Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 07.11.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На осми октомври 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №3371 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора твърди в исковата си
молба, че осъществява основно дейностите по водоснабдяване, канализация,
пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане,
поддържане, управление и контрол при изграждане на водоснабдителни,
канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и
Община Тополовград. Заявява, че е потребител на ел.енергия относно притежавания
обект с ИТН 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" Община Тополовград, който
обект е присъединен към електропреносната система посредством Електропровод
„Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на
доставената ел. енергия се извършва със съоръжения собственост на дружеството.
Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществява
посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение.
Заявява, че ответникът притежава Лицензия за обществени снабдяване с
електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР и осъществява
дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия.
Ищецът твърди също, че през периода 01.10.2014г. до 31.10.2014г. е заплатил
на ответника следните суми, представляващи такса за достъп до ел.
разпределителната мрежа, собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК",
намираща се в общ. Тополовград: за м.10.2014г. – 61,38 лв. по фактура №**********/31.10.2014г.,
представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до
разпределителната мрежа. По посочената по-горе фактура ищецът заплатил на
ответника и други начислени суми, за които към момента няма претенции и същите
не са предмет на настоящата искова молба.
Посочените по-горе суми били измерени и отчетени при измерване на
електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното
устройство било разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в Помпена станция
„Орешник". Счита, че измерването по този начин и конкретно на това място е
незаконосъобразно, и води до начисляване за заплащане на недължими суми.
Сочи, че считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц-021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР
цената, която се заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента -
цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на
електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и
производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа,
други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора
на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция.
За тези клиенти цената за достьп до електропреносната мрежа се заплаща от
разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно
договорите по чл.12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическо
енергия и договорите по чл.11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Твърди, че съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на
измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на
потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие.
Заявява, че в конкретния случай границата на собственост между преносното
или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция
„Тополовград" 20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца
Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод е с дължина от около
7,700 км, започва от Подстанцията и достига до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена
станция „Орешник", като от същия електропровод има отклонение с дължина от
700 метра, достигащо до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция
„Орешник". И електропровода „Венеция" 20 kV, и посочените две ЗРУ
/закрити разпределителни уредби/, и помпените станции, в които се намират ЗРУ,
са собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД.
С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца
електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между
Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV, в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап.
Петко Войвода".
Сочи, че във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на
използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е
отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН България ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ”
АД с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. №
1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от „ЕВН България
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД писмо, ищецът е изпратил писмо за промяна на мястото
на измерване, ведно с приложените документи, за следните обекти: Подстанция „Тополовград - извод „Венеция”
/т.е. за електропровод Венеция/, Извод „Рила", Вик-Зимница, ПС Ханчето.
След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ”
АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, е извършена
промяната на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво
СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция” това не е сторено.
Във връзка с това ищецът е изпратил и следващо Писмо
изх.№2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочва, че желае да бъде
изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на
средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като са посочени изрично и
измервателните точки за двата обекта, за които се изисква промяната:
-ИТН 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник
-ИТН 2939033 „ВиК" с.Капитан Петко Войвода /сега с наименование
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/ с.Кап. Петко Войвода.
На това искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпраща Писмо
изх. №01/09.01.2009г., с което уведомява ищеца, че следва да му предостави
документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция", което
искане ищецът счита за необосновано, тъй като още с Писмо
изх.№1748/23.10.2008г. е изпратил по отношение на електропровод „Венеция"
всички необходими документи.
Заявява, че „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик
Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник,
на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ,
като към писмата са приложени и съответните документи, доказващи собствеността
на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че ищецът е собственик
на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени
от НН на Ст.Н, първият ответник не изпълнява задълженията си.
Уточнява, че ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"
и на намиращите се в тях ЗРУ от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на
дружеството. Включването в капитала на дружеството станало по силата на Заповед
№135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от
Наредбата за държавни имоти се предоставя на „ВиК" ЕООД Стара Загора и на
Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са
предадени на дружеството-ищец. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и
издадено Разрешение за ползване №261/09.09.1995г.
Ищецът заявява, че в случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕПЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД
беше изпълнило законовите си задължения и беше уважило искането им за промяна
на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско
напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода", на
ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград"
20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД такса за достъп
по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на
ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК", ИТН 2939032, нямаше да бъде дължима и
съответно - заплатена.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК
*********, сумата 61,38 лв., представляваща недължимо платена сума за такса
достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена
станция „ОРЕШНИК", ИТН 2939032, за периода 01.10.2014г. – 31.10.2014г.,
ведно със законната лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на
връщане на сумата от ответника на ищеца. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив представя писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло
предявения иск както по основание, така и по размер.
Счита, че сумата, предмет на исковата претенция, е дължима и основателно
начислена по сметката на ищеца.
Заявява, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия
№Л-141-11/13.08.2004г. и дружеството извършва дейността „снабдяване с
електрическа енергия" (чл.39, ал.1, т.10 от Закона за енергетиката) на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43
ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на
чл. 98б (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г„ отм., бр. 54 от 2012г. в сила от
17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.).
„Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия, а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия влизат
в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане.".
По силата на чл.7, т.1 от общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД, с кл.№ **********
и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТН 2939032.
Ищецът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се е задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал.
2. Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия и чл.18 от договора при неплащане в
срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е доставило в обекта на ищеца за процесния период
електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, като за
стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги, вкл. и
услугата „достъп да електроразпределителната мрежа", е издало месечната
фактура, представена с отговора на исковата молба, стойността на част от която
съставлява исковата сума.
Не оспорва, че ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД
явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като
такъв ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил сключен
договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Сочи, че разпределението на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на
ЗЕ е определено като „транспортиране на електрическа енергия ... през
разпределителните мрежи". Дейността „разпределение на електрическа
енергия" също подлежи на лицензиране (съгласно чл.39 ал.1 т.3 от ЗЕ), а
електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и електрически
уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на
електрическа енергия" (§1 т.22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН
България Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07
от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от
ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички клиенти услугата
разпределение се калкулира по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура е в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Обектите на ищеца са присъединени към електроразпределителната мрежа,
собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. Присъединяването е извършено
преди влизане в сила на Наредба №6 от 9.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи при приложима и при спазване на действащата
към момента на присъединяването нормативна уредба. Доставената електрическата
енергия в процесната фактура е остойностена съгласно действащото в процесния
период решение на ДКЕВР.
Заявява, че за първи път с Решение Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 01.07.2008
г. влизат в сила нови цени, както следва: цена за достъп до
електроразпределителната мрежа; цени за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа; цени на самата електрическа енергия по тарифни
зони, за стопански потребители и за битови потребители. Т.е. „цена за
мрежа" се разделя на два отделни компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическата енергия през
електроразпределителната мрежа.
При така издаденото Решение №Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР цената за достъп
до електроразпределителната мрежа става задължителна, заплаща се от всички
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и отразява всички
разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за осигуряване на
непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно управление, управление
на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на
измервателните групи, като в тази цена не се включва стойността на
присъединителни съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи са
включени в цената за пренос.
Цената за пренос през електроразпределителната мрежа се заплаща от всички
потребители съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към
която е присъединен обекта им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и
отразява всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за
физическото пренасяне, трансформация и разпределение на консумираните от
потребителите количества електрическа енергия.
Самото разделяне на „цена мрежа” на два компонента, а именно - „цена
достъп" и „цена пренос", е продиктувано от стремежа да се приложат
разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на
мрежовия оператор. Това разбиране е възприето и от Комисията за енергийно и
водно регулиране, която има правомощието, съгласно Закона за енергетиката, да
одобрява цените, предложени от енергийните предприятия.
Решенията на КЕВР са задължителни, както за енергийните предприятия, така и
за техните потребители. В ценовото решение, цитирано по-горе, разграниченията,
които държавният регулаторен орган извършва за първи път са: по потребители - в
зависимост от вида им (бит или стопански), нивото на напрежение на
консумираната електроенергия (високо, средно или ниско) и начина на измерване
на електроенергията (с една, две или три скали).
По отношение на цената за достъп обаче, (стр.6, т.6 от Решението)
разграничение няма - цената за достъп е относима към всички потребители,
присъединени към електроразпределителната мрежа. Това са всички потребители,
които консумират електроенергия на средно или ниско напрежение. Никакво друго
разграничение (напр. касаещо начина на присъединяване, собствеността на
съоръженията, или доставчика на електроенергия) не е релевантно по отношение на
дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя е дължима
от всеки клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение ЮГ"
ЕАД. Такъв се явява и "Водоснабдяване и канализация"ЕАД.
Ответникът заявява, че всички мрежови разходи, включени във формирането на
„цена достъп” са дължими от клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, тъй като те покриват предоставяните към него
услуги, а именно - достъп до мрежа средно напрежение, възможност за
непрекъснато ползване, оперативно управление, измерване, диспечиране и т.н.
Водещото, че клиентът (независимо, от кого се снабдява с електроенергия) е
мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ ЕАД тъй като консумира в границите
на лицензионната територия на дружеството, на ниво на напрежение, за което само
и единствено „Електроразпределение ЮГ" ЕАД има издадена лицензия. Т.е.
доставката на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" не е
била прекъсвана, тъй като в спорния период е имало консумация на електроенергия
в обектите на ответното дружество. А ползването на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа" е обвързана оперативно и технологично с
консумацията на електроенергия.
Заявява още, че дори в обектите да не се извършва консумация на
електроенергия за даден период от време, доколкото те са присъединени към
електроразпределителната мрежа и могат във всеки един момент да започнат да
консумират електроенергия, то се приема, че услугата достъп им е предоставена
(т.е. предоставена им е възможността да консумират електроенергия чрез достъпа
до електроразпределителната мрежа).
Ответникът сочи, че впоследствие от 2008г. до днес единственото
разграничение, което държавният регулаторен орган е въвел по отношение на
определяне на размера на цената за достъп е в зависимост от вида на клиента
(небитов или битов). Такова е то и в решенията на КЕВР, послужили за определяне
на цената за достъп, вписана в процесната фактура.
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия
"ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД фактурира ежемесечно на клиента
при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура
за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. В ал.З е
посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури,
издадени на ищеца е видно, че те отговарят на изискванията на ОУ.
Счита, че процесиите суми са дължими на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, тъй като услугата достъп до
електоразпределителната мрежа е предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД, а след като е сключил договор и е приел ОУ, ищецът има правата и
задълженията по тях.
Сочи, че дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД са лицензионно, финансово и юридически
свързани до степен, която изисква да спазват общи правила за поведение. Общите
условия и на мрежовия оператор, и на крайния снабдител са съобразени с
логиката, по която е изграден и функционира т.нар. регулиран пазар на доставка
и пренос на електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа
енергия" (ПТЕЕ) КЕВР е създала задължителни за лицензиантите норми на
поведение, съобразно които те са задължени да оформят и своите
търговско-лицензионни отношения - както между самите тях, така и в договорните
отношения с техните клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от сега
действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвежда и
утвърждава правилото, че потребителите на крайните снабдители, които използват
разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички
мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на
оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови
услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител
количество електрическа енергия.
Заявява, че изложената фактическа и правна обстановка обосновава
неоснователността на възражението за недължимост на цена за електрическа
енергия за стопански потребители, присъединени към електроразпределителните
мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за процесния период. Счита, че иска
по чл.55 ал.1 от ЗЗД е неоснователен и моли съда да отхвърли същия. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не е
спорно, че ищецът е потребител на
ел.енергия за обект с ИТН 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник,
Община Тополовград, присъединен към електропреносната система посредством
Електропровод „Венеция" 20 kV, както и че измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало на
ниво ниско напрежение до 19.11.2015г., когато е променено меренето на ниво
средно напрежение /констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговски измерване №238715 от 19.11.2015г.
