№ 1125
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502548 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. В.Г., срещу
Разпореждане №10493/03.06.2021г. по ч. гр. д. № 6505/2021г. по описа на
Районен съд- Пловдив, IV гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от
дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ЛЮБЧ. Ш. АНГ., ЕГН ********** , за
сумата от 247, 87 лева, от които 202,90 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги и договор за лизинг от
18.01.2019 г., от които 78,98 лева – неустойка по договора за мобилни услуги
и 122,92 лева – по договора за лизинг и 44,97 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 20.04.2019 г. В частната
жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като
се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за
изпълнение съобразно подаденото заявление.
След преценка на материалите по делото и доводите на
жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
1
За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
посочените вземания, първоинстанционният съд е изложил съображения, че
клаузите в договорите, предвиждащи дължимост на претендираните
неустойки, са неравноправни съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.6 от
ЗЗП, тъй като неустойките са равни на цената на самата услуга и позволяват
на доставчика да получи същата, независимо че след прекратяването на
договора не предоставя услугата, както и че не отчитат обема на
неизпълнението на потребителя и евентуалните вреди за търговеца от същото.
По отношение на претенцията за разликата между цената на предоставеното
устройство по договора за лизинг и цената му без абонамент, съдът е приел,
че същата се основава на неравноправна клауза, в която липсва
конкретизация за размера на задължението, което би могло да възникне за
потребителя при предсрочното прекратяване на договора и в този смисъл не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено.Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва да
откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това.
В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за
вземания за неустойки по договор за мобилни услуги за номер ++359*********
от 18.01.2019г. и договор за лизинг от същата дата ; и по договор за мобилни
услуги за номер +3598994981275 от 20.04.2019г. Видно от приложените към
заявлението заверени копия от договорите за мобилни услуги са налице
идентични клаузи, съгласно които в случай на прекратяването им преди
изтичане на срока им по вина или искане на потребителя той дължи
неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок месечни
абонаменти по техния стандартен размер, като в договорите е предвидено, че
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаменти.
Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност
посочените клаузи да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с
2
ал.2, т.5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в
размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй
като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът
бипретърпял. Последните не следва да се съизмерват с пропуснатите по самия
договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е
свързано с предоставяне на определени услуги за абоната, които след
прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни и за
предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен договор с
друг абонат. Отделно от това в конкретния случай размерът на неустойката е
обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар. „стандартни“ месечни
абонаменти, които са в по- висок размер. При това положение се създават
предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като в
ситуация, при която до изтичане на срока на договора остават три и по- малко
месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение,
надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на договора.
Налице е обоснована вероятност да е неравноправна съгласно чл.143,
ал.2, т.13 и т.19 от ЗЗП и клаузата от споразумение от 18.01.2019г.,
предвиждаща че в случаите на предоставено устройство потребителят дължи
разликата между цената на устройството без абонамент съгласно последната
актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора
и заплатената от него цена в брой или обща лизингова цена по договора за
лизинг.Посочената клауза позволява на търговеца да увеличава цената на
устройството, без потребителят да може да се откаже от договора, а
доколкото препраща към ценовата листа на оператора към някакъв бъдещ
момент, то не позволява на потребителя при сключването на договора да
прецени икономическите последици от него.
Ето защо заповед за изпълнение по отношение на претендираните
вземания не следва да бъде издавана.
Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №10493/03.06.2021г. по ч. гр. д. №
6505/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, IV гр. с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4