Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 20.04.2021г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева, като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1676/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен са обективно кумулативно съединени искове по чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 3319.43лв. - изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вреди, причинени от непозволено увреждане в резултат на ПТП, предизвикано от неупражнен от ответника надзор по поддържането на път от републиканската пътна мрежа, както и на сумата 1011.50лв. – обезщетение за забава за периода 23.04.2017г. – 29.04.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.04.2020г. до плащането.

         Ищецът ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Стефан Караджа“ №2, твърди, че въз основа на застрахователна полица №********** от 28.06.2016г. е застраховател по имуществена застраховка „Каско и Злополука“ с предмет л.а. ***, рег. №*** и период на застрахователно покритие от 29.06.2016г. до 28.06.2021г., по която на 07.11.2016г. е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3309.43лв. за покриване на имуществена вреда от повреждането на застрахования автомобил в следствие на преминаването му през необозначено препятствие на пътното платно. Поддържа, че застрахователното събитие е настъпило на 10.08.2016г. на автомагистрала „Тракия“ при км. 94 в посока София, която е част от републиканската пътна мрежа. Твърди, че отговорността за настъпването на вредите е на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, която чрез възлагане по смисъла на чл.49 ЗЗД осъществява ремонтът и поддържането на републиканските пътища.

         Ищецът поддържа, че след изплащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредите, както и че с писмена покана /получена на 22.11.2016г./ е поканил ответника, чрез ОПУ – Пазарджик, на чиято територия се намира процесният пътен участък, да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение. Тъй като ответникът отказал да направи това, за него възникнало задължението да заплати на ищеца обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, каквото ищецът претендира в размер на 1011.50 лв., дължимо за периода от 23.04.2017г. до подаването на исковата молба в съда.

         При тези твърдения ищецът иска осъждане на ответника да му възстанови сумата по изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 30.04.2020г. до плащането и да му заплати обезщетение за забава в посочения размер. Претендира разноски.   

         Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, адрес: гр.София, бул. „Македония“ №3, чрез Областно пътно управление – Пазарджик, оспорва описания в исковата молба механизъм за настъпване на ПТП, наличието на причинна връзка между произшествието и настъпилите вреди, както и техния размер. Твърди, че преминаването през конкретното препятствие на пътя /парче от автомобилна гума/ не може да причини описаните повреди по застрахования автомобил. Освен това отрича да е допуснал противоправно бездействие във връзка с вменените му задължения по чл.30, ал.1 ЗП, в резултат на което да е настъпила описаната вреда. Твърди, че е положил дължимата грижа за обезопасяването на процесния пътен участък от АМ „Тракия“, като е възложил на търговско дружество „Автомагистрали“ ЕАД неговата охрана, в т.ч. извършването на периодични огледи и отстраняването на обекти в обхвата на магистралата. Поддържа, че се касае до случайно изпаднали от друго моторно превозно средство предмети върху пътното платно, чието незабавно отстраняване е обективна невъзможно, респ. че ПТП е настъпило по независещи от ответника причини. Твърди, че вината за ПТП е на водача на увредения лек автомобил, който в нарушение на чл.20 и чл.21 ЗДвП не се е движил със съобразена с пътните условия скорост, която му позволява да спре пред всяко предвидимо препятствие. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.  

         В срока по чл.219 ГПК ответникът е привлякъл на своя страна като трето лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №215, ет.4, и при условията на евентуалност е предявил срещу него обратни искове по чл.79, ал.1, предл.ІІ вр. чл.82, вр. чл.258 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите по първоначалните искове, в случай, че същите бъдат присъдени в полза на ищеца ЗАД „Армеец“ АД. Обляга претенцията на факта, че с договор за обществена поръчка №РД-38-17 от 01.09.2015г. е възложил на „Автомагистрали“ ЕАД поддръжката и ремонта на процесния пътен участък, както и че по силата на чл.28 от договора изпълнителят се е задължил да отговаря за вредите, причинени от ПТП, настъпило в резултат на пълно или неточно изпълнение на възложената работа.

         Третото лице „Автомагистрали“ ЕАД оспорва главните искове с възражения като на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ и в допълнение твърди, че описаното в исковата молба ПТП не е настъпило.

         Оспорва обратните искове с твърдението, че не е допуснал неизпълнение на договора за обществена поръчка, тъй като ответникът не му е възложил с изрично задание отстраняването на препятствието, причинило повредите по застрахования автомобил, както е предвидено в договора. Отрича да е поемал задължението да следи за наличието на внезапно възникнали препятствия по пътя, а единствено да отстранява същите при устно или писмено възлагане от ответника. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

         Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото намира от фактическа и от правна страна следното:

За уважаването на регресния иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване настъпило в срока на застрахователното покритие по валидна имуществена застраховка застрахователно събитие, отговорността за което е на ответника, размера на имуществените вреди и плащането на застрахователното обезщетение.

При установяване на горното ответникът следва да докаже, че е предприел и то с дължимата грижа необходимите по закон действия за поддържането на участъка от републиканския път, в който е настъпило застрахователното събитие.

При така разпределената доказателствена тежест съдът намира главният иск за неоснователен.

С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на застрахователното събитие увреденото имущество е било застраховано при ищеца, както и че последният е изплатил застрахователно обезщетение на застрахования в размер на 3309.43лв.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице - пряк причинител по чл. 45, ал.1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл.47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл р.V от ППВС №7/4.10.1978 г.

Доколкото от ищеца се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност, неотстраняване и необозначаване на препятствие/ и вредата не следва от обективното качество на вещта, то отговорността следва да е по чл.49 ЗЗД. За да възникне тя е необходимо повреждането на застрахованото имущество да е станало в резултат на противоправно поведение на ответника, респ. на лице, за чиито действия отговаря, а не в следствие на случайно събитие или по вина на трето лице, за което ответникът не носи отговорност. Случайно събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или се дължи на непреодолима сила. Същото изключва отговорността за вреди, освен ако вредоносният резултат не е предхождан от виновно или противоправно поведение на делинквента /Решение № 204 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г., IV г. о., ГК/.

От показанията на свидетеля И.Е.Р. се установява, че щетата по застрахования при ищеца лек автомобил е настъпила в тъмната част от денонощието на 10.08.2016г. на автомагистрала „Тракия“ при преминаване на автомобила през голямо парче от разкъсана гума на тежкотоварен автомобил (ТИР), изпаднало на платното за движение непосредствено преди реализиране на процесното застрахователно събитие. Препятствието е предизвикало критична ситуация в движението и е довело до сблъсък на част от автомобилите, които са се движели пред този на свидетеля Р..   

Според приетата съдебна АТЕ, скоростта на движение на застрахования лек автомобил не е била съобразена с конкретните пътни условия и зоната на видимост, осветена от късите светлини на превозното средство.

Въз основа на горните обстоятелства съдът приема, че настъпилото застрахователно събитие и щетата по застрахованото имущество не се дължи на противоправно поведение на ответника, на когото е възложено задължението да поддържат конкретния пътен участък в изправност. Касае се до внезапно възникнало препятствие на пътното платно, чието отстраняване или обозначаване е било обективно невъзможно в рамките на изминалото време между възникването на препятствието и настъпването на пътнотранспортното произшествие. Самото възникване на препятствието не се дължи на противопрано действие или бездействие на стопанина на пътя, а е резултат от случайно събитие или от техническа неизправност на друго моторно превозно средство, което се е движело на сравнително близко разстояние пред застрахования автомобил.

Само въз основа на факта, че е настъпила вреда не може да се изведе нито противоправност на поведението на служителите в ответната агенция, нито неполагане на дължимата от тях грижа, което да обоснове нейната деликтна отговорност, а от там и задължението да възстанови на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение. Ето защо предявеният главен иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Тъй като липсва главен паричен дълг, не се дължи и обезщетение за забавено изпълнение, поради което акцесорният иск по чл.86 ЗЗД също е неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът следва да заплати съдебните разноски на ответника. В случая ответникът е представляван от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото следва да се определи възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Освен това е представил доказателства за направени разноски в размер на 182.78лв. – внесена ДТ по обратния иск и 150 – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице. Общият размер на разноските, които ищецът следва да възстанови но ответника е в размер на 532.78лв.

На третото лице помагач не се присъждат разноски – чл.78, ал.1 ГПК.

         По изложените съображения съдът        

                                   Р       Е       Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Стефан Караджа“ №2 против ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, адрес: гр.София, бул. „Македония“ №3, чрез Областно пътно управление – Пазарджик за заплащане на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ на сумата от 3319.43лв. - изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застрахователна полица №********** от 28.06.2016г. за имуществени вреди на л.а. ***, рег. №***, причинени от непозволено увреждане в резултат на ПТП, настъпило на 10.08.2016г. на автомагистрала „Тракия“ при км. 94 в посока София, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба в съда до плащането, както и на сумата от 1011.50лв. – обезщетение за забава за периода 23.04.2017г. – 29.04.2020г.

ОСЪЖДА  ищеца ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК: ********* да заплати на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, чрез Областно пътно управление – Пазарджик съдебни разноски в размер на 532.78.

Производството е проведено с участието на „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №215, ет.4, като трето лице помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                              

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: