Р Е Ш Е Н И Е
№ 708 23.05.2017г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд XVти граждански състав
На деветнадесети април през две
хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: Светлана Рачева-Янева
Секретар А.С.
като разгледа докладваното от
съдията Рачева-Янева
гражданско дело № 816 по описа за
2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по искова молба на „Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., представлявано
от Г.О.Г. против М.Н.С.,
ЕГН **********, адрес *** за постановяване на решение, с което да се установи,
че ответницата дължи на ищеца
сумата от 27,28 лева главница, представляваща неплатени
телекомуникационни услуги по договор за телекомуникационни услуги от 15.09.2010
г., сключен с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и допълнително
споразумение към него от 25.07.2012г., за вземането по който е издадена фактура
№ **********/ 09.11.2013г. за отчетен период от 10.10.2013 г. до 08.11.2013 г.,
и сумата 9,68 лева обезщетение за
забава върху главницата, начислено за периода от 28.11.2013г. до 11.11.2016г.,
които вземания са цедирани на „Булпойнт 2015” ЕООД с договор за продажба на
вземане от 12.05.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата от
подаването на заявлението -16.11.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 3905/ 17.11.2016 г. по
ч.гр.д. № 7074/2016г. на БРС. Излага
се, че вземането
е за използвани и неизплатени
мобилни услуги по посочената фактура, което вземане ищцовото
дружество е придобило по договор за цесия от 12.05.2016г. от телекомуникационната компания. Претендира се решение
за установяване на вземането като се ангажират доказателства и се претендират
разноски.
В срока за отговор по исковата молба е депозиран такъв, с който се оспорват
заявените претенции. Сочи се, че задълженията към „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД са изцяло платени, отделно от това се възразява по валидното
възникване и правното действие на цесионния договор. Претендираното вземане се
оспорва по основание и размер като се твърди, че е за задължения след изтичане
срока на договора. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1, чл.86
ал.1 и чл.99 от ЗЗД.
Няма спор, че
ответницата М. е била в договорни отношения с „БТК” АД, а това се установява и
от приложеното споразумение към договор от 25.07.2012г., от който се установява
също, че по него М. е била абонат на телекомуникационното дружество за номер № ****
****** на далекосъобщителна услуга. По това допълнително споразумение
абонаментът е бил сключен за срок от 12 месеца за периода от 25.07.2012г. до
25.07.2013г. при пакет лято 2012г. с възможност за удължаване на абонамента Установява
се от приложените месечна сметка за абонат М.С. за номер **********, че за
периода от 08.10.2013г. до 07.11.2013г., абонатът е ползвал услуги на стойност
от общо 40.38 лева, от които 8.33 за месечен абонамент, 4.17 лева за
допълнителни услуги план – DATA
unlimited S абонамент,
сумата от 20.43 лева като стойност на проведени мобилни разговори за 67.05
минути, 7 броя „смс” на стойност от 0.72 лева.
Ответникът твърди,
че е заплатил задълженията по представения договор към датата на неговото
прекратяване – 25.07.2013г. и че след тази дата не е бил абонат на дружеството
‘БТК” и не е провеждал разговори по предоставения абонат. Не ангажира
доказателства обаче за платени суми по издадената фактура и приложената детайлна
сметка, а относно срокът на действие на договора съдът намира следното: Съгласно
приложеното споразумение от 25.07.2012г. страните се считат обвързани за срок
от 12 месеца – 25.07.2012г. до 25.07.2013г., като след изтичането на уговорения
в договора минимален срок, ако абонатът не е отправил писмено предизвестие за
прекратяване на договора или не е подал заявка за преминаване на друг план,
договорът автоматично продължава своето действие за неопределен срок при
възможност на абоната да го прекрати с 30 дневно месечно предизвестие. Няма
доказателства за отправяне на такова предизвестие за прекратяване на
споразумението между страните, което мотивира съдът да приеме, че абонаментът
между ‘БТК” АД и М.С. е продължил и след 25.07.2013г. т.е., че ответницата като
абонат на БТК АД през периода на фактуриране, процесния такъв, е била валидно
обвързана като абонат на телекомуникационното дружество, ползвала е услугите на
мобилния оператор, които за този период на ползване – исковия такъв, не са
платени от нея като потребител към дружеството или съдът приема за установено
възникването и съществуването на претендираните парични задължения в полза на
кредитора по договора – „БТК” ЕАД.
Установява се, че
на 29.05.2015г. с договор за цесия кредиторът „БТК” ЕАД е прехвърлил на „СГ
Груп” ООД свои парични вземания, които съгласно договора, са описани в
приложения към него, каквито по делото не са представени. С договор от
12.05.2016г. „СГ Груп” ООД е прехвърлило на ищеца „Булпойнт 2015” ЕООД свои
парични вземания, описани в приложение № 1 към договора, сред които са и процесните
вземания към ответника М.Н.С.. Представено е уведомление за цесия – от цедентът
„СГ Груп” ООД, отправено до ответника М., но по делото липсват данни както за
изпращането на това уведомление, така и за редовното му връчване на длъжника.
На основание чл.99
ал.3 и ал.4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
направеното прехвърляне на вземанията, като прехвърлянето има действие спрямо
длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. В
настоящото производство носещият доказателствената тежест ищец, не установи
нито надлежното прехвърляне на вземанията от първоначалния кредитор на „СГ
Груп” ООД, нито надлежното уведомяване на длъжника от цедентите по
представените два договора за цесия. Липсват доказателства за обема на
прехвърлените вземания с договора за цесия от 29.05.2016г., както и че сред тях
попадат и вземанията към ответника. Липсват и доказателства за уведомяване на
длъжника по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД от цедентите за извършените прехвърляния.
Настоящият съд споделя практиката, изразена в решение № 698/ 23.10.2008г. по
ч.т.д. № 306/ 2008 г., II т.о., ТК на ВКС, съгласно което не може да се счита
за валидно уведомление депозирането пред съда на исковата молба, респективно на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като според изричната
разпоредба на чл.99, ал.3 ЗЗД, съобщението трябва да бъде извършено от цедента,
а в случая заявлението и искът са предявени от последния цесионер. В случая
неотносимо е позоваването от страна на ищеца на приложеното решение № 987/
18.07.2011г. по гр. д. № 867/ 2011г., IV г. о., ГК на ВКС, в което са изложени
доводи при различна хипотеза – когато преди съдебното предявяване на вземането,
длъжникът все пак е бил известен от цедента за извършеното прехвърляне, което в
случая не се установява по отношение на процесните парични задължения на
ответника.
По тези
съображения съдът намира, че в настоящото производство не се установи материалноправната
легитимация на ищеца, поради което предявените искове са неоснователни и ще
бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от
спора, ответникът не отговаря спрямо ищеца за направените от него разноски по
делото.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
представлявано от Г.О.Г.
против М.Н.С., ЕГН **********, адрес *** за установяване на вземане на ищеца
спрямо ответника за сумата от 27,28 лева
главница, представляваща неплатени телекомуникационни услуги по договор за телекомуникационни
услуги от 15.09.2010 г., сключен с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД
и допълнително споразумение към него от 25.07.2012г., за вземането по който е
издадена фактура № **********/ 09.11.2013г. за отчетен период от 10.10.2013 г.
до 08.11.2013 г., и сумата 9,68 лева
обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от
28.11.2013г. до 11.11.2016г., които вземания са цедирани на „Булпойнт 2015”
ЕООД с договор за продажба на вземане от 12.05.2016 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на сезиране на съда - 16.11.2016 г. до окончателното
изплащане на задължението и които суми са
предмет на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 3905/
17.11.2016 г. по ч.гр.д. № 7074 /2016г. на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.Д.