№ 251
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502102 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1007 от 04.05.2022г. постановено по гр.д. № 8697 по опис на СГС за 2021 г. е
отхвърлен предявения от Б. Ж. К. ЕГН **********, адрес: гр. *** кв. „***“ ул. „***“ № ***
ет. * ап. * срещу И. Г. К. ЕГН **********, адрес: гр. *** бул. „***“ № ** вх. * ет. * ап. **,
Л. Л. Р. ЕГН **********, адрес: гр. *** ул. „***“ № *** и Л. Л. Р. ЕГН ****** адрес: гр. ***
ул. „***“ № **, установителен иск за собственост, с искане да се приеме за установено, че
ищецът е собственик на 6/12 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент с
идентификатор 68134.106.234.2.3 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени
със заповед № РД-18-33 от 15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение 09.10.2020 г., с административен адрес гр. София район „Средец“ и ул. „Граф
Игнатиев“ № 53 вх. Б ет. 1, намиращ се на първия етаж в жилищна сграда с идентификатор
68134.106.234.2, предназначение - жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.106.234, при съседи на обекта: на същия етаж
68134.106.234.2.4, под обекта 68134.106.234.2.23, 68134.106.234.2.1, над обекта:
68134.106.234.2.6, , предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива - 1, посочена
в документа площ 82,86 кв. м, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, килер, антре
и входно антре, при съседи: изток апартамент на Софжилфонд, запад стълбище и
апартамент на М. Б. и В. К., север двор, юг ул. „Граф Игнатиев“, отгоре апартамент на
Софжилфонд, отдолу магазини, заедно с таванско помещение, застроено на 8,65 кв. м при
съседи: таван на Софжилфонд, таван на Софжилфонд, коридор и ул. „Граф Игнатиев“,
1
заедно с избено помещение, застроено на 7,67 кв. м, при съседи: мазе на Софжилфонд, двор
и коридор, заедно с 1,07% ид.части от общите части на сградата и 1,07% ид.части от
2303/3420 ид. части от правото на строеж върху терена, представляващ парцел XV-14,15 от
кв. 441 по плана на гр. София м. „Центъра“, цялото дворно място с площ 3420 кв. м.,
възоснова на изтекла придобивна давност на основание чл. 79 от ЗС вр. чл. 124 от ГПК. В
тежест на ищеца са присъдени съдебно деловодни разноски в размер на 3000 лева, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Недоволен от решението, ищецът Б. Ж. К. е подал въззивна жалба с вх. Рег. № 32608 от
27.05.2022 г., с която оспорва неговата правилност и обоснованост. Счита, че съдът е
основал изводите си възоснова на правилно установени факти, но не анализирани в
съвкупност, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Отправено е искане за
отмяна обжалваното решение и постановяване на въззивен съдебен, с който предявеният
иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В писмен отговор, ответницата И. Г. К. е оспорила основателността на въззивната жалба и
е обосновала искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Останалите двама ответници Л. Р. и Л. Р., не са изразили писмено становище във въззивното
производство.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като при
проверката на правилността и обосноваността е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът приема решението за валидно и допустимо. По наведените от ищеца твърдения за
нарушения на материалния закон, настоящият съд като инстанция по същество на спора,
приема следното:
Делото е образувано възоснова на предявен, установителен иск с правно основание чл.79 от
ЗС. Цената на иска е 56 615.95 лева – претенцията е за ½ ид. Части от обекта на спорни
права. Ищецът твърди, че е придобил собствеността възоснова на изтекла придобивана
давност. В исковата молба е посочен начален момент на владението и това е датата
25.04.1996 г., която съвпада с датата на покупката на имота от непълнолетния му син.
Датата на неговата смърт е посочена като момент, от който няма промяна в обстоятелствата
на владение. Това е съдържанието на исковата молба, относно задължението на ищеца да
посочи начален момент на владението.
В исковата молба ищецът Б. Ж. К. излага, че е баща на М. Б. К., който починал на
02.07.2010 г. и към датата на откриване на наследството негови наследници са съпругата му
- И. Г. К., баща му – ищецът и майка му Л. Х. К.. След смъртта на последната, настъпила на
21.04.2019 г. в нейните права по заместване встъпили Л. Л. Р. и Л. Л. Р.. В исковата молба
се излага и страните не спорят за това, че синът на ищеца, а именно М. Б. К. е придобил
собствеността върху процесната вещ на 25.08.1996 г. като непълнолетен, чрез правна
сделка покупко-продажба, в която е действал със съгласие на ищеца, а цената е платена от
неговите родители. Не е спорно, че от покупката на имота до датата на предявяване на иска,
2
имотът се е владял от ищеца, който го е отдавал под наем и събирал плодовете от него.
Получавал е цялата наемна цена. Няма данни приживе синът му М. Б. К. да е оспорвал
правата на собственост на родителите си, да е живял в жилището и да е получавал наема
нито преди, нито след брака си с ответницата И. Г. К.. Излага, че правото му на
собственост придобито по давност се оспорва от ответниците, които се легитимират като
носители на права права на собственост с акта за собственост нот. Акт № 19, том ХХХХ,
дело № 7883/96 г. на Държавен нотариус при СРС и с удостоверения за наследници.
С тези твърдения обосновава правният интерес от водене на исковото производство срещу
съпругата на починалия си син и децата на починалата си съпруга.
Ответницата И. Г. К. в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК е оспорила част от
фактическите твърдения на ищеца и навела свои, от които релевантни към възраженията са
следните - сключила брак с М. Б. К. на 11.01.2009 г. и бракът е прекратен с неговата смърт
на 02.07.2010 г. ; заплащала местен данък за имота, а през 2018 г. трето лице е осъдило
всички наследници да платят сметки за топлоподаване в периода то 2014 г. до 2016 г. Не
спори, че имота е отдаван под наем от ищеца и съпругата му и, че те са получавали наемната
цена, но твърди, че не е претендирала за половината от полагащия се доход от веща.
Обосновава бездействието си с морални съображения. Твърди, че е приела наследството с
правни и фактически действия. Представя писмени доказателства.
Ответниците Л. и Л. Р. , деца от първия брак на съпругата на ищеца, а именно Л. Х. К., в
писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК оспорват предявения иск като недопустим и в
условията на евентуалност като неоснователен.
Първостепенният съд е приел, че липсва спор за определени факти и наследствени права,
но тъй като съдът може да приема за безспорни само факти, не и права, настоящият
въззивен съд приема, следното:
След смъртта на М. Б. К., наследствените права на призваните към наследяване за имот
придобит преди брака на починалия са - неговата съпруга ответницата И. Г. К., която
наследява с неговите възходящи Б. Ж. К. и Л. Х. К.. Първата получава ½ от наследството, а
възходящите /родителите/ по ¼ всеки. След смъртта на Л. Х. К. към наследяване се
призовават нейният съпруг и нейните деца от предходен брак. Спорът обаче не е за делба
при възникнала съсобственост от насделяване, а е за собственост, възникнала възоснова на
оригинерно придобивно основание – изтекла придобивна давност. С факта на смъртта, нито
се прекъсва владение, нито се придобиват права, ако такива не са налични към датата на
откриване на наследството.
Спорът очертан с исковата молба, се заключава в това, дали ищецът е придобил по давност
1/2 ид. част от имот и включен ли е бил този имот в наследството на починалия му син, към
момента на откриване на наследството. В исковата молба ищецът изрично е посочил, че
владее имота от 25.04.2016 г. – стр. 2 абзац последен и след смъртта на сина си е
продължил да владее като отдава имота под наем и събира наемите, както е правил това в
продължение на 20 години. Изрично на стр. 3 от исковата молба пояснява, че началния
3
момент на владението е от 1996 г. Всички ответници са обосновали възраженията си срещу
претенцията на ищеца върху правата, които считат, че притежават възоснова на
наследствено правоприемство. Такова обаче не е налице, защото правата на собственост
възоснова на изтекла придобивна давност се придобиват с изтичане на 10 години, ако
владелецът демонстрира пред собственика, че владее за себе си. От началния моментна
владението, ищецът е считал себе си за собственик, защото титуляря на правото е бил
непълнолетния му син. До навършване на пълнолетие ищецът е упражнявал родителски
права върху титуляря на правото на собственост и владението, ако е осъществявал такова е
на правно основание, което изключва придобиването по давност. След навършване на
пълнолетие обаче, владението ако е продължило необезпокоявано и ако синът му не е
оспорвал владението и своенето на своите родители, считайки ги за собственици, те биха
могли на придобият собствеността възоснова на изтекла погасителна давност. М. Б. К. е
роден на ******** г . и е навършил пълнолетие на ********г.
В периода от 1998 г. до 2008 г. е изтекъл достатъчен срок, в който ищецът заедно с Л. Х. К.,
която е била негова съпруга могат да придобият собствеността върху имота възоснова на
изтекла придобивана давност. Всички фактически твърдения на ответницата И. Г. К. се
отнасят за период, следващ смъртта на съпруга й М. Б. К. и нямат правно значение, защото
срокът на придобивната давност вече е изтекъл към момента на откриване на наследството.
По различен начин, следва да се отчитат наследствените права на ответниците, които са
деца на съпругата на ищеца от нейния първи брак – Л. и Л. Р.. Те наследяват права на
собственост, които майка им е придобила приживе. Давността, която е започнала да тече за
ищеца след 1998 г. е текла и за Л. Х. К.а. След нейната смърт, бракът е прекратен и към
наседяване се призовават ищецът и децата на съпругата му. Ищецът би станал собственик
на целия имот, ако след смъртта на съпругата си продължава да владее имота с намерението
да свои частта, от наследството оставено от нея. Такива факти не са твърдят и права върху
тях не се обосновават. Предметът на делото е очертан с петитума на исковата молба -
ищецът иска да се приеме за установено, че е придобил собственост върху ½ ид. част от
имота, възоснова на изтекла придобивна давност в периода от 1996 г. до датата на
предявяване на иска 17.09.2020 г.
Въззивният съд приема този иск за пълно и главно доказан възоснова на гласните
доказателства, събрани чрез разпит в качеството на свидетели , на лицата които държат
имота за ищеца. Свидетелката А. Й. И. е наемател в имота от 1997 г. и понастоящем.
Познава само ищеца и неговата съпруга като собственици. Близка е на семейството и знае за
смъртта на сина им. Не познава снахата. За първи път я вижда да манифестирала права на
собственост през 2021г., когато е платила задължения към етажната собственост, които до
тогава са плащани само от наемателите. Съпругът на свидетелката, също наемател е дал
показания, които не се различават от тези на св. И., но се допълват с факта, че поради
продължителни наемни правоотношения, само наемателите са имали ключ от процесиня
имот. От показанията на св. К. и от писмените доказателства се установява, че М. Б. К. е
живял с ответницата И. К. и с нейното дете от предходен брак, в друго жилище, също
4
собственост на ищеца К..
От доказателствата в тяхната съвкупност, съдът приема, че в процесния имот закупен от М.
Б. К. преди да е навършил пълнолетие и след това през целия период до смъртта му е
стопанисван от ищеца, като той е манифестирал правото си на собственост пред
наемателите, а техните преки впечатления датират от 1997 г. Съдът кредитира показанията
на свидетелите и възоснова на тях извежда извода, че никой от близките на ищеца, в това
число юридическия собственик – сина му М. Б. К. не е оспорвал своенето на имота
осъществявано от неговите родители. Преди смъртта си, М. Б. К. е живял със своята
съпруга ответницата И. К. в друг имот. От гореизложеното следва, че ищецът и неговата
съпруга, покойната Л. К. са придобили собствеността върху имота възоснова на изтекла
придобивна давност в периода от 1998 г. до 2008 г. След смъртта на Л. Х. К., с който факт се
прекратява брака им, ищецът се легитимира като собственик възоснова на изтекла
придобивна давност върху ½ от имота. Той притежава и други права върху същия имот,
които обаче не са предмет на делото.
Поради не съвпадане в правните изводи между първоинстанционния и въззивния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено в това число и в частта за разноските и
вместо него постановено друго, с което предявения иск следва да бъде уважен.
По разноските: С оглед изхода от спора, в полза на ищеца и в тежест на ответниците следва
да бъдат присъдени разноските в производството, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ръководейки се от предмета на делото, разноските следва да бъдат присъдени поравно на
всички ответниците, тъй като макар и всеки от тях да защитава свои права, които не в един
и същ обем, предмет на делото е само собствеността на ищеца на заявеното от него
придобивно основание, която те са оспорили. Видно от списъците за разноски по чл. 80 от
ГПК, представени пред двете съдебни инстанции, ищецът е извършил разход за заплащане
на адвокатско възнаграждение в общ размер от 4000 лева, по 2000 лева за всяка инстанция и
държавни такси в общ размер от 854 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1007/04.05.2022г., постановено по гр.д. №8697/2021г., СГС, I-во ГО,
21-ви състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено по отношение на И. Г. К. ЕГН **********, адрес: гр. *** бул.
„***“ № ** вх. * ет. * ап. **, Л. Л. Р. ЕГН **********, адрес: гр. *** ул. „***“ № *** и Л. Л.
Р. ЕГН ****** адрес: гр. *** ул. „***“ № **, че Б. Ж. К. ЕГН **********, адрес: гр. *** кв.
„***“ ул. „***“ № *** ет. * ап. * е собственик на ½ /една втора/ ид. част от недвижим имот,
представляващ:
Апартамент с идентификатор 68134.106.234.2.3 по кадастрална карта и кадастрални
5
регистри, одобрени със заповед № РД-18-33 от 15.06.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение 09.10.2020 г., адрес: гр. София район „Средец“ ул. „Граф
Игнатиев“ № 53 вх. Б ет. 1, намиращ се на първия етаж в жилищна сграда с идентификатор
68134.106.234.2, предназначение - жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.106.234, при съседи на обекта: на същия етаж
68134.106.234.2.4, под обекта 68134.106.234.2.23, 68134.106.234.2.1, над обекта:
68134.106.234.2.6, , предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива - 1, посочена
в документа площ 82,86 кв. м, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, килер, антре
и входно антре, при съседи: изток апартамент на Софжилфонд, запад стълбище и
апартамент на М. Б. и В. К., север двор, юг ул. „Граф Игнатиев“, отгоре апартамент на
Софжилфонд, отдолу магазини, заедно с таванско помещение, застроено на 8,65 кв. м при
съседи: таван на Софжилфонд, таван на Софжилфонд, коридор и ул. „Граф Игнатиев“,
заедно с избено помещение, застроено на 7,67 кв. м, при съседи: мазе на Софжилфонд, двор
и коридор, заедно с 1,07% ид.части от общите части на сградата и 1,07% ид.части от
2303/3420 ид.части от правото на строеж върху терена, представляващ парцел XV-14,15 от
кв. 441 по плана на гр. София м. „Центъра“, цялото дворно място с площ 3420 кв. м.,
възоснова на придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъснато владение в
продължение на 10 години, с начален момент ******** г. , на основание чл. 79 , ал.1 от ЗС
вр. чл. 124 от ГПК
ОСЪЖДА И. Г. К. ЕГН **********, адрес: гр. *** бул. „***“ № ** вх. * ет. * ап. **, Л. Л. Р.
ЕГН **********, адрес: гр. *** ул. „***“ № *** и Л. Л. Р. ЕГН ****** адрес: гр. *** ул.
„***“ № **, общо да заплатят на Б. Ж. К. ЕГН **********, адрес: гр. *** кв. „***“ ул. „***“
№ *** ет. * ап. * сумата от 4854 /четири хиляди осемстотин петдесет и четири/ лева,
представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС
по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6