№ 3214
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100505263 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С решение №20122890 от 25.05.2021 г. по гр.д.57553/20 г., СРС-76 съста
ПРИЗНАВА за установено по иска с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с
чл. 415 от ГПК, във чл. 45 от ЗЗД, предявен от „П. - продуцентска, рекламна,
информационна и медийна агенция” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1404, район Триадица, ул. „****, представлявано от изпълнителния директор
Н.А., съд.адр.: гр. София ****. бул. **** (офиси), ет. 7. тел. ****. чрез адв. Т. Л. Ф., тел.
****, e-mail: ****.com, срещу П. Н.
Г., ЕГН **********, адрес гр. София, бул. „****“ ****, ****. ****, an. 1, съд.адр.: 1113
София, ул. ****. тел. (02) ****. чрез адв. А. А. Ч. от САК, че ответницата дължи на ищцата
сумата от 1 268,36 (хиляда двеста тридесет и шест евро и тридесет и шест евро цента) €,
недоизплатена наемна цена по Договор за наем от 05.12.2017г., считано от 12.03.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, и ал. 8 от ГПК, П. Н. Г., ЕГН ********** да
заплати на „П. - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция” АД, ЕИК
**** сумата от 412,73 (четиристотин и дванадесет лева и седемдесет и три стотинки)
лева, разноски, сторени в заповедното производство и сумата 534.80 лв.деловодни разноски
в исковото производство.
1
С допълнително РЕШЕНИЕ от 14.04.22 г.СРС ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на П. Н. Г. за допълване на постановеното решение.
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 29.07.21 г.СРС ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.248
ГПК.
Срещу основното решение е подадена, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, въззивна жалба от ответницата. Жалбоподателката счита решението за неправилно,в
противоречие с процесуалния закон.Твърди,че съдът игнорирал имейл от 06.02.2018 г.,към
който е приложена справка за дължими плащания .Вещото лице невярно отнесло платения
на 29.01.18 г. наем към 12.2017 г..Твърди,че е направила възражение за прихващане със
сумата 675 евро ,представляваща подлежащ на връщане гаранционен депозит,а в
диспозитива на решението липсва произнасяне по възражението за прихващане.Не били
обсъдени факти установени със свидетелски показания.ССЕ била оспорена,тъй като вещото
лице работила единствено по счетоводството на дружеството ищец.
Моли решението да бъде отменено , исковете – отхвърлени,а при условията на
евентуалност сумата 675 евро да бъде прихваната от присъдените суми за наемна
цена.Претендира сторени разноски за държавна такса.
Въззиваемият е представил отговор на жалбата,с който я оспорва.Претендира
разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че пьрвоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Решението е и правилно.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и
те стават част от настоящите мотиви.За пълнота съдът следва да изложи следното :
Според въззивника ,в обжалваното решение съдът не бил обсъдил всички относими
доказателства и възражения на ответника - справка, която е била изпратена на П. Г. по
имейл на 06.02.2018г.като се твърди , че същата доказвала погасяване на задължението за
наем за м. 12.2017 г. със сума в размер на 840 лв., представляващи депозит от предходно
наемно правоотношение между страните.Възражението е неоснователно предвид това, че в
обжалваното решение съдът е коментирал същата, като изрично е посочил, че възможността
на ответника за позоваване на тази справка е била преклудирана с отговора му на исковата
молба.
Във връзка с тази справка се твърди, че със сумата от 840 лв., представляваща
невъзстановен депозит по старо наемно правоотношение, ищецът бил погасил задължението
за наемна цена за м. декември 2017 г., поради което платената наемна цена за м. януари 2018
г. била неправилно отнесена към задължението за м. декември 2017 г. По делото не е
2
представен нито друг договор за наем между страните, различен от процесния, нито каквито
и да било други доказателства в тази насока, в т. ч. такива за внасянето на такъв депозит. Не
става ясно, че с посочената сума от 840 лв. е било погасено точно задължението за наемна
цена за м. декември 2017 г. по новия договор за наем от 05.12.2017 г., при положение, че
ответникът е имал и други задължения. Ако прави възражение за прихващане със сумата от
840 лв., то трябва да се има предвид, че тази възможност е преклудирана, доколкото
направеното от ответника в срок възражение в отговора на исковата молба касае внесения
от него депозит по процесния договор за наем, а въпросната сума от 840 лв. касае съвсем
друго правоотношение, твърдения за което се правят на късен етап от делото .
На следващо място, с въззивната жалба е направено и оплакване за допуснато процесуално
нарушение от първоинстанционния съд, тъй като в диспозитива на обжалваното решение
липсвало изрично произнасяне по направеното от ответника възражение за прихващане с
внесения от него депозит по договора за наем от 05.12.2017 г. Възражението за
неоснователно.
Действително, съгласно чл. 298, ал. 4 от ГПК силата на пресъдено нещо на решението се
разпростира и по отношение на направено възражение за прихващане. В разглеждания
случай обаче липсата на изрично такова произнасяне в диспозитива на обжалваното
решение не е самостоятелно основание за неговата отмяна. Подобна липса на произнасяне
би била основание за отмяна на решението, в случай че от мотивите на същото става ясно,
че възражението за прихващане е основателно, но въпреки това съдът не се е произнесъл по
него в диспозитива на решението. От мотивите на обжалваното решение, в които се
обсъжда съдебно- счетоводна експертиза, става ясно, че направеното от ответника
възражение за прихващане е неоснователно, тъй като с внесения от него депозит са били
погасени режийни задължения на наемателя, които той самият не е платил. Поради тази
причина липсата на изрично произнасяне на съда по това възражение в диспозитива на
решението не съставлява основание за неговата отмяна.
Във връзка с горното, въззивникът поддържа и че с оглед на направеното от него
възражение за прихващане, ищецът не бил доказал, че с внесения от ответника депозит са
били погасени режийни задължения на последния.
Това обстоятелство е доказано с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
В същата са разгледани издаваните от наемодателя фактури за наем, издаваните от
доставчиците фактури за ползвани комунални услуги и извършените от ответника
плащания, за да обоснове вещото лице заключението си, че с внесения депозит са били
погасени режийни задължения на наемателя, като дори въпросният депозит не е могъл до
покрие в пълен размер натрупаните режийни разходи.
Неоснователно е направеното оспорване на размера на тези режийни разходи. Това
оспорване става несвоевременно, в ход по същество, както правилно е констатирал и
първоинстанционният съд.
Видно от представените и приети по делото разпечатки от имейли, ищецът
ежемесечно е изпращал информация на ответника за дължимите суми за наем и режийни,
както и съответните фактури. От въпросните имейли става ясно, че наемодателят редовно е
плащал сметките към доставчиците на услуги, като впоследствие е търсил възстановяване
на така платените суми от наемателя.Наемателят П. Г. не е оспорила нито размера на
режийните разходи, нито самите фактури, нито факта, че същите са били плащани от
наемодателя- такова оспорване е направено несвоевременно ,едва в ход по същество пред
3
първата инстанция.
В чл. 4, ал. 3 от самия договор за наем е изрично договорено, че „депозитът
представлява обезпечение за изпълнението на задълженията на Наемателя за заплащане на
консумативи и Наемна цена за Имота. Депозитът се държи от Наемодателя до връщане на
владението на Имота след прекратяване на настоящия договор. Депозитът се връща от
Наемодателя на Наемателя, ако последният е изпълнил всичките си задължения по договора
за заплащане на консумативи и Наемна цена за Имота. В противен случай неплатените суми
се приспадат от депозита и Наемодателят дължи на Наемателя връщане на разликата между
сумата на депозита и неплатените суми.“По този начин страните са внесли изрична яснота
относно съдбата на депозита.Направеното възражение за прихващане е неоснователно, като
това бе доказано и от съдебно-счетоводната експертиза.
Във въззивната жалба се твърди, че съдът не бил обсъдил свидетелските показания на
свидетеля Иванова, от които се установявало, че наемателят бил освободил апартамента в
началото на м. 10.2019 г. Това оплакване е неоснователно .
Показанията са коментирани в обжалваното решение, но доколкото същите касаят
състоянието на наемния имот, което не е предмет на обсъждане в настоящия спор, съдът
съвсем правилно е заключил, че тези показания са ирелевантни за спора.
От показанията на свидетеля Иванова се потвърждава това обстоятелство,, че не
знае да е изпращано предизвестие от страна на ответника. Този въпрос е обстойно
коментиран в обжалваното решение, като съдът е достигнал до извод, че след изтичане на
първата година от договора същият се е превърнал в такъв за неопределен срок и подлежи
на прекратяване с едномесечно предизвестие. Такова не е установено да е било отправено,
поради което правилно съдът е приел, че прекратяване на договора по надлежния ред не е
било сторено от ответника.
С въззивната жалба се твърди, че в първоинстанционното производство били
допуснати съществени процесуални нарушения при изслушването на съдебно-счетоводната
експертиза. Твърди се, че била приета, въпреки че не била депозирана в срок, както и че не
отговаряла на въпросите, зададени от ответника.Видно от съдебния протокол,възражението
на ответника, направено преди пристъпване към изслушване на експертизата, касае самата
експертиза по същество, но не и срока, в който същата е била депозирана в съда.
Неоснователно е оплакването, че експертизата не давала отговора на зададените от
ответника въпроси. Видно от същата, вещото лице е изследвало всяка постъпила сума и как
е осчетоводена тя, като са взети предвид и всички платежни нареждания, представени от
ответника с отговора му на исковата молба.Неоснователно и заявеното с въззивната жалба
твърдение, че вещото лице било работило само с материали от счетоводството на ищеца.
Именно въз основа на представените от ответника платежни нареждания експертът е
направил заключение за размера на платените суми, които впоследствие е съпоставил с
данните от счетоводството на ищеца.
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което
то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Постъпила е частна жалба от ответницата срещу определението по чл.248 ГПК.
Жалбоподателката-ответница е била осъдена да заплати разноски в заповедното
производство в размер на 412.73 лв.Счита,че съдът в исковото производство не дължи
4
произнасяне по разноските в заповедното производство ,а като се произнесъл, така била
осъдена два пъти на разноски.Молила е съда да измени решението си в частта за разноските
и молбата е останала без уважение.Иска от въззивния съд да отмени определението,с което е
отказано изменение на решението в частта за разноските и да се постанови исканото
изменение.
Ответникът по жалбата я счита за неоснователна.
Съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
В т. 10в на Тълкувателно решение № 4 по т. д. № 4/2013 г. ВКС е приел, че разноските
в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са
изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за
изпълнение - чл.412, т.6 ГПК. Сочи се също, че предмет на установителния иск по чл. 422 от
ГПК е самото вземане на кредитора, за което е било подадено заявлението, но не и
разноските. В този смисъл, върховните съдии са приели, че няма как установителният
диспозитив на решението по иска по чл. 422 от ГПК да се простира и върху разноските.
Напротив - в т. 12 от същото тълкувателно решение е посочено, че приетото разрешение по
т.10 в, че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не
се включват в предмета на установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл. 422 ГПК, а
представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска,
предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение. Въз основа на това разбиране, ВКС е
приел, че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.
В настоящия случай с решението по настоящото дело съдът е уважил изцяло предявения
от ищеца установителен иск за установяване съществуването на предявеното със
заявлението вземане, поради което и в съответствие с цитираното по-горе тълкувателно
решение правилно е присъдил с осъдителен диспозитив в полза на ищеца сторените от него
разноски в заповедното производство.
На въззиваемата страна се дължат сторените разноски в размер на 484.80 лв.,които
следва да бъда присъдени .
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20122890 от 25.05.2021 г. по гр.д.57553/20 г., СРС-76
състав и определение от 29.07.21 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П. Н. Г., ЕГН **********, да заплати
на „П. - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция” АД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1404, район Триадица, ул. „****,сумата 484.80
лв. разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
5
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6