№..………………………….2022г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в закрито заседание на четвърти октомври 2022г., като разгледа
докладваното
от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д. № 1459/2022г.
по
описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на С.Т.К., ЕГН **********, и от наследници на
Асен Н. Кръстев – Н.А.Н., ЕГН **********, Т.А.Н., ЕГН ********** и С.Т.К., ЕГН **********,
всички с адрес: ***, за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди и
пропуснати ползи по частично предявени искове общо в размер на 35 000 лв.
– 1/10 от общо 350 000 лв. цена на иска, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 18.02.2098г. до окончателното й изплащане. Прави се
искане за обезсилване, обявяване за нищожно и отмяна на новоиздадени нот.актове
и свързаните с тях документи.
В изпълнение на съдебно разпореждане 8653/30.06.2022г., с което
производството по делото е оставено без движение, от ищците е подадена молба, с
която се поддържа следното:
І. Вредите са в следствие:
1.Незаконосъобразно издадени
административни актове: одобрен архитектурен проект от 18.04.1994г. и
Разрешение за строеж № 34/20.04.1994г., отменени с Решение № 536/18.02.1998г.
по дело № 2860/1996г. и последвалото незаконно строителство във връзка и на
основание тези актове, в имота им през 1994г. на адрес: гр.Варна, ул.“.“ № ..;
2.Бездействие на Община Варна –
същата не предприема действия по премахване на незаконно изградените,
разпоредени за премахване от гражданския съд с Решение от 23.12.1994г. по №
2161/1994г. на ВРС, потвърдено от петчленен състав на ВКС;
3.Действия на Община Варна по
издаване на нови актове относно същите обекти: Виза за промяна предназначението
№ П-901/13.11.1996г., Одобрен проект от 11.11.1996г., Скица № П-300/30.03.2001г.;
и Удостоверение № 2/05.04.2012г. за узаконяването им.
ІІ. Пропуснатите ползи се изразяват във:
1.Предизвиканите от Община Варна
материални и нематериални вреди, морални психически здравословни проблеми, от
незачитане на закона, непризнаване на човешки права и от невъзможността при
тези обстоятелства да се ползват пълноценно от собствения им имот, живот,
здраве и квалификация, за което претендират обезщетение в размер на 60 000
лв.;
2.От нереализираните им проекти за
ел.централи от ВЕИ, ФЕЦ и ВЕЦ в морска среда, за което претендират обезщетение
в размер на 40 000 лв.
ІІІ. Периодът, в който търпят вредите е от 20.04.1994г. – датата на издаване на
Разрешение за строеж № 34, до предявяване на исковата молба по настоящото дело.
ІV. Искът се предявява срещу Община
Варна, тъй като отменените актове са издадени от кметство „Прогрес“ при Община
Варна и от Община Варна и поради това, че същата не е предприела действия за да
прекрати настъпилиия вредоносен резултат от неправилно издадените актове, като
премахне незаконно изградените обекти.
Съдът е счел, че с така наведеното уточнение не са изпълнени точно и в
цялост, дадените с Разпореждане №
8654/30.06.2022г. по настоящото дело указания, респ. не са отстранени
констатираните нередовности на исковата молба, поради което с Разпореждане №
9609/22.07.2022г. отново е оставил без движение производството по делото, с
конкретно дадени указания. В изпълнение на същите, с молба
с.д.12791/24.08.2022г. от ищците е уточнено следното:
І.Имуществените вреди са причинени
от:
1.незаконосъобразни адм.актове -
Одобрен проект от 18.04.1994г. и Разрешение за строеж № 34/20.04.1994г. и от
проведените строителни действия на тяхното основание“. Изразяват се в:
разрушаване и премахване на комин на къщата и запушване на димохода…; разрушена
покривна конструкция..; премахване на съществуващ общ покрив..; пукнатини в
тавана и стените на жилището, в следствие отливане на 6 бетонни плочи над
терена …; премахване на два външни тоалета, бетонно стълбище, метална врата,
пропадане на пода, паднала мазилка, наклоняване на стените; и продължаваща
поява на нови цепнатини през последните години и пропадане на пода.
2. както и от „..последвалото
фактическо бездействие на Община Варна и на нейните длъжностни лица за
своевременно премахване на незаконните строежи, като не са издадени заповеди по
чл.223 ал.1 т.8 и ал.2 т.3, чл.224а и чл.225 от ЗУТ.
