Решение по дело №4217/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260099                                  Година 28.01.2022                          Град  ПЛОВДИВ

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                         ХІІІ граждански състав

На осемнадесети януари                                     две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №4217  по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:                  

              Производството е по иск с правно основание чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма и евентуален такъв по чл. 55 ал.1 от ЗЗД. 

              С исковата си молба С.А.Р. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. М.Д.Б., със съдебен адрес ***, е поискала да бъде осъдено дружеството „РИВИЕРА ТУР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район ****, ул. „****“ №***, ет.*, ап.*, представлявано заедно и поотделно от управителите М. К. В. и С. К. Б., да й заплати сумата от 1 500,00 лв., представляваща невъзстановена сума по отменено пътуване, ведно със законната лихва върху сумата за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

             При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не са налице предпоставките по чл. 89 от Закона за туризма, моли съда,  да осъди ответника на общо основание съгласно Закона за задълженията и договорите да й заплати сумата от 1 500,00 лв.

            Претендира и направените по делото разноски както и адвокатски хонорар.

            В хода на производството по искане на ответника, съдът е конституирал като трето лице - помагач по делото, на страната на ответника ЗАД «АРМЕЕЦ» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул.»******» №*.

                          Ищецът твърди, че на ****** г. сключила с ответника „РИВИЕРА ТУР“ ООД, ЕИК *********, договор за туристически пакет в полза на **** Л. Р. Р. Туристическият пакет включвал училищна екскурзия на ученици от *****, сред които и ****, която следвало да се проведе през априлската ваканция, с дати от 12.04.2020 година до 17.04.2020 година, с маршрут **************************“.

                          Твърди, че пътуването било организирано по инициатива на училищното ръководство основно с образователна цел и с присъствието на учители /без родители/.

                         Твърди, че в изпълнение на договора е заплатила на „РИВИЕРА ТУР“ ООД, по посочената от тях банкова сметка ***, клан ****IBAN: ***, BIC: ***,00 лева от общо 1 775,00 лева, във връзка с което получила чрез електронна поща издадените от ответника фактури, както следва: фактура ******** г., фактура ******** г. и фактура ********** г.

                          Твърди, че още в началото на месец март и в трите страни, в които щяла да се провежда екскурзията, а именно ****, ****и **** било оповестено наличието на множество случаи на хора, заразени с вирус COVID-19 /коронавирус/. Въпреки предприетите строги мерки от страна на компетентните институции на Република България, компетентните институции в другите държави членки на ЕС и европейските институции, с цел ограничаване на заразата в световен мащаб, епидемиологичната обстановка в Република България и в горепосочените три държави се променяла динамично и ежедневно, поради което както тя, така и родителите на всички останали деца, участващи в организираното пътуване, изразили силно безпокойство, притеснение и загриженост за децата си. Въпреки неколкократни разговори с дружеството-туроператор, и въпреки изпратената до „РИВИЕРА ТУР“ ООД писмена молба от родителите, с която същите категорично изразявали нежеланието си екскурзията да се осъществи и са отказали децата им да пътуват на посочените дати до посочените дестинации с молба училищната екскурзия да бъде отменена поради наличие на „непреодолима сила“ по смисъла на чл.89 ал.5 от Закона за туризма и чл.12 т.2 от Директива ЕС 2015/2302 и раздел IV, т.16, предложение второ от сключения договор и да бъдат възстановени всички заплатени от родителите суми поради наличие на извънредни обстоятелства, правещи обективно невъзможно изпълнението на договора, туроператорът отказал да уважи молбата им, респективно да отмени училищната екскурзия. Напротив, в официално становище, публикувано в електронната страница на туроператора, същият посочил, че според него „не е налице непреодолима сила, а само субективен страх от страна на родителите, поради което отказът им е по техни субективни представи, и следва да се тълкува сторен по вина на родителите“. Нещо повече, дружеството ясно заявило, че към момента не счита да е налице обективна невъзможност за изпълнение на цялото или значителна част от пътуването, поради което счита, че не е достатъчно родителите „само да мислят, че съществува опасност“. Становището получила и на посочения от нея електронен адрес за коренспонденция на 10.03.2020 г.

                            Твърди, че на 14.03.2020 г., отново чрез електронна поща получила последващо становище на ответника, с което я уведомява, че във връзка с въведеното от Правителството на Република България, извънредно положение за срок от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. отменя провеждането на екскурзията. Същият ден чрез електронна поща изпратила уведомление до ответника, че желае платените от нея до настоящия момент суми да й бъдат върнати, като в писмото посочила банкова сметка.

                            ***.*** г. чрез електронна поща получила документ, наречен „Официално изявление на **** на ТА „Ривиера тур“ ООД относно обявеното извънредно положение в страната  и отражението му върху организираните от туроператора пътувания“, в което ответникът заявява, че не прекратява договорите за туристически пътувания с дати на отпътуване до 15 май 2020 г., каквото пътуване е и пътуването на *****, а спира изпълнението на задълженията си с потребителите по тях.

                             На същият ден изпратила чрез електронна поща уведомление до ответника, с което го уведомила, че прекратява едностранно сключения помежду им договор.

                             Твърди, че съгласно чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. Според ал. 6 на същата разпоредба „при прекратяване на договора за туристически пакет съгласно ал. 5, пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение^и.

                             Твърди, че към момента на завеждане на делото, платените от нея суми в размер на 1 500 лв. не са й възстановени, въпреки категоричната й покана, отправена до ответника „РИВИЕРА ТУР“ ООД.

                            ОТВЕТНИКЪТ „РИВИЕРА ТУР“ ООД, ЕИК *********, гр. *****, с отговора на исковата молба заявява, че счита така предявените искове при условията на евентуалност за процесуално недопустими, а по същество неоснователни. Излага доводи за това.

                            В хода на производството, с писмена молба от 03.08.2021 г. ответното дружество е представило доказателство – Платежно нареждане от **** г. , с което е превело на ищеца сумата от 1 500,00 лева, представляваща исковата претенция по настоящото производство.

                            Ищецът с Молба от 27.09.2021 г. е заявил, че признава извършеното плащане, но претендира разноски за производството, тъй като плащането е станало след завеждане на делото.

                           С оглед на горното и на основание чл.235 ал.3 от ГПК, съдът намира, че следва да вземе предвид това обстоятелство и следва да отхвърли исковата претенция за осъждане на ответника по делото да заплати сумата от 1 500,00 лева, представляваща невъзстановена сума по отменено пътуване. Следва да бъде отхвърлена и претенцията за законна лихва  върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.03.2020 г., до датата на окончателното изпълнение.

                             Съдът намира, че не дължи произнасяне по предявеният иск при условията на евентуалност, тъй като главния иск се отхвърля поради извършено плащане в хода на производството, т.е. извършено признаване на иска макар и с конклудентни действия.

                            По отношение на разноските:

                            С оглед обстоятелството, че ответникът е станал причина за завеждане на настоящото производство, същия дължи на ищеца направените за същото разноски.

                            Настоящият състав на съда не споделя виждането на ответника за недължимост на претендираната сума към момента предявяване на иска.

                            Съгласно разпоредбата на чл. 89 ал.5 от ЗТ, пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията.

                           Ищцовата страна се е възползвала от това свое право и е поискала възстановяване на заплатените суми, но такова плащане й е било отказано. По тази причина същата е сезирала съда с настоящото исково производство.

               Ето защо и с оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ответното дружество да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 400,00 лева, от които 60,00 лева за платена държавна такса, 40,00 лева за заплатена държавна такса за обезечаване на иска по ч.гр. д. № 4111/2020 г по описа на ПРС, VIII гр. с. и 300,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

                            Относно разноските направени в изпълнителното производство образувано въз основа на издадената обезпечителна заповед, съдът намира, че такива не следва да се присъждат. Същите следва да претендират по изпълнителното дело.

                           С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

                ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма на С.А.Р. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. М.Д.Б., със съдебен адрес ***,  с която е поискала да бъде осъдено дружеството „РИВИЕРА ТУР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район ***, ул. „***“ No ***, ет. *, ап. *, представлявано заедно и поотделно от управителите М. К. В. и С. К. Б., да й заплати сумата от 1 500,00 лв., представляваща невъзстановена сума по отменено пътуване, ведно със законната лихва върху сумата за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

                ОСЪЖДА „РИВИЕРА ТУР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район ****, ул. „***“ No ***, ет. *, ап. *, представлявано заедно и поотделно от управителите М. К. В. и С. К. Б., да заплати на С.А.Р. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. М.Д.Б., със съдебен адрес ***, сумата от 400,00(четиристотин)лева направени разноски в хода на настоящото производство.

                НАСТОЯЩОТО решение е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника - ЗАД «АРМЕЕЦ» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул.»*****» №*.

                РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ЕН