на една
справедлива присъда, с която счита, че ще бъдат постигнати напълно целите на чл.36
от НК. Не взема отношение по въпроса с приложението на относимата в случая разпоредба
на чл.68, ал.2 НК, което е по преценка на съда, както и по
въпроса с допълнителното наказание лишаване от правоуправление. Предоставя на
съда решаването на въпроса със заплащането на разноските по делото.
Подсъдимият А.Т.Е. пред съда е направил изявление, че признава всички факти
и обстоятелства по обвинителния акт като е поискал разглеждане на делото по
реда на съкратеното съдебно следствие- чл. 371, т.2 от НПК. Дава пълни
обяснения във връзка със случилото се като заявява, че и бабата на детето е
била на мястото на инцидента и е взела участие в бутането на автомобила, който
не е можел да пали. Майката пък е била на 10-тина метра от буса, където са
играели и деца. Счита, че е оказал помощ на пострадалото дете поради следното:
Когато едно дете му дало знак да спре, той веднага слязъл и грабнал пострадалото
дете изпод буса, като заявява, че тогава то още е дишало; че сам е звъннал на
Бърза помощ като не знае дали преди него някой друг е звънял, както и че тогава
е имал друг номер; че веднага е извикал зет си, за да управлява неговия
автомобил, качили са се заедно с детето и майка му в нея, и са тръгнали да го транспортират
към най-близкото здравно заведение като са го предали на пресрещналия ги
автомобил на Бърза помощ. Твърди, че по пътя майката, в която било детето, не е
казвала, че детето е мъртво. Признава, че първоначално е заблудил полицаите, че
детето е паднало, защото се уплашил от многото народ, който се бил събрал. След
това обаче разказал на полицаите какво се е случило. В предоставената му дума
за лична защита заявява, че поддържа казаното от защитника си и изразява
съжаление за случилото се, тъй като познава детето от малко, а баща му е негов братовчед.
В последната си дума отново изразява съжаление за случилото се и заявява, че поддържа
казаното от защитника му, вкл. предложеното от него наказание, и моли за
постановяване на такова.
Съдът като взе в предвид събраните по
делото доказателства, събрани на досъдебното производство, приобщени към делото
чрез прочитане и приемане по реда на чл.283 и чл. 107, ал.2 от НПК, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Подсъдимият А.Т.Е.
е правоспособен водач на МПС с категории „В”,“М“ притежаващ свидетелство за управление с №
********* издадено на 20.08.2014г от ОД МВР Ст.Загора (л.113). Същият е роден
на ***г в К., с постоянен и настоящ адрес ***.Загора, български гражданин, с
основно образование, женен, безработен, с ЕГН: **********. Същият с оглед
справката му за съдимост е осъждан за извършени престъпления по чл. 195 и по
чл. 235 от НК, за които са му налагани административни наказания /глоби/, а за
едно от осъжданията му/ по чл. 235 от НК/ е реабилитиран. От съществено
значение по настоящото дело е осъждането му с влязла в з.сила присъда от
13.05.2014г. по НОХД 58/14 на РС-Казанлък за извършено престъпление по чл. 345
от НК, за което му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, изтърпяването
на което е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3 три години. В този
изпитателен срок /на 25.10.2016 г./ подсъдимият Е. е извършил настоящето си деяние.
Подсъдимият
Е. притежавал микробус „Ф.Т.“ като през есента на 2016г. осъществил замяна със
своя брат - А.Т.Е., на когото предоставил своя микробус срещу който получил микробус
с марка „Ф. , модел „Т.“ с рег.номер„********“, представляващ веществено
доказателство по делото. Тези отношения не били документирани в писмена форма и
са налице доказателства, че по документи той все още се води на лицето Р.Н.Д. /видно
от документите за регистрация на автомобила от КАТ- л. 120 от ДП/.
Придобития по този начин микробус „Ф.“ модел „Т.“ с рег.номер „********“ подсъдимият
Е. *** на адреса, на който живеел. Микробуса
бил с дизелов двигател и не можел да
пали. По тази причина за привеждането му
в движение трябвало да бъде дърпан или бутан докато двигателя се приведе в
работа/ запали/.
От съвкупната преценка на всички доказателства,
събрани по ДП, вкл. приобщеното към настоящото дело експертно заключение на назначената
и изготвена по ДП АТЕ, предвид и начина на протичане на съдебното следствие
като съкратено такова по чл. 371, т.2 от НПК/с признаване на всички факти по
обстоятелствената част на обвинителния акт от подсъдимия/, съдът прие за
безспорно установено, че ПТП е протекло при описания в обстоятелствената част
на обвинителния акт механизъм:
След
обяд на 25.10.2016 г. към 17:30-18:00 часа подс. Е. решил да приведе в
движение микробуса, който бил спрял на
около 110 метра западно от дом № 38 на ул.Ц.К. в с.Т.. В района около микробуса
имало и играещи деца. Там била и пострадалата- малолетната А.З., (родена на
15.08.12г. съгласно удостоверение за раждане на л.161 от ДП), заедно с майка си
- св.А.З.А.. За да запали двигателя подс.Е. приканил намиращите се в близост
лица да му помогнат като бутат с ръце микробуса. Отзовали се няколко деца и св.
З. Х.М. (съпруга на подс.Е. л.54 и л.63), както и св. С.О.Я. ( л.61 - майка на
св.Г.Б., сочен от майката по пострадалото дете
като негов биологичен баща, и баба на пострадалото дете). Първоначално
микробусът бил бутан с ръце на заден ход. Подс.Е. бил на мястото на водача като
управлявал микробуса механично- с волана и педалите. Малолетната А.З. била на
метри от бутания микробус заедно с майка
си- св.А.З.А., когато последната за момент изгубила контрол над детето си и пострадалото
дете - А.А.З., преминала зад микробуса, при което била ударена от лявата
част на неговата задната броня.
В резултат на удара детето паднало/пропаднало/
на земята по лице, при което задната
лява гума на бутания микробус го прегазила. Предна лява гума не е прегазвала
тялото. На заден ход микробусът изминал 4 метра, след което бутането
продължило, но в обратна посока- напред.
Така микробусът се придвижил напред на
около 3,8 метра, когато от присъстващите се чуло, че под микробуса има нещо. Микробусът не бил запалил още. Подсъдимият
Е. веднага спрял, слязъл и видял, че на земята под микробуса лежи малката А.,
като главата и била пред задната лява гума.
Подсъдимият Е. веднага извадил детето
изпод микробуса. То имало кръв по главата си, но дишало. Подсъдимият
Е. започнал да вика да се обадят на спешна помощ. Веднага с друга
своя кола „Р.с.“ организирал превоз към болницата. Колата управлявал св. Р.
Ф.И./ с турско име Р./, който бил негов „зет“/ съжител с дъщерята му/. Качил се
заедно със своята съпруга/св. З.Хр.М./, и св. А.З.А., която държала в ръцете си
пострадалото дете. По пътя извън село Т., в района на разклона за с.Т., били пресрещнати автомобила на Спешна мед. помощ,
на който пострадалото дете било прехвърлено. Заедно с него в автомобила на СМП се качила и майката - св.А.З.А..
При прехвърлянето мед.фелдшер от спешна помощ –св. В.Б. започнал реанимационни
мероприятия (сърдечен масаж и изкуствено дишане ), но установил, че детето било
без жизнени функции - с трайно разширени зеници, без дихателна и сърдечна
дейност. Детето било без обувки, по чорапогащник, много мръсно, с охлузни рани
по главата и засъхнала кръв. Въпреки усилията, св.Б. не успял да реанимира
детето. Пострадалата не възстановила жизнените си функции. Била починала.
Видно от заключението на СМЕ (л.93-95
от ДП) пострадалото дете – малолетната А.А.З.,
в резултат на описаното по горе
пътно транспортно произшествие /ПТП/ е претърпяла следните травматични
уврежгдания: “Черепномозъчна травма/кръвонасядания и охлузвания на лицето и
главата, счупване на черепния покрив и основа, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, разкъсване на мозъка /.
Вдишана на кръв в белите дробове. Остър кръвен застой на вътрешните органи.
Тъмна и течна кръв. Разкъсно- контузна рана в основата на палеца на лявата ръка”.
С оглед на това заключение съдът също
прие, че причина за смъртта на малолетната
З. е горната черепномозъчна травма,
несъвместима с живота. Според експертите всички травматични увреждания са
прижизнени, причинени са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да
са получени на 25.10.16г. при преминаване на колело на бус през главата на
детето. Макар че още във ФСМП-Казанлък е започнало разследването по ДП № 283зм1251/16 на РУ
Казанлък, като е бил извършен оглед на трупа на пострадалото дете в (л.42-44 с
фотоалбум), по ДП не е установено и няма данни за часа на смъртния
изход като експертите не са се ангажирали с такъв извод. Такъв факт не е
изложен и в обстоятелствената част на обвинителния акт от прокурора, респ.
не е признаван от подсъдимия.
При прехвърлянето на пострадалото дете в автомобила
на спешната мед.помощ пристигнал и изпратения по повод случая полицейски екип в
състав мл.инсп.св.Л.Л.(л.67)и св.Р.К. (л.66). Екипа бил пратен по постъпил
сигнал, че пред кметството на с.Т. дете е блъснато от автобус (виж фоноскопска
експертиза на запис от т.112 - л.105-109, л.111, както и л.165). След предаване
на детето от мед.фелдшер, св.Б., полицейският екип установил самоличността на
пострадалото дете и пътуващите в л.а.“Р.с.“ с рег.н. СТ ******** – подс. Е. и придружаващите го, св. Р. Ф.И., св.А.З.А..
След като ескортирали автомобила до болницата, полицаите се върнали обратно в
с. Т., за да установят
местопроизшествието и го запазят.
При
първоначалните беседи майката на пострадалото дете първоначално твърдяла,
че същото било паднало по стълби в двор на ул.Ц.К. №.. в с.Т. при игра с
други деца. Не можела да посочи обаче кои са децата. Майката била изцапана с
кръв, но на стълбите липсвали следи от
кръв (виж докладна на л.144). Въпреки това полицейския екип запазил соченото
място като местопроизшествие до пристигане на разследващия полицай с други
служители от полицията –св. М.М.(л.69) и
св. Н.Т.К.(л.65) от ПУчастък П.б., св.Д.Д. от РУ Казанлък (л.68) . При
проведените оперативни беседи за установяване на мястото на инцидента и
механизма по който се е случило то, подс. Е. разкрил действителните
обстоятелства, а именно, че не се касае до падане на дете от стълби, а до ПТП,
при което управлявания от него, бутан микробус, е прегазил пострадалото дете.
Подсъдимият Е. направил пълни самопризнания като завел разследващия полицай и
останалите полицейски служители на мястото, където детето било прегазено, а именно земна площ с черен път, намираща се
на около 110 метра западно от къща с адрес №.., ул.“ Ц. К.“, в с.Т.. Там на
място бил намерен в покой микробуса, с
който е прегазено детето - „Ф., модел „Т.“ с рег.н. „********“. При извършения
оглед били намерени следи от течност, наподобяваща кръв по земята и задната
лява гума (видно от приложения протокол за оглед на л.45-46 и фотоалбум
л.47-51) . Последната също е иззета като веществено доказателство по делото.
При извършеното досъдебно производство за изясняване от техническа
гледна точка на обстоятелствата, при които е възникнало и протекло
произшествието, е била назначена и изготвена
АВТО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА (АТЕ, находяща се на л.71-82
от ДП). Последната не е била оспорена от
страните нито на ДП, нито пред съда, и бе приобщена като доказателство по
делото. Същата дава отговор на всички поставени въпроси, които са изяснени
детайлно и по възможност от техническа гледна точка. Експертът инж. И.Ч.
е дал заключение, че подс. Е. на
25.10.16г. във времето между 17:30 и 18:00 часа, с цел да приведе в движение
л.а. микробус - „Ф., модел „Т.“ с рег.н. „********“, с технически
проблем ( двигателя не можел да се запали от
контактния ключ ), е осъществил движение първоначално на заден ход - чрез бутане на ръце от св. З.Х.М. /майка на
предполагаемия баща на детето/, св.С.О.Я. и други лица. При това движение на
заден ход пострадалото 4- годишно дете А.З., което за момент се отклонило от
контрола на майка си - св.А.З.А., е преминало зад западната част на автомобила,
при което настъпил удар, реализиран между
лява част на задната броня на микробуса и тялото на детето. Под въздействие на
ударния импулс детето е пропаднало по лице върху пътното покритие, при което е последвало
прегазване от задна лява гума. След така описания механизъм, движението на
микробуса на заден ход е продължило около 4 метра, след което автомобилът е
приведен в движение напред и изминавайки около 3,8 метра се е установил в
крайното си местоположение. Предната лява гума не е прегазвала тялото на
детето. При бутането с ръце и
прегазването на детето микробусът е имал скорост на движение (и в двете посоки
– напред и назад), съответстваща на движението на пешеходец с бавен ход, т.е.
3,6 км/час или 1 м/сек.
При описаното по-горе движение на заден
ход, при променящ се зрителен ъгъл, при конкретните пътни условия, подс. Е.
като водач е имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка встрани и зад
автомобила в огледалата за обратно виждане, в частност да възприеме движението
на детето.
Тъй като движението на заден и преден ход
се е реализирало в зона, в която е имало близкостоящи пешеходци ( пострадалото
дете с майка си и останалите свидетели по делото) и играещи деца, подс. Е. преди да предприеме маневрата – “движение на
заден ход”, е следвало да се убеди за липса на препятствия и други участници в
движението зад микробусът. Поради това подс.Е. е имал техн.възможност да
предотврати ПТП. Затова от техн.гл.точка основната причина за настъпване на
конкретното ПТП е поведението на подс. Е. който е
предприел маневрата “движение на заден ход” без да се убеди за наличие на препятствия и други участници в
движението по пътното платно и в частност зад автомобила му. АТЕ е
обосновала и заключение, че подс. Е.
при движението на л.а. назад е
имал пълна възможност
за директна видимост на обстановката зад
автомобила.
Изложените по-горе фактически
обстоятелства се доказват от събраните по ДП № 284 зм-1251/2016г. по описа на РУ на МВР –
Казанлък протоколи и писмени
документи, съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по
делото, а именно: Уведомление
от 25.10.2016 г.по чл.212, ал.2 и ал.3 от НПК /л.1/; Постановление на Окръжна
прокуратура-Стара Загора от 19.02.2018г. за удължаване срока на разследване по
ДП №284 зм-1251/2016 г. по описа на РУ-Казанлък с още два месеца, считано от
26.02.2018 г. /л.22/; Постановление на Окръжна прокуратура-Стара Загора от
19.04.2018г. за удължаване срока на разследване по ДП №284 зм-1251/2016 г. по
описа на РУ-Казанлък с още два месеца, считано от 26.04.2018 /л.24/;
Постановление на Окръжна прокуратура-Стара Загора от 05.07.2018г. за удължаване
срока на разследване по ДП №284 зм-1251/2016 г. по описа на РУ-Казанлък с още
два месеца, считано от 26.06.2018 /л.27/; Пълномощно от 13.06.2018 г. от А.Т.Е.
за упълномощаване на адв.Р.К. /л.39/; Постановление от 12.06.2018 г.за
привличане на обвиняем А.Т.Е. и вземане на мярка за неотклонение „подписка“
/л.40/; Протокол от 13.06.2018 г. за разпит на обвиняем А.Т.Е. /л.41/; Протокол
от 25.10.2016 г.за оглед на местопроизшествие /л.42-л.43/; Албум за посетено
местопроизшествие – оглед на труп на дете в ЦСМП -Казанлък, извършено на
05.11.2016 г. /л.44-л.44а/; Албум за посетено местопроизшествие –
ПТП, извършено на 05.11.2016 г. /л.47-л.51/; Протокол от 30.11.2016 г. за
разпит на свидетел А.З.А. /л.52 /; Протокол от 30.11.2016 г. за разпит
на свидетел Г.М.Б. /л.53/; Протокол от 09.11.2016 г. за разпит на
свидетел З.Х.М. /л.54/; Протокол от 28.10.2016 г. за разпит на свидетел А.Т.Е.
/л.55/; Протокол от 17.05.2017 г. за разпит на свидетел Р. Н.Д.
/л.57/; Договор от 20.04.2016 г. за
покупко-продажба на МПС; Протокол от 02.03.2017 г. за разпит на свидетел С.О.Я.
/л.61 /; Протокол от 02.03.2017 г. за разпит на свидетел Р. Ф. И./л.62
/; Протокол от 02.03.2017 г. за разпит на свидетел З.Х.М. /л.63 /;
Протокол от 02.02.2017 г. за разпит на свидетел В.Г.Б. /л.64/; Протокол
от 12.07.2017 г. за разпит на свидетел Н.Т.К./л.65/; Протокол от
29.07.2017 г. за разпит на свидетел Р.Г.К. /л.66/; Протокол от
21.07.2017 г. за разпит на свидетел Л.П.Л./л.67/; Протокол от 04.08.2017
г. за разпит на свидетел Д.Р.Д. /л.52 /; Протокол от 05.01.2018 г. за
разпит на свидетел М.Н.М. /л.69 /; Постановление от 30.03.2017 г. за назначаване на експертиза /л.70/; Автотехническа експертиза от 16.05.2017 г., инж.И.Д.Ч./л.71-л.82/;
Постановление от 30.11.2016 г. за назначаване на химическа експертиза /л.85/;
Протокол № 2/07.02.2017 г. –химическа експертиза /л.86-л.87;
Приемно-предавателен протокол /л.90/; Постановление от 26.10.2016 г. за
назначаване на експертиза /л.92/; Съдебномедицинска
експертиза на труп №298/2016 г./л.93-л.95/;Постановление от 03.04.2018 г.
за назначаване на експертиза /л.100/; Постановление от 07.11.2017 г. за
назначаване на експертиза /л.92/; Протокол
от 02.02.2018 г.за извършена експертиза № 18/ИДИ-11/л.105-л.109/; 1
бр.компакт диск CD-R марка „Kodak“ 700МВ, 52х80 minсребрист, с ръкописен надпис
с черен фулмастер върху него „10584р-629/15.03.2017 г.“,
запечатан в пластмасова обложка за с компакт-диск и хартиен плик /л.109а/;
Писмо изх.№ УРИ 10584р-629/15.03.2016 г. от Дирекция „Национална Система 112“,
Районен център 112“-Бургас /л.111/; Постановление от 03.04.2018г. за
назначаване на експертиза /л.112/; Справка за нарушител А.Т.Е. /л.113/; Справка за съдимост рег.№
904/11.07.2017 г. издадена от Бюро за съдимост Районен съд-Казанлък на А.Т.Е. /л.114-л.115/;Характеристична справка от 04.07.2017
г. на А.Т.Е. /л.118/; Свидетелство за регистрация на МПС част 1/л.120/;
Удостоверение за техническа изправност
на МПС /л.121-л.122/; Талон за
регистрация на МПС /л.123/; Свидетелство за регистрация част 2/л.124/;
Декларация от 13.06.2018 г. за семейно и материално положение и имотно
състояние на А.Т.Е. /л.126/; Пълномощно от 30.06.2016 г. от А.З.А. за
упълномощаване на адв.А.Б. /л.129/; Протокол от 25.10.2016 г. за доброволно
предаване /л.137/; Докладна записка от 25.10.2016 г. от мл.инспектор
Р.Кацарски, относно починало дете в с.Тъжа /л.144/; Писмо
рег.№284000-17592/14.09.2017 г. от Община Павел баня /л.159/; Удостоверение за
наследници изх.№ 090/07.09.2017 г./л.160/; Акт за смърт № 025/26.10.2016
г./л.161/; Протокол от 13.07.2018 г.за предявяване на разследване /л.169/;
Протокол от 23.08.2018 г.за предявяване на разследване /л.170/; Мнение от
27.08.2018 г. за предаване на обвиняемия А.Т.Е. на съд л.171-л.172/, както и изискана служебно справка за съдимост на А.Т.Е. Рег. № 1771 от 08.10.2018г.,
издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Казанлък, заедно с бюлетините
към нея, и справката от УСПРБ за липсата на други водени към момента
наказателни производства срещу подсъдимия Е..
От съвкупната преценка на
представеното експертно заключение и
всички доказателства по делото, както и от направеното самопризнание на
подсъдимия по реда на чл. 371, т.2 от НПК, по безспорен начин се установява, че
същият като водач на автомобил/макар и при незапален двигател/по механичен
начин го е привел в движение, и управлявайки го посредством кормилния лост и
педалите, е предприел и осъществил движение на заден ход, а след това и на
преден. При това управление подс. Е. не е наблюдавал обстановката зад
движещия се назад автомобил от двете асиметрични сферични странични огледала за задно виждане, които са му осигурявали
/според АТЕ/ виждане на не по- малко от 4 метра от страничните габарити, и не
по- малко от 50 метра назад, както и от вътрешното сферично огледало. При
движението си на заден ход, при променящ се зрителен ъгъл подс. Е. е имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка встрани и зад автомобила и в частност да
възприеме движението на пострадалото
прегазено дете/въпреки ниския му ръст/.
Подсъдимият Е. като водач на ППС преди да предприеме движението назад е бил
длъжен,/ тъй като е предприел маневра/, и е следвало
да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение,/ респ. че пътя зад превозното средство е свободен,
и че няма да създаде
опасност или затруднение за
останалите участници в движението, които
се движат които се движат след него, преди
него или минават покрай него/, но е извършил маневрата без да се съобрази с
положението, посоката и скоростта на движение на пострадалото малолетно дете,
което е попадналото зад микробуса
при преминаването му зад автомобила. При
това си движение то в един момент е попаднало в зоната без видимост /зоната
непопадаща в обхвата на виждане на
огледалата за обратно виждане/. По време на движението назад подс. Е. е следвало обаче непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, или да осигури лице, което
да му сигнализира за опасности. Като водач на ППС той е бил
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата“,
но не е проявил дължимото внимание и предпазливост към пострадалото малолетно
дете, което е станало жертва на незачитането на тези му задължения и
регламентирани в закона правила. Именно поради това не се касае до случайно
събитие по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като подс. Е. е бил длъжен и е могъл да
предвиди настъпването на обществено-опасните последици. Впрочем такъв довод не
се и прави от защитата, нито от подсъдимия, който признава всички факти и
обстоятелства, посочени от прокурора в обвинителния акт, включително изброените
по-горе нарушения на правилата за безопасно движение по пътищата, както и факта
на извършването им от него. Освен това не се спори и се признава отразеното в
ОА обстоятелството, че в случая, въпреки че деянието/управлението на
автомобила/ е извършено от подс. Е. чрез бутане
/преместване в пространството с ходовата му част посредством механично
движение на гумите и под въздействието на човешка сила и поради наклон на
терена/по инерция/, е налице
съставомерно управление на МПС.
Причини
за настъпване на ПТП:
В
обвинителния акт е посочено, а и с оглед направеното от подсъдимия самопризнание
на фактите по обстоятелствената му част, което се подкрепя от изложените по-
горе доказателства, че основната причина за настъпване на пътно
транспортно произшествие е поведението на подсъдимия Е., за когото е
била налице обективна възможност да предотврати настъпването на
произшествието, като при възникналата поради горепосочените обективно
съществуващи предпоставки опасност- управление на пътно превозно средство/без
възможност за самостоятелно запалване/, в близост до пешеходци и играещи деца,
без да осигури надеждно лице, което да му сигнализира, е проявил бездействие,
изразяващо се в непредприемане на задължителните с оглед закона действия, в
пряка причинна връзка с което, е настъпила смъртта на пострадалото малолетно
дете.
Тези факти също не се оспорват от
подсъдимия и защитника му, и са категорично установени не само от
самопризнанието на подсъдимия, но и от останалите събрани по ДП доказателства,
заключения на експертизи, вкл. и гласни такива - разпитаните свидетели от
района на ПТП в деня на инцидента. Предвид което съдът прие, че с бездействието
си същият не е изпълнил предписанията на специалния закон - Закона за движение по пътищата представляващи следните
нарушения на правилата за движение по пътищата, при чиято едновременна
наличност и в пряка причинна връзка е
настъпила смъртта на пострадалия, а именно :
-Чл.
25. Ал.І от ЗДП: „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение“, като извършил маневрата
без предварително да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и без да се съобрази с положението, посоката и
скоростта на движение на пострадалото малолетно дете;
- Чл. 40. ал.І от ЗДП: “
Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“ като извършил маневрата
движение назад без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението;
- Чл. 40 ал.2 от ЗДП: „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.” –
като не е наблюдавал пътя зад превозното средство и не е осигурил лице, което
да му сигнализира за опасности.
Чл. 116 от ЗДП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата……“
като не е проявил дължимото внимание и
предпазливост към пешеходците- пострадалото малолетно дете като се има превдид,
че движението на заден и преден ход се е реализирало в зона, в която е имало близкостоящи пешеходци (
пострадалото дете с майка си и останалите свидетели по делото) и играещи деца.
В резултат на горепосочените
нарушения на правилата за безопасно движение по пътищата и в пряка причинна
връзка с неизпълнение на правилата за движение, посочени в същите, подсъдимият
Е. е причинил смъртта на пострадалото
малолетно дете- А.А.З., с ЕГН: **********.
Вземайки предвид заключението на АТЕ, горните нарушения,
всички в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, могат да бъдат сведени от техническа
гледна точка всъщност до две основни групи. Това са: - извършване на
маневра без предварително вземане на мерки за обезопасяване на движението, в
частност маневра “движение на заден ход”/по време на която е блъснато детето, а
впоследствие поради пропадането му на пътя е било прегазено през главата му/ и
без да се интересува дали няма да създаде опасност за движението /предвид
играещите наоколо деца и наличие на множество хора/; - липса на непрекъснато
наблюдение на пътя и неосигуряване на лице, което да му сигнализира в случай на
опасност за движението; липса на
внимание и предпазливост по отношение на пешеходците и най- вече към децата. Касае
се до множество груби нарушения на правилата за движение като взетите от
подсъдимия мерки за изпълнение на тези правила са били крайно недостатъчни за
удовлетворяване изискванията на закона и този изключителен охранителен режим за
защита живота и здравето на всички участници в движението, и най-вече на децата.
Няма спор, че подс. Е. е извършил
деянието чрез управление на МПС като /макар
и при незапален двигател/ по механичен начин го е привел в движение, и
управлявайки го посредством кормилния лост и педалите, е предприел и
осъществил движение на заден ход. В
този смисъл е и съдебната практика - цитираното от прокурора ППВС № 1 от
17.01.1983 г. по н.д. № 8/ 1982 г.(както и решение №533/10.12.2012
по дело №1750/2012 на ВКС, НК, II н.о.) , в
които е дадено пояснение на понятието „управление“ на МПС.
Предвид
горното при съвкупната преценка на всички посочени по горе доказателства съдът
прецени, че направения от прокурора извод за наличие на престъпния състав по чл.
343, ал. І , б.”в”, във връзка с чл.342
ал.1 от НК, е правилен и обоснован, и че по описания начин с деянието си, и при нарушение на
горепосочените законови разпоредби, на 25.10.2016г. в с.Т., обл.Ст.Загора,
подсъдимият Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на това
престъпление.
Съдът
обаче прие за установено, че при
извършване на деянието подс. Е. е оказал помощ на пострадалото дете,
което към момента на предоставянето и все още е било живо, тъй като е “дишало”.
Известно е, че смъртта настъпва с мозъчната смърт и умирането на всички нервни
клетки. Според съдебната практика винаги, когато се оказва помощ на жив човек
чрез действия, които са обективно насочени към спасяване на живота му,
независимо от това кога е настъпила смъртта и дали са довели до спасяването му,
винаги представляват оказана помощ. По ДП и най- вече от АТЕ не са събрани
доказателства и не може да бъде направен извод кога е настъпила смъртта на
детето. Предвид невъзможността да бъде установено по безспорен начин това
обстоятелство предвид и факта, че не е ясно дали детето е транспортирано
веднага и колко време е продължило пренасянето му с личния автомобил на
подсъдимия до разклона на с.Т., където е било поето от придружаващия лекарски
екип, който установява смъртта му, не може да бъде направен сигурен извод за
това, че детето е преживяло кратко време /независимо от механизма на
деянието и тежките последици, които то е могло да има/. Няма данни за
повторно премачкване на главата на детето след първоначалния удар и
преминаването на автомобила през главата му. Тази несигурност и невъзможност да
бъде изяснено докрай случилото се с детето дава основание на съда да приеме
твърденията на подсъдимия за по-продължителен период от време, в което детето е
било живо, респ. че е била оказана помощ на жив човек и то не в последните
минути на живота му. Налице са и достатъчно доказателства за това, че такава
помощ действително е била оказана. Същата се изразява както в незабавното
спиране на автомобила и изваждане тялото на пострадалото дете изпод него,
но и в ангажирането на превоз до прехвърлянето на медицинския екип, участие
в придвижването на детето, представляващи действия, свързано с желанието на
падсъдимия да бъде извършено всичко необходимо и възможно за спасяването на
детето. /Досежно позвъняването на тел. “112” не са налице сигурни
доказателства, че второто обаждане /което е от мъж/, е извършено именно от него/,
а и такъв факт не е описан в обвинителния акт като е посочено точно обратното/.
Поради което прие за законосъобразна именно
горната правна квалификация на деянието, която е предпоставка за прилагане
на по- облекчената наказателна отговорност по чл.343а от НК./ Този факт не
може да бъде отчетен повторно като смекчаващо вината обстоятелство/. Поради
което призна подсъдимия Е. в извършване на престъпление именно по
привилигирования състав на горното престъпление, а именно по чл.343а, ал.1, б. б”, във
връзка с чл.343, ал.1,
б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. В съответствие с което призна подсъдимия Е. за невинен
по предявеното му обвинение- по по-тежко
квалифицирания състав на това престъпление- по чл. 343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, поради което го оправда по обвинението в тази му част.
По ДП няма достоверни данни подсъдимият да е
извършил “бягство от местопроизшествие”, а дадените противоречиви показания от
св. св. М.А.М., Е.Е.О. и М. Р.О., които са близки роднини на пострадалия, са
единствените в тази насока. От материалите по делото се установява, че в един
момент на подсъдимия действително му е станало лошо и е бил обслужен от
пристигналия на място екип на спешната медицинска помощ, за което са налице и
писмени доказателства. Поради което съдът при извършената предварителна
преценка за липса на допуснати съществени процесуални нарушения намери, че такъв
факт и такава правна квалификация правилно не са били изложени и приети от
прокурора в ОА.
Предвид гореизложеното съдът
прие, че от обективна страна подсъдимият Е. е осъществил изпълнителното деяние
на горепосоченото престъпление- причиняване на смърт по непредпазливост, при
нарушение на всички горепосочени правила за движение по посочения механизъм, и
при наличие на посоченото по-горе квалифициращо обстоятелство, които е съзнавал,
след което е оказал помощ за спасяването на пострадалата. Освен това съдът
прие, че при нарушаване на горните правила за безопасно движение по
пътищата/запълващи бланкетната норма на чл. 343 от НК/ чрез проявеното от него
бездействие, същият не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици, свързани с деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предотврати.
ОТНОСНО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При
така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че с горепосоченото си
поведение подсъдимият Е. затова, че на датата 25.10.2016г. в
село Т., общ.П.б., област Стара Загора, при управление на моторно превозно
средство - лекотоварен автомобил марка „Ф.“
модел „Т. ”, с peг. № ********, нарушил правилата за движение,
предвидени в Закона за движението по пътищата, а именно:
-Чл. 25.
Ал.І от ЗДП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво за навлизане
по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение“, като извършил маневрата без предварително да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него,
и без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на
пострадалото малолетно дете;
- Чл. 40. ал.І от ЗДП: “
Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението“ като извършил маневрата движение назад
без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението;
- Чл. 40 ал.2 от ЗДП: „По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности.” – като не е наблюдавал пътя зад
превозното средство и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности.
Чл. 116 от ЗДП: „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата……“ като не е проявил дължимото внимание и
предпазливост към пешеходците- пострадалото малолетно дете, и в резултат на
което и в резултат на всички тези нарушения, в пряка причинно-следствена
връзка с всяко едно от тях, по непредпазливост причинил смъртта
на малолетната А.А.З., с ЕГН: **********, като след деянието е
направил всичко необходимо за спасяването му. С което е осъществил от
обективна и субективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343а, ал.1, б. б”, във връзка с чл. 343, ал.1, б.”в”, във връзка с
чл.342, ал.1 от НК.
Касае се до непредпазливо общоопасно деяние, което се осъществява чрез управление
на превозното средство, при което чрез нарушаване правилата за движение на превозното средство и правилата
за безопасност на движението /престъпление по транспорта/, като вследствие на
деянието е причинена смърт на едно лице. Престъплението по основния състав на чл.
342, ал.1 от НК е резултатно - на поставяне в опасност. Престъплението по чл. 343а, ал.1, б. б”, във връзка с чл. 343,
ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК е по- леко квалифициран случай на
общоопасно засягане посредством управление на транспортно средство, извършено
по непредпазливост, при което се стига
до реално увреждане.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
Формата и видът на вината при това
престъпление са непредпазливост, но могат да бъдат и евентуален умисъл. При
така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът –
подсъдимият Е. е извършил деянието виновно, но по непредпазливост. Съгласно чл.11, ал.3 от НК деянието е
непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но се е надявал да ги
предотврати. В случая съдът намира, че е налице първата форма на вината-
небрежност, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предотврати.
Поради което съдът намира, че подсъдимият
Е. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го призна за виновен, както от обективна така и
от субективна страна при наличието на
вина под формата на небрежност по смисъла на чл. 11, ал.3 пр.1, във връзка с престъплението
по чл. 343а, ал.1, б. б”, във връзка с чл. 343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Съгласно ал.4 на чл.11 от НК непредпазливите деяния се
наказват само в предвидените от закона случаи.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Разпоредбата на чл. 343а, ал.1, б. б”, във връзка с чл. 343, ал.1, б.”в”, във връзка с
чл.342, ал.1 от НК предвижда
налагането на наказание „лишаване от
свобода” в размер „до 4 години”. В
случая подсъдимият Е. действително е осъждан за умишлени престъпления от
общ характер, но не за престъпления по транспорта; към момента срещу
него няма образувани и незавършени досъдебни производства. Същият е семеен
и упражнява общественополезен труд като се стреми да набавя повече доходи на
семейството си чрез наемане на допълнителна работа, ползва с добро име сред общоността
и съгражданите си, които подпомага като ги наема на селскостопанска работа и по
този начин им осигурява препитание; в добри лични отношения е с пострадалите,
които са негови роднини/ последните заявяват, че не желаят подсъдимия да
изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода/. Поради което съдът прие, че
като личност същият е с добри характеристични данни. Въпреки всичко
гореизложено съдът прие, че никоя от горепосочените причини няма характер на
изключително смекчаващо вината обстоятелства, и същите не са многобройни
такива, налагащи определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Освен
това съдът прецени, че в случая не е налице по-тежката форма на вина като намира,
че в случая формата на вина на подсъдимия не е самонадеяност, тъй като по
делото липсват данни, че подсъдимият е предвиждал настъпването на опасните
последици, но лекомислено се е надявал и е мислел, че ще може да ги
предотврати. В тази насока съдът взе предвид обстоятелството /отразено и в ОА/,
че все пак подсъдимият е извикал възрастни хора да участват в бутането и привеждането
в движение на автомобила. Т.е. все пак е съществувала възможност пострадалото
дете да бъде забелязано, но само ако от своя страна пострадалият водач не е
допуснал посочените в заключението на АТЕ нарушения. Предвид което при
предварителната преценка напълно възприе изложеното в ОА, относно това, че
деецът/подсъдимият/ в случая не е предвиждал настъпването на опасните
последици. Поради което не е проявил самонадеяност, представляваща по-тежката
форма на непредпазливостта като форма на вина, а небрежност, тъй като, макар и
да не е предвиждал настъпването на опасните последици, е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Като водач на МПС, същият е могъл и е бил длъжен да предвиди,
че при привеждането му в движение чрез бутане, дори и денем, би могло да
предизвика ПТП.
Направеното от подсъдимия
самопризнание на фактите като форма на съдействие при установяване на
обективната истина също така е спомогнало своевременно и съществено за
разкриване на извършителя на деянието още в хода на досъдебното производство,
поради което същото следва да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство
отделно от следващата се благоприятна последица от самопризнанието пред съда. В
тази насока съдът прие, че за несвоевременното съобщаване на деянието от подсъдимия
са налице извинителни обстоятелства поради това, че се касае за близки роднини
/бащата на детето е братовчед на подсъдимия/ и с оглед особеностите на
реагиране на ромската общност в такива ситуации. Поради което подсъдимият се е
страхувал за живота си. Като такова съдът отчете и изразеното
съжаление и разкаяние за случилото се към родителите на детето, което те
приемат и пред съда и не настояват за налагане на по-тежко наказание.
При
определяне на наказанието съдът отчете и наличните в случая отегчаващи
вината обстоятелства, свързани с личността на дееца, а именно: обременено
съдебно минало, наличие в случая на четири нарушения с
достатъчно висока тежест, допуснати от подсъдимия в причинна връзка с
настъпилия съставомерен резултат; недобрите характеристични
данни на същия като водач на МПС. Подсъдимият Е. е административен нарушител с налагани множество административни
наказания за допуснати от него
нарушения на ЗДвП и ЗАНН/ видно от справка
за нарушител/водач на л. 114-л.115 от
ДП/. Въпреки това обаче съдът прие, че
се касае за лице с неособено висока степен на обществена опасност, който в миналото
си е извършвал престъпления с ниска
степен на обществена опасност и е допускал дребни нарушения по ЗДвП, като
настоящото не е от посочения вид. Не може да бъде пренебрегната и високата
степен на обществена опасност на
деянието, което е едно от най- разпространените и с най- тежки съставомерни
резултати в национален и регионален мащаб.
Въпреки това, предвид гореизложеното и при
съпоставката му с други деяния от същия вид, съдът прецени, че с оглед целите
на специалната и генералната превенция /чл.36 от НК/ наказателната отговорност
спрямо подсъдимия следва да бъде реализирана в рамките на предвиденото в закона
наказание/ до 4 години лишаване от свобода/, но при значителен превес на смекчаващите
вината обстоятелства. Предвид гореизложеното съдът
определи основното наказание на подс. Е. при условията на чл.58а, ал.4 от НК във връзка с чл. 55, ал.1, т.2 б.
“б”, вр. с чл.
42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 от НК като му наложи наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяващо се в
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ЕДНА ГОДИНА и
8/ОСЕМ/ МЕСЕЦА при периодичност два пъти седмично и „Задължителни пробационни
срещи с пробационен служител” за срок от
ЕДНА ГОДИНА и 8/ОСЕМ/ МЕСЕЦА. Това наказание съдът определи като изходи от законово
регламентирания начин за определяне на наказанието пробация в случаите на
едновременно наличие на предпоставките на чл. 58а и чл. 55, ал.1, б. “б” от НК
и поради липсата на най- нисък предел на наказанието в случая. Този размер съдът прецени за
достатъчен с оглед постигане на превъзпитателната и превантивната функция на
наказанието спрямо подсъдимия Е. като счете, че с него могат да бъдат
постигнати целите му. По-висок размер на наказанието съдът прецени, че не
следва да бъде налаган предвид гореизложеното както и с оглед обстановката, при
която е извършено деянието и липсата на реакция от страна на майката и бабата
на детето в момента, в който то се е озовало зад бутания автомобил на
подсъдимия. Съдът
счете, че този вид и начин на изтърпяване на наложеното наказание е напълно достатъчен и би изиграл своя
превъзпитаващ и превантивен ефект спрямо осъдения и би предотвратил за в бъдеще
такова поведение, при което отново би се стигнало до подобен резултат.
Предвид
гореизложеното с оглед признаването на подсъдимия за виновен по
привилигирования състав на чл. 343 НК съдът призна подсъдимия А.Т.Е. ЗА НЕВИНЕН по предявеното му обвинение- по
по-тежко квалифицирания състав на това престъпление- по чл. 343, ал.1, б.”в”, във връзка с
чл.342, ал.1 от НК, и го
ОПРАВДА по обвинението в тази му част.
На основание чл.343г, във вр. с чл. 343а, ал.1 б.”б”, вр. с чл. 343 ал.1 б.”в”, вр. с чл.342 ал.1 от НК, вр. с чл. 37, ал.1 т.7 и чл. 49,
ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия Е. допълнителното наказание по чл. 343 от НК като го лиши от
право да управлява МПС за срок от 1 година и 8 месеца, считано от
влизане на присъдата в законна сила. Този размер съдът определи
изхождайки от личността на дееца, налаганите в миналото административни
наказания за нарушения по транспорта, и липсата на настъпила корекция в
поведението му като водач на пътя, както и с оглед тежкия съставомерен резултат,
до който се е стигнало в случая. Съдът счете, че един по-голям размер на това
наказание не би допринесъл за постигане целите на чл.36 от НК, предвид
обстоятелството, че за подсъдимия това е начин на изкарване на прехраната на
семейството му.
Предвид обстоятелството, че
настоящото непредпазливо деяние на подсъдимия е извършено в изпитателния срок
на предходното му осъждане за деяние от общ характер, съдът упражни
предоставеното му от закона дискреционно право като прецени възможността да не
бъде привеждано в изпълнение към момента това наказание. Предвид което на
основание чл. 68, ал.2 от НК съдът постанови подсъдимия Е. да
не изтърпява отложеното наказание в размер на три месеца лишаване от
свобода, на което е осъден с влязло в сила споразумение по НОХД № 438/ 2014
г. по описа на Казанлъшкия районен съд. Съдът прие, че към настоящия момент не
са налице основания за активиране на това наказание предвид обстоятелството, че
се касае за непредпазливо деяние както и с оглед много добрите му
характеристични данни, искренното разкаяние ви близките роднински отношения в
случая. Поради което привеждането в
изпълнение на това наказание не би довело до поправянето и превъзпитанието му,
а напротив- би представлявало прилагане на закона с ненужна и прекомерна
строгост, и с това би се постигнал по- скоро обратния.
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С присъдата съдът се произнесе
относно веществените доказателства по делото като разпореди ВД, а именно: ВД 2.1- приложения по ДП 1 бр.
компакт диск СД-R марка “Коdak” 700 MB, 52x 80, minсребрист, запечатан в
пластмасова обложка и хартиен плик,
находящ се на л..109 „а“ от ДП, съдържащ аудиозапис от
„РЦ-112”-Бургас на приети повиквания за
датата 25.10.2016 г., след влизане в сила на присъдата ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ с малозначителна стойност и негоден за
употреба, и постанови веществените доказателства,
неприложени по делото, а именно- 1 бр. автомобил „Ф.“, с рег.номер ********, както и джанта с гума, находящи
се на съхранение в РУП- гр.Казанлък, след влизане в сила на присъдата
да се върнат на собственика им.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Тъй като подсъдимият Е. е
признат за виновен и му е наложено съответното наказание по НК, на основание
чл.189, ал.3 от НПК същият бе осъден да
заплати всички направени по делото разноски, както разноските по делото в полза
на Държавата по бюджетната сметка на МВР- направените по досъдебното
производство разноски за
възнаграждения на експерти в
размер на сумата от 507,45 лева, така и тези, направени от частните обвинители А.З.А.
с ЕГН **********, и Г.М.Б. с ЕГН **********,***,
сумата в размер на 400 лева, представляващи направените от същите разноски по
делото за възнаграждение на повереника им.
ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва да се посочат ниското
правно съзнание на подсъдимия Е., проявеното небрежно отношение към
задълженията му като водач на специфичното в случая МПС, и незачитане правилата
за движение по пътищата.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
/ Сп. ДРАГОТИНОВА/