№ 1154
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110217081 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Р. Р. В. против издаден
срещу нея електронен фиш Серия К № 80501133 от СДВР за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал.4, вр.ал. 1, т. 4 от ЗДвП й е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 800,00 /двеста/ лева.
Жалбата е бланкетна, като без конкретика с нея се поддържа, че
обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, съставен в нарушение на
процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Моли се, съдът да провери изцяло всички документи, представени за
установяване на нарушението, както и законосъобразността и правилността
на издадения ЕФ и компетентността на органите и техническото състояние и
регистрация на автоматизираното техническо средство, с което е установено
нарушението. Моли се за отмяна на обжалвания ЕФ. Със същата жалба е
обжалван още един ЕФ с №7847612, но двете производства са разделени, като
1
в тази част жалбата е разпределена за разглеждане на друг състав на СРС.
В съдебно заседание, проведено от настоящия съдебен състав,
жалбоподателят, след редовно призоваване - не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна - СДВР също не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда е направено
принципно възражение за прекомерност на евентуално претендирано
адвокатско възнаграждение, в случай, че жалбата бъде уважена.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, доколкото в АИС АНД е отразено,
че обжалваният ЕФ е връчен на жалбоподателя на 22.10.2023 г., а върху
жалбата е отбелязано, че е постъпила на 03.11.2023 г., т.е. в рамките на 14-
дневния срок за обжалване.
Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите
реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен
съд-София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 01.09.2023 г. в 19:21 часа, преносима система за видеоконтрол –
автоматизирано техническо средство CORDON M2 MD 1179 заснела лек
автомобил марка/модел "************** движещ се в **************, с
посока от ул. „Кешан“ към ул. „Злетово“, с превишена скорост – 86 км/ч
(след приспаднат толеранс от 3 км./ч.), измерена от техническото средство,
при действащо в участъка ограничение на максимално разрешената скорост
за населено място от 50 км./ч., въведено с общото правило на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с
рег. № **************, било установено, че същото е регистрирано на името
на Р. Р. В. /съгл. справка на л. 7 от делото/, поради което и на осн. чл.189,
ал.5, вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП, на собственика на същото, а именно жалб. В. е
бил издаден обжалваният понастоящем електронен фиш Серия К №8051133
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
2
средство.
Същият е издаден за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, изразило се в
управление на горепосоченото МПС с превишена наказуема скорост от 86
км./ч. /след приспаднат толеранс от 3км./ч./ или с превишение от 36 км./ч над
допустимите за населено място в конкретния пътен участък - 50 км./ч., което
ограничение действало по силата на общото правило въведено с чл.21, ал.1
ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
800,00 лева, след като е посочено, че деянието е извършено в условия на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №5798743.
Въпреки изрично даденото от съда указание до АНО да представи
доказателства за връчването на този ЕФ серия К №5798743 на
жалбоподателката и датата на влизането му в сила, такива в хода на
производството пред настоящата инстанция не бяха представен. С оглед на
твърденията на АНО, че този ЕФ е издаден от ОДМВР- гр. Велико Търново,
след отправено запитване до РС-Велико Търново по делото постъпи писмо
изх. №1447/06.02.2024 г. от председателя на РС-Велико Търново, в което се
сочи, че ЕФ серия К №5798743, издаден от ОДМВР-Велико Търново срещу Р.
Р. В. е обжалван пред РС-В. Търново, като е образувано АНД
№20234110201664, по което е постановено Решение №27/16.01.2024 г., с
което електронният фиш е потвърден. От коментираното писмено
доказателство, което настоящият съдебен състав няма основания да не
кредитира се установява по несъмнен начин, че ЕФ серия К №5798743 не е
бил влязъл в сила към 01.09.2023 г., която е посочена като дата на процесното
нарушение, поради което няма как да обосновава повторност на същото.
С оглед на това и доколкото доказателствената тежест за доказване на
фактите, на които се основава административнонаказателното обвинение е на
наказващия орган, съдът приема, че извършването на процесното нарушение
в условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП не се доказа
в хода на производството.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
3
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на
наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП: „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.“
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за
да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел.
фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
4
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство, в случаите в които патрулният автомобил, в който е разположено
техническото средство не е в движение или в случаите, в които
автоматизираното техническо средство се позиционира върху участък от
пътя. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща
снимковия материал, което следва да е отразено и в сертификата и
първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на
стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на
скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство, чиято скорост
е измерена от скоростомера. Обработката и издаването на електронен фиш и
за двата вида системи е от централизирана информационна система.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил
на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се
извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение
5
на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобилите, които се
заснемат, вида на автоматизираното техническо средство /преносима система
за контрол на скоростта/ и данни за извършена периодична метрологична
проверка, обективирана в представения протокол от проверка №22-СГ-
ИСИС/14.03.2023 г., издаден от БИМ. Писмени доказателства относно всички
тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото, като е приложен и
съответният протокол за използване на автоматизирано техническо средство
за контрол на скоростта. Видно от протокола, приложен по делото, системата
за видеонаблюдение е преминала последваща метрологична проверка,
установяваща както съответствие с метрологичните характеристики и
изисквания, така и годност за експлоатация до 14.03.2024г.
В случая нарушението е установено от преносима система за
видеоконтрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера тип
CORDON M2 MD 1179, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е
да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
поради което за същото законосъобразно е санкционирано с електронен фиш
отговорното лице по чл.188, ал.1 ЗДвП.
Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, съгласно която: „При работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за
контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“.
В конкретния случай е представен и протокол за използването на АТСС
6
/на л.13 от делото/, както и снимка на разположението на уреда /на л.6 от
делото/.
Видно от представената снимка, към момента на заснемането, в обсега
на центриране на камерата на техническото средство е именно
регистрационният номер на лек автомобил марка/модел **************“, с
рег. №************** и около него няма други МПС, с оглед на което не
възникват каквито и да е съмнения, че именно неговата скорост е засечена от
техническото средство, доколкото снимката съдържа всички необходими
реквизити.
Представени са всички надлежни доказателства, от които се установява,
че е спазен и редът за използване на АТТС, предвиден в разпоредбите на чл.6-
12 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на АТТС за контрол на правилата за движение по пътищата, като в
представения протокол за използване на АТТС са описани всички
обстоятелства, при които е извършен контролът.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, понеже автомобилът
е заснет с преносима камера в стационарно положение на камерата и
снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът
на нарушението и ясно се вижда регистрационният номер на автомобила,
чиято скорост е регистрирана от техническото средство. Съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
В случай, че не собственикът на МПС, е управлявал автомобила, а друго
лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, след получаване на
електронния фиш, жалбоподателят е следвало в 14-дневен срок да подаде
писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. В настоящия случай в изпълнение разпоредбата
на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП наказващият орган е изпратил ел. фиш на лицето по
чл. 188, ал.1 от ЗДвП, като в същия изрично е указана възможността за
подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо декларация по чл. 189,
7
ал. 5 от ЗДвП, след получаване на ЕФ, жалбоподателят е подал жалбата,
предмет на настоящото производство, т.е. той не се е възползвал от
предоставената му законова възможност да оспори факта, че той е управлявал
автомобила, в качеството на собственик на МПС, доколкото в процедурата
по чл.189, ал.4 и следващите от ЗДвП законодателят е предвидил оборима
презумпция за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно
постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се
налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е
различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са
инкорпорирани в електронния фиш. Разлика се установява с АУАН и НП
относно формата на ЕФ, неговите съдържание, реквизити и процедура по
издаване, от което следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити
и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В конкретния
случай в ЕФ са описани подробно всички обстоятелства по извършване на
нарушението.
Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с
извършеното нарушение, а именно: дата, място, начин на извършване на
нарушението и самоличност на нарушителя. Посочено е ограничението, което
е предвидено за съответния пътен участък в населеното място, а именно 50
км./ч., съгласно общото ограничение въведено с чл.21, ал.1 от ЗДвП и именно
то е следвало да се спазва от водачите на МПС.
Разликата в засечената скорост от 89 км/ч, посочена на снимковия
материал и посочената в ел. фиш наказуема скорост от 86 км/ч /съответно
превишение с 36 км/ч на максимално допустимите 50 км/ч. за населено
място/, се дължи на така наречения "толеранс", който представлява
възможната грешка при засичането на скоростта. Този толеранс, съгласно
Протокола от проверка на АТТС е 3 км./ч. от засечената скорост и се отчита
в полза на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно
с тези 3 км./ч., когато същата е под 100 км./ч., както е в настоящия случай.
Точно заради това евентуално възможната грешка при отчитането на
8
скоростта, която в случая се равнява на 3 км./ч. от засечената скорост е
приспадната в полза на нарушителя /89-3, се равнява на 86 км./ч./
Следва да се отбележи, че от приложения по делото Протокол №022-
СГ-ИСИС/14.03.2023 г. се установява, че система за видеоконтрол тип
CORDON M2 MD 1179 е преносима система за видеоконтрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера, одобрена да служи за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение с Решение на Държавния институт
по метрология на Република Хърватия и вписан като тип средство за
измерване от БИМ /л.10-12 по делото/, надлежно калибрована и технически
годна към датата на нарушението за осъществяване на посочения
видеоконтрол за измерване на скорост /последно преминат технически
преглед на 14.03.2023 г., с валидност 1 година /до 14.03.2024г./.
Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този,
на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В конкретния случай, видно от справката от
централната база на КАТ, собственик на МПС, с което е извършено
нарушението е жалб. Р. В.. Същата не се е възползвала от възможността по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което и правилно е била посочена в
обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за извършеното
нарушение, въз основа на предвидената законова презумпция за това.
При това е бил спазен и тримесечният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН,
доколкото съгласно представената разпечатка от АИС АНД, обжалваният ЕФ
е бил издаден на 08.09.2023 г. за нарушение, което е извършено и заснето на
01.09.2023 г. и е връчен на жалбоподателката на 22.10.2023 г.
Според чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на
скоростта в км./ч., посочени изчерпателно в тази алинея. А съгласно чл.21,
ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак.
В конкретния случай жалбоподателят е нарушил именно разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила си с по-висока от
9
максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50 км./ч.,
което ограничение е предвидено в посочената разпоредба.
Конкретното нарушение е прието, че е извършено при условията на
повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП - в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ серия К №5798743, но в хода на производството не бяха
представени доказателства за доказване на този квалифициращ признак.
Напротив събраха се доказателства, които са коментирани по-горе и от които
се установява, че посоченият ЕФ серия К №5798743 към 16.01.2024 г. не е
бил влязъл в сила, тъй като на посочената дата същият е бил потвърден с
Решение на РС-В. Търново, след обжалване, а това решение подлежи на
обжалване пред Адм.съд. Следователно към 01.09.2023 г. посоченият ЕФ не е
бил влязъл в сила и не може да обоснове повторност по смисъла на §6, т.33 от
ДР на ЗДвП на нарушението, извършено на 01.09.2023 г., за което е издаден
обжалваният ЕФ серия К №8051133 от СДВР.
За извършеното нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
санкционната норма на чл.182, ал.2 от ЗДвП /в редакцията, действаща към
момента на извършване на нарушението/ предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:
т. 3 – за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв. Именно това е
приложимата в конкретния случай санкционна разпоредба.
Доколкото в обжалвания ЕФ са посочени всички съставомерни
признаци на нарушението, което е извършено от жалбоподателя, изразило се
в управление на МПС в населено място със скорост над допустимото
ограничение на скоростта, въведено по силата на общото правило на чл.21,
ал.1 ЗДвП, съдът намира, че неправилното квалифициране на деянието като
извършено в условията на повторност /който факт не се доказа в хода на
производството от наказващия орган/, представлява неправилно приложение
на материалния закон, а не съществено нарушение на процесуалните правила,
поради което не се явява основание за отмяна на обжалвания ЕФ на
формално основание, а е основание за неговото изменение.
Липсват основания да се приеме, че в конкретния случай се касае за
маловажен случай, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП
(Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г.) за нарушенията по този
закон не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН, поради което и съдът не следва да
10
обсъжда въпроса за наличието или липсата на маловажен случай на
административни нарушения.
От страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на
разноски, а АНО не е бил представляван от процесуален представител,
поради което, съдът намира, че не са налице основания за присъждане на
разноски на която и да е от страните.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 8051133, издаден от СДВР, с
който на Р. Р. В., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 800,00 /осемстотин/ лева,
като ИЗМЕНЯ основанието за налагане на глобата на чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на „Глобата“ от 800,00 /осемстотин/ лева на
400,00 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11