№ 3675
гр. С, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МС
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от МС Гражданско дело № 20211110133462 по
описа за 2021 година
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 и чл.45
ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземания на ищеца против
ответника за сумата от 1727,40 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка " Каско" на
МПС, застрахователна полица № ХХХ, със срок на валидност от 24.08.2018 г. до
23.08.2019 г., за вреди, причинени на л.а. " БМВ 530", с рег. № ХХХ, при ПТП на
28.02.2019 г., ведно със законна лихва от 4.11.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 119,48 лв. за периода от 8.3.2020г. до 03.11.2020 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение от 01.12.2020 г. по ч.гр.д. №
54312/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 28.02.2019 г., в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско”, е настъпило събитие –
застрахованият автомобил е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно на ул. „ ГБ“ и на 50 метра след Х, в гр. С, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност
1727,40 лв., като поддържа да е изплатил застрахователно обезщетение в посочения
размер. Поддържа, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди,
тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да
вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Твърди, че ответникът е поканен
да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, но същото не е възстановено.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който оспорва исковата претенция. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на автомобила, който се твърди да е
увреден. Оспорва настъпването на вредите по посочения от ищеца начин, а именно, че
застрахованият автомобил е попаднал в дупка на пътното платно, както и да е налице
основание за плащане на застрахователно обезщетение. Оспорва вида и размера на
1
вредите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 54312/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в,
че по заявление на ищеца ЗК " ЛИ" АД е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 01.12.2020 г., с която е разпоредено СО да заплати на ищеца сумата от 1727,40
лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на
основание сключен договор за застраховка " Каско" на МПС, застрахователна полица
№ ХХХ, със срок на валидност от 24.08.2018 г. до 23.08.2019 г., за вреди, причинени на
л.а. " БМВ 530", с рег. № ХХХ, при ПТП на 28.02.2019 г., ведно със законна лихва от
4.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 119,48 лв. за
периода от 8.3.2020г. до 03.11.2020 г., както и разноски по делото в размер на 86,94 лв.
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от 28.04.2021 г.,
като е констатирал, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от
длъжника, съдът е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за вземането си по заповедта. Съобщението за дадените
указания е връчено на ищеца на 28.05.2021 г., като в законоустановения срок е
предявил настоящите установителни искове за съществуване на оспорените вземания.
Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените по реда на
чл.422 ГПК установителни искове и същите са процесуално допустими, с оглед
направеното уточнение с молбата от ищеца от 02.07.2021 г., доколкото е налице
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове подлежат на разглеждане по същество.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните обстоятелства: че е налице валиден
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява наличието
на всички елементи на правопораждащия фактически състав, като съображенията за
това са следните:
Не е спорно, а и се установява от представените по делото застрахователна
полица с № ХХХ от 26.07.2018 г. за застраховка " Каско" на МПС и предложение -
декларация за сключване на застраховка „ Каско“ на МПС към полица №
ХХХ/26.07.2018 г., че между ищеца и „ Д Л“ АД е сключен договор за имуществена
застраховка относно лек автомобил " БМВ 530Д", с рег.№ ХХХ, със срок на действие
от 24.08.2018 г. до 23.08.2019 г. и при уговорена застрахователна сума от 35000 лв. Не
се спори, че дължимата застрахователната премия в размер на 1987,60 лв., разсрочена
на четири вноски, е заплатена от застрахования.
Представени са и приложимите Общи условия за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства, връчени на застрахования на
2
26.07.2018 г., видно от представения констативен протокол към застрахователна
полица № ХХХ.
Представен е по делото протокол за ПТП № 1729853 от 28.02.2019 г., съставен
от мл. автоконтрольор 02-ра гр. ОПП – СДВР, от който се установява, че на посочената
дата, в гр. С, на ул. „ Инж. ГБ“, на 50 м след Х, е настъпило пътно-транспортно
произшествие с участието на застрахованото при ищеца моторно превозно средство с
рег. № ХХХ, като в протокола са отразени следните обстоятелства и причини за
настъпване на ПТП: автомобилът се движи по ул. „ Инж. ГБ“, с посока от ул. „ ЖГ“
към ул. „ СШ“, и на 50 метра след Х попада в необезопасена и несигнализирана дупка
на пътното платно.
Не се спори, а и се установява от представеното уведомление за настъпило
застрахователно събитие от 28.02.2019 г. по полица № ХХХ, подадено от Н. Н. Ян., че
при ищеца е образувана щета с № ХХХ. В уведомлението са посочени идентични на
отразените в протокола за ПТП обстоятелства относно настъпването на
застрахователното събитие.
Видно от представените опис – заключение от 28.02.2019 г. и от 08.03.2019 г.,
експертиза и доклад по щета № ХХХ, след извършени оглед и оценка на щетите по
застрахования автомобил, ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер
на 1727,40 лв., изплатено с платежно нареждане от 19.11.2019 г. на застрахования.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Н.Я., чиито
показания съдът възприема като достоверни, тъй като са основани на преки
впечатления и не се оборват от останалите събрани по делото доказателства, като
липсва основание да се приеме заинтересованост на свидетеля. Св. Я. установява, че
към 2019 г. е управлявал застрахования от ищеца автомобил. Свидетелства, че
управлявал автомобила по път между ж.к. „ М" и кв. Г, в гр.С, който бил малък
двупосочен път, без маркировка и осветление. Поддържа, че на завой на пътя се
извършвал ремонт, поради което асфалтът бил изрязан без да е обозначено.
Свидетелства, че дупката на пътното платно била с остри ръбове, а при попадане на
автомобила му в нея бордовият компютър подал сигнал за наличен проблем с
амортисьора. Свидетелят сигнализирал органите на КАТ, съответно бил съставен
протокол за настъпилото пътно-транспортно произшествие. Свидетелят поддържа, че
дупката не е била обозначена, нямало знак, осветление и маркировка.
Предвид горепосоченото съдът приема, че се установява настъпването на
застрахователно събитие по описания в исковата молба механизъм, а именно поради
наличието на дупка на пътното платно, необозначена по начин, позволяващ
избягването й, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства,
сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.
Съобразно ОУ към застраховка " Каско" застрахователят осигурява покритие за
рискове при пътно-транспортни произшествия по време на движение и/или в
паркирано състояние. Несъмнено вредите, произтичащи от попадане на автомобила в
дупка на пътното платно, съставляват покрит риск, отделно от това, в случая липсват
данни да е налице изключен риск по раздел IХ от ОУ. Ето защо, неоснователно се
явява възражението на ответника в тази връзка.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, както и от свидетелските показания се установява, че
описаните от застрахователя вреди са в причинна връзка с попадането на автомобила в
дупка на пътното платно, поради което и съдът приема за доказана по делото
3
причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на
ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му
експлоатация.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема, че е настъпил
застрахователен риск, носен от ищеца, като по делото не се спори, а това
обстоятелство се и установява от събраните по делото писмени доказателства, че в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение.
След извършеното от застрахователя плащане и на основание чл.410, ал.1 КЗ
последният е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение. Следва да бъде посочено, че възражението на
ответника, че застрахователното обезщетение е изплатено без основание, е
неоснователно, доколкото, както се посочи, не са установени по делото изключения,
предвидени в раздел IХ от представените Общи условия, приложими към
застрахователния договор. Следователно, налице е основание за възникване на
регресното право.
Ответникът не е повдигнал в отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване, поради което направеното едва в хода на устните състезания такова не
следва да бъде разглеждано. Въпросът относно срока за въвеждане на възражението за
съпричиняване е разрешен в т. 4 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК
на ВКС, съгласно която с отговора на исковата молба ответникът следва да посочи
възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, а когато не
стори това, съгласно чл. 133 ГПК той губи възможността да го направи по-късно; с
изтичане на срока за отговор по чл.131, ал.1 ГПК невъведените от ответника
възражения срещу предявения иск се преклудират, в това число възражението за
съпричиняване от страна на пострадалия от деликт. Съдебната практика е дала отговор
и на въпроса кога възражението за съпричиняване е конкретизирано в достатъчна
степен, за да се дължи по него произнасяне - когато с отговора на исковата молба
ответникът е посочил обстоятелствата, на които основава възражението си (твърдения
за действия на пострадалия, с които е допринесъл за настъпване на вредите), съдът е
длъжен да определи правната квалификация на възражението и да се произнесе по него
- в този смисъл решение № 17 от 16.03.2015г. по гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о. на ВКС.
При тези принципни съображения не следва да се разглежда несвоевременно
въведеното от ответника / извън срока за отговор на исковата молба/ възражение за
съпричиняване на вредите от страна на застрахования.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило / неподдържане на пътя в изправност/ и
вредата не следва от обективното качество на вещта. Не се спори, че пътят, на който е
реализирано произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието
4
на последните е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника,
поради което отговорността му следва да бъде ангажирана.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца съдът
съобразява съдебната практика, според която при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. В този смисъл, например, решение № 165 от 24.10.2013 г.
по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009г. на ВКС, I т.о. и др.
Според заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът изцяло кредитира като пълно, компетентно и обективно
дадено, стойността на ремонта на щетите по средни пазарни цени възлиза в размер на
2032,46 лв. Съдът приема, че посочената сума отговаря на тази, необходима за
привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, т.е. годно за
движение. Доколкото извършеното застрахователно плащане е в по-нисък размер от
този на действителните вреди, определен по горепосочения начин, то за ищеца
възниква вземане в размер на сумата от 1727,40 лв.
По гореизложените съображения искът е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 04.11.2020 г. / чл.422 ГПК/, до окончателното й
погасяване, обуславя и нейната основателност.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период. Съдът формира правни изводи за наличието на главен дълг.
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се
приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като ирелевантен е и моментът на
извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но
не и за поставяне на длъжника в забава. Следователно, за поставяне на ответника в
забава е необходима покана. В случая по делото се установява, че ищецът е поканил
ответника да изпълни задължението си с покана с изх. № 1199/05.02.2020 г., получена
от ответника на 06.02.2020 г. Ето защо, ответникът дължи обезщетение за забавено
плащане, което върху главницата от 1727,40 лв. и за предявения период на забава от
08.03.2020г. до 03.11.2020 г. възлиза в размер на 115,65 лв., определен от съда при
условията на чл.162 ГПК чрез лихвен калкулатор.
Предвид изложеното акцесорният иск е основателен и следва да се уважи до
5
посочения размер, като до пълния предявен размер от 119,48 лв. следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни. На
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца съответно на уважената част от исковете се
следват своевременно претендираните и доказани разноски по делото в размер на
381,37 лв. – за заплатена държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, и в размер на 86,76 лв. - за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
ч.гр.д. № 54312/2020г. по описа на СРС, 138 с-в.
На ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК се следват разноски по делото
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 0,21 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК. Предвид размера на
дължимите на ответника разноски съдът приема, че по компенсация на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 381,16 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че СО, с адрес: гр.С,
ул." М" Х, дължи на ЗК " ЛИ" АД, ЕИК ХХХ, със седалище и адрес на управление:
гр.С, бул. " СШ" Х, на основание чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД и чл. 86, ал.1
ЗЗД сумата от 1727,40 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка " Каско" на
МПС, застрахователна полица № ХХХ, със срок на валидност от 24.08.2018 г. до
23.08.2019 г., за вреди, причинени на л.а. " БМВ 530", с рег. № ХХХ, при ПТП на
28.02.2019 г., ведно със законна лихва от 4.11.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 115,65 лв. за периода от 8.3.2020г. до 03.11.2020 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение от 01.12.2020 г. по ч.гр.д. №
54312/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.422
ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва за разликата над 115,65 лв. до предявения
размер от 119,48 лв.
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр.С, ул." М" Х, да заплати на ЗК " ЛИ" АД, ЕИК ХХХ,
със седалище и адрес на управление: гр.С, бул. " СШ" Х, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 381,16 лв., представляваща разноски за заплатена държавна такса и депозит
за експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, и
сумата от 86,76 лв., разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 54312/2020 г. по описа на
СРС, 138 с-в.
Решението е постановено при участието на „ГБС – ИС“ АД, ЕИК ХХХ, като трето
лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7