3.Имуществените вреди се
претендират в общ размер от 150 000 лв. /100 000 за С.К. и по 25 000
лв. за Н.Н. и Т.Н./, представляваща пазарната стойност на жилището, тъй като не
е възможно неговото възстановяване, дори и да ес извършат строително-монтажни
работи. Предявяват се предявяват частично – 15 000
лв., от които 10 000 за С.К. и по 2 500 лв. за Н.Н. и Т.Н..
ІІ.Неимуществените вреди:
1.Не се претендират като пропуснати
ползи.
2.Изразяват се в причинени
психически травми, ментални и физически болки, унижения, загуба на живот,
причинени от Община Варна, като изпълнителна власт във връзка с нейните
действия и бездействия по премахване на незаконните обекти и претърпените
имуществени вреди и от фактическото бездействие на общината по премахване на
незаконен строеж, изразяващо се в неиздаване на заповед по чл.223 от ЗУТ….
3.Претендират се в общ размер от
100 000 лв. /50 000 за С.К. и по 25 000 лв. за Н.Н. и Т.Н./. Предявяват
се частично – 10 000 лв., от които 5 000 за С.К. и по 2 500
лв. за Н.Н. и Т.Н..
ІІІ.Сочи се /в т.3 и 4 от молбата/, че е налице установено по съответния
ред незаконно строителство, тъй като със съдебно решение № 536/18.02.1998г. по
адм.д. № 2860/1996г. на ВАС са отменени Одобрен проект от 18.04.1994г. и
Разрешение за строеж № 34/20.04.1994г. Същото е установено и по гр.д. № 2161/1994г.
н ВРС Х-ти състав. Сочи се, че по силата на чл.297 от ГПК тези влезли в сила
решения са задължителни за Община Варна, но до предявяване на исковете, от
последната не са издадени съответните актове за премахване на съдебно
установения незаконен строеж.
ІV.Твърди се /т.5/, че: „Вредоносните действия на Община Варна по
издаване на последващи актове се изразяват както в самото действие по издаване
на тези актове, но също така – тези
вредоносни действия са в резултат и на тези актове. Последващите актове не са
били оспорени и отменени по съдебен ред….касаят същите незаконни обекти..“.
Копие от първоначалната искова молба, от двете последващи уточняващи молби
и от представените писмени доказателства по опис, са връчени на Община Варна. С
молба с.д. 14207/26.09.2022г. ответникът, чрез процесуален представител
– гл.ю.к.К., е изразил становище за недопустимост на исковата молба, тъй като
ако се твърди имуществени и неимуществени вреди в следствие отменените с
Решение № 536/18.02.1998г. по адм.д. 2860/1996г. на ВАС административни актове,
то е налице изтекла абсолютна погасителна давност.
Отделно от това страната заявява, че въпреки уточняващите молби, не става
ясно дали увреждането е причинено от административен акт, действие или
бездействие на административния орган, поради това Община Варна е в
невъзможност да изрази коректно становище и да организира защитата си.
Съдът при преценка допустимостта на обективно и
субективно предявените искове и на становищата на страните, приема следното:
Неоснователно е възражението на ответника за
недопустимост на исковата молба поради изтекла погасителна давност. Съгласно
трайноустановената съдебна практика, преценката за изтекла погасителна давност
е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на исковата претенция.
Във връзка с възражението на недопустимост поради
неяснота на претенцията, съдът намира следното:
След двукратните уточнения и пространните изложения на
ищците, съдът приема за ясно формулирани и допустими за
разглеждане в настоящото производство, следните субективно и обективно
съединени искови претенции:
От С.Т.К., ЕГН **********, Н.А.Н., ЕГН ********** и Т.А.Н., ЕГН **********,
всички с адрес: ***, за обезщетяване на претърпени от тях вреди, в следствие
незаконосъобразно издадени административни актове - Одобрен проект от
18.04.1994г. и Разрешение за строеж № 34/20.04.1994г., отменени по съдебен ред;
претърпени в периода 20.04.1994г. /датата на издаване на Разрешение за строеж №
34, до предявяване на исковата молба; претендирани общо в размер на
250 000 лв., но предявени частично, както следва: 1.имуществени
вреди общо в размер на 15 000 лв., от които 10 000 за С.К. и
по 2 500 лв. за Н.Н. и Т.Н., изразяващи се в: разрушаване и премахване на
комин на къщата и запушване на димохода…; разрушена покривна конструкция..;
премахване на съществуващ общ покрив..; пукнатини в тавана и стените на
жилището, в следствие отливане на 6 бетонни плочи над терена …; премахване на два
външни тоалета, бетонно стълбище и метална врата; пропадане на пода в една от
стаите; паднала мазилка; наклоняване на стените; и продължаваща поява на нови
цепнатини през последните години и пропадане на пода; и 2.неимуществени
вреди, общо в размер на 10 000 лв., от които 5 000 за С.К. и
по 2 500 лв. за Н.Н. и Т.Н., изразяващи се в причинени психически травми –
невъзможност за нормално обитаване на жилището, психически стрес и уплаха от
възможността за срутване и премазване; ментални и физически болки и увреждания
– високо кръвно и болест на „Миниер“ в тежка форма на С.К.; унижения –
неразбиране и липса на ответна реакция от Община Варна, като орган на
изпълнителната власт, на постоянни молби за помощ и съдействие.
В останалата част, съдът намира исковите претенции за недопустими,
поради следното:
-В частта, в която ищците претендират вреди и като наследници на А. К. - Вредите
се изразяват в засягане на материални и нематериални
блага в личната сфера на
правните субекти. Те се търпят лично
от съответните лица и могат да се претендират само в
лично качество.
-В частта, в която се претендират вреди от „..последвалото фактическо бездействие на Община Варна и на нейните
длъжностни лица за своевременно премахване на незаконните строежи, като не са
издадени заповеди по чл.223 ал.1 т.8 и ал.2 т.3, чл.224а и чл.225 от ЗУТ: - Съдът намира, че при така направеното
уточнение не се сочат фактически действия или бездействия по смисъла на чл.203,
ал.2 и чл.204,
ал.4 и чл.250 и чл.256
от АПК. Твърдените в поредната уточнителна молба бездействия,
са свързани с издаване на
индивидуални адинистративни актове или са част от
производствата по издаване на такива и
нямат
характеристиките на фактически действия
или бездействия. Спирането и премахването на незаконно строителство става по реда на ЗУТ,
със заповед на съответния компетентен орган. Касае се за правни действие, които
не зависят от волята на трети лица, а се дължи при определени условия и ред,
описани в закона.
Защитата
на лицата срещу незаконосъобразни действия и бездействия, може да бъде осъществена, респ. е допустима по реда на АПК, /във връзка с чл.256 от АПК/, само когато се касае до наличието на фактически такива. Правните действия и бездействия не подлежат на проверка от съда по този
ред, а съответно и при твърдение за настъпили за ищеца вреди, тяхното
обезщетение не може да намери опора в чл.204,
ал.4 от АПК след установяването на
незаконосъобразността на действието или бездействието от страна на съда.
-В частта, в която се настоява, че задълженията на Община Варна, /за които
се твърди, че не са изпълнени и от това за ищците са произтекли вреди/, са
вменени на същата със съдебните решения по адм.д. № 2860/1996г. на ВАС и по
гр.д. № 2161/1994г. н ВРС, Х-ти състав. На първо място, в диспозитива на
цитираните две съдебни решения, липсва подобно предписание за Община Варна. А
на следващо, дори и да имаше такова, то неизпълнението на съдебното решение
не е предвидено като елемент от фактическия
състав по чл.1,
ал.1 ЗОДОВ, вкл. не може да се причисли към
бездействията по изпълнение на задължение по закон съгласно чл.
256 от АПК,
респ. не подлежи на обезщетяване по
реда на чл.203 и сл. от АПК, тъй като не нормативен акт, а съдебното
решение би бил евентуален източник
на произтичащото от нето задължение.
-В частта, в която се твърдят и се претендира обезщетение от „Вредоносните
действия на Община Варна по издаване на последващи актове …“ относно същите
обекти: Виза за промяна предназначението № П-901/13.11.1996г., Одобрен проект
от 11.11.1996г., Скица № П-300/30.03.2001г.; и Удостоверение № 2/05.04.2012г.
за узаконяването им. От една страна претенцията в тази част остана неуточнена –
не стана ясно дали само се твърдят вреди от тези актове или се иска отмяна на
същите. И в двата случая обаче претенцията се явява недопустима. Положителна
процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на иска по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, е административният акт да е бил отменен
или обявен за нищожен – арг. от чл.
204, ал. 1 от АПК, като в
случая е налице изрично изявление на ищците, че тези актове не са оспорени.
