Р Е Ш Е Н И Е
№ 911, 12.03.2020
г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 06.02.2020
г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6538 по описа
за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Драган Цанков“ № 37,
представляван от пълномощника му .... М.Г., твърди, че на 13.04.2011 г. сключил с Г.С.К. и М.К.К. Договор за
кредит № ........, по който на последните е предоставен банков кредит в размер
на 8600 евро за погасяване на съществуващи задължения по Договор за кредитна
карта № ......../14.12.2007 г.,
задълженията по който не са изпълнявани в уговорените срокове, като към датата
на падежа - 30.03.2018 г., са останали непогасени : сумата от 959.96 евро -
просрочена главница; сумата от 35.10 евро - договорна лихва за периода
30.11.2017 г. – 30.03.2018 г. и сумата от 77.17 евро - наказателна лихва за
периода 30.10.2017 г. – 19.02.2019 г., поради което за тези вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.
гр. д. № 2882 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г., което е
оставено без уважение, с оглед на което в изпълнение на дадено от заповедния
съд указание по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ищецът е предявил настоящата исковата
молба, с която моли съда да осъди ответниците солидарно да му заплатят горните
суми ведно със законна лихва върху главницата от 20.02.2019 г. до окончателното
й изплащане.
Обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1
и ал. 2 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответниците Г.С.К. с ЕГН **********, и М.К.К. с ЕГН **********,
представлявани от пълномощника им адвокат Б.С., в депозирания по делото отговор
са признали предявените искове по основание и размер, а в хода на
производството са представили доказателства за погасяване на дълга по договора
за кредит, а също и на разноските по производството.
Съдът като обсъди твърденията на ищеца и признанията
на страните намира следното :
Продължение на решение по гр. д. № 6538/19 г.
на РСПд – стр. 2/3
Не е налице спор, че : на 13.04.2011 г. страните са сключили Договор за кредит № ........,
по който „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД е предоставило на Г.К. и М.К., в
качеството им на „кредитополучатели“, банков кредит в размер на 8600 евро за
погасяване на съществуващи задължения по Договор за кредитна карта № ......../14.12.2007
г., задълженията по който не са изпълнявани в уговорените срокове, като към
датата на падежа - 30.03.2018 г., са останали непогасени : сумата от 959.96
евро - просрочена главница; сумата от 35.10 евро - договорна лихва за периода
30.11.2017 г. – 30.03.2018 г. и сумата от 77.17 евро - наказателна лихва за
периода 30.10.2017 г. – 19.02.2019 г.; за
тези вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 2882 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г., което е оставено без
уважение, с оглед на което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание по
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК банката е предявила настоящата исковата молба, с която
претендира осъждане на ответниците реално да изпълнят задълженията си по
договора за кредит; след датата на завеждане на исковата молба в съда с два
банкови превода от 15.08.2019 г. и 03.12.2019 г. ответниците са заплатили на
банката суми в общ размер на 1375 евро, с които са погасени задълженията по договора
за кредит в пълен размер и разноските по производството, в това число за
заплатена държавна такса в размер на 175.10 лв., а също и за възнаграждение за
защита от юрисконсулт по настоящото производство.
Въз основа на
горното и предвид признанията на страните предявените искове като неоснователни
съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК следва да бъдат отхвърлени, като поради
обстоятелството, че ответниците са заплатили на ищеца суми в размер, който не
само покрива размера на дълга и на направените от ищеца разноски, а дори и ги
надвишава, то други суми за разноски на ищеца по настоящото дело не ще бъдат
присъдени.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул.
„Драган Цанков“ № 37, искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 92,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на Г.С.К. с ЕГН **********, и на
М.К.К. с ЕГН **********, солидарно да му заплатят : сумата от 959.96 евро -
просрочена главница; сумата от 35.10 евро - договорна лихва за периода
30.11.2017 г. – 30.03.2018 г. и сумата от 77.17 евро - наказателна лихва за
периода 30.10.2017 г. – 19.02.2019 г., дължими по сключен помежду им на
13.04.2011 г. Договор за кредит № ........, за които вземания банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по
Продължение на решение по гр. д. № 6538/19 г.
на РСПд – стр. 3/3
което е образувано ч. гр. д. № 2882 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г., което е оставено без уважение,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня
Букова
Вярно с оригинала!
ММ