№ 10467
гр. ........, 01.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110140297 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ,,............“ АД срещу СО и
Агенция пътна инфраструктура, с която са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е
застраховател по имуществена застраховка „Каско и злополуки“ с предмет - автомобил
марка ...........“, с peг. № ............, обективирана в застрахователна полица № ...........
Излага доводи, че в срока на застрахователното покритие е настъпило
пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което са нанесени щети в предна лява част
на застрахованото имущество. Сочи, че на 12.02.2019 г., в град ........, при излизане от
...........“, на отбивката – кръговото кръстовище към ..........“, в .........., процесният
автомобил е попаднал в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно
– дупка. На основание постъпило уведомление - декларация за щета пред дружеството
е образувана преписка по щета № .........., като извършването на ремонта и поправянето
на щетите по автомобила е възложено на доверен сервиз на застрахователя - „...........“
ЕООД. Излага доводи, че платеното застрахователно обезщетение възлиза на стойност
1551,88 лв., като твърди наличието на извършени ликвидационни разходи в размер на
10,00 лева. Сочи, че ответниците са задължени да следят за изправността на пътната
настилка, съответно да обезопасяват и сигнализират пътните участъци, по отношение
на които е налице опасност за движение по пътя, поради което обосновава наличието
на основания за ангажиране на обезпечително - гаранционната им отговорност.
Поддържа, че с плащането на дължимото обезщетение е встъпил в правата на
застрахования срещу възложителя на лицата, натоварени с осигуряването на ремонта и
поддръжката на пътното платно, поради което е отправил регресна покана, получена
от СО на 26.06.2019 г., за възстановяване на стойността на изплатеното обезщетение, с
включените ликвидационни разноски, на обща стойност 1561,88 лева. Съобразно
изложеното е направено искане ответника СО да бъде осъден да плати на ищеца
1
процесното вземане в размер на 1561,88 лева, ведно със законна лихва за забава от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на дълга, както и
сума в размер на 489,10 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху
стойността на главницата, за периода 19.07.2020 г. - 19.07.2023 г. При условията на
евентуалност, в случай че съда отхвърли като неоснователни предявените искове
срещу СО, е направено искане съда да осъди ответника АПИ“ за изплащане на
вземането в размер на 1561,88 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до погасяването на дълга. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът СО подава
отговор на исковата молба. Оспорва изцяло претенциите на ищеца, като неоснователни
и недоказани. Излага доводи, че липсват данни относно точното място, на което се
твърди да е настъпило процесното ПТП, като намира механизма на осъществяването
му за недоказан. Твърди, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му.
Счита, че претендираното застрахователно обезщетение не е изплатено на годно
правно основание и е в завишен размер. Релевира възражение за съпричиняване от
страна на водача на увредения лек автомобил. Съобразно изложеното е направено
искане съда да отхвърли предявените искове като неоснователни, евентуално да
намали размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК от АПИ“ е депозиран
писмен отговор, в който оспорва предявения срещу него иск по основание и размер.
Оспорва основанието за изплащане на застрахователното обезщетение, като счита за
недоказан механизма на ПТП. Акцентира на липсата на съставен протокол за ПТП и
данни относно скоростта на движение на водача на автомобила и условията на пътното
платно. Сочи, че пътят, на който е реализирано ПТП, представлява общинска
собственост, съответно СО е задължена да осигури безопасното движение и
поддръжката на пътното платно. Твърди, че стойността на претендираното
обезщетение е силно завишена. Релевира възражение за съпричиняване. Съобразно
изложеното е направено искане съдът да отхвърли предявения срещу негоиск, като
неоснователен и недоказан. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира
разноски и юрисконсултско възнагражение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК, по свое убеждение намира за установено следното от
фактическа страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните обстоятелството, че ищцовото дружество платило на
собственика на увредения лек автомобил застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско и злополука“ в размера, посочен в исковата молба, по образуваната във връзка
с процесния инцидент щета № ...........
От представените по делото писмени доказателства – комбинирана
застрахователна полица „Каско и злополука"“ № 0306Х0385009 /л. 8 от делото/, с
приложени към нея доказателства за плащане на дължимите застрахователни премии,
съдът намира за установено по делото наличието на валидно възникнало
правоотношение по застраховка „Каско и злополука" между ищцовото дружество и
собственика на увредения автомобил марка ...........“, с peг. № ............, към датата на
настъпване на пътно-транспортното произшествие – 12.02.2019 г.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебна авто-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно
заключението на вещото лице, на 24.10.2022 г., в град ........, лек автомобил „.........., при
движение по Околовръстен път, с посока ..........“ и в участъка на кръговото движение,
2
попада в необезопасена и несигнализирана дупка. От така представения механизъм на ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в Уведомление - декларация
за щета се налага извода, че щетите по лек автомобил „........“, с рег. № ............, се намират в
причинно - следствена връзка с настъпилото на 12.02.2019 г. произшествие в гр. .........
Вещото лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил
„........“, с рег.№ ............, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е
1773,53 лв. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в
границите на 10,00 лв. - 25,00 лв. По делото няма данни за изминати километри на
процесния автомобил. Поради този факт не може да се определи степента на износеност на
увредените части при съобразяване с изминатите километри. Вещото лице е посочило, че по
делото няма данни за поведението на водача, динамиката на движение на превозното
средство, размер и дълбочина на дупката преди настъпването на произшествието, поради
което не може да се даде отговор на въпроса с каква скорост е преминало превозното
средство през дупката. Заключението е изгответно преди събирането на гласни
доказателства по делото.
За установяване на механизма на пътно-транспортното произшествие по делото са
събрани и гласни доказателства, че разпит на свидетеля В.Н.Н.., показанията на който съдът
кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Във връзка с
инцидента свидетелят сочи, че същият е реализиран не на пътното платно, а на остров,
разделящ околовръстното от локалното платно. Заявява, че за да избегне удар с друг
автомобил, е отклонил волана в ляво и колата му се е качила на въпросния остров. Споделя
впечатления, че на мястото на дупката вероятно е трябвало да има пътен знак, както и че тя
е била на самия остров и не е била обозначена. Сочи, че не се е движил с висока скорост.
От събраните по делото писмени доказателства – уведомление декларация за щета от
13.02.2019 г. и декларация към нея от същата дата от В. Н., опис на щети по претенция №
.........., опис-заключение по посочената щета от 14.02.2019 г., възлагателно писмо, приемо-
предавателен протокол, фактура от 18.03.2019 г. с доставчик .......... ЕООД, доклад по щета и
платежно нареждане за кредитен превод от 19.06.2019 г. се установява, че във връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие при ищеца е образувана щета и във връзка с
него е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1551,88 лв. Представена е и
регресна покана до СО за плащане на платената сума по посочена от ищеца банкова сметка с
входящ номер на ответника от дата 26.06.2019 г.
С оглед установената фактическа обстановка, като съобрази доводите и
възраженията на страните, и по свое вътрешно убеждение и съобразно
разпоредбите на закона, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу
ответника СО. При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск по чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД срещу ответника АПИ“.
По предявените главни осъдителни искове срещу ответника СО:
По аргумент от чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата –
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В т. 15 от Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС изрично е
посочено, че суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява
искове за реализиране на отговорността по чл. 47 – чл. 49 ЗЗД, когато са налице
основанията за това. В конкретния случай исковете са насочени срещу СО във връзка с
твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на общински път и
отстраняване и сигнализиране на препятствия по него, във връзка с което се твърди да
са настъпили твърдените имуществени вреди.
Предвид изложеното, по предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ
3
във вр. с чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) сключен договор за имуществено застраховане
между ищеца и водача на увредения автомобил, 2) в срока на застрахователното
покритие на който е настъпило събитие, за което ищецът носи риска, както и 3) че в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и обичайните разходи
по неговото определяне, както и че 4) увреждането е настъпило вследствие на виновно
и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответника, който не е изпълнил
задължението си за поддържане на пътя, като негов стопанин.
В доказателствена тежест на ответника е установяването, че натоварено от него
лице е положило дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже
твърденията си за противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело
до съпричиняване на вредоносния резултат.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък – кръгово кръстовище
към ..........“ в квартал „Люлин“ на град ........, попада на територията на град ........, като
мястото на настъпване на произшествието се установи от свидетелските показания, то
съдът приема за установено, че същият е част от общинската пътна мрежа, което
обосновава материалноправната легитимация на ответника. По аргумент от чл. 31 от
Закона за пътищата ответникът – СО, е длъжен да осъществява дейностите по
поддържането му, включително до извършването на ремонтните дейности, да означи
съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината, като юридическо лице,
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението.
В процесния случай, с оглед дадените показания от свидетеля Н., които съдът
кредитира по гореизложените съображения, съдът приема за установено, че липсва
пряка причинно-следствена връзка между виновно поведение /действие или
бездействие/ на служители на СО във връзка със сигнализирането и отстраняването на
неизправности на пътното платно и осъществяването на инцидента. По-конкретно, не
се установява същият да е настъпил вследствие на необозначено препятствие на
пътното платно – дупка, каквито доводи са изложени в исковата молба. Съдът намира,
че от една страна инцидента не е реализиран на пътно платно, каквито доводи са
изложени в исковата молба, а от друга страна – осъществен е вследствие на
несъобразно с пътната обстановка поведение на водача на увредения лек автомобил,
който се е качил с него на т.н. „остров“. Като взе предвид легалната дефиниция по
параграф 1, т. 1 от Закона за пътищата, съгласно която „път“ е ивицата от земната
повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и
пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, съдът приема за
безспорно, че мястото, на което е реализирано пътно-транспортното произшествие, не
е предназначено за навлизане, движение и/или престой на леки автомобили.
В обобщение, предвид изложеното, съдът намира, че доколкото не се установи
една от предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника СО, а именно
наличие на пряка причинно-следствена връзка между инцидента и поведение на нейни
служители, обсъждането на останалите предпоставки за основателност на исковата
претенция с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е безпредметно. С оглед
неоснователността на главния осъдителен иск, неоснователен е и предявения
акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявения евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл.
49 ЗЗД срещу АПИ“:
Съобразно изложеното и по-горе, за основателността на предявения иск в
4
доказателствена тежест да ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, 2) в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, за което ищецът носи
риска, както и 3) че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и
обичайните разходи по неговото определяне, както и че 4) увреждането е настъпило
вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответника, който не е изпълнил задължението си за поддържане на пътя, като негов
стопанин.
В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства – показанията
на свидетеля Н., включително и предвид твърденията в исковата молба за мястото, на
което е реализирано процесното пътно-транспортно произшествие – кръгово
кръстовище към ..........“ в квартал „Люлин“ на град ........, съдът намира, че ответникът
по евентуалния осъдителен иск няма качеството на т.н. „стопанин на пътя“, поради
което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му във връзка с
наличието на несигнализирани и/или необезопасени неравности по пътя. За да
достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Собствеността върху пътищата в Република България е обект на законова
регламентация, като републиканските пътища са изрично и изчерпателно посочени в
подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 3 от Закона за пътищата
/ЗП/, пътищата по функционално предназначение биват републикански и местни, като
първата категория са винаги държавна собственост според чл. 8, ал. 2 от ЗП, докато
втората са общински или частни. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗП, републикански пътища са
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които
осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна
мрежа. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗП, АПИ” осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища. В ал. 2 е предвидено, че
Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите
по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за
прилагането на закона. По аргумент от ал. 7, ал. 8 и ал. 9 на чл. 30, постигнатата
взаимна договореност се обективира в споразумителен протокол, с който се урежда
финансирането на дейностите по поддържане на участъците от републиканската пътна
мрежа, включително се предприемат действия за промяна в списъка на пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа по чл. 10, ал. 3.
В рамките на настоящото производство, обаче, не се установява мястото, на
което е реализирано процесното ПТП да е републикански път или на ответника е да
възложено с договор неговото стопанисване. Предвид липсата на една от
предпоставките за основателност на предявения иск, съдът намира обсъждането на
останалите предпоставки за безпредметно. За пълнота е необходимо да се посочи, че
искът е неоснователен и поради гореизложените съображения – инцидента не е
реализиран на пътното платно, а се дължи на нерегламентирано качване на увредения
лек автомобил на място, непредназначено за движение и/или престой на автомобили
вследствие на несъобразено поведение на неговия водач с пътната обстановка.
В обобщение, по изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че не са налице предпоставките за ангажиране гаранционно-обезпечителната
отговорност на АПИ“, поради което предявеният евентуален осъдителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
5
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски
имат ответниците, всеки от които претендира юрисконсултско възнаграждение.
Последното съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за плащането на правната помощ, съобразно правната и фактическа
сложност на делото, в размер на по 100 лв. за всеки един от ответниците. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да плати на ответника СО и сторените
от него разноски за внесен депозит за вещо лице в размер на 200 лв.
С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „............” АД, с ЕИК .........,
със седалище в град ........ и адрес на управление: ........, срещу СО, с Булстат: ..........., с
адрес: град ........., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да
плати на ищеца следните суми: 1 561,88 лв., представляваща платено застрахователно
обезщетение, с включени ликвидационни разноски, на основание сключен договор за
застраховка „Каско и злополука", обективиран в застрахователна полица № ........../2018
г., за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 12.09.2019 г., в град
........, в района на Околовръстен път – при отбивката /кръгово кръстовище/ към
..............“ в .........., пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил
марка ...........“, с peг. № ............, за което е образувана щета № .........., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 19.07.2023 г., до окончателното
плащане на вземането, и 489,10 лв., представляваща мораторна лихва, начислена
върху претендираната главница, за периода от 19.07.2020 г. – 19.07.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „............” АД, с ЕИК ........., със
седалище в град ........ и адрес на управление: ........, срещу АПИ“, със седалище в град
........ и адрес на управление: ........., осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер на
1 561,88 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение, с включени
ликвидационни разноски, на основание сключен договор за застраховка „Каско и
злополука", обективиран в застрахователна полица № ........../2018 г., за имуществени
вреди, причинени в резултат на настъпило на 12.09.2019 г., в град ........, в района на
Околовръстен път – при отбивката /кръгово кръстовище/ към ..............“ в .........., пътно-
транспортно произшествие с участието на лек автомобил марка ...........“, с peг. №
............, за което е образувана щета № .........., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 19.07.2023 г., до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, „............” АД, с ЕИК .........,
със седалище в град ........ и адрес на управление: ........, да плати на СО, с Булстат:
..........., с адрес: град ........., на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сума в размер на
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и сума в размер на 200 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, „............” АД, с ЕИК .........,
със седалище в град ........ и адрес на управление: ........, да плати на АПИ“, със
седалище в град ........ и адрес на управление: ........., на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК, сума в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7