-Производството е недопустимо и в частта, в която се иска „..обезсилване,
обявяване за нищожни и отмяна на нот.акт № 64, том ХІ, дело 2423 от
29.03.2002г. и нот.акт № 196, том ХХХІІІ, дело № 8013/2005г. и свързаните с тях
нотариални актове, и документи в Община Варна и в СГКК-Варна. Налице е
предвиден в закона специален ред, в различно производство, което се развива
пред общите съдилища, поради което и настоящият съд не е компетентен да се
произнесе по това искане. Посочените в исковата молба основания – чл.128 ал.1
т.1 и т.4 и чл.32 от АПК са неотносими в случая, доколкото не се касае за
административни актове.
Доколкото заявената в първоначалната искова молба претенция за пропуснати
ползи не се поддържа, съдът не дължи преценка за допустимостта на същата.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че исковата
молба, в горепосочените части, се явява недопустима и следва да се остави без
разглеждане, а производството по отношение на същите да се прекрати.
Производството по делото следва да продължи по предявените от ищците искове
за имуществени и неимуществени вреди /подробно описани по-горе/ в резултат на
отменените със съдебно решение административни актове. Делото следва да се
докладва за насрочване в тази част след влизане в сила на настоящото
определение, с оглед правилното определяне предмета на спора.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на С.Т.К., ЕГН **********,
Н.А.Н., ЕГН ********** и Т.А.Н., ЕГН **********, в часта в която: 1.Претендират
обезщетение за вреди и като наследници на А. Н. К.; 2.Претендират вреди от бездействие
на Община Варна и на нейните длъжностни лица за своевременно премахване на
незаконните строежи, като не са издадени заповеди по чл.223 ал.1 т.8 и ал.2
т.3, чл.224а и чл.225 от ЗУТ; 3.Претендира, че бездействията на Община
Варна са в резултат на неизпълнение на съдебни решения по адм.д. № 2860/1996г.
на ВАС и по гр.д. № 2161/1994г. н ВРС, Х-ти състав; 4.Претендират
обезщетение от „Вредоносните действия на Община Варна по издаване на
последващи актове …“ относно същите обекти: Виза за промяна предназначението
№ П-901/13.11.1996г., Одобрен проект от 11.11.1996г., Скица №
П-300/30.03.2001г.; и Удостоверение № 2/05.04.2012г. за узаконяването им; 5.Претендират
обезсилване, обявяване за нищожни и отмяна на отмяна на нот.акт № 64, том ХІ,
дело 2423 от 29.03.2002г. и нот.акт № 196, том ХХХІІІ, дело № 8013/2005г. и
свързаните с тях нотариални актове, и документи в Община Варна и в СГКК-Варна;
и ПРЕКРАТЯВА производството по
адм.д. № 1459/2022г. по описа на Административен съд – Варна, ХVІІІ състав, в
посочената част.
Определението в тази част може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
Производството по делото следва да продължи по исковата молба на С.Т.К.,
ЕГН **********, Н.А.Н., ЕГН ********** и Т.А.Н., ЕГН **********, всички с
адрес: ***, за обезщетяване на претърпени от тях вреди, в следствие
незаконосъобразно издадени административни актове - Одобрен проект от
18.04.1994г. и Разрешение за строеж № 34/20.04.1994г., отменени по съдебен ред;
претърпени в периода 20.04.1994г. /датата на издаване на Разрешение за строеж №
34, до предявяване на исковата молба; претендирани общо в размер на
250 000 лв., но предявени частично, както следва: 1.имуществени
вреди общо в размер на 15 000 лв., от които 10 000 за С.К. и
по 2 500 лв. за Н.Н. и Т.Н., изразяващи се в: разрушаване и премахване на
комин на къщата и запушване на димохода…; разрушена покривна конструкция..;
премахване на съществуващ общ покрив..; пукнатини в тавана и стените на
жилището, в следствие отливане на 6 бетонни плочи над терена …; премахване на
два външни тоалета, бетонно стълбище и метална врата; пропадане на пода в една
от стаите; паднала мазилка; наклоняване на стените; и продължаваща поява на
нови цепнатини през последните години и пропадане на пода; и 2.неимуществени
вреди, общо в размер на 10 000 лв., от които 5 000 за С.К. и
по 2 500 лв. за Н.Н. и Т.Н., изразяващи се в причинени психически травми –
невъзможност за нормално обитаване на жилището, психически стрес и уплаха от
възможността за срутване и премазване; ментални и физически болки и увреждания
– високо кръвно и болест на „Миниер“ в тежка форма на С.К.; унижения –
неразбиране и липса на ответна реакция от Община Варна, като орган на
изпълнителната власт, на постоянни молби за помощ и съдействие.
Делото следва ДА СЕ ДОКЛАДВА за насрочване в тази част след влизане в сила
на настоящото определение.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: