Решение по дело №250/2018 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 354

град Перник   05.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 11.10.2018г. при участие на секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев гражданско дело № 250 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са  искове по чл. 49 във връзка с чл. 45, във връзка с чл. 52 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 19 и чл. 31 от Закона за пътищата

З.И.К. претендира осъждане на Община П. да й заплати следните суми: 30000,00 лева като обезщетение за неимуществени вреди – претърпени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на тибиа и фибула на ляв крак, причинени от стъпване в дупка на тротоар и падане, поради липсваща тротоарна плочка в началото на тротоар, водещ от спирка на градски транспорт в *** към ***, които увреждания довели до изключителни болки и страдания и нетрудоспособност и битови неудобства, ведно със законна лихва от датата на увреждането до окончателното плащане; 2300,00 лева – имуществени вреди-разходи за медицински консумативи, ведно със законна лихва от деня на увреждането.

Ищцата твърди, че на 15.06.2017 г. малко след 18, 00 ч. слязла на автобусната спирка на автобус № ** в *** в посока от центъра на града към квартала и докато теглила количка за багаж в началото на тротоарната алея в посока на магазин ***, левия и крак пропаднал в дупка от липсваща плочка и се огънал, изпитала силни болки и паднала. Твърди, че от така описания инцидент е претърпяла физическо и емоционално увреждане – счупване на тибиа и фибула на ляв крак, - наложили медицинска интервенция, две операции, поставяне на плаки като и до днес изпитва силни физически болки и изключително битови затруднения-придвижване с проходилка и силно затруднено обслужване на хигиенно-битови нужди. Раните от операциите зарастнали трудно и продължително. Посочва, че в хода на лечението е направила разходи за медицински изделия в посочения размер, които също претендира да й бъдат възстановени от ответника.

В съдебно заседание поддържа исковата молба.

Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба с който оспорва исковете по основание и размер, няма изложени конкретни възражения срещу фактическите твърдения на ищцата. Изложени са възражения за завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, който се претендира, както и възражение за съпричиняване на резултата от страна на ищцата, която била проявила небрежност като не проявила нужното внимание докато ходила теглейки количка и била допринесла до голяма степен за настъпването на претендираните вреди.

В съдебно заседание с оглед доклада на съда конкретизира, че оспорва конкретно факта, че на посоченото в исковата молба място крака на ищцата е попаднал в дупка от липсваща тротоарна плочка. Такава дупка твърди, че не е имало, нито тротоарна плочка.

И двете страни претендират разноски.

ПОС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени, гласни доказателства и СТЕ и СМЕ намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. В хипотезите на непозволено увреждане, включително на отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.

В конкретния случай по така предявените искове ищецът носи тежестта да докаже твърдения инцидент, пропадане в дупка, липсата на тротоарни плочи, собствеността на ответника върху посочената тротоарна алея, размерът на претърпените имуществени вреди, факта, че е претърпял телесни увреждания, болки и страдания.

Ответникът следва да докаже възраженията си за проявена от ищцата небрежност довела до съпричиняване на резултата.

По делото са приети като писмени доказателства, представени от ищцата медицински документи: два броя епикризи от ***г. и ***г.; амбулаторен лист от ***г.; фактура и фискален бон от ***г.

Ответника е представил удостоверение от него самия, че в района на магазин *** не са възлагани, нито извършвани строително ремонтни дейности след 01.06.2017г.

Изслушани са съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи.

Изслушани са и свидетели на ищеца.

В ОСЗ на 20.09.2018г. е обявено за безспорно между страните, че въпросния тротоар на който се твърди от ищцата, че е станал инцидента описан в исковата молба е собственост на ответната община.

От показанията на свидетелката-очевидец М. И. ПОС намира, че се установяват твърденията на ищцата за настъпването на инцидента на твърдяното място и поради твърдяната причина. Свидетелката установява, че се прибирала заедно с ищцата в един автобус и двете слезли на спирката в *** по посока на квартала. Установява, че ищцата е слязла преди свидетелката като е носила чанта на колела и на една пътека е стъпила в чупена плочка, паднала и започнала да пищи, при което няколко жени между които и свидетелката се притекли на помощ. Плочката представлявала пречупена половинка. Свидетелката  изчакала, пристигането на линейката и да я качат в нея.

Няма данни за заинтересованост на свидетелката и предвид, че е очевидец и показанията и са логични и последователни ПОС намира, че следва да се кредитират.

Показанията на свидетелката макар и косвено (с оглед изминалия период от време) се подкрепят от СТЕ-неоспорена от страните. Вещото лице е направило оглед и е констатирало, че на твърдяното от ищцата място на инцидента липсват две половинки от тротоарните плочки като тяхното място е запълнено с циментов разтвор. Вещото лице е заявило в експертизата, че на мястото е имало дупка, която е запълнена с цимент като не може да каже кога е направен ремонта. Липсата на плочки е видна и от снимковия материал включен от вещото лице в експертизата.

ПОС на възприема възраженията на ответника за липса на дупка и не кредитира представеното удостоверение, изходящо от самия ответник, че след 01.06.2017г. не възлагал ремонт. От една страна в него не се удостоверява, че няма дупка, а че не е възлаган ремонт на тротоарния участък. От друга страна този документ като изходящ от страната няма доказателствена стойност за удостовереното с него освен ако то е във вреда на издателя му.

Показанията на свидетелката в съвкупност със заключението на експертизата според ПОС доказват твърденията на ищцата за наличие на дупка към момента на инцидента и на твърдяното място. Датата на инцидента се доказва и от медицинските документи, които установяват, че ищцата е приета на 15.06.2017г. в МБАЛ „Р. А.“ гр. П. по спешност.

Предвид изложеното в случая се доказва настъпването на елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищцата, във връзка с травматичното й увреждане, получено на 15.06.2017г. при стъпване в дупка, находяща се в началото на тротоарната алея водеща от спирката в *** към магазин ***.

 Налице е противоправно поведение - бездействие от страна на служители, на които общината е възложила работа, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия във връзка с поддържането на тротоара в състояние, което не би създало опасност за движещите се по него пешеходци. Задълженията на общината са с източник нормите на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА; на чл. 31 от Закона за пътищата, съгласно която изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините и нормата на чл. 8, ал. 3 ЗП, определяща, че общинските пътища са публична общинска собственост. Тротоарът е част от пътя /улиците/ при съобразяване на дефинитивните норми на пар. 1, т.т. 1 и 2 ДР на ЗП. Собствеността е обявена за безспорна между страните.

От събраните по делото доказателства се установи, че именно при падането си поради стъпването в дупката, ищцата е получила фрактура на тибия и фибула на ляв крак – налице е причинна връзка между виновното бездействие на лица, за които общината отговаря и претърпяната травма. От изслушаната съдебно медицинска експертиза, неоспорена от страните са установени травматичните физически увреждания, довели и до болки и страдания и битови неудобства за ищцата, каквито тя описва в исковата си молба. Счупени са двете кости (тибия и фибула) на левият й крак; претърпяла е две операции, поставени са й били импланти и винтове; след първата операция е поставен гипс, който е носен до 31.08.2017г.; установено е затруднено  зарастване на раните от операцията. По преценка на медицинските лица на 13.02.2018г. е оперирана повторно. В момента на травмата е изпитала силни болки и страдания с невъзможност да стъпва и ходи. След операцията също е търпяла по силни болки в течение на две-три седмици. Гипсовата имобилизация е продължила 77 дни през които според СМЕ е търпяла неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение като е имала нужда от чужда помощ. След това 4 месеца е ходила с патерици без да стъпва на левия крак, а след това още месец два с една патерица и постепенно натоварване на крака като е търпяла неудобства. Раната от операцията е зараствала 4 месеца и е причинила неудобства и страдания на ищцата. След втората операция отново е търпяла силни болки около 3 седмици. Оздравителния процес е продължил около девет месеца. При личен преглед вещото лице към днешна дата установява самостоятелна походка, костите са правилно и напълно зарастнали. Едната плака (метална остеосинтеза) все още е на място. Има белези от раната по глезена, което представлява лек козметичен дефект. Налице е лек персистиращ едем (оток)  в областта на глезена и стъпалото с данни за болков синдром, което е възможно при физическо натоварване и студено и влажно време. Според вещото лице състоянието ще се подобри при продължаване на рехабилитация и физио и балнео лечение.

Търпените болки и страдания и неудобства, обездвижване, нуждата от чужда помощ се доказват и от показанията на св. К.-съпруг на ищеца, които преценени от ПОС по реда на чл. 172 ГПК съдът намира за достоверни тъй като се подкрепят и от СМЕ.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

Като съобрази описаните по-горе доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки, страдания и неудобства на ищцата, техния вид, интензитет и продължителност, обстоятелствата, че ищцата е била на 53 г., наличието на козметичен дефект, факта че е търпяла силни болки през продължителен период (непосредствено след травмата и по 3 седмици след всяка операция), търпяла е болки и през останалия период (макар и не толкова силни), а търпи и към момента, а през целия период – хигиенни и битови неудобства, както и пълното зарастване на фрактурите и раната и прогнозата за подобряване на състоянието и с оглед на икономическите условия в страната към 2017г. като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по почти идентични случаи (напр. Решение № 121 от 15.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5321/2016 г., III г. о., ГК,), съдът намира, че претендираното обезщетение в размер на 25 000 лева би било адекватна обезвреда на претърпените от нея неимуществени вреди, като до този размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Неоснователно е възражението на ответника за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат и съответно не е налице основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на така определеното й обезщетение за неимуществени вреди. Действително в случая се касае до настъпване на вредите при падане на ищцата в дупка на тротоара. По делото обаче не се установява ищцата да не е проявила достатъчно внимание при движението си. Следва да се изтъкне, че за пешеходеца на съществува задължение, предвидено в нормативен акт, постоянно да следи с погледа си настилката на определените за неговото движение тротоари и да не отклонява погледа си. Липсват доказателства за проявени при движението на ищцата по тротоара към магазина невнимание и разсеяност, поради които да е попаднала в дупката

 Ищцата доказа и претърпени от нея имуществени вреди в причинна връзка с противоправното бездействие на лица, за които ответника отговаря. Същата е направила разноски за медицински консумативи (двете поставени метални плаки и винтове) вследствие на фрактурата в общ размер на 2300,00 лева, които се доказват от представената фактура и касов бон към нея.

Предвид гореизложеното исковете са основателни и ще следва да се уважат до посочените размери.

Ще следва да се присъди и поисканото обезщетение за забава върху обезщетението от датата на уврежданията 15.06.2017г. до окончателното плащане. При непозволено увреждане деликвента се счита в забава от дата на увреждането (чл. 84 ЗЗД).

Предвид изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

Ищцата К. е представлявана от адв. Д. по чл. 38, ал. 2 от ЗА и на адвоката ще следва да се определи хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004г. на Висш адвокатски съвет. Съобразно изхода на делото при уважен размер 85 % (27300,00 от общо 32300 лева) се дължи хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 в размер на 1274,15 лева

Ответника има право на разноски за адв. хонорар и депозит за СТЕ. При отхвърлен размер 15 % има право на 214,50 лева от претендирания адвокатски хонорар и на 18,00 лева от платения депозит за вещо лице.

Ответника следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на ПОС за държавни такси сумата от 1089,20 лева, а по депозитна сметка на ПОС сумата от 102,00 лева съответно за държавна такса и вещо лице по СМЕ.

Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд:

Р Е Ш И:

 ОСЪЖДА Община П. - *** с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ НА З.И.К. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, преживени в следствие нанесени телесни увреждания, представляващи счупване на тибиа и фибула на ляв крак, настъпили на 15.06.2017г. поради стъпване в дупка на тротоар и падане вследствие на липсваща тротоарна плочка в началото на тротоар, водещ от спирка на градски транспорт в *** към магазин *** дължаща се на неподдържането на тротоара в изправно състояние, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 15.06.2017г. до окончателното плащане КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от 5000,00 лева, представляваща разликата над уважения размер от 25000,00 лева до пълния предявен размер от 30000,00 лева.

ОСЪЖДА Община П. - *** с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ НА З.И.К. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 2300,00 лева /две хиляди и триста/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение на нанесените телесни увреждания (счупване на тибиа и фибула на ляв крак, причинени на 15.06.2017г. от стъпване в дупка на тротоар и падане, поради липсваща тротоарна плочка в началото на тротоар, водещ от спирка на градски транспорт в *** към магазин ***, поради неподдържането на тротоара в изправно състояние ведно със законна лихва от 15.06.2017г. до окончателното плащане.

 ОСЪЖДА Община П. - *** с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка за държавни такси на Пернишки окръжен съд сумата от  1089,20 лева-държавна такса съобразно уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и по депозитна сметка на ПОС сумата от 102,00 лева – депозит за вещо лице.

ОСЪЖДА З.И.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Община П. - *** с Булстат ********* 214,50 лева за адвокатски хонорар и 18,00 лева за вещо лице по СТЕ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен съд.

 

Съдия: