Решение по дело №10070/2019 на Окръжен съд - Габрово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260015

 

гр.Габрово, 23.11.2020г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Габровски окръжен съд в публично заседание на дванадесети ноември през  две хиляди и двадесета година  в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Генжова

при секретаря Б.Михова, като разгледа докладваното от съдия Генжова т.д.№70 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е / частичен /  иск с правно основание чл. 100 ал.1 вр. с чл. 79 вр. с чл. 82  ЗЗД  и иск с правно осн.   чл. 86 ЗЗД по отношение първия ответник «Първа инвестиционна банка» АД,  а по отношение на втория ответник - "Вал Де кафе" правното основание на предявеният иск  е по  чл. 101 ЗЗД вр. с чл.100 ал.1 вр. с чл. 79 вр. с чл. 82  ЗЗД.

В исковата молба на "Сити кидс" ООД- Благоевград се излага, че  на 18.11.2014 год. дружеството сключило договор за цесия с "Първа инвестиционна банка " АД, по силата на който банката, в качеството си на Цедент, прехвърлила в полза на Цесионера вземанията си към „ФУТУРОАОРА" ООД, възникнали на основание Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009г. и Договор за кредитна линия № 000CL- S- 000018/ 12.02.2009г. и последвалите ги анекси. В изпълнение договора за цесия, в деня на сключването му, „Сити Кидс" ООД заплатило в полза на банката пълния размер на договорената цена за прехвърляне на вземането - 367 402,68 евро, както и 3 180,75 лева, с което се породили правните последици на цесията. В удостоверение на горното, цедента писмено потвърдил настъпилия ефект на цесията, като същевременно, на 20.11.2014г. уведомил по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжника „ФУТУРОАОРА" ООД за извършеното прехвърляне на вземането.

            На 24.11.2014г. ищецът изпратил на „Футуроаора” ООД писмено уведомление, с което му дал допълнителен 5 г. срок за пълно погасяване на дълга, с подходящ погасителен план. В отговор на това уведомление „Футуроаора” ООД на 26.11.2014г. заявил на ищеца, че оспорва изцяло съществуването на вземане по процесните договори за кредитна линия и поради липсата на валидно възникнало задължение отказал плащане.

След сключване на договора за цесия ищцовото дружество установило, че вземането, предмет на цесионния договор, не съществува, поради което следвало да ангажира отговорността на цедента по реда на чл. 100, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД-   на 28.11.2014 год. и внесло в деловодството на ответника „ПИБ" АД писмено уведомление с вх. № 51- 6649/28.11.2014 год., с което банката била известена за факта, че цедирания длъжник оспорва изцяло прехвърленото вземане, както и самия договор за цесия.

Ищецът твърди, че към 18.11.2014 год. са липсвали каквито и да е договорни и практически основания за усвояване на кредитните суми по двата договора за кредитна линия от страна на банката, липсвали основания за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга, следователно не бил налице валидно възникнал дълг на „ФУТУРОАОРА" ООД към „ПИБ" АД и банката е цедирала в полза на „СИТИ КИДС" ООД дълг, който в действителност не съществува.     От страна на „ПИБ" АД било налице неизпълнение на основното договорно задължение - да прехвърли съществуващо вземане. Обезщетението, дължимо на ищцовото дружество следвало да е равно на заплатените от него като цесионер суми по договора за цесия- следователно „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД дължала на "СИТИ КИДС" ООД, под формата на парично обезщетение за неизпълнение на сключения договор за цесия от 18.11.2014 год.,  на основание чл. 100, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 предл. In fine и чл. 82 ЗЗД,  сумата от 367 402,68 EUR /триста шестдесет и седем хиляди четиристотин и две евро и 68 евроцента.

Настоящият процес бил трети поред между страните, тъй като са проведени успешно два иска/ като частични/ касаещи дължимата главница.  След успешното провеждане на двата  иска размерът на  главницата е 212 402,68 евро, които са предмет на настоящия иск. Тъй като ответната банка е цедирала вземане, което не съществува към момента на цесията, то счита, че  изпълнението на това вземане е невъзможно и поради това договорът следва да се счита за развален по право, но независимо от това с настоящата искова молба отправя писмено изявление, че счита договора за развален.

            Ответната банка изпаднала в забава по плащането на дължимото обезщетение считано от 28.11.2014 год., тъй като именно на тази дата „СИТИ КИДС" ООД връчило Уведомление с вх. № 51-6649/28.11.2014 год., което по съществото си представлява изрична покана за плащане на обезщетение. От този момент, първият ответник дължал и заплащане на дължимата се мораторна лихва, която до датата на подаване на настоящата искова молба е в общ  размер на 110 331,49  евро.

Съображенията изложени в исковата молба, че към датата на сключване на договора за цесия липсвало вземане на банката, което да обосновава качеството й на кредитор,   тъй като към 18.11.2014 год. са липсвали каквито и да е договорни и практически основания за усвояване на кредитните суми по двата договора за кредитна линия от страна на банката, както и за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга, са следните:

            -Единствената цел и предназначение на Договорите за кредитна линия е да обезпечат банката в случай, че същата плати сумите по банковите гаранции в полза на бенефициента. След като банковите гаранции не са били  платени, то липсвало  основание за усвояване на суми по кредитите, а това сочело, че не е налице валидно възникнал дълг на „ФУТУРОАОРА" ООД към „ПИБ" АД, който банката да цедира на 18.11.2014г. на ищцовото дружество.

            - Настъпилата неплатежоспособност на „ФУТУРОАОРА" ООД била основание за обявяване предсрочна изискуемост на дължимите суми по договорите за кредит, само когато обаче същите са били вече усвоени, а това не било направено.

            - Банката  цедирала в полза на ищцовото дружество дълг, който в действителност не съществува, тъй като Договорите за банкова гаранция били прекратени едностранно от „ФУТУРОАОРА" ООД -  "ПИБ" АД е условила  в своя полза суми  без правно основание, въз основа на прекратените вече договори за банкова гаранция, по които до този момент не било възникнало задължение.

            В исковата молба се сочи още, че по така формирания спор с първия ответник, е налице хипотезата на чл. 298, ал. 1 ГПК. Между същите страни, на същото основание, при еднаква фактическа обстановка, но по предявен частичен иск за сумата от 5 000 евро било налице влязло в законна сила Решение № 389/15.01.2016 год., постановено по гр.д. № 270/2015 год. по описа на PC - Благоевград. Съгласно цитирания съдебен акт, предявения от „СИТИ КИДС" ООД частичен иск бил приет за основателен, като ответната банка е осъдена да заплати на дружеството- ищец търсената сума. Съдът приел, че „ПИБ" АД е цедирала в полза на „СИТИ КИДС" ООД дълг, който в действителност не съществува, на което основание е присъдил обезщетение по реда на чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82 ЗЗД, във вр. с чл. 100, ал. 1 ЗЗД.

            На основание чл. 219 от ГПК „Сити Кидс" ООД привлякло като подпомагаща страна „ПИБ" АД и предявило цитираният по-горе иск срещу банката, като обратен иск на основание чл. 219, ал. 3 ГПК. Разглеждайки предявения иск от „ФУТУРОАОРА" ООД съдът уважил същия с мотивите, че цедираното на „СИТИ КИДС" ООД вземане не съществува. Съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Ето защо мотивите на съдебния акт, свързани с основателността на исковата претенция имали обвързваща страните по настоящото производство сила, която следва да бъде зачетена и от настоящия съдебен състав.

            На 11.11.2016г. ищецът предявил нов частичен иск за сумата от 150 000 евро, и по този иск било образувато т.д. № 48/2016г. на ОС-Габрово. И този частичен иск бил уважен с влязло в сила решение № 166/18.07.2017г. на ГОС, потвърдено  от АС-В.Търново, последното не било допуснато до касационно обжалване.Поради това, към момента оставащата за плащане сума била в размер на 212 402,68 евро, колкото е и главницата по предявеният настоящ иск.

По отношение на вторият ответник „ВАЛ ДЕ КАФЕ" ООД в исковата молба се твърди, че е солидарно отговорен за заплащане на част от  дължимите от първият ответник суми, въз основа на споразумение за делово сътрудничество и съвместно предоставяне на услуги от 24.10.2014г. Едно от задълженията на „Сити Кидс" ООД по цитираното споразумение било свързано с осигуряване на необходимия финансов ресурс за започване на дейността, включително чрез изплащане на задълженията на „Футуроаора" ООД към „Първа Инвестиционна банка" АД. Споразумението било сключено по настояване на „Вал Де Кафе" ООД, в  негов интерес и в изпълнение на изискванията на „Oviesse Franchising" SPA, Italy. Съгласно разпоредбата на чл. 3.1.9 от подписаното между ищеца и втория ответник Споразумение от 24.10.2014 год., „Вал де Кафе" ЕООД гарантирало пред „Сити Кидс" ООД, че взаимоотношенията с цитираната банка ще бъдат окончателно уредени, чрез сключването на споменатия договор за цесия. В този аспект, на основание чл. 8.1.3 от Споразумението, „Вал Де Кафе" ЕООД се задължило изцяло, неотменимо и солидарно пред „Сити Кидс" ООД за изпълнение на всички задължения на „Първа Инвестиционна Банка" АД, възникнали в резултат на сключения договор за цесия. Следователно „Вал Де Кафе" ЕООД дължало солидарна отговорност пред „Сити Кидс" ООД за неизпълнение основното задължение на банката по описания договор за цесия - задължението да прехвърли съществуващо вземане. Налице било валидно учредена солидарна отговорност на втория ответник, от което следвало, че към онзи момент същия дължал солидарно с „ПИБ" АД на „Сити Кидс" ООД сумата от 367 402,68 Евро.

 В последствие това обстоятелство претърпяло изменение. В производството по т.д. № 48/2016г. на ГОС иска спрямо този ответник бил отхвърлен. Същевременно през 2017г. „Футуроаора” ООД преустановила своето съществуване и била заличена от ТР. В резултат от това ищецът и втория ответник „Вал Де Кафе” ЕООД  постигнали ново споразумение, обективирано в Анекс към Споразумение за делово сътрудничество и съвместно предоставяне на услуги. По силата на същото те прекратили действието на споразумението , считано от 01.04.2018г., но изрично в чл. 4 от Анекса се споразумели , че в частта си относно поетата от втория ответник солидарна отговорност за задълженията на първия ответник, да продължава своето действие. Така по силата на чл. 5 от Анекса този ответник се задължил да заплати на ищеца сумата от 15 000 евро, представляваща част от формираното към ищеца задължение. Тъй като заплащане на сумата не настъпило, то  и ищеца потърсил правата си чрез настоящия иск.

            В исковата молба е формулиран петитум: да се  постанови решение, с което да се уважи предявения иск на основание чл. 101 ЗЗД, като  "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. „ДРАГАН ЦАНКОВ" **, бъде  осъдена да заплати на „СИТИ КИДС" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул."Петко Д. Петков" **, ЕИК *********, сумите:

-  212 402,68 евро, представляваща дължима  за възстановяване сума по Договор за цесия от 18.11.2014 год.,  сключен между „ПИБ” АД и „СИТИ КИДС” ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба и до окончателното й изплащане;

            - сумата от 45 666,68 евро, представляващи дължима законна лихва за периода от 29.08.2016г. – 29.08.2019г. върху главницата от 150 000 евро, присъдена с решение по т.д. № 48/2017г. на ГОС;

            -  сумата от 64 664,81 евро, законна лихва върху главницата от 212 402,68 евро, за периода от 29.08.2016г. – 29.08.2019г.;

             Както и да бъде осъден „ВАЛ ДЕ КАФЕ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Орловска" № 154,солидарен длъжник за задълженията на „ПИБ”АД,  да заплати на ищеца сумата от 15 000 евро,представляваща дължима за възстановяване сума на осн. чл. 101 ЗЗД по Договор за цесия от 18.11.2014г. сключен между „ПИБ” АД и „Сити Кидс” ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и до окончателното й изплащане.

При Условията на евентуалност ,   ако съдът приеме предявеният иск за неоснователен, то на осн. чл. 55 ЗЗД, при същите фактически обстоятелства да  осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 212 402,68 евро, като получени без основание, с оглед неосъществено  или на отпаднало основание, по договор за цесия от 18.11.2014г. между ищеца и  двамата ответници, ведно със законната лихва върху тази сума считано от подаване на настоящата искова молба.

Претендират се разноски.

             В отговора си  ответника "ПИБ" АД  оспорва изцяло твърденията и аргументите в исковата молба относно несъществуване вземане на Банката, предмет на процесния договор за цесия от 18.11.2014г. и счита същата за недопустима и неоснователна.

В отговора не се оспорва сключването на цитираните договори, описани в исковата молба. Сочи се, че тъй като на 04.09.2014г., в 15:42 часа в Търговския регистър е вписана молба от „ФУТУРОАОРА" ООД за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност и образувано търговско дело № 5718/2014г., било налице  основание Банката да усвои служебно сумите по двата Договора за кредитна линия на същата дата - 04.09.2014г.

            Направени са следните възражения:

- Не съществувала солидарна отговорност между Банката и Вал де Кафе за задълженията на Банката, като цедент, по Договора за цесия към насрещната страна по Договора за цесия - Сити Кидс ООД. Първо, посоченият в Споразумението договор за цесия не бил индивидуализиран по какъвто и да е начин; ответника счита, че уговорката не касае процесния Договор за цесия от 18.11.2014г., с който Банката прехвърля на Сити Кидс ООД вземането си към Футуроаора ООД. На следващо място, Банката не била страна по Споразумението от 24.10.2014г. Освен това, Банката нямала каквито и да е отношения с ВАЛ ДЕ  КАФЕ. В тази връзка, постигнатата в чл. 3.1.9 от Споразумението уговорка била нищожна поради липса на основание и интерес на ВАЛ ДЕ КАФЕ.

-Възражение срещу твърденията на ищеца, че предоставените кредити по двата Договора за кредитна линия е следвало да бъдат усвоени едва след плащане на предявените четири банкови гаранции.

- Възражение  срещу твърдението на ищеца за липса на договорни и практически основания за усвояване на кредитните суми по двата Договора за кредитна линия, както и срещу твърдението за липса на основания за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга

- Възражение, че дори основанието за усвояване на средствата по Договорите за кредитна линия да се свързва с активиране на задължението на Банката за плащане по банковите гаранции, на 12.11.2014г., същите са предявени на Банката и въпреки, че сумата по гаранцията не е била преведена в полза на бенефициента по гаранцията към датата на Договора за цесия, предявените банкови гаранции вече са ангажирали сумата по гаранцията като част от отпуснатия кредит.

            -Възразява се, че договорите за банкова гаранция са прекратени от Футуроаора- ТЗ бил специален закон и дори да е допустима принципна аналогия със ЗЗД и приложение на мандатния договор, това е възможно, само ако не се стига до противоречие с вида на гаранцията, договорена между страните.Дори и да било възможно оттегляне на издадените банкови гаранции, както твърди ищецът, това оттегляне е следвало да се извърши преди уведомяването на бенефициера по гаранцията за издаването й или алтернативно- със знанието и съгласието на бенефициера по гаранцията.

            -Твърди, че следва да се съобрази вида на издадените  банкови гаранции. При безусловните и неотменяеми банкови гаранции Банката – гарант оставала задължена и след изтичане на предвидения в тях срок и следвало да плати, при условие, че са изпълнени предвидените в гаранцията формални условия.За да се защитят правата на Банката е предвидено служебно усвояване на отпуснатите средства , което  би я защитило особено в случаите на обявяване длъжника в несъстоятелност, какъвто бил и настоящият.

По отношение евентуалният иск по чл. 55 ЗЗД се твърди, че е неоснователен и недоказан.Твърдят, че в случая следва да се вземе предвид изложеното по –горе по отношение характера на дадените банкови гаранции – безусловни и неотменяеми и липсата на основание за отказ от плащане, при предявяване на същите и възникналото задължение за Банката за плащане по тях.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени,като им се присъдят разноски.

            В отговора си ответника "Вал Де кафе" ЕООД оспорва предявеният срещу него иск изцяло.  От анализа на  споразумението и тълкуване волята на страните било очевидно, че липсва мотив и причина дружеството да поеме солидарна отговорност наред с банката, за изпълнение на договор по който не е страна.  Тристранното споразумение не породило правни последици, поради което ищеца не можел да се позове на същото. - чл.12.8 от споразумението.

            Не е постъпила допълнителна искова молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Правното основание  на предявения иск за сумата 212 402,68 евро , с левова равностойност 415 423,53 лева, срещу посочените двама солидарно отговорни ответници/ солидарността е само по отношение сумата от 15 000 евро, /с равностойност 29 337,45 лв./, за първия ответник е чл.100 ал.1 вр. с чл. 79 вр. с чл. 82  ЗЗД,  а  предявения иск за обща  сума  110 331,49евро/  с левова равностойност  215 789,64лв./ е с правно осн. чл.86 ЗЗД- мораторна лихва , която представлява сбор от сумата 45 666,68 евро/ или 89 316,26 лв./и е за периода 29.05.2014г. до 29.08.2019г. върху сумата от 150 000 евро, присъдени по т.д. № 48/2017г. и сумата от 64 664,81 евро/ с равностойност 126 473,38 лв./ е върху сумата по настоящия иск считано от 29.08.2016г. -  до 29.08.2019г., като по отношение на втория ответник- "Вал Де кафе" правното основание е по  чл. 101 ЗЗД по отношение  на предявения иск за сумата 15 000 евро, с левова равностойност 29 337,45лева, и законна лихва за периода от предявяване на исковата молба до изплащане на вземането.

            С определението си по чл. 140 ГПК, което не бе оспорено от страните, съдът прие за безспорни по делото следните факти :

            - че на 18.11.2014 год. между "Сити кидс" ООД- Благоевград  и  "Първа инвестиционна банка " АД бил сключен договор за цесия, по силата на който банката, в качеството си на Цедент, прехвърлила в полза на Цесионера вземанията си към „ФУТУРОАОРА" ООД, възникнали на основание Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009г. и Договор за кредитна линия № 000CL- S- 000018/ 12.02.2009г. и последвалите ги анекси.

            - че „ПИБ" АД е извършила служебно усвояване по двата договора за кредитна линия и, че това е извършено преди предявяване на банковите гаранции и преди датата на договора за цесия;

            - че по Договор за кредитна линия № 000 CL-S-000017/12.02.2009 год. са усвоени средства в размер на 530 000 Евро, а по Договор за кредитна линия № 000 CL-S-000018/12.02.2009 год. са усвоени средства в размер на 208 368 Евро;

            - че договорите за кредитна линия са обявени за изискуеми един ден след усвояването на същите, т.е. на 05.09.2014 год.;

            - че предоставените с Договорите за кредитна линия кредити обезпечават банката по процесиите договори за банкова гаранция;

            - че към датата на усвояване на договорите за кредитна линия не е било налице плащане на банковите гаранции, като плащането е извършено на 24.11.2014 год.

            - че цената, която е платена от ищеца по процесния договор за цесия е сумата от 367 402,68 Евро;

            - че между същите страни, на същото основание, при еднаква фактическа обстановка, но по предявен частичен иск за сумата от 5 000 евро било налице влязло в законна сила Решение № 389/15.01.2016 год., постановено по гр.д. № 270/2015 год. по описа на PC - Благоевград, с което предявения от „СИТИ КИДС" ООД частичен иск бил приет за основателен, като ответната банка е осъдена да заплати на дружеството- ищец търсената сума. По това дело на основание чл. 219 от ГПК „Сити Кидс" ООД привлякло като подпомагаща страна „ПИБ" АД и предявило цитираният по-горе иск срещу банката, като обратен иск на основание чл. 219, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.

            - че между същите страни, на същото основание, при еднаква фактическа обстановка, но по предявен частичен иск за сумата от   150 000 евро е налице влязло в законна сила Решение № 166/18.07.2017 год., постановено по т.д. № 389/2017 год. по описа на ОС - Габрово, с което предявения от „СИТИ КИДС" ООД частичен иск бил приет за основателен, като ответната банка е осъдена да заплати на дружеството- ищец търсената сума.  

От представените към исковата молба и приети по делото доказателства се устаноява, че с Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009 година, сключен между „Първа инвестиционна банка” АД-кредитор, и „Футуроаора” ООД -кредитополучател, банката предоставила на „Футуроаора” ООД кредит в размер на 583 000 евро за обезпечаване на изпълнението на задълженията на кредитополучателя по други предоставени му от банката кредити, овърдрафти, банкови гаранции и акредитиви общо в размер до 530 000 евро или равностойността им в друга валута по фиксинга на БНБ за деня. В Раздел IV – Условия за ползване на кредита, т. 5 от договора е посочено, че разрешеният кредит може да се ползва само при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по сключените договори за предоставяне на банкови кредити, овърдрафти и банкови гаранции, след предоставяне на договорените обезпечения и застрахователни полици в полза на банката, съгласно условията на Раздел X от договора, като усвояването на суми от разрешения кредит се извършва служебно от банката. Съгласно Раздел IV – Условия за ползване на кредита, точка 6 срокът за усвояване на кредита е до 25.01.2018 година, след изтичането на срока задължението на банката за предоставяне на неусвоените суми от кредита се погасява. Страните по договора са уговорили в Раздел V – Лихви и комисионни, точка 10, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 5 пункта; лихви се начисляват само за дните на фактическо ползване на кредита. В Раздел VI – Погасяване на кредита, точка 11 от договора е визирано, че при усвояване на суми от кредита кредитополучателят се задължава да погаси съответната сума в деня, следващ деня на усвояването. Договорът за кредит е обезпечен с учредени в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД договорни ипотеки върху недвижими имоти, подробно описани в него и  поръчителство. Съобразно точка 24 от Раздел X – Служебно събиране, при неизпълнение на което и да е задължение за плащане по договора за кредитна линия от кредитополучателя банката има право да събере служебно без съдебна намеса дължимите ѝ суми от всички сметки на кредитополучателя в банката.

С Анекс № 2/7.01.2009 година към Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009 година е променено съдържанието на уредените в Раздел IV, точка 5 договорености, като са добавени точка 5.1., точка. 5.2., точка 5.3. и точка 5.4., съгласно които усвояването на суми от разрешения кредит се извършва служебно от банката, в това число и за задължения с ненастъпил падеж при настъпване на редица условия, сред които образуване на производство по несъстоятелност срещу кредитополучателя; изрично е посочено, че средствата по предоставения кредит се усвояват служебно от банката при неизпълнение на което и да било задължение на кредитополучателя по отделно сключен договор за кредит, овърдрафт, акредитиви и банкови гаранции, като средствата се ползват за погасяване на задължението по този договор.

С Анекс № 3/28.09.2011 година, Анекс № 4/25.11.2011 година, Анекс № 5/09.07.2012 година и Анекс № 6/14.12.2012 година към Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009 година страните са уговорили и друго обезпечение – депозитни сертификати със съответно уточнени размери за всеки месец през периода месец септември 2011 година – 30.12.2013 година.

Между „Първа инвестиционна банка” АД-кредитор, и „Футуроаора” ООД-кредитополучател, е сключен Договор за кредитна линия № 000CL-S-000018/12.02.2009 година, по силата на който банката предоставила на дружеството кредит в размер на 666 000 евро за обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя по други предоставени му от банката кредити, овърдрафти, банкови гаранции и акредитиви общо в размер до 605 000 евро или равностойността им в друга валута по фиксинга на БНБ за деня. Съгласно Раздел IV – Условия за ползване на кредита, точка 5 разрешеният кредит може да се ползва само при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по сключените договори за предоставяне на банкови кредити, овърдрафти и банкови гаранции, след предоставяне на договорените обезпечения и застрахователни полици в полза на банката съгласно условията на Раздел X от договора, като усвояването на суми от разрешения кредит се извършва служебно от банката.говорено е в Раздел IV – Условия за ползване на кредита, точка 6, че срокът за усвояване на кредита е до 25.01.2018 година, след изтичането на срока задължението на банката за предоставяне на неусвоените суми от кредита се погасява. Съобразно Раздел VI – Погасяване на кредита, точка 11 от договора, при усвояване на суми от кредита кредитополучателят се задължава да погаси съответната сума в деня, следващ деня на усвояването. Договорът за кредит е обезпечен с учредени в полза на банката договорни ипотеки върху недвижими имоти, собственост на трети физически лица, особен залог върху стоки в оборот, собственост на „Футуроаора” ООД. В Раздел XII – Служебно събиране, точка 24 от договора е визирано, че при неизпълнение на което и да е задължение за плащане по договора за кредитна линия от кредитополучателя банката има право да събере служебно без съдебна намеса дължимите ѝ суми от всички сметки на кредитополучателя в банката, като в т. 24.1. от същия е посочено, че в случай, че банката пристъпи към събиране на дължимите ѝ суми по реда на предходната алинея от банковите сметки на кредитополучателя, които са в друга валута, се прилага обменният курс на банката за съответната валута за деня на извършване на операцията. Договорът за кредитна линия № 000CL-S-000018/12.02.2009 година е изменен и допълнен с: Анекс № 1/7.01.2010 година, Анекс № 2/28.09.2011 година, Анекс № 3/25.11.2011 година, Анекс № 4/9.07.2012 година, Анекс № 5/14.12.2012 година и Анекс № 6/5.12.2013 година.

С Анекс № 1/7.01.2010 година страните са изменили съдържанието на уредените в Раздел IV, точка 5 от договора за кредитна линия уговорки, като са добавили точка 5.1., точка 5.2., точка 5.3. и точка 5.4., съгласно които усвояването на суми от разрешения кредит се извършва служебно от банката, в това число и за задължения с ненастъпил падеж при настъпване на редица условия, сред които образуване на производство по несъстоятелност срещу кредитополучателя; изрично е посочено, че средствата по предоставения кредит се усвояват служебно от банката при неизпълнение на което и да било задължение на кредитополучателя по отделно сключен договор за кредит, овърдрафт, акредитиви и банкови гаранции, като средствата се усвояват за погасяване на задължението по този договор (точка 5.1.).

С другите анекси страните е договорено допълнително обезпечение – депозитни сертификати със съответно посочени размери за всеки месец за времето от месец септември 2011 година до 30.12.2013 година, както и отпадане на обезпечения.

С Договор за издаване на банкова гаранция № 000LG-S-000191/5.02.2010 година, сключен между „. инвестиционна банка” АД и „Футуроаора” ООД, банката приела да издаде по искане на клиента неотменяема и безусловна банкова гаранция, съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора, в полза на „Oviesse Franchising“ SRL, V. Terraglio 17, 30174, Mestre – Venezia, Italy, в размер на 230 000 евро. В Раздел IV –Обезпечения, точка 5 е посочено, че за обезпечаване на погасяването на вземанията на „Първа инвестиционна банка” по договора за банкова гаранция от „Футуроаора” ООД банката приема средствата по предоставена от „Първа инвестиционна банка” АД кредитна линия по Договор кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009 година и сключените към него Анекс № 1/9.11.2009 година, Анекс № 2/7.01.2010 година, със срок на усвояване на кредита 25.01.2018 година. Съобразно Раздел VII – Неизпълнение, точка 10, точка 10.1. и точка 10.2. от договора за банкова гаранция в случай, че по искане на бенефициера банката заплати част или цялата сума по издадената банкова гаранция и „Футуроаора” ООД не погаси дълга си незабавно след неговото формиране, банката служебно усвоява сума до размера на извършените плащания по предявената банкова гаранция от средствата по Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009 година и подписаните към него Анекс № 1/9.11.2009 година, Анекс № 2/7.01.2010 година; банката се е задължила да уведоми клиента за извършеното плащане по банковата гаранция и за усвояването, частично или в пълен размер, на предоставените като обезпечение средства по посочения договор за кредитна линия и анексите към него. В точки 10.1., 10.2. от договора за банкова гаранция е визирано, че при извършено плащане по банковата гаранция банката по свое усмотрение има право да събере служебно без съдебна намеса дължимите ѝ суми от всички сметки на клиента в банката, като в този случай, ако паричните средства, налични по сметките на „Футуроаора” ООД, са в друга валута, се прилага обменният курс на банката за съответната валута за деня на извършване на операцията. Договорът за издаване на банкова гаранция № 000LG-S-000191/5.02.2010 година е изменен и допълнен с Анекс №1/18.10.2010 година, Анекс № 2/27.09.2011 година, Анекс № 3/14.12.2012 година и Анекс № 4/05.12.2012 година.

С Анекс № 1/18.10.2010 година страните променили клаузите на Раздел I, точка 1 от договора за банкова гаранция – посочено е друго лице, в полза на което банката следва да издаде банковата гаранция – „Oviesse Franchising“ S., V. Terraglio 17, 30174, Mestre – Venezia, Italy.

С Анекс № 3/14.12.2012 година страните се договорили банката да издаде банкова гаранция в полза на друго чуждестранно юридическо лице, правоприемник на „Oviesse Franchising“ S., V. Terraglio 17, 30174, Mestre – Venezia, Italy – Gruppo Coin S.p.A., Venice.

С Анекс № 4/5.12.2012 година е удължен срока на валидност на банковата гаранция до 31.01.2015 година.

Договор за издаване на банкова гаранция от 23.01.2007 година е сключен между „Първа  инвестиционна банка” АД и „Футуроаора” ООД. С договора банката приела да издаде по искане на клиента контра гаранция съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора, в размер на 300 000 евро. В Раздел IV – Обезпечения, точка 5 е уговорено обезпечение със средствата по предоставената от банката на „Футуроаора” ООД кредитна линия с Договор № 000КР-АА-2849/21.12.2006 година в размер на 583 000 евро, със срок на усвояване на кредита 19.12.2016 година. Съгласно Раздел VII – Неизпълнение, точка 10 и точка 10.1. от договора за банкова гаранция при извършено плащане по банковата гаранция и непогасяване на формирания дълг от клиента незабавно банката по свое усмотрение има право да събере служебно без съдебна намеса дължимите ѝ суми от всички сметки на клиента в банката или следва да се удовлетвори от предоставеното ѝ обезпечение ч. принудително изпълнение по определения за това ред. Договорът за банкова гаранция е изменен и допълнен с Анекс № 2/31.10.2008 година, Анекс № 3/7.04.2009 година, Анекс № 4/11.09.2009 година, Анекс № 5/12.10.2010 година, Анекс № 6/27.09.2011 година, Анекс № 7/14.12.2012 година и Анекс № 8/5.12.2012 година.

С Анекс № 2/31.10.2008 година страните са променили клаузите на Раздел I, точка 1 от договора за банкова гаранция, като банката по искане на клиента приела да издаде неотменяема и безусловна банкова гаранция съгласно Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3, неразделна част от договора за банкова гаранция, в полза на „Oviesse Franchising“ S., V. Terraglio 17, 30174, Mestre – Venezia, Italy, в размер на 300 000 евро.

С Анекс № 3/7.04.2009 година страните променили обезпечението на изпълнението на задълженията на клиента по договора за банкова гаранция – изменена е точка 5 от Раздел IV – Обезпечения, както следва: изпълнението на задълженията на клиента се обезпечава със средствата по предоставената от банката на „Футуроаора” ООД кредитна линия с Договор № 000CL-S-000017/12.02.2009 година в размер на 583 000 евро, със срок на усвояване на кредита 25.01.2018 година.

С Анекс № 4/11.09.2009 година страните се споразумели, че ако по искане на бенефициера банката заплати част или цялата сума по издадената банкова гаранция и „Футуроаора” ООД не погаси дълга си незабавно след формирането му, банката служебно усвоява сума до размера на извършените плащания по предявената банкова гаранция от средствата по Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009 година.

С подписания между „. инвестиционна банка” АД и „Футуроаора” ООД Анекс № 7/14.12.2012 година към договора за банкова гаранция е договорено банката да издаде банкова гаранция в полза на друго чуждестранно юридическо лице – правоприемник на „Oviesse Franchising“ SPA, V. Terraglio 17, 30174, Mestre – Venezia, Italy – Gruppo Coin S.p.A., Venice.

С Анекс № 8/5.12.2012 година е удължен срока на валидност на банковата гаранция до 31.01.2015 година.

„Първа инвестиционна банка” АД и „Футуроаора” ООД подписали на 7.04.2008 година договор за издаване на банкова гаранция, по силата на който банката приела да издаде по искане на клиента контра гаранция съобразно Приложение № 1, неразделна част от договора, в размер на 100 000 евро. В Раздел IV – Обезпечения, точка 5 е уговорено обезпечение за срочното погасяване на предоставения кредит – средствата по предоставената от банката на „Футуроаора” ООД кредитна линия по Договор № 000КР-АА-3099/9.11.2007 година в размер на 666 000 евро, със срок на усвояване на кредита 9.11.2017 година. Съгласно Раздел VII – Неизпълнение, точка 10 и точка 10.1. от договора за банкова гаранция при извършено плащане по банковата гаранция и липса на незабавно погасяване на формирания дълг от клиента банката по свое усмотрение има право да събере служебно без съдебна намеса дължимите ѝ суми от всички сметки на клиента в банката или следва да се удовлетвори от предоставеното ѝ обезпечение ч. принудително изпълнение по определения за това ред. Договорът за издаване на банкова гаранция от 7.04.2008 година е изменен и допълнен с Анекс № 1/7.04.2009 година, Анекс № 2/5.02.2010 година, Анекс № 3/16.12.2010 година, Анекс № 4/27.09.2011 година, Анекс № 5/14.12.2012 година и Анекс № 6/05.12.2013 година.

С Анекс № 1/7.04.2009 година страните променили клаузите на Раздел I, точка 1 от договора за банкова гаранция – банката по искане на клиента приела да издаде неотменяема и безусловна банкова гаранция съгласно Приложение № 1 и Приложение № 2, неразделна част от договора за банкова гаранция, в полза на „Oviesse Franchising“ SPA, V. Terraglio 17, 30174, Mestre – Venezia, Italy, в размер на 100 000 евро. Изменена е и точка 5 от Раздел IV – Обезпечения, от договора за банкова гаранция – изпълнението на задълженията на клиента се обезпечава със средствата по предоставената от банката на „Футуроаора” ООД кредитна линия с Договор № 000CL-S-000018/12.02.2009 година в размер на 666 000 евро, със срок на усвояване 25.01.2018 година.

С Анекс № 6/5.12.2013 година към договора за банкова гаранция е договорено банката да издаде банкова гаранция в полза на друго чуждестранно юридическо лице, правоприемник на „Oviesse Franchising“ SPA, V. Terraglio 17, 30174, Mestre – Venezia, Italy – Gruppo Coin S.p.A., Venice, удължен е срока на валидност на банковата гаранция до 31.01.2015 година. Със същия анекс страните изменили съдържанието на точка 10 от Раздел VII от договора за банкова гаранция – в случай, че по искане на бенефициера банката заплати част или цялата сума по издадената банкова гаранция и „Футуроаора” ООД не погаси дълга си незабавно след неговото формиране, банката служебно усвоява сума до размера на извършените плащания по предявената банкова гаранция от средствата по Договор за кредитна линия № 000CL-S-000018/12.02.2009 година и анексите към него, уведомява клиента за извършеното плащане по банковата гаранция и за усвоените суми.

С Договор за издаване на банкова гаранция № 000LG-S- 000068/16.02.2009 година, сключен между „. инвестиционна банка” АД и „Футуроаора” ООД, банката приела да издаде по искане на клиента неотменяема и безусловна банкова гаранция съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора, в полза на „Oviesse Franchising“ SPA, V. Terraglio 17, 30174, Mestre – Venezia, Italy, в размер на 120 000 евро. В Раздел IV –Обезпечения, точка 5 страните уговорили обезпечение за срочното погасяване на банковата гарания със средствата по предоставената от банката на „Футуроаора” ООД кредитна линия по Договор № 000КР-АА-3099/9.11.2007 година в размер на 666 000 евро, със срок на усвояване 9.11.2017 година. Съобразно Раздел VII – Неизпълнение, точка 10 и точка 10.1. от договора за банкова гаранция при извършено частично или цялостно плащане по банковата гаранция и в случай, че клиентът не погаси незабавно формирания си дълг, банката по свое усмотрение има право да събере служебно без съдебна намеса дължимите ѝ суми от всички сметки на клиента в банката или следва да се удовлетвори от предоставеното ѝ обезпечение ч. принудително изпълнение по определения за това ред. Договорът е изменен и допълнен с Анекс № 1/7.04.2009 година, Анекс № 2/29.01.2010 година, Анекс № 3/16.12.2010 година, Анекс № 4/27.09.2011 година, Анекс № 5/14.12.2012 година и Анекс № 6/05.12.2013 година.

С Анекс № 1/7.04.2009 година страните изменили съдържанието на точка 5 от Раздел IV – Обезпечения, от договора за банкова гаранция –изпълнението на задълженията на клиента се обезпечава със средствата по предоставената от банката на „Футуроаора” ООД кредитна линия по Договор № 000CL-S-000018/12.02.2009 година в размер на 666 000 евро, със срок на усвояване 25.01.2018 година.

С Анекс № 2/29.01.2010 година страните променили Раздел I, точка 1 от договора за банкова гаранция – банката по искане на клиента приела да издаде неотменяема и безусловна банкова гаранция съгласно Приложение № 1 и Приложение № 2, неразделна част от договора за банкова гаранция, в полза на „Oviesse Franchising“ SPA, V. Terraglio 17, 30174, Mestre – Venezia, Italy, в размер на 100 000 евро.

С Анекс № 6/5.12.2013 година е договорено банката да издаде банкова гаранция в полза на друго чуждестранно юридическо лице, правоприемник на „Oviesse Franchising“ SPA, V. Terraglio 17, 30174, Mestre – Venezia, Italy – Gruppo Coin S.p.A., Venezia, Italy, удължен е срока на валидност на банковата гаранция до 31.01.2015 година. Със същия анекс страните променили съдържанието на точка 10 от Раздел VII от договора за банкова гаранция – в случай, че по искане на бенефициера банката заплати част или цялата сума по издадената банкова гаранция и „Футуроаора” ООД не погаси дълга си незабавно след формирането му, банката служебно усвоява сума до размера на извършените плащания по предявената банкова гаранция от средствата по Договор за кредитна линия № 000CL-S-000018/12.02.2009 година и анексите към него. С анекса банката се задължила да уведоми клиента за извършеното плащане по банковата гаранция и за усвояването, частично или в пълен размер, на предоставените като обезпечение средства по посочения договор за кредитна линия и анексите към него.

С Уведомление с вх. № 12-5200/15.09.2014 година „Футуроаора” ООД уведомило „Първа инвестиционна банка” АД за иницираното по негова молба производство по несъстоятелност за дружеството поради неплатежоспособност и свръхзадлъженост. В същото се съдържа и изявление на „Футуроаора” ООД за едностранно прекратяване на сключените и описани по-горе договори за банкова гаранция и договори за кредитна линия. От уведомлението се установява, че „Футуроаора” ООД информирало банката, че на основание чл. 17, ал. 1 от Закона за особените залози върху паричните суми в размер на 265 000 евро, предоставени като обезпечение по договорите за кредитна линия, е учреден залог в полза на „Хекате” ЕООД, вписан в Централния регистър за особените залози под рег. № 20140821101833.

С нотариални покани с рег. № 4* том втори, акт № 66; рег. № 4* том втори, акт № 67 от 19.09.2014 година по описа на К. И. ;– помощник-нотариус при нотариус В. Ч. , с район на действие – Районен съд София, „Първа инвестиционна банка” АД уведомило „Футуроаора” ООД, че вписването на молба откриването на производство по несъстоятелност за „Футуроаора” ООД е основание банката да усвои сумите по предоставените и описани по-горе договори за кредитна линия за погасяване на задълженията на „Футуроаора” ООД по договорите за банкова гаранция до посочените в договорите размери, а именно: по Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009 година до размер на 530 000 евро, по Договор за кредитна линия № 000CL-S-000018/12.02.2009 година до размер на 208 368,03 евро. С нотариалните покани банката информирала „Футуроаора” ООД, че средства по двата договора за кредитна линия са служебно усвоени от „Първа инвестиционна банка” АД на 04.09.2014 година до посочените размери; банката указала на „Футуроаора” ООД, че съгласно точка 11 от договорите за кредитна линия при усвояване на средства кредитополучателят и поръчителите се задължават да погасят съответната сума в деня, следващ усвояването. Банката поканила „Футуроаора” ООД в еднодневен срок от получаване на поканите да погаси задълженията си доброволно. И двете нотариални покани са връчени на „Футуроаора” ООД чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК на 29.09.2014 година, а видно от разписка за връчване на 3.10.2014 година поканите са получени и лично управителя на дружеството-ищец .

На 18.11.2014 година между „Първа инвестиционна банка” АД-цедент, и „Сити кидс” ООД-цесионер, е сключен договор за цесия с нотариално удостоверени подписи с рег. № 5720/18.11.2014 година по описа на нотариус Д. Ж. , с район на действие – Районен съд София, съобразно който банката прехвърля, а цесионерът купува вземанията на „Първа инвестиционна банка” АД към „Футуроаора” ООД в качеството му на кредитополучател по сключени с банката Договор за кредитна линия № 000СL-S-000017/12.02.2009 година, изменен и допълнен с Анекс № 1/9.11.2009 година, Анекс № 2/7.01.2010 година, Анекс № 3/28.09.2011 година, Анекс № 4/ 25.11.2011 година, Анекс № 5/9.07.2012 година, Анекс № 6/14.12.2013 година – 250 347.68 евро – за главница, 5 600.69 евро – за редовна лихва; Договор за кредитна линия № 000СL-S-000018/12.02.2009 година, изменен и допълнен с Анекс № 1/7.01.2010 година, Анекс № 2/28.09.2011 година, Анекс № 3/25.11.2011 година, Анекс № 4/9.07.2012 година, Анекс № 5/14.12.2012 година, Анекс № 6/5.12.2013 година – 109 015.45 евро – за главница, 2 438.86 евро – за редовна лихва; допълнителни разходи в размер на 2 868.75 лева за застраховане на обезпеченията, 312 лева – разходи за връчване на нотариални покани за изискуемост на вземането, за обща цена за вземанията в размер на 367 402.68 евро за главници и лихви по договорите за кредитна линия, 2 868.75 лева – разходи за застраховане на обезпеченията, 312 лева – разходи за връчване на нотариални покани за изискуемост на вземането. В чл. 17 от договора за цесия изрично е визирано, че банката отговаря за съществуването на вземанията към момента на прехвърлянето им.

„Първа инвестиционна банка” АД съобщило на „Футуроаора” ООД за прехвърлянето на вземанията си спрямо дружеството по посочените договори за кредитна линия в съответствие с чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. В уведомлението е отразено, че прехвърлителното действие на цесията е настъпило на 18.11.2014 година.

„Първа инвестиционна банка” АД потвърдило изплащането на цената по договора за цесия от страна на „Сити кидс” ООД.

„Сити кидс” ООД предложило на „Футуроаора” ООД схема за погасяване на задължението на последното в размер на 367 402.68 евро с уведомление-покана от 24.11.2014 година.

В отговор на уведомлението от 24.11.2014 година, изходящо от „Сити кидс” ООД във връзка с Договора за цесия от 18.11.2014 година, „Футуроаора” ООД оспорило съществуването на вземането на „Сити кидс” ООД – липсва вземане на „Първа инвестиционна банка“ АД по Договор за кредитна линия № 000СL-S-000017/12.02.2009 година, Договор за кредитна линия № 000СL-S-000018/12.02.2009 година, което да обосновава качеството ѝ на кредитор на „Футуроаора” ООД; до момента на едностранно предизвиканото усвояване на кредитите, до обявяването им за предсрочно изискуеми, до датата на сключване на договора за цесия „Първа инвестиционна банка” АД не е изплащала никакви парични суми, свързани с договор между „Футуроаора” ООД и „Първа инвестициосна банка” АД; няма активирани банкови гаранции, издадени въз основа на искане на „Футуроаора” ООД, което сочи липса на валидно възникнал дълг на „Футуроаора” ООД към „Първа инвестиционна банка” АД и съответно към „Сити кидс” ООД.

С влязло в сила Решение № 884/01.06.2015 година по т. д. № 6199/2014 година по описа на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „Футуроаора” ООД с начална дата 24.11.2014 година, открито е производство по несъстоятелност за дружеството и е постановено прекратяване на дейността му. С Решение № 1196/8.07.2016 година по т. д. № 6187/2014 година на Софийски градски съд е постановено прекратяване на производството по несъстоятелност по т. д. № 6199/2014 година на Софийски градски съд, заличаване от търговския регистър на „Футуроара” ООД („Футуроаора” ООД).

Въз основа на предявен от „Футуроаора” ООД против „Сити Кидс” ООД частичен отрицателен иск за признаване за установено несъществуването на вземане на „Сити кидс” ООД спрямо „Футуроаора” ООД в размер на 5 000 евро – част от претендирано вземане на „Сити кидс” ООД против „Футуроаора” ООД за сумата 367 402.68 евро, предмет на Договор за цесия от 18.11.2014 година, с нотариално удостоверени подписи с рег. № 5720/18.11.2014 година по описа на нотариус Д. Ж. , с район на действие – Районен съд София, е образувано гр. д. № 270/2015 година по описа на Районен съд Благоевград. С отговора на исковата молба „Сити кидс” ООД направило искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да се допусне привличане на трето лице-помагач на страната на дружеството – „Първа инвестиционна банка” АД; да се приеме за съвместно разглеждане обратен иск на „Сити кидс” ООД против „Първа инвестиционна банка” АД – на основание чл. 100, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 82 от Закона за задълженията и договорите да бъде осъдено „Първа инвестиционна банка” АД да заплати на „Сити кидс” ООД сумата 5 000 евро – част от дължимото обезщетение по Договор за цесия от 18.11.2014 година, чийто общ размер е 367 402.68 евро и 3 180.75 лева. С Определение № 6244/5.08.2015 година по гр. д. № 270/2015 година на Районен съд Благоевград на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК е конституирана „Първа инвестиционна банка” АД като трето лице-помагач на страната на ответника „Сити кидс” ООД; приет е за съвместно разглеждане на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК при условията на евентуалност – при уважаване на първоначалния иск, предявеният от „Сити кидс” ООД против „Първа инвестиционна банка” АД иск с правно основание чл. 100, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 82 от Закона за задълженията и договорите за осъждане на „Първа инвестиционна банка” АД да заплати на „Сити кидс” ООД сумата 5 000 евро – част от дължимото обезщетение по Договор за цесия от 18.11.2014 година, чийто общ размер е 367 402.68 евро и 3 180.75 лева.

С Решение № 389/15.01.2016 година по гр. д. № 270/2015 година на Районен съд Благоевград е признато за установено по отношение на „Сити кидс” ООД, че не съществува вземане на дружеството спрямо „Футуроаора” ООД в размер на 5 000 евро – част от заявено вземане на ответното дружество спрямо ищцовото за сума общо в размер на 367 402.68 евро, предмет на Договор за цесия от 18.11.2014 година с нотариално удостоверени подписи с рег. № 5720/18.11.2004 година по описа на нотариус Д. Ж. , с район на действие – Районен съд София, претендирано на основание Договор за кредитна линия № 000СL-S-000017/12.02.2009 година, Договор за кредитна линия № 000СL-S-000018/12.02.2009 година, сключени между „Футуроаора” ООД и „Първа инвестиционна банка” АД; „Първа инвестиционна банка” АД е осъдено да заплати на „Сити кидс” ООД сумата 5 000 евро – част от дължимото обезщетение по Договор за цесия от 18.11.2014 година, чийто общ размер е 367 402.68 евро и 3 180.75 лева. В мотивите на решението първостепенният съд е приел следното: Отпуснатите кредитни линии в полза на „Футуроаора” ООД следва да се активизират при кумулативното наличие на две предпоставки – при изплащане на сумите, посочени в четирите броя банкови гаранции, в полза на трето лице; при неизпълнение на задълженията от страна на „Футуроаора” ООД по договорите за възстановяване в полза на банката на платените суми по банковите гаранции.говорката за служебно усвояване от страна на „Първа инвестиционна банка” АД на средствата от предоставените на „Футуроаора” ООД кредитни линии и за задължения с ненастъпил падеж при образуване на производство по несъстоятелност, каквото е инициирано от „Футуроаора” ООД, не могат да се отнесат за сключените между „Първа инвестиционна банка” АД и „Футуроаора” ООД четири броя договори за банкова гаранция – между банката и наредителя се сключва договор за поръчка – нареждането за издаване на банкова гаранция има за предмет извършване на правно действие. До момента на плащането по банковата гаранция от банката в полза на уговореното трето лице липсва формирано задължение на наредителя по банковата гаранция. Не може да се уговори предсрочна изискуемост на невъзникнало задължение, което не съществува в правния мир и не е ясно дали ще се породи. Банката неправомерно е усвоила сумите по посочените договори за кредитна линия, които са служели като обезпечение на договорите за банкова гаранция – към момента на служебното усвояване на процесните суми банката не е изпълнила своето задължение да заплати уговорените в банковите гаранции суми на бенефицира, поради което за „Футуроаора” ООД не се е формирало задължение за плащане по тях. Осъщественото плащане от страна на банката по гаранциите след датата на неоснователното усвояване на паричните суми по кредитните линии има действие занапред, доколкото липсва основание да му се придаде обратно действие, поради което плащането не може да санира порока на обсъжданата финансова операция. По процесния договор за цесия, сключен на 18.11.2014 година – преди датата на извършено от банката плащане по договорите за банкова гаранция в полза на уговореното в тях трето лице, цедентът е прехвърлил материално право, на което не е титуляр. Предмет на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи вземания. Съгласно чл. 100, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите при възмездна цесия цедентът отговаря за съществуването на вземането по време на цесията – отговорността му произтича от неговото основно задължение по договора за цесия – да прехвърли материално право, на което самият той е титуляр. На основание чл. 100, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите следва да се ангажира отговорността на цедента „Първа инвестиционна банка” АД поради виновното поведение на банката, прехвърлила материално право, на което не е титуляр – вземане по посочените по-горе договори за кредитна линия.

Въз основа на депозирана от „Първа инвестиционна банка” АД въззивна жалба против Решение № 389/15.01.2016 година по гр. д. № 270/2015 година на Районен съд Благоевград е образувано в. гр. д. № 315/2016 година на Окръжен съд Благоевград. С Решение № 4246/12.08.2016 година по в. гр. д. № 315/2016 година на Окръжен съд Благоевград е потвърдено Решение № 389/15.01.2016 година по гр. д. № 270/2015 година на Районен съд Благоевград. Въззивната инстанция е приела за безспорно наличието на сключени договори за банкова гаранция между „Футуроаора” ООД като наредител и „Първа инвестиционна банка” АД като гарант в полза на трето лице бенефициер – дружество със седалище в Италия. В договорите фигурира клауза, че по отправено искане от клиента (наредителя „Футуроаора” ООД) банката (гарант) приема да издаде неотменяема и безусловна банкова гаранция със съответните параметри съгласно Приложение № 1 към договорите. Страните по договорите за банкова гаранция не твърдят да е отправено такова искане, липсват и доказателства за наличие на искане. „Първа инвестиционна банка” АД след привличането ѝ като трето лице-помагач депозирала отговор на исковата молба, в който признава, че банковите гаранции не са предявени – не е било поискано предоставянето им на бенефициера – италианско търговско дружество. Задължението на банката- гарант по начало и в процесните правоотношения е субсидиарно – възниква след неизпълнение от страна на главния длъжник – наредителя. Върху гаранта тежи задължението да пристъпи към изпълнение в полза на бенефициера по договорите за банкова гаранция само при неизпълнение от страна на главния длъжник-наредителя. По делото е безспорно, че не е налице неизпълнение от „Футуроаора” ООД на неговите задължения към италианското дружество – няма твърдения и доказателства за неизпълнение. Липсват твърдения и доказателства самият бенефициер да е поискал от банката да извърши плащане в негова полза съгласно клаузите на Анекс № 5 и Анекс № 6. Не е възникнало субсидиарното задължение на банката да реализира изпълнение по договорите за банкова гаранция. Няма твърдения от страните в производството банката да е осъществила изпълнение по договорите за банкова гаранция в полза на италианското дружество, не са представени и доказателства за такова изпълнение. Няма данни банката да е изпращала уведомление до наредителя за предоставянето на банковите гаранции на италианското дружество, каквото задължение за уведомяване е изрично уговорено. Не са осъществени предпоставките, уредени в процесните договори за кредитна линия, за служебно усвояване от банката на предоставени с тях средства поради неизпълнение на задължения на „Футуроаора” ООД по договорите за банкова гаранция. Процесните договори за кредитна линия обезпечават неизпълнение на задълженията на „Футуроаора” ООД, но такива за него не са възникнали. Не може да се приеме, че „Футуроаора” ООД има към „Първа инвестиционна банка” АД ликвидни задължения по процесните договори за банкова гаранция. „Първа инвестиционна банка” АД не може да се позовава на клаузите на точка 5.2. от Анекси № 2 за служебно усвояване при неизпълнение на което и да било задължение на кредитополучателя по договорите за банкова гаранция, като средствата се усвояват за погасяване на задълженията по последните. Логично и в съответствие с правната уредба на неизпълнението на договорите и клаузите на процесните договори е да се приеме, че след като не са се породили правните последици на главното правоотношение, по него не е правено изпълнение на задълженията и от двете страни, не са се породили правните последици и на гарантиращите правоотношения, уредени в договорите за кредитна линия. Поради това за тези правоотношения е без значение настъпилият факт по точка 5.2., буква „а” от Анекси № 2 – образуваното производство по несъстоятелност за „Футуроаора” ООД. С оглед направените изводи е безпредметно да се обсъждат правните последици на Уведомление с вх. № 12-5200/15.09.2015 година от „Футуроаора” ООД до „Първа инвестиционна банка” АД, съдържащо изявление за едностранно прекратяване на сключените и описани в решението договори за банкова гаранция и договори за кредитна линия. Същевременно поради приложимост на правната уредба в Закона за задълженията и договорите за договора за поръчка към договора за банкова гаранция горното уведомление по своята същност е изявление по чл. 287 от Закона за задълженията и договорите за оттегляне на поръчката – с достигането на изявлението до банката следва да се счита, че договорите за банкова гаранция са прекратени. Извършените след тази дата от банката действия по служебно усвояване на средствата със задна дата от предоставените кредити на „Футуроаора” ООД са лишени от правно и договорно основание. Предвид едностранното прекратяване от „Футуроаора” ООД на сключените договори за банкова гаранция и договори за кредитна линия с изявление от 15.09.2014 година, липсата на задължения по тях към банката следва, че при сключване на Договора за цесия от 18.11.2014 година вземането, предмет на същия, не е съществувало. „Първа инвестиционна банка” АД не е имало ликвидни вземания от „Футуроаора” ООД по договорите за кредитна линия и не е могло да ги прехвърли на „Сити кидс” ООД. Банката отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето при условие, че е възмездно, поради което следва да отговаря за неизпълнението на своето задължение по договора за цесия по правилата на чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

До същите фактически и правни   изводи са достигнали и съставите на ГОС и ВТАС  , по предявеният от „Сити Кидс“ ООД против „Първа инвестиционна банка АД  частичен иск за сумата от 150 000 евро предмет на раздглеждане  т.д. 48/2016г. на ГОС и в.т.д. № 389/2017г. на ВТАС.

Безспорно е, че: „Първа инвестиционна банка” АД служебно е усвоила сумите по посочените договори за кредитна линия преди предявяване на банковите гаранции и преди датата, на която е сключен договора за цесия; по Договор за кредитна линия № 000СL-S-000017/12.02.2009 година са усвоени 530 000 евро, а по Договор за кредитна линия № 000СL-S-000018/12.02.2009 година – 208 368 евро; сумите по договорите за кредитна линия са обявени за изискуеми един ден след тяхното усвояване – на 5.09.2014 година; предоставените с договорите за кредитна линия суми обезпечават вземанията на банката по договорите за банкова гаранция; към датата на усвояване на сумите по договорите за кредитна линия не е осъществено плащане на банковите гаранции – плащането е извършено на 24.11.2014 година; цената, платена от „Сити кидс”ООД по договора за цесия, е 367 402.68 евро.

Съгласно чл. 442 от Търговския закон с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея. Сключването на гаранционни сделки е регламентирано като възможна дейност на банките в чл. 2, ал. 2, точка 7 от Закона за кредитните институции. Банковата гаранция е формална сделка от категорията на абсолютните търговски сделки (чл. 286, ал. 2, във връзка с чл. 1, ал. 1, точка 7 и чл. 442 от Търговския закон). Банковата гаранция се издава в изпълнение на сключен по инициатива на наредителя договор с гаранта, съдържащ съществените елементи на договора за поръчка. По повод банковата гаранция се пораждат отношения между три страни – наредител, гарант и бенефициер. Банковата гаранция е вид лично обезпечение – гарантът поема задължение спрямо наредителя да престира на бенефициера съответен паричен еквивалент при неизпълнение на обезпеченото договорно задължение на длъжника-наредител (валутно отношение). Банковата гаранция има абстрактен характер спрямо валутното правоотношение, доколкото от нейното съдържание не следва противното.словие за плащане по банковата гаранция е извършването на преценка за наличие на външна редовност на посочените в банковата гаранция и представени с искането за плащане по нея документи. Абстрактният характер на банковата гаранция не е абсолютен – банката може да откаже плащане при явна неоснователност на претенцията, установена с писмени документи – при нарушение на принципа за добросъвестност и очевидна злоупотреба с права при упражняване на правата по обезпечението от страна на бенефициера, изводими от валутното правоотношение. Банковата гаранция по чл. 442 от Търговския закон като едностранно волеизявление на банката-гарант с адресат бенефициера е едностранна формална правна сделка, достигнала до адресата ѝ, при надлежно упражняване на правата по която за бенифициера възниква парично вземане до размера на гаранционната сума. При абстрактната гаранция банката-гарант трябва да извърши с грижата на добър търговец проверка за външната редовност на представените от бенефициера документи. По отношение на банковите гаранции са приложими Еднообразните правила за гаранциите на поискване – доброволни правила, изработени от Международната търговска камара в Париж. Тези правила следва да се считат за част от българското законодателство по силата на чл. 288 от Търговския закон – те са кодифицирани търговски обичаи. Съобразно Еднообразните правила за гаранциите на поискване банката е длъжна да съобщи незабавно на наредителя за направеното искане по гаранцията от бенифициера и да му изпрати приложените към него документи. Следователно проверката за външна редовност на представените от бенефициера документи може да се извърши и въз основа на такива, представени от наредителя; договора, който се гарантира; документи, с които разполага самата банка. Независимостта на гаранцията спрямо валутното отношение не може да се абсолютизира, тъй като това би означавало да се допусне използването на обезпечението противно на неговата цел; би противоречало на принципа на добросъвестност, който е от обществен порядък.

При изпълнение на задълженията си по мандатното правоотношение банката обективира своето волеизявление за вземането на бенефициера в гаранционен документ, за издаването на който бенефициерът следва да бъде уведомен от гаранта, съответно последният да му изпрати самия документ. Банковата гаранция поражда действие от момента на издаването ѝ и уведомяване на бенефициера. Неизпълнението на обезпеченото договорно задължение, като условие за плащането на гаранционната сума, следва да е настъпило към момента на депозиране на искането от бенефициера. Отправеното до банката преждевременно искане от страна на бенефициера не рефлектира върху вземането на последния, нито би могло да обуслови освобождаване на банката от поетото гаранционно задължение.

В конкретния казус е безспорно, че са сключени договори за банкова гаранция между „Футуроаора” ООД-наредител (клиент), и „Първа инвестиционна банка” АД-гарант (банката), в полза на трето лице бенефициер – дружество със седалище в Италия. Съобразно договорите за банкова гаранция по отправено искане на клиента (наредителя „Футуроаора” ООД) банката (гарант) приема да издаде неотменяема и безусловна банкова гаранция със съответни параметри съгласно приложения към договорите. Задължението на банката-гарант е субсидиарно – възниква след неизпълнение от страна на главния длъжник-наредителя. Не е спорно, че към момента на усвояване на сумите по договорите за кредитна линия „Първа инвестиционна банка“ АД не е извършила плащане на бенифициера по банковите гаранции. Не се установява при условията на главно и пълно доказване да са осъществени предпоставките, визирани в договорите за кредитна линия, за служебно усвояване от банката на предоставените с тях средства поради неизпълнение на задължения на „Футуроаора” ООД по договорите за банкови гаранции. Договорите за кредитна линия обезпечават неизпълнение на задължения на „Футуроаора” ООД по договорите за банкова гаранция, а такива към момента на служебното усвояване на сумите не са съществували. Следователно „Първа инвестиционна банка“ АД не може да се позовава на точка 5.2. от Анекси № 2 към Договор за кредитна линия № 000СL-S-000017/12.02.2009 година и точка 5.2. от Анекс № 1 към Договор за кредитна линия № 000СL-S-000018/12.02.2009 година – 208 368 евро за служебно усвояване на средства за погасяване на което и да е от задълженията на „Футуроаора” ООД по договорите за банкова гаранция. При липса на плащане от страна на „Първа инвестиционна банка“ АД в полза на бенефициера по банковите гаранции не са се породили и правните последици на обезпечителните правоотношения, уредени в договорите за кредитна линия. С оглед на изложеното е без значение настъпилият факт по точка 5.2,буква „а” от Анекс № 2/7.01.2010 година към Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009 година, точка 5.2. от Анекс № 1 към Договор за кредитна линия № 000CL-S-000018/12.02.2009 година – образувано производство по несъстоятелност за „Футуроаора” ООД. Не са били налице предпоставките на точка 15, буква „к”, във връзка с точка 23 от Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009 година, във връзка с точка 5.2, буква „а” от Анекс № 2/7.01.2010 година към Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009 година; точка 15, буква „к”, във връзка с точка 23 от Договор за кредитна линия № 000CL-S-000018/12.02.2009 година, във връзка с точка 5.2, буква „а” от Анекс № 1/7.01.2010 година към Договор за кредитна линия № 000CL-S-000018/12.02.2009 година за обявяване от „Първа инвестиционна банка” АД за изискуеми на 5.09.2014 година на усвоените суми по предоставените кредитни линии.

Независимо от изложеното в Уведомление с вх. № 12- 5200/15.09.2015 година, отправено от „Футуроаора” ООД до „Първа инвестиционна банка” АД, се съдържа изявление за едностранно прекратяване на посочените по-горе договори за банкова гаранция и договори за кредит. Между наредителя и гаранта се сключва договор за поръчка. По силата на породеното мандатно правоотношение банката се задължава да издаде банкова гаранция съобразно условията на договора. В отношенията между „Футуроаора” ООД-наредител, „Първа инвестиционна банка“ АД-гарант, са приложими правилата за договора за поръчка, регламентирани в Закона за задълженията и договорите. Следователно Уведомление с вх. № 12- 5200/15.09.2015 година по своята същност е изявление по чл. 287 от Закона за задълженията и договорите за оттегляне на поръчката. С достигането на изявлението на „Футуроаора” ООД до „Първа инвестиционна банка” АД договорите за банкова гаранция следва да се считат за прекратени. Извършените след този момент действия от „Първа инвестиционна банка“ АД за усвояване на средства по договорите за кредитна линия са без правно и договорно основание.

Договорът за цесия между „Първа инвестиционна банка“ АД и „Сити кидс“ ООД е сключен на 18.11.2014 година, а плащане от страна на банката в полза на бенифициера е осъществено на 24.11.2014 година. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение. Могат да се цедират както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество (чл. 99, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите). Вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал (чл. 99, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите). Валидността на договора за цесия се преценява с оглед валидността на неговото конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които се извършва цесията, определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях. Предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания. Договорът за цесия предпоставя съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В случая към момента на сключване на договора за цесия „Първа инвестиционна банка“ АД не е извършила плащане по банковите гаранции в полза на бенифициера, не е имала основание за усвояване на суми по договорите за кредитна линия – не е налице валидно възникнал дълг на „Футуроаора” ООД към „Първа инвестиционна банка” АД. Следователно договорът за цесия не е произвел транслативно действие и „Сити кидс“ ООД не е станало титуляр на вземането, предмет на цесията.

При възмездна цесия цедентът отговаря за съществуването на вземането по време на сключване на договора (чл. 100, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите). Отговорността на цедента произтича от основното му задължение по договора за цесия – да прехвърли материално право, на което е титуляр. При несъществуване на вземането, което е безпорно установено в случая, цедентът не може да изпълни задължението си да го прехвърли на цесионера. При условие, че неизпълнението се дължи на причини, за които цедентът отговаря, той дължи връщане на полученото срещу несъществуващото вземане и обезщетение за претърпените от цесионера вреди. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 100, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране отговорността на „Първа инвестиционна банка” АД поради обстоятелството, че е прехвърлило материално право, на което не е титуляр към момента на подписване на договора за цесия – вземания спрямо „Футуроаора” ООД по Договор за кредитна линия № 000СL-S-000017/12.02.2009 година, изменен и допълнен с Анекс № 1/9.11.2009 година, Анекс № 2/7.01.2010 година, Анекс № 3/28.09.2011 година, Анекс № 4/ 25.11.2011 година, Анекс № 5/9.07.2012 година, Анекс № 6/14.12.2013 година – 250 347.68 евро – за главница, 5 600.69 евро – за редовна лихва; Договор за кредитна линия № 000СL-S-000018/12.02.2009 година, изменен и допълнен с Анекс № 1/7.01.2010 година, Анекс № 2/28.09.2011 година, Анекс № 3/25.11.2011 година, Анекс № 4/9.07.2012 година, Анекс № 5/14.12.2012 година, Анекс № 6/5.12.2013 година – 109 015.45 евро – за главница, 2 438.86 евро – за редовна лихва; допълнителни разходи за застраховане на обезпеченията в размер на 2 868.75 лева, 312 лева – разходи за връчване на нотариални покани за изискуемост на вземането. Неоснователно е позоваването от страна на процесуалния представител на „Първа инвестиционна банка” АД на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Съобразно чл. 83, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите при условие, че неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или до освободи длъжника от отговорност. В случая не се доказва по несъмнен начин „Сити кидс“ ООД да е могло да избегне вредите от несъществуването на прехвърленото му вземане като положи грижата на добър стопанин, а и съобразно чл. 100, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, чл. 17 от Договора за цесия от 18.11.2014 година „Първа инвестиционна банка” АД отговаря за съществуването на вземанията към момента на тяхното прехвърляне. Съдържанието на договора за цесия не е основание да се направи друг извод.

Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Обективните предели на силата на пресъдено нещо са очертании с белези, идентични с тези, с които законодателят си служи при индивидуализиране на спорното право –  основанието и петитума на иска. Индивидуализиращите белези на спорното право определят и предмета на спора. Силата на пресъдено нещо обхваща предмета на спора и е средство за неговото разрешаване. С формирането на сила на пресъдено нещо спорното правно положение се превръща в безспорно и съдебното установяване трябва да се зачете при евентуални бъдещи спорове. Решението по частичния иск формира сила на пресъдено нещо по отношение на уваженото съдебно предявено право, включително и по неговия размер.

Формираната сила на пресъдено нещо с предходните решениа по частични искове не се разпростира и върху останалия размер на вземането, предмет на следващо производство. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право. Следователно установените с решенията по частичните искове общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо. Със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право - основанието и петитума на иска. Независимо от обстоятелството, че производството по последващите частични искове за друг размер на вземането не е продължение на това по първите частични искове в точния смисъл, обстоятелството че по същото материално правоотношение вече е дадена защита в ограничен обем – по част от размера на вземането, следва да се съобрази. Защитата, която търси ищецът по иска за останалия размер на вземането, е допълваща спрямо получената вече с решенията по частичните искове защита.

В случая общите правопораждащи факти на спорното право са тези относно сключения договор за цесия, съществуването на вземането към момента на прехвърлянето, отговорността на „Първа инвестиционна банка” АД спрямо „Сити кидс“ ООД. Силата на пресъдено нещо на Решение № 389/15.01.2016 година по гр. д. № 270/2015 година на Районен съд Благоевград, потвърдено с Решение № 4246/12.08.2016 година по в. гр. д. № 315/2016 година на Окръжен съд Благоевград и на Решение № 166/18.07.2017г. по т.д. № 48/2017г. На ОС-Габрово, потвърдено с Решение № 70/16.04.2018г., по т.д. № 389/2017г. На ВТАС по частичните искове, предявени от „Сити кидс” ООД против „Първа инвестиционна банка” АД, се разпростира и върху правопораждащите факти на спорното право – наличието на предпоставките на чл. 100, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 82 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на отговорността на „Първа инвестиционна банка” АД. Същевременно „Първа инвестиционна банка” АД е конституирано като трето лице-помагач в производството по гр. д. № 270/2016 година по описа на Районен съд Благоевград, образувано въз основа на предявен от „Футуроаора” ООД против „Сити Кидс” ООД частичен отрицателен иск за признаване за установено несъществуването на вземане на „Сити кидс” ООД спрямо „Футуроаора” ООД в размер на 5 000 евро – част от претендираното вземане на „Сити кидс” ООД против „Футуроаора” ООД за сумата 367 402.68 евро, предмет на Договор за цесия от 18.11.2014 година с нотариално удостоверени подписи с рег. № 5720/18.11.2014 година по описа на нотариус Д. ., с район на действие – Районен съд София. Съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Задължителната сила на мотивите има за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението (фактическите констатации на съда, правните му изводи, становището относно преюдициалните въпроси), доколкото те обуславят изводите за спорното право. Тя важи в полза и срещу подпомагащата и подпомаганата страна. Привлеченото трето лице-помагач е обвързано от нея – не може да оспорва задължителната сила на мотивите под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Следователно установеното в мотивите на Решение № 389/15.01.2016 година по гр. д. № 270/2015 година на Районен съд Благоевград, потвърдено с Решение № 4246/12.08.2016 година по в. гр. д. № 315/2016 година на Окръжен съд Благоевград, по частичния иск, предявен от„Футуроаора” ООД против „Сити кидс” ООД,е задължително за „Първа инвестиционна банка” АД в отношенията му със „Сити кидс” ООД.

Същото е приел и съставът на ГОС, разгледал  влязлото в законна сила Решение № 166/18.07.2017 год., постановено по т.д. № 389/2017 год. по описа на ОС - Габрово, с което предявения от „СИТИ КИДС" ООД частичен иск бил приет за основателен, като ответната банка е осъдена да заплати на дружеството- ищец търсената сума, като това решение е потвърдено от АС-В.Търново с решение постановено по т.д. № 389/2017г..  

С оглед на изложеното частичният иск  за сумата 212 402,68 евро / последната част до 362 402,68 евро/, с левова равностойност 415 423,53 лева, срещу "ПИБ" АД, с правно основание  чл.100 ал.1 вр. с чл. 79 вр. с чл. 82  ЗЗД, е основателен и доказан. Предвид изложеното по- горе, следва, че към момента на сключване на договора за цесия от 18.11.2014г., вземането предмет на същия не е съществувало. Това вземане в договора за цесия е дефинирано като вземанията на банката по процесните два броя договори за кредитна линия от "Футуроаора" ООД, заедно с всички привилегии и обезпечения. Прието е, че банката не е имала ликвидни вземания от ищеца по тези договори, поради което не е могла да ги прехвърли на "Сити Кидс" ООД. Тъй като банката отговаря за съществуване на вземането по време на прехвърлянето, ако последното е възмездно, тя следва да отговаря за неизпълнението на задължението си по договора за цесия по правилата на чл. 79, ал.1 от ЗЗД. Поради това, частичният иск на "Сити Кидс" ООД против "ПИБ" АД да му заплати сумата от 212 402,68 евро, представляваща част от дължимото се обезщетение по Договор за цесия от 18.11.2014г., чиито общ размер е 367 402,68 евро, е основателен.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 45 666.68 евро за периода от 29.08.2016г. до 29.08.2019г. върху сумата от 150 000 евро

Ищецът е претендирал  сумата от 45 666.68 евро, с левова равностойност 89 316,26 лв., представляващи лихва за забава за периода от 29.08.2016г. до 29.08.2019г. върху сумата от 150 000 евро – главница, присъдена на осн. чл. 100, ал.1, във вр. с чл. 79 във вр. с чл. 82 ЗЗД по т.д. №48/2017г. на ГОС.

Видно от приложеното т.д. № 48/2017г. на ГОС, че ищецът в производството по това дело не е претендирал лихви за забава по чл. 86 ЗЗД. Същевременно е установено, че ищецът с уведомление , получено от ответника „ПИБ“АД на 28.11.2014г.  го е  поканил до му заплати обезщетение на осн. чл. 100, ал.1 ЗЗД в размер на пълната сума по договора за цесия от 367 402,68 евро.

При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Изискуемостта на едно вземане не поставя автоматично длъжника в забава. Изискуемостта определя момента, от който кредиторът може да иска изпълнение от длъжника, но за да бъде поставен длъжникът в забава, изпълнението трябва да бъде поискано от кредитора.В случая ищецът, като кредитор е поискал с посоченото уведомление  до длъжника „ПИБ“АД от 28.11.2014г. заплащане на сумата по главницата,т.е. налице е покана за плащане, която поставя длъжника в забава и на ищеца следва да бъде присъдена изтеклата лихва за посочения период, тъй като сумата от 150 000 евро е присъдена с решението по т.д. № 48/2017г. на ГОС без върху нея да са присъдени лихви .Съдът служебно провери размера на претенцията, чрез Електронен калкулатор в интернет и слете, че предявеният иск е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 64 664,81 евро за периода от 29.08.2016г. до 29.08.2019г. върху сумата от 212 402,68 евро.

С оглед изхода от настоящия спор , предвид формираното становище за основателност на претенцията по главницата, както и като съобрази с обстоятелството, че ответника „ПИБ“ АД е била поканена на 28.11.2014г. да заплати на ищеца цялятя сума по договора за цесия и от този момент е изпаднала в забава,съдът намира предявеният иск за основателен и доказан по размер, поради което счете, че следва да бъде уважен в пълен размер.

По отношение на солидарната отговорност на "Вал Де Кафе" ЕООД: Ищецът твърди, че вторият ответник „ВАЛ ДЕ КАФЕ" ООД е солидарно отговорен за заплащане на всички дължими от първият ответник суми, въз основа на споразумение за делово сътрудничество и съвместно предоставяне на услуги от 24.10.2014г.- съгласно разпоредбата на чл. 3.1.9 от подписаното между ищеца и втория ответник Споразумение от 24.10.2014 год., „Вал де Кафе" ЕООД гарантирало пред „Сити Кидс" ООД, че взаимоотношенията с цитираната банка ще бъдат окончателно уредени, чрез сключването на споменатия договор за цесия, а в чл. 8.1.3 от Споразумението „Вал Де Кафе" ЕООД се задължило изцяло, неотменимо и солидарно пред „Сити Кидс" ООД за изпълнение на всички задължения на „Първа Инвестиционна Банка" АД, възникнали в резултат на сключения договор за цесия.  В последствие това обстоятелство претърпяло изменение, като  с Анекс към споразумението от 23.03.2018г. било постигнато ново споразумение за делово сътрудничество и съвместно предоставяне на услуги, като в чл. 4 от същото изрично се договорили, поетата солидарна отговорност да продължи своето действие. По силата на чл. 5 от Анекса този ответник се задължил да заплати на «Сити Кидс» ООД от формираното задължение на Банката сумата от 15 000 евро. Счита, че тази уговорка между страните, като формирана след влизане в сила на предходното исково производство не се обхваща от силата на пресъдено нещо.

            Ответникът е посочил, че от  анализа на  споразумението и анекса към него и тълкуване волята на страните било очевидно, че липсва мотив и причина дружеството да поеме солидарна отговорност наред с банката, за изпълнение на договор по който не е страна. Тристранното споразумение не е породило правни последици, поради което ищеца не можел да се позове на същото.

            Солидалност по отношение на длъжниците е налице, когато няколко лица дължат една и съща  по естеството си делима престация  така, че кредиторът може да я иска изцяло от всеки от длъжниците, но изпълнението от един погасява за всички / пасивна солидарност/. В случая такава солидарност не е налице, тъй като отношенията между банката, ищецът и "Вал Де Кафе" ЕООД  не произлизат и не са  обединени от обща цел, от  една и съща престация- едноличното дружество с ограничена отговорност не отговаря дали банката е прехвърлила с договор за цесия съществувало към момента на прехвърлянето вземане.  Няма солидарна отговорност когато макар и две лица да дължат една и съща престация, тя се дължи  по облигационни отношения, които помежду си нямат нищо общо, които са възникнали самостоятелно и без връзка едно с друго- както в случая- договор за цесия между банката и "Сити Кидс" ООД  и договор между "Сити Кидс" ООД, "Футуроаора" ООД  и "Вал Де Кафе" ЕООД /според  А. Кожухаров- Облигационно право, общо учение, е налице неистинска солидарност- "нещо което много прилича на солидарността"/.

            Следователно претенцията на ищеца, че ответника "Вал Де Кафе" ЕООД   е солидарно отговорен заедно с банката , е неоснователна.

            Следва обаче да се отбележи също, че: В доклада на съда по разпределяне на доказателствената тежест е указано на ищцовата страна, че същата следва да докаже солидарната отговорност и действието на това тристарнно споразумение за делово сътрудничество и съвместно предоставяне на услуги от 24.10.2014г. Това не е направено-  въпреки указанията на съда няма твърдения или доказателства по делото, направени от страна на ищеца, че споразумението е породило правни последици, поради което ответника "Вал Де Кафе" ЕООД да носи солидарна отговорност с банката към "Сити Кидс" ООД. В т. 12.8 от споразумението е посочено, че  то не  поражда правни последици, в случай, че съвместният проект не бъде предприет  до 01.12.2014г. и работата в магазините не бъде възстановена в пълен обем до 15.12.2014г. Ищецът не е твърдял или представил доказателства, че този договор въобще е действал- че тези магазини са работили, поради което претенцията му за солидарна отговорност на втория ответник, е неоснователна. Не внася промяна в горните разсъждения и Анекса , към споразумение от 24.10.2014г., сключен на 23.03.2018г. между ищеца и втория ответник, в който е уговорено само, че солидарната отговорност  по споразумението продължава да действа и  вторият ответник се е задължил да заплати на ищеца 15 000 евро.

            По изложените съображения, иска против“Вал Де Кафе“ЕООД – Габрово следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

            Разноски: На ищеца следва да се присъдят разноските по делото, с оглед основателността на предявените от него искове- 26 422,03 лева ДТ и 16 985 лева адвокатско възнаграждение за процесуален представител / л.471 от делото, том ІІ/ .  На ответника "Вал Де Кафе" ЕООД не следва да се присъждат разноски, тъй като по делото няма доказателства да са направени такива.

            На основание гореизложенотото съдът

 

                                       Р      Е       Ш      И     :

 

            ОСЪЖДА "Първа инвестиционна банка" АД, *** със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. "Драган Цанков" **, да заплати на "Сити Кидс" ООД, ЕИК:***със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Петко Д. Петков" **, сумата 212 402,68 евро /двеста и дванадесет хиляди четиристотин и две евро и 68 евроцента/, с левова равностойност  415,423,53 лева, представляваща  последната част от дължимото обезщетение по договор за цесия от 18.11.2014г., чийто общ размер е 367 402,68 евро, на осн. чл. чл.100 ал.1 вр. с чл. 79 вр. с чл. 82  ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска 29.08.2020г. и до окончателното й изплащане.

            ОСЪЖДА "Първа инвестиционна банка" АД, *** със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. "Драган Цанков" **, да заплати на "Сити Кидс" ООД, ЕИК:***със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Петко Д. Петков" **, сумата от 45 666,68 евро/четиридесет и пет хиляди шестстотин шестдесет и шест евра и шестдесет и осем евроцента/ с левова равностойност 89 316,26 лв.,представляваща законната лихва за периода 29.08.2016г.- 29.08.2019г.,върху главница от 150 000 евро, присъдена с Решение № 166/18.07.2017г. , по т.д. № 48/2017г. на ГОС, на осн. чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА "Първа инвестиционна банка" АД, *** със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. "Драган Цанков" **, да заплати на "Сити Кидс" ООД, ЕИК:***със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Петко Д. Петков" **, сумата от 64 664,81 евро/ с левова равностойност 126 473,38 лв./, представлявяща законна лихва върху сумата от 212,402,68 евро за периода от 29.08.2016г. до 29.08.2020г., на осн. чл. 86 ЗЗД

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск  от "Сити Кидс" ООД, ЕИК:***със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Петко Д. Петков" **, против "Вал Де Кафе" ЕООД , ЕИК200175382 със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. "Орловска" ***, за солидарна отговорност по  чл. 101 ЗЗД по отношение  на предявения иск за сумата 15 000 евро / петнадесет хиляди евро/, с левова равностойност 29 337,45 лева, по чл.100 ал.1 вр. с чл. 79 вр. с чл. 82  ЗЗД, като неоснователен.

            ОСЪЖДА "Първа инвестиционна банка" АД, *** със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. "Драган Цанков" **, да заплати на "Сити Кидс" ООД, ЕИК:***със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Петко Д. Петков" **, сумата 43407,03 лева / четиридесет и три хиляди четиристотин и седем лева и три стотинки/ разноски по делото.