ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8335
10.08.2020 г., гр. Пловдив
Пловдивски районен съд, Гражданско отделение, ХVIII състав, в закрито заседание на 10.08.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
след като разгледа докладваното гр.д № 7950/2020 г. по описа на ПРС, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422, във вр. с чл.415 ГПК
Образувано е по искова молба с вх. № 39159 от 09.07.2020 г. на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу В.Б.Т., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 160,46 лева – представляващи стойността на доставената топлоенергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и 13,05 лева – обезщетение за забава за периода 03.07.2018 г. до 06.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 07.02.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2002/2020 г. по описа на ПРС, претендира и разноски в заповедното и исковото производства.
След преценка допустимостта на предявените
искове, съдът намира следното:
В разпоредбата на чл.415, ал.1, т.1 до т.3 ГПК са посочени хипотезите, в които заявителят предявява искове за вземанията си предмет на заповедното производство и това са случаите при подадено от страна на длъжника възражение в срок – т.1, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от у. на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението; – т.2 или когато съдът е отказал да издаде заповедта за изпълнение – т.3.
В случая исковете срещу длъжника В.Б.Т. са предявени след дадено указание от заповедния съд за това, по реда на чл.415, ал.3, предл.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, доколкото съдът е преценил, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при наличие на условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Предпоставка за допустимост на исковете в тази хипотеза е надлежното връчване на заповедта за изпълнение чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от у. на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Тъй като исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, то същият следва, на самостоятелно основание, да направи преценка дали е осъществен фактическия състав на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Съдът намира,
че заповедта за изпълнение е надлежно връчена чрез залепване на уведомление по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, но в разглеждания казус липсва втория задължителен
елемент от фактически състав на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно връчителят е
събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от у. на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е
удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. От
приложената разписка по ч.гр.д. №2002/20 г. на ПРС/л.15/ е посочено, че лицето
не е открито.
За да се пристъпи към даване на указания за предявяване на иска по чл.422 ГПК е необходимо да са събрани сведения от съседи , че длъжникът не живее на адреса – чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В случая не са събрани сведения от поименно посочен съсед и/или домоуправител, че длъжникът не живее на адреса.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата молба е преждевременно предявена.
След влизане в сила на настоящото определение, ч.гр.д. № 2002/2020 г. по описа на ПРС ще бъде върнато на XVII гр. състав на ПРС, за преценка дали и какви последващи съдопроизводствени действия да извършва във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на длъжника В.Б.Т., доколкото настоящото определение не го обвързва.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА изцяло искова молба с вх. № 39159 от 09.07.2020 г., подадена от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу В.Б.Т..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д № 7950/2020 г., ХVIII състав по описа на ПРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването му пред Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на ищеца, че след влизане в сила на настоящото определение може да направи искане за възстановяване на внесената по делото държавна такса в размер на 75 лева, като посочи банкова сметка ***.
След влизане в сила на определението, ч.гр.д. № 2002/2020 г. по описа на ПРС да бъде върнато на ХVII гр. състав на ПРС, поради отпадане на необходимостта от същото.
Районен съдия:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