№………./……...10.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мария
Манолова
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 1011 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Габриелидес
Груп” ЕООД, чрез адв. О.А. ***, срещу решение № 1787/27.04.2018г., постановено
по гр.дело № 4471/2017 г. по описа на ВРС, с което „Габриелидес Груп“ ЕООД е
осъдено да заплати на М.С.З. сумата от 10000 евро, представляваща договорно
възнаграждение, дължимо и изискуемо на основание сключен между страните договор
за посредничество при продажба на дружествен дял от 09.03.2016 г., на основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 286 от ЗЗД, както и сторените по делото
разноски.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС е неправилно и необосновано като същото е постановено в противоречие
материалния закон и установените по делото факти. Според жалбоподателя
първоинстанционният съд не е обсъдил направените с отговора а исковата молба
възражения на ответника относно неавтентичността на положения под договора
подпис, несъответствието в датите на представените от ищеца писмени доказателства,
липсата на учредена от С. К. на А.Ю.Л. представителна власт, пасивната
процесуална легитимация на ответното дружество, нищожността на договора на
основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие, основание и невъзможен
предмет, както и липсата на изпълнение по договора от страна на ищеца. Развива
подробна аргументация по всяко едно от възраженията. Отправя до съда искане за
отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна,
депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба по подробно изложени съображения. Моли за потвърждаване на
атакуваното съдебното решение и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание
въззивникът чрез процесуалните си представители поддържа искането за отмяна на
обжалваното решение като акцентира на липсата на изпълнение по договора от
страна на ищеца, както и липса на постигнато съгласие относно предпоставките за
изплащане на комисионното възнаграждение. Въззиваемата страна чрез процесуален
представител поддържа оспорването на жалбата, а по същество твърди доказаност
на иска в т.ч. надлежно извършена престация от страна на ищеца и настъпване на
условията за плащане на възнаграждението.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че
постановеното от ВРС решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва
да бъде разгледана по същество.
Предмет на производството е осъдителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 286 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че през
м. март 2016 г., между М.С.З. и „Габриелидес Груп” ЕООД, е сключен договор по
силата на който последното възложило на ищеца М.З. срещу възнаграждение от 10 000,00
евро да осъществи посредничество и съдействие при продажбата на всички
притежавани от С. К. дялове от капитала на ответното дружество, ведно с правото
на собственост върху апортирания в капитала недвижим имот – Ателие № 10А,
находящо се в гр. Варна, ул. ”Братя Миладинови” № 9, ет. 4, за сумата от 185000
евро, с включен ДДС. Уговореното възнаграждение било дължимо в 5-дневен срок от
първото плащане по предварителния договор, който следвало да се сключи с
купувача. В изпълнение на задълженията си по договора, ищецът проучил пазара,
намерил купувач и на 09.07.2016 г. между С. К., като едноличен собственик на капитала
на ответното дружество и Л.Х., гражданин на Китайската народна република, бил
сключен предварителен договор за покупко-продажба на дружествените дялове за
сумата от 185000 евро. Твърди, че е настъпило основанието за заплащане на
дължимото възнаграждение, поради което моли да бъде уважен предявения иск и
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 10000 евро. Претендира за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника “Габриелидес Груп” ЕООД, с който оспорва предявения иск
като неоснователен. Твърди, че не е подписвал договора за посредничество и
оспорва поставеният от името на С. К. подпис като неавтентичен. Оспорва, лицето
посочено в договора като пълномощник – А.Ю.Л., да е имал надлежно учредена
представителна власт за сключване на такова съглашение. Твърди, че ответното
дружество не притежава пасивна процесуална легитимация, поради това, че
дружествените дялове, предмет на договора за посредничество и на предварителния
договор, е притежавало не самото дружество, а С. К., който бил легитимиран да
се разпорежда с тях и да ги
продава. Прави възражение за нищожност
на договора за посредничество поради липса на съгласие, поради липса на основание
и поради това, че има невъзможен предмет. Твърди, че ищецът по занятие извършва
посредничество, поради което сделката имала търговски характер. Твърди, че
ищецът не е изпълнил задълженията си по договора за посредничество, като не е
проверил документите удостоверяващи правото на собственост на имота преди
сключване на предварителния договор, а отделно от това не осигурил
удостоверение за вещни тежести на същия, поради което не му се дължи
възнаграждение. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна
както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
От
събраните по делото доказателства въззивният съд приема за установено следното
от фактическа страна:
Установява се от представените на
хартиен и магнитен носители копия от електронни писма и електронни документи,
че страните са били в преговори и са направили изявления насочени към сключване
на договор за поръчка неприсъствено, чрез размяна на електронни съобщения с
приложени към същите файлове, съдържащи съответните документи, в т.ч. процесния
договор.
По делото е представена
кореспонденция, водена по електронен път между електронните пощи на М.С.З. – ******@yahoo.com,
и тези на С. Д. К. – ****@****и А.Ю.Л. – ****@gmail.com (л. 46 – 56 ВРС). От
същата се установява, че на 02.03.2016 г. ищецът е изпратил на представляващия ответното
дружество С. Д. К. условията на сделката, а именно: продажната цена в размер на
185 500 евро, от които С. К. получава сумата от 175 500 евро, а комисионната на
изпълнителя е 10000 евро (л. 46-47 ВРС). Видно е, че целта на сделката е
купувачът да придобие апартамент, собственост на ответното дружество. На
05.03.2016 г. ищецът изпратил писмо до г-н К., с план за плащане: първа вноска
от 55 000 евро в срок до 15.03.2016 г., втора вноска от 130 500 евро в срок до
31.08.2016 г. На 06.03.2016 г. ищецът изпратил писмо до г-н Л. и г-н К., с приложен
договор за посредничество с посочена в него дата 01.03.2016 г., с указание, ако
са съгласни да разпечатат договора, да се подпише, сканира и изпрати на ищеца
по електронната поща. На 07.03.2016 г. г-н К. изпратил писмо до ищеца с
предложение в договора за посредничество да се посочи, че след заплащане от
купувач на първата сума да получи за услугата 5000 евро, а остатъка от 5000
евро да се получи при окончателното разплащане с купувача.
На 08.03.2016 г., от адрес: ****@gmail.com
е изпратено писмо до адрес ******@yahoo.com, с прикачен файл, озаглавен
„подписан комисионен договор“, копие от което, както и от прикачения файл са
представени на хартиен носител (л. 5-8 ВРС). Видно от договора, озаглавен „Договор
за посредничество при продажба на дружество“ и носещ дата 01.03.2016 г., същият
е сключен между „Габриелидес Груп” ЕООД, като възложител, представлявано от
пълномощник А.Ю.Л., и М.С.З., като изпълнител. От съдържанието на договора се
установява, че възложителят е възложил на изпълнителя, срещу възнаграждение, да
рекламира, да намери купувач, да посредничи и съдейства при продажбата на
дружеството „Габриелидес Груп” ЕООД, заедно със собствения на дружеството
недвижим имот – Ателие 10 А, с адрес: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 9,
ет. 4. Уговорено било имотът да се предлага от изпълнителя за продажба на цена 185
500 евро, от които възложителят да получи сумата от 175 500 евро, а изпълнителят
възнаграждение за изпълнение на поръчката в размер на 10 000 евро. В договора
се посочва, че възнаграждението на изпълнителя е дължимо в срок от пет работни
дни от постъпване на първата вноска по предварителния договор, сключен между
възложителя и предложения от изпълнителя купувач – Г.К.и/или Л.Х.. Видно от представения
заверен препис от договора, същият е подписан само от възложителя, като
твърдението на ищеца е, че подписът е на С. К., а не на посочения в договора
пълномощник.
Видно от приетите като доказателство
на електронен носител електронни писма (л. 56), на 09.03.2016 г. С. К. от
електронен адрес ****@****е изпратил на ищеца писмо с три прикачени файла (л.
56 ВРС – page 5, 5-1, 5-2, 5-3), съдържащи въпросния договор за посредничество,
с посочена в него дата 01.03.2016 г., подписан от самия него. По делото безспорно
се установява, в т.ч. и от приетата СТЕ, че електронната поща ****@****е използвана
от С. Д. К. за водене на кореспонденция с ищеца. Това обстоятелство е признато
и от процесуалния представител на ответното дружество в с.з. на 31.01.2018 г.
От представеното по делото „Официално
писмо 2“ от 16.08.2016 г. (л. 50 ВРС), подписано от С. К., се установява, че към
11.08.2016 г., същият е получил за продажбата на дялове от „Габриелидес Груп”
ЕООД по банков път от Л.Х. първо сумата от 55 892,00 евро, а след това и остатък второ плащане в размер на
113776 евро или общо 169 668 евро, като от текста на писмото е видно, че
между тях е сключен договор на 09.07.2016 г.
От извършена от съда служебна справка в
търговския регистър по партидата на „Габриелидес Груп“ ЕООД, с ЕИК *********,
гр. Варна, се установява, че едноличен собственик на капитала и управител на дружеството,
считано от 2012 г. е С. Д. К..
От приетата по делото съдебна
техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че приложените по
делото електронни документи са налични в пощенска кутия на ищеца – ******@yahoo.com.
Електронните документи, намиращи се в пощенската кутия на г-н З., били налични
и действително изпратени от пощенската кутия на С. К. ****@yandex.ru. Вещото
лице посочва, че манипулация на датите за изпращане и получаване не е
направена, както и на текста. Самият начин на кореспонденция (изпращане -
получаване – отговор) не го е позволявало. Изрично в съдебно заседание вещото
лице посочва, че приложеното по делото в електронен вид (л. 56 ВРС) писмо от
09.03.2016 г. (л. 77 ВРС) с три прикачени файла (page 5, 5-1, 5-2, 5-3) е
изпратено от пощенската кутия на С. К..
От показанията на разпитания за първи
път пред въззивната инстанция свидетел А.Ю.Л., гражданин на Руската федерация,
се установява, че свидетелят е водил електронна кореспонденция с г-н З. от
пощенска кутия с електронен адрес ****@gmail.com.
Свидетелят е познавал както З., така и К.. Изпращал е договори в качеството на
познат на С., но не си спомня точно какви. Заявява, че е виждал договора,
приложен на листи 6, 7 и 8 от първоинстанционното дело, но не си спомня
детайлите. Имало няколко договора като в крайна сметка свидетелят заявява, че
за този конкретно договор не може да си спомни дали го е виждал или изпращал.
Потвърждава, че става въпрос за предварителен договор за покупко-продажба и
комисионни договори на „Габриелидес Груп“ с М.З.. Потвърждава, че е изпращал
договор, който е бил подписан от С. К., но не може да каже кой точно, тъй като
били няколко, между които с „Бългериън пропъртис“ и с М.З.. Първият комисионен договор
с „Бългериън пропъртис“ бил в края на 2015 г. В началото на 2016г. имало още договори,
вече с М.. Според свидетеля, цялата кореспонденция със С. К. е била по и-мейли.
Тези договори му били предавани по и-мейл.
При
горната фактическа установеност по въведените въззивни основания за нарушение
на материалния закон съдът приема от правна страна следното:
Видно от изложеното във въззивната
жалба, жалбоподателят не оспорва по същество воденето на преговори и
отправянето на насрещни изявления между страните чрез съобщения по електронна
поща изпращани, съответно получавани, от едноличния собственик на капитала и
управител на ответното дружество С. К. от адрес ****@yandex.ru.
Основното оплакване в жалбата е за
необоснованост на решението на ВРС, тъй като от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод за постигнато съгласие между страните
за сключване на договора за поръчка. По-конкретно, доводите са свързани с
приетото по делото като доказателство електронно писмо от 07.03.2016 г.,
изпратено от С. К., в което, в отговор на предложението, направено с
електронното писмо от 06.03.2016 г., съдържащо като прикачен файл проекта на
договора за посредничество, е предложено възнаграждението за извършеното
посредничество да се заплати на две части – 5000 евро след заплащане от купувач на първата сума, а
остатъка от 5000 евро – при окончателното разплащане с купувача. Тъй като към
следващото писмо от 09.03.2016 г., както е установила и приетата СТЕ, е
прикачен файл съдържащ изпратения проект за договор подписан от г-н К., но без
да са нанесени промените, които последният е предложил с имейла от 07.03.2016
г., въззивникът поддържа, че не може да се приеме за безспорно установено, че
именно С. К. е изпратил писмото от 09.03.2016 г.
Законът за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) урежда правните последици от електронните изявления,
а тяхното пренасяне като електронни съобщения, в разновидността им „електронна
поща”, се урежда в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Съгласно пар.11 ДР
ЗЕС, „електронна поща” е съобщение във вид на текст, изпратено чрез обществена
електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено
в крайното оборудване на получателя, а пар. 22 от същите разпоредби дефинира
"Интернет" като система от взаимно свързани мрежи, ползващи интернет
протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална
мрежа. Електронната поща („и-мейл”, „e-mail”), когато е изпратена чрез Интернет
и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ
по смисъла на чл.3 ал.1 ЗЕДЕУУ. Електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014
означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Разпоредбата на чл. 3,
ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения такъв (така Решение №
303/07.10.2013 г. по гр.д.№ 3715/2013 г. на ВКС на РБ, ІV г.о.). Съгласно чл.
4. от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в
изявлението се сочи като негов извършител.
От така изложеният анализ на
нормативната уредба и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка се налага извода, че с изпращането на
електронното писмо на 09.03.2018 г., приложено по делото на електронен носител (л.
56 ВРС) и установено от експертизата (л. 77 ВРС) като действително изпратено от
пощенската кутия на С. К. и получено в крайното оборудване на получателя М.З.,
ответното дружество е приело направеното му с електронното съобщение от
06.03.2016 г. (л. 54 ВРС) предложение, към което е бил приложен проект на Договор
за посредничество при продажба на дружество с дата 01.03.2016 (page 3, 3-1 – от
електронен носител л. 56 ВРС). Същият проект без изменения е върнат от пощенската
кутия на С. **** ****@****с електронно съобщение от 09.03.2016 г. съдържащо три
прикачени файла, които представляват всяка страница от изпратения проект,
подписан за възложителя (page 5, 5-1, 5-2, 5-3 от електронен носител л. 56 ВРС).
Следователно, с получаването на отговора на г-н К. в пощенската кутия на г-н З.
предложението е прието, налице две съвпадащи насрещни волеизявления и договорът
за посредничество е бил сключен.
Обстоятелството, че преди това, със
съобщението от 07.03.2018 г. (л. 52 ВРС), управителят на ответното дружество С.
К. е предложил друг вариант за изплащане на възнаграждението на посредника на
две равни части, не води до извод, че С. К. не е автор на електронното писмо от
09.03.2018 г. по смисъла на чл. 4. от ЗЕДЕУУ, тъй като писмото е изпратено от
неговия електронен адрес ****@yandex.ru и
именно той е посочен като извършител на изявлението. Съответно, може да бъде
направен извод, че предложението на М. З. от 06.03.2016 г. (л. 54 ВРС) в крайна
сметка е било прието така, както е било направено.
Видно от съдържанието на приложения
като прикачени файл договор за посредничество, възложител по договора е
ответното дружество „Габриелидес Груп” ЕООД, което е изрично и недвусмислено
посочено. Предмет на договора е извършването на посредничиски услуги свързани с
продажба на дружеството, което следва да се тълкува в смисъл 100% от
дружествения дял на едноличния собственик на капитала С. К.. Това, обаче, не
означава, че дружеството не е материалноправно легитимирано да отговаря по
предявения иск. Касае се за облигационно правоотношение възникнало на основание
договор за поръчка. Няма пречка дружеството да възложи на трето лице –
довереник да извършва действия по намиране на купувач на дялове, които са
собственост на едноличния собственик на капитала, в случая С. К.. Още повече,
че от текста на чл. 1 от договора се вижда, че целта на продажбата на
дружествения дял всъщност е купувачът да придобие собствеността върху
притежавания от дружеството апартамент. Причината за това договорът за
посредничество да се сключи от дружеството, а не от едноличния собственик на
капитала, следва да се търси в отношенията между последните два субекта, които
отношения са извън предмета на настоящия спор. Ето защо, въззивният съд намира
за неоснователно възражението за липса на материалноправна легитимация на
ответното дружество.
Оплакването във въззивната жалба, че
договорът е сключен при липса на представителна власт в лицето на пълномощника А.Л.
е неоснователно, тъй като, както се изясни по-горе, съгласието за сключване на
процесния договор за посредничество е изразено лично от представляващия
дружеството С. К. в електронно писмо от 09.03.2016 г., изпратено от собствената
му пощенска кутия ****@vandex.ru.
Въззивникът е инвокирал още оплаквания
за липса на произнасяне на първоинстанционния съд по възраженията за нищожност на
договора поради липса на основание и невъзможен предмет.
Основанието на една сделка е типичната
причина, поради която страните се задължават. Съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 2-ро
от ЗЗД основанието се предполага до доказване на противното. Ответникът не е
оборил законовата презумпция. В случая се касае за договор за поръчка, при
който доверителят се задължава да изплати възнаграждение срещу престиране на
насрещни действия свързани с намиране на купувач на 100 % от дяловете в
дружеството ответник или, на практика, купувач на имота на дружеството. Както
беше отбелязано, причината дружеството, а не едноличният собственик на
капитала, да възлага извършването на тези действия, следва да се търси в
отношенията между дружеството и едноличния собственик и това не лишава договора
от основание. Довереникът от своя страна е поел задължение за извършване на
уговорените действия срещу възнаграждение, т.е. налице е основание и за ищеца
да се задължи по договора.
Що се отнася до възражението за невъзможен
предмет на процесния договор, то също е неоснователно, тъй като предметът на сделката
е извършване на определени действия и той е напълно възможен. Действията се
изразяват в намиране на купувач на дяловете и свързването на двете страни по
сделката,както и оказване на съдействие при осъществяването и́. Именно такива
действия е извършил ищецът в изпълнение на поръчката.
Неоснователно е и оплакването, че
възнаграждението не е дължимо, тъй като договорът не е изпълнен отстрана на
ищеца. В съдебно заседание от 27.09.2017 г. (л. 41 ВРС) съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през месец юли, 2016
г. са били сключени два предварителни договора за продажба на дружествените
дялове между С. Д. К. и Л.Х.. Това обстоятелство се потвърждава и от
изявлението на самия С. К. в приложеното по делото „Официално писмо 2“ от
16.08.2016 г. (л. 50 ВРС). Следователно изпълнителят е осъществил необходимото посредничеството
и уговореното възнаграждение е дължимо в срок от пет работни дни от първото
плащане по предварителен договор за покупко-продажба, реализирано в полза на
продавача от предложен от М. З. купувач измежду лицата Г.К.и Л.Х., граждани на
Китайската народна република, така както е предвидено в чл. 3 от договора за
посредничество.
Поради съвпадане на правните изводи на
двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение следва да
бъде потвърдено. Въззивният съд на основание чл. 272 от ГПК препраща и към
мотивите на ВРС.
Отговорност
за разноски.
Въззивникът следва да бъде осъден да
заплати сторените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева, съобразно
своевременно представени списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им. Внесеният депозит в размер на 70,00 лева следва да бъде върнат
по посочена от въззиваемата страна банкова сметка, ***видетел и преводач.
По делото не са налице данни ищецът М.С.З.
да е търговец по занятие, а договорът за поръчка има за предмет посредничество
при продажба на дружествени дялове собственост на лице, различно от доверителя „Габриелидес
Груп“ ЕООД, поради което сделката не е свързана с упражняваното от ответното
дружество занятие и не може да се квалифицира като търговска, в т.ч. по смисъла
на чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Това налага да се предостави на страните възможност за
касационно обжалване на настоящото решение, доколкото не се касае за търговско
дело по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1787/27.04.2018 г.,
постановено по гр.дело № 4471/2017 г. по описа на PC – Варна.
ОСЪЖДА „ГАБРИЕЛИДЕС ГРУП“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови" № 9,
представлявано от управителя С. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на М.С.З., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, сумата от 1200.00 лева, представляваща сторени във
въззивното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и 2
от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.