РЕШЕНИЕ
№ / 12.07.2023 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми
юни две
хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
САНДЕВА
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при участието на прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия ВЕЛЧЕВА КАНД № 130/2023 г. по описа на Административен съд - Добрич и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация Добрич“
АД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „3-ти март“ № 59 срещу
Решение № 84/23.12.2022 г. по АНХД № 165/ 2022 год. по описа на Районен съд –
Каварна.
Със съдебния акт е изменено Наказателно постановление № 59/04.07.2022 г. на
Директора на Басейнова дирекция “Черноморски район”, с което на жалбоподателя, на основание чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ,
за неизпълнение на задължение по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите. е
наложена имуществена санкция, чийто размер е намален от 5 000 лева на 500 лева.
В касационната жалба се навежда,
че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон.
Счита се, че в административното производство по издаване на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление е
нарушено правото на защита на юридическото лице, доколкото не става явно за
какво точно нарушение е наложена имуществената санкция, както и не е посочена датата на неговото
извършване. Последното има за последица невъзможност за прилагане на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН, респ. неангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя.
Твърди се наличие на съществено разминаване между акта за установяване на
административното нарушение, наказателното постановление и подадената от
касатора декларация по чл. 194б от Закона за водите. Оспорва се титулярството
на правото на собственост на касатора върху процесния сондаж.
Релевира се незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление
като необосновано, предвид липсата на доказателства относно количеството
ползвана вода – експлоатационния дебит на водовземното съоръжение, което е
съставомерен елемент от фактическия състав на неизпълнението на задължението на
юридическото лице.
Възразява се срещу мотивите на съда, с които не е отменено изцяло
наказателното постановление, а единствено е намален размерът на наложената
имуществена санкция от 5000 лв. на 500 лв. Твърди се, че не става ясно по коя
хипотеза на ал. 1 на чл. 44 от ЗВ е вменено неизпълнението на задължението на
касатора.
Излага се, че дружеството е подало заявление за удължаване на срока на
разрешителното, но административнонаказващият орган е постановил отказ, поради
обстоятелството, че касаторът дължи данък недвижими имоти. Уточнява се, че със
сондажа се осигурява водоснабдяването до с. Белгун и преустановяването на
водовземането има за правна последица прекъсване на водоподаването до
населението от този район.
При така изложените съображения се иска отмяна на решението на Районен
съд-Каварна и постановяване на ново решение по същество, с което да се отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Претендира се и присъждане на сторените разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по жалбата – директорът
на Басейнова дирекция “Черноморски район” - Варна, изпраща писмено становище, с
което оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за основателност на касационната
жалба. Изразява становище, че решението на Районен съд-Каварна е неправилно и
следва да бъде отменено.
Административен съд –
Добрич, като прецени направените по делото доводи и събраните по делото
доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и
предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 63а, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен
интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима.
По отношение
основателността на касационната жалба:
Районният съд е
изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за
осъществено неизпълнение на задължение по чл. 200, ал.1, т. 1, б „б“ във вр.
чл. 44, ал. 1 от Закона за водите от касатора, като касационният състав споделя
изложените мотиви.
С обжалваното решение
е изменено Наказателно постановление № 59/04.07.2022 г. на директора на Басейнова
дирекция “Черноморски район”, с което на жалбоподателя, на основание чл. чл.
200, ал.1, т. 1, б „б“ от Закона за
водите, за неизпълнение на задължение по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите е
наложена имуществена санкция, чийто размер е намален от 5 000 лв. на 500 лв..
Въззивният съд е приел, че това е единственото водовземно съоръжение, чрез
което се водоснабдява населеното място – с. Белгун.
С констативен протокол
№ В-25/15.02.2022 г., че на 15.02.2022 г. е извършена проверка на минерален
сондаж Р-Белгун от експерти на БДЧР, регистриран с № 25110000161/16.06.2020 г.
във връзка с решение № 52/16.06.2020 г. за вписване в регистъра на съоръженията
за минерални води със собственик „ВИК ДОБРИЧ“ АД. Минералният сондаж Р- Белгун е изграден на място с ориентировъчни географски координати (замерени
при проверката), в землището на с. Белгун, община Каварна. При извършената
проверка на място и на наличната в БДЧР
документация – Декларация по чл. 194б от Закона за водите, вх. №26-00-6458/А1/03.02.2022
г., е установено извършване на водовземане на минерални води посредством помпен
агрегат. Водовземането се извършва без издадено разрешително.
Съставен е акт за
установяване на административно нарушение от 28.03.20232 г., (бланков номер
001166), за това, че в периода от 01.01.2021 г . – 31.12.2021 г. в с. Белгун,
юридическото лице извършва водовземане на минерални води без издадено
разрешително по реда на Закона за водите от водовземно съоръжение Р- Белгун, находящо се в с. Белгун, община Каварна, регистрирано с №
25110000161/16.06.2020 г. във връзка с Решение № 52/16.06.2020 г. за вписване в
регистъра на съоръженията за минерални води, със собственик „ВИК ДОБРИЧ“ АД, с декларирани количества водни маси за
питейно –битово водоснабдяване в размер на 33 600 куб.метра за 2021 г.,
равняваща се на 1,065 л./сек., с което е нарушен чл. 44, ал.1 от същия закон.
Възраженията на
касатора относно липсата на точно описание на нарушение, за което е наложена имуществената санкция,
както и непосочване на датата на неговото извършване, са несъстоятелни.
При анализ на акта за
установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, съдът стига до правния извод, че те съдържат всички
предписани от Закона за административните нарушения и наказания задължителни
реквизити. В акта са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение
за ангажиране административнонаказателната отговорност за конкретното
неизпълнение на задължение - ползване от
юридическото лице на вода от минерален сондаж Р-Белгун без необходимото за това
разрешение. Конкретизиран е и периодът на нерегламентираното водовземане – 01.01.2021
г . – 31.12.2021 г.
Не са налице
разминавания между акта за установяване на административното нарушение,
издаденото въз основа на него наказателно постановление и декларацията по чл.
194б от Закона за водите. В случая няма спор, че не са налице
изключенията по отделните точки на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, както и
че дружеството е ползвало водата без разрешително.
Съставът на неизпълнението
на задължението по чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за водите не изисква
лицето да е собственик на сондажа, от които водовзема без необходимото по закон
разрешение. В този смисъл възражението на касатора се явява неотносимо към
спора.
Неоснователно е
възражението за липсата на доказателства относно количеството ползвана вода –
експлоатационния дебит на водовземното съоръжение. Количеството ползвана вода,
по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, е определено на база на
представената от касатора декларация по чл. 194б от Закона за водите, която го
обвързва по силата на чл. 180 от ГПК. (33600 куб.м.: 365 дни: 24 часа: 60 минути : 60
секунди =0,00106544 куб.м. или 1,065 л/сек.)
С оглед изложените
съображения районният съд законосъобразно и правилно е приел, че
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е осъществил състава на неизпълнението
на задължение по чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за водите, за което
следва да му бъде наложена имуществена санкция, която законът предписва в
границата от 500 лв. до 5 000лв.„
Настоящият
касационен състав изцяло споделя извода на въззивния съд, че процесното неизпълнение
на задължение не може да се
квалифицира като маловажен случай. Касае се за особен вид обществени отношения,
регулирани със Закона за водите, за нарушаването на които е предвидена по - строга
отговорност в закона.
Съобразно чл. 27 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Смекчаващите
обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на
по-тежко наказание.
Съдът като взе предвид, че неизпълнението на
задължението е първо по ред, както и че прекъсването на водовземането от страна
на дружеството – касатор, би довело до прекъсване водозахранването на село Белгун,
като отчете и коментираното в мотивите на атакувания съдебен акт на въззивният
съд, че иззетите водни количества от сондаж Р-Белгун са минерални води и
законодателят ги третира като природно богатство, намира, че целите на
наказанието, визирани в нормата на чл. 12 от ЗАНН биха се постигнали като на
юридическото лице бъде наложена имуществена санкция в размер близък до средния,
визиран в нормата на закона.
Въпреки това съгласно
принципа, че съдът не може да влошава положението на жалбоподателя (reformatio in pejus), същият следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който наказателното
постановление е изменено и е наложена имуществена санкция в минимален размер от
500 лв.
С оглед изложените съображения,
съдът следва да остави без уважение жалбата като неоснователна и потвърди
атакувания съдебен акт.
В хода на касационното
производство постъпиха молба № 1531 от 10.04.2023 г. и молба № 2555 от
23.06.2023 г., в които касаторът уточнява, че претендира сторените разноски
пред въззивния съд, които му се дължат пропорционално на намаления размер
имуществена санкция. Съдебният състав счита, че молбите имат характер на искане
за изменение на Решение № 84/23.12.2022 г. по АНХД № 165/ 2022 год. по описа на
Районен съд – Каварна, в частта на присъдените разноски, с правно основание чл.
248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, по което следва се дължи произнасяне
от районния съд. Следователно делото трябва да бъде върнато на въззивната
инстанция за произнасяне по молбите в частта, представляваща искане за изменение
на решението в частта за разноските. При несъгласие от страна
на касатора с постановения съдебен акт относно разноските може да се подаде
жалба, която следва да се разгледа от касационната инстанция.
Воден
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
84/23.12.2022 г. по АНХД № 165/ 2022 год. по описа на Районен съд – Каварна.
ИЗПРАЩА молба, вх. №
1531 от 10.04.2023 г. и молба, вх. № 2555 от 23.06.2023 г. в частта, имаща
характер на искане за изменение на Решение № 84/23.12.2022 г. по АНХД № 165/
2022 год. по описа на Районен съд – Каварна в частта му за разноските, на Районен
съд - Каварна за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: