Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 28.06.2011 година, постановено по гр. дело № 1964 по описа на Г. р. с. за 2010 година, предявените от „Д. - О. З.”-, гр. С. против М. Х. М. искове, с които се търси присъждане на сумата от 3 644,46 лв., обезщетение по застраховка „Автокаско” по застрахователна полица № *00014 от 06.10.2009 година за причинени имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, виновно осъществено от ответника на 17.04.2010 година в гр. С., ул. „О. П. Х.”, заплатено на пострадалата В. И. Г., законна лихва върху вземането, както и сумата от 113,39 лв. мораторна лихва за времето от 17.04.2010 година до датата на предявяване на исковете, са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Решението е обжалвано от „Д. - О. З.”-, гр. С. с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, уважаващо предявените искове, според заявеното. Позовава се на неправилност на атакуваното решение следствие, на погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Едни доказателства първостепенният съд преценил, други - оставил без внимание. В разрез с данните по делото отказал да кредитира като достоверни показанията на свидетелите-актосъставители на процесното пътно-транспортно произшествие. При правилна преценка на събраните доказателствени средства, изводът за доказаност и основателност на предявения иск бил единствено възможен. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата - М. Х. М. – становище не е изразил. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 213 , ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна - „Д. - О. З.”-, гр. С. - излага в исковата си молба, че на 17.04.2010 година в гр. С., на ул. „О. П. Х.” ответникът оставил без надзор свое животно – кон, в близост до пътното платно. Животното изскочило на пътя и се ударило в движещ се автомобил, причинявайки му редица материални щети. Въз основа на договор за застраховка „Автокаско” ищцовото дружество заплатило застрахователно обезщетение. С довод вредите да се причинени виновно и противоправно, по реда на настоящото производство търси присъждане на платеното обезщетение в размер на сумата от 3 644,46 лв., законна лихва върху него, сумата от 113,39 лв., мораторна лихва от датата на увредата до предявяване на исковете и разноски. Ответната страна – М. Х. М. - оспорва исковете с възражение, че няма вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие. В хода на устните състезания навежда довод за недоказаност на исковите претенции. Приложените документи от преписката по административно-наказателното производство за процесния транспортен инцидент не можели да служат за доказателства в исковото. Констатациите по тях не равнели на изнесеното в исковата молба. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните, че ищцовото дружество е сключило договор за застраховка „Автокаско” с В. И. Г.за неин автомобил, марка „П.”, покриваща по време сочения в исковата молба транспортен инцидент. Не е спорно и самото произшествие – в нощта на 17.04.2010 година срещу 18.04.2010 година, докато В. Г. е шофирала конят на ответника е изскочил на пътното платно, ударил се е в автомобила, причинявайки му редица щети - счупена предна броня, преден ляв фар, охлузен преден ляв калник и врата, счупено панорамно стъкло, охлузени задни врати. Видът на щетите и причината за тях страните не спорят, установени са и от съставения на место протокол за пътнотранспортно произшествие, подписан от ответника и от собственика на автомобила. По стойност възлизат на исковата сума – приетата от първостепенния съд и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. След приключване на застрахователната преписка на пострадалата е заплатена сумата от 3 414,46 лв. – платежно нареждане от дата 11.05.2010 година. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск до размер на сумата от 3 414,46 лв. Съдът го уважава до посочената стойност, водим от следните съображения. По безспорен начин по делото са установени транспортния инцидент, описан в исковата молба, включването му в обсега на рисковете, които застрахователната полица покрива, причинната връзка между увредата и нанесените щети и плащането на застрахователното обезщетение. Изброените факти запълват фактическите състави на чл. 45 от ЗЗД и на чл. 213 от КЗ и онагледяват доказаността на иска по основание. Доводите на ответника са неоснователни. Преди всичко, защото не равнят на фактите по делото. Ответникът не отрича, че е собственик на животното, причинило инцидента, както и механизма на увредата. От правна страна тезата му за липса на вина не може да бъде съобразена по причина, че вината в цивилното право – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,се предполага, а в казуса е установена и с нарочни доказателства: писмените изявления на ответника в административно-наказателната преписка. Макар и събрани в друго производство, от гледище на системата доказателства по ГПК тези изявления имат процедурната и доказателствена стойност на извънсъдебни писмени признания за фактите по исковата молба. Ответникът не е положил грижата на добър стопанин, като не е упражнил надзор върху животното, осуетявайки излизането му на пътното платно. От гледище на закона това поведение е неправомерно и обективира виновното отношение на стопанина. Искът е основателен до размер на сумата от 3 414,46 лв. До предела на платеното застрахователно обезщетение нормата на чл. 213 от КЗ предвижда регресното право на застрахователя. За разликата до пълния претендиран размер искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като недоказан – претендира се върху сумата по главницата, която е основателна в по-нисък размер, следва да се отхвърли и претенцията за мораторна лихва. Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят разноски. При доказани разходи за две инстанции, О. в размер на сумата от 345,46 лв., следва да му се присъдят 290 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 28.06.2011 година, постановено по гр. дело № 1964 по описа на Г. р.с. за 2010 година, в частта, с която искът на „Д. - О. З.”-, гр. С. против М. Х. М. е отхвърлен до размер на сумата от 3 414,46 лв., вместо което постановява: Осъжда М. Х. М. от гр. С., ул. „О. П. Х.” № 91, ЕГН: * да заплати на „Д. - О. З.”-, гр. С. сумата от 3414,46 /три хиляди четиристотин и четиринадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ лв., обезщетение по застраховка „Автокаско” по застрахователна полица № *00014 от 06.10.2009 година за причинени имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, виновно осъществено от ответника на 17.04.2010 година в гр. С., ул. „О. П. Х.”, заплатено на пострадалата В. И. Г., на основание чл. 213 , ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху присъденото вземане, считано от 03.09.2010 година до окончателното му изплащане, както и сумата от 290/двеста и деветдесет/ лв., разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Потвърждава решението в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |