№ 1003
гр. Варна, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20233110202544 по описа за 2023 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на П. Ч. А. срещу НП на началник
група в ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което са му наложени административни
наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
В жалбата въззивникът сочи на неправилност и незаконосъобразност на наказателното
постановление. Счита, че в НП е посочено, че се управлява превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта от 0,8 до 1,2 на хиляда включително, но не става ясно
каква мерна единица се определя – промили, милилитри.
Счита за нарушени чл.57 т.8 и т.9 от ЗАНН, като не са посочени смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства при определяне на наказанието, както и не е
приспаднато времето, през което лицето фактически е било лишено от правото да упражнява
определена професия или дейност. Иззетото с АУАН СУМПС не е конкретизирано по дата
на издаване и категория, с което са нарушени процесуалните правила. Не е ясно дали на
въззивника се налага ПАМ или СУМПС е отнето като ВД.
Според АУАН на 13.05.2023г. около 00,15 часа въззивникът е управлявал превозното
средство, а според НП същия е наказан за това, че на 13.05.2023г. в 00,21 часа е нарушил
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП. Налице е разминаване между изписаната фактическа обстановка и
правната квалификация на нарушението.
В АУАН и НП не са описани кое е техническото средство, с което е извършено
измерването, неговия вид и модел, както и видимото състояние на водача. Това
представлява нарушение на чл.3 от Наредба №30/27.06.2001г.
В с. з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.
1
По същество поддържа основанията за отмяна на наказателното постановление, изложени
с жалбата и моли за присъждане на разноски.
Представител на органа, издал НП, не се явява. В молба изразява становище по жалбата и
претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 13.04.2023 г. въззивникът А. управлявал автомобил в гр. Варна, кв. „Виница“, по ул.
„Цар Борис ІІІ“, в посока към „Аладжа манастир“ след като употребил алкохол.
По същото време в района се намирали служители на ОДМВР Варна, които спрели
въззивника за проверка.
Извикан бил за съдействие екип на КАТ ПП ОДМВР Варна, в състава на който влизал
св. Я..
Въззивникът А. бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта от св. Я. посредством
техническо средство „Алкотест Дрегер”, което отчело концентрация на алкохол в кръвта от
1,13 промила.
За установеното нарушение св. Я. съставил акт за установяване на административно
нарушение в съдържанието на който вписал обстоятелствата на извършването му и посочил
правна квалификация.
На въззивника бил издаден талон за кръвна проба, но той не се явил за изследване.
На 16.05.2023г. било издадено наказателно постановление, видно от съдържанието
на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските
служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по
ЗДП и на основание санкционната норма на чл.174 ал.1 т.2 от същия закон, на въззивника
било определени административни наказания.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства – показанията на
св. Я., приложеният по административнонаказателната преписка АУАН; талон за
медицинско изследване; протокол за предупреждение; ЗЗПАМ; справка за нарушител;
заповед и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : по
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от
2
ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката
доказателства, при липса на спорни обстоятелства е направил единствения възможен извод
за извършено нарушение по ЗДП и е дал правилна правна квалификация на извършеното от
въззивника нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е бил
определен приложимият закон.
При безспорно изяснена фактическа обстановка с наказателното постановление за
нарушението е определено административно наказание, съответстващо на тежестта на
извършеното административно нарушение, в рамките на предвидения размер и
предвидената санкция.
Що се отнася до наведените възражения , касаещи изменянето на наказателното
постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
Въззивникът счита, че в НП е посочено, че се управлява превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта от 0,8 до 1,2 на хиляда включително, но не става ясно
каква мерна единица се определя – промили, милилитри.
Съдът не възприема подобна позиция, като следва да се отбележи на първо място, че
не възниква каквото и да било съмнение по отношение на използваната мерна единица,
която в обстоятелствените части на АУАН и НП е изрично конкретизирана като „промили“
със стойност от 1,13.
На следващо място въззивникът като правоспособен водач на МПС познава закона и
е наясно относно вида на мерната единица по отношение на концентрацията на алкохол в
кръвта.
Считат се за нарушени чл.57 т.8 и т.9 от ЗАНН, като не са посочени смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства при определяне на наказанието, както и не е
приспаднато времето, през което лицето фактически е било лишено от правото да упражнява
определена професия или дейност.
Съдът, по така възразеното счита за нужно да отбележи, че наказанието по чл.174
ал.1 т.2 от ЗДП е с императивно определен размер, при което не се извършва преценка на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Липсата на изрично вписване , че се
приспада времето, през което лицето е било лишено от право да управлява МПС не
представлява съществено процесуално нарушение, доколкото по АНП се съдържа ЗЗПАМ,
от която е видно от кой момент нататък лицето търпи такава мярка.
Възразява се, че иззетото с АУАН СУМПС не е конкретизирано по дата на издаване и
категория, с което са нарушени процесуалните правила. Не е ясно дали на въззивника се
налага ПАМ или СУМПС е отнето като ВД.
Както вече беше посочено по- горе, като част от АНП се съдържа ЗЗПАМ, от която е
видно, че е иззето конкретното СУМПС от конкретния водач – въззивника А.. Датата и
категорията на СУМПС не представляват изискуем реквизит от съдържанието на АУАН и
НП, тъй като посредством посочване на номер на СУМПС и конкретно лице, на което е
било издадено е налице в достатъчна степен яснота по отношение на иззетия документ.
3
Сочи се, че според АУАН на 13.05.2023г. около 00,15 часа въззивникът е управлявал
превозното средство, а според НП същия е наказан за това, че на 13.05.2023г. в 00,21 часа е
нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП. Налице е разминаване между изписаната фактическа
обстановка и правната квалификация на нарушението.
Посочената разлика от 6 минути в изписаните в АУАН часове логично следва
момента на спиране на водача и последвалата проверка с техническо средство, поради което
и не може да се тълкува като противоречие във фактическата обстановка. Доколкото
управлението на МПС представлява динамичен процес, описването на движението му като
периметър, конкретизиран в АУАН и НП не представлява нарушение на правото му на
защита. В съдържанието на АУАН и НП изрично е посочено, че въззивникът управлява
МПС, поради което и не възниква каквото и да било съмнение, че е възприето движение на
МПС, а не – паркирането му в определен пътен участък.
На последно място се сочи, че в АУАН и НП не са описани кое е техническото
средство, с което е извършено измерването, неговия вид и модел, както и видимото
състояние на водача. Това представлява нарушение на чл.3 от Наредба №30/27.06.2001г.
Съдът, при проверка на съдържанието на АУАН и НП констатира, че в същите се
съдържат марка, модел и конкретен номер на техническото средство, противно на
твърдяното от въззивника.
Описание на видимото състояние на водача не представлява реквизит от АУАН и НП
и в този смисъл няма място в обстоятелствените им части.
Предвид изложеното по- горе, съдът потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт .
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0460-000541/16.05.2023г. на началник група в ОДМВР Варна,
РУ 05 Златни пясъци, с което на П. Ч. А. са наложени административни наказания ГЛОБА в
размер на 1000 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от
ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА на осн. чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА П. Ч. А., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е
от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5