Към настоящия момент не е спорно между страните и се
установява от представените писмени доказателства - заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Тополовград,
акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис,
характеристика на ДМА - трафопост „Орешник", акт обр.16 за електропровод „Венеция"
20 kV, помпена станция „Орешник" с. Орешник, на помпена станция „Кап.
Петко Войвода", разрешение за ползване, че ищецът е собственик на
електропровода, помпените станции и намиращите се в тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995г.
По делото е
представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по
смяна на нивото на мерене, съгласно която „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „ВиК“ ЕООД Стара Загора, че
съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране
на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за
клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява
цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР
в сила. В писмото е посочено, че „ЕВН България Електроразпределение АД“ все още
не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху
електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото,
ищецът е изпратил писмо с изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на
обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции,
чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от
Подстанция Тополовград – извод „Венеция”, като са посочени документите за
собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „ЕВН България Електроразпределение“
АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле
мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в
Подстанция гр.Тополовград на ИТ №2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и на ИТ №
2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, като е посочено, че обектите се захранват
от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на „ВиК“ ЕООД, за което с писмо
изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за собственост.
С писмо изх.№01/09.01.2009г. ЕВН ЕР отново изисква документи за собственост на
ел.провод 20 kV извод „Венеция” и сочи, че след представянето им ще даде
становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно
напрежение. На 19.11.2015г. е променено
меренето от страна на ниско напрежение на средно напрежение, за което е
съставен Констативен протокол
за техническа проверка и подмяна на средства за търговски измерване №238715 от
19.11.2015г.
По делото са представени за периода 01.10.2014г. до 31.10.2014г. фактура №**********/31.10.2014г. с преводно нареждане от 07.11.2014г.
за заплатени задължения на ищеца към ответника за м.10.2014г., в т.ч. и такса достъп,
което не се оспорва от ответника.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е назначени и изслушани съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.
От заключението
на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от страните се
установява, че начислената „такса достъп до разпределителната мрежа” до обект
на ниско напрежение – Помпена станция „Орешник” ИТ 2939032 за периода 01.10.2014г.
до 31.10.2014г. по №**********/31.10.2014г.
е в размер на 61,38лв. и е заплатена от ищеца. Вещото лице сочи, че цена за достъп до електроразпределителната мрежа се
формира на база предоставената/заявената от клиента мощност /при небитови
клиенти/ и не зависи от консумацията на електроенергия в обекта на клиента,
нито от нивото на напрежение, на което е присъединен обектът.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено
от страните се установява, че през периода 01.10.2014г.
до 31.10.2014г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната
фактура за обект ПС „Орешник”, ИТ № 2939032 се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „Орешник”,
собственост на ищеца. Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „Венеция"
20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца
през процесния период, границата на собствеността му са изводите на
електропровод „Венеция" в ЗРУ на подстанция „Тополовград" на ниво
средно напрежение; ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция"
в подстанция „Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене"
или в съществуваща килия. Вещото лице сочи също, че дължимите суми за достъп до
електроразпределителната мрежа се формират, като определената при сключването
на договора за електроснабдяване на процесния обект предоставена мощност, се
умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за
достъп за процесния период; Затова дължимата сума за достъп до
електроразпределителната мрежа не зависи от нивото на напрежението, на което
става измерването на ел. енергията. И при измерване на страна ниско напрежение
в ПС „Орешник" и на страна средно напрежение в подстанция
„Тополовград", тя би била еднаква. Дължимите суми за достъп до
електропреносната мрежа на ЕСО към НЕК се формират, като количеството потребена
ел. енергия от ищеца се умножи по цената, определена от КЕВР за процесния
период. Те са начислени по всяка фактура за процесния период, платени от ищеца
и съответно преведени на ЕСО на ответника. В останалата част заключението
съдържа правни изводи относно дължимостта на такса пренос от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, /факт, който не е
спорен по делото/, а задължение на ответника е да установи, че е налице
правнозначимо основание за получаването на сумата, респ. за задържането й.
Ответникът счита, че следва да задържи платената сума, като позовавайки се
на нормативната уредба и решение №Ц021/26.06.2008г. на ДКЕВР сочи, че цената за
достъп е относима към всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа.
Съгласно разясненията, дадени в решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС ІІ т.о. по въпроса за предпоставките,
при които се дължи цена за достъп до и цена за пренос по електроразпределителната мрежа, дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от
потребителя съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко
обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на количеството
ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции,
средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други
административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната
разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на
това специфично предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като
компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта
на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места,
различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да
бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно,
тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от
което произтича съответно и тяхната недължимост.
В настоящия случай както беше посочено и по-горе не е
спорно, че ищецът е собственик на Помпена станция „Орешник", на намиращото
се в нея ЗРУ и на електропровод „Венеция" 20kV. По цялата верига на електрозахранването
на процесния обект ПС „Орешник", ЕВН ЕР няма никакви собствени
електропроводи и електросъоръжения, с изключение на измервателната група, по
показанията на която, ищецът заплаща потребената ел. енергия от обект ПС
„Орешник" за съответния период. Съгласно §1,
т.22 от ДР на ЗЕ, електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводи
и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия, а съгласно чл.88 от ЗЕ, услугите по достъп до и
пренос през електроразпределителната мрежа се предоставят от ЕВН ЕС и ЕВН ЕР,
когато тези дружества са собственици на такава мрежа на обособена територия. Следователно, основанието за
получаване на такси за посочените услуги е тези две дружества да бъдат
собственици на мрежата, в противен случай платените суми са недължими и на
основание чл. 55 от ЗЗД подлежат на връщане.
Поради изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца
за заплащане на сумата от 61,38лв. недължимо начислена и платена за такса достъп
до ел.разпределителната мрежа до обект помпена станция „Орешник”, ИТ № 2939032,
за периода 01.10.2014г. до 31.10.2014г. се явява основателен и доказан.
Ищецът е направил искане за присъждане на направените по
делото разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът е направил искане по чл.78 ал.5 ГПК за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца.
От представения по делото списък по чл.80 ГПК на ищеца се
установява, че същия е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 468лв. с ДДС.
Съдът намира, че искането на ответника за намаляване на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, е основателно по следните
съображения: Размерът на адвокатското възнаграждение за ползваната от ищеца
правна помощ от адвокат, се определя при условията на свободно договаряне.
Съгласно чл.78 ал.5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да присъди
по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не
съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за
намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по
чл.36 от Закона за адвокатурата, който в ал.2 предвижда, че при договорено
възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от
размера, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В настоящия случай минималния размер на адвокатското
възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г.
при цена на иска 61,38лв. възлиза на 360,00лв. с ДДС. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие, страните по него са договорили
адвокатско възнаграждение в размер на 468 лв. с ДДС. Тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност съдът намира, че адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде намалено до
360лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски съгласно представения списък по
чл.80 ГПК общо в размер на 630лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет
Петкова Стойчева и Робърт Дик, ЕИК *********, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора,
ул.”Хр.Ботев” №62, представлявано от Румен Тенев Райков, ЕИК *********, сумата от 61,38лв., представляваща недължимо
платена сума за такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - помпена станция „Орешник ", ИТ №2939032, за периода 01.10.2014г.
до 31.10.2014г., ведно със
законната лихва считано от завеждане на
иска – 26.06.2019г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски общо в размер на 630,00лв.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка *** ***, „БАНКА ДСК” ЕАД с титуляр “